19 август 2013 Начало: Изгрев Слънце 30 ч.)



страница2/2
Дата19.07.2018
Размер358.94 Kb.
1   2

В начало бе Словото
и Словото бе у Бога
и Словото бе Бог.

То в начало бе у Бога.
Всичко чрез него стана
и което е станало,
нищо без него не стана.

В Него бе животът
и животът бе виделина
на человеците.

И виделината
свети в тъмнината
и тъмнината я не обзе.



2. Песента "Вдъхновение"

Вдъхновение, вдъхновение,

вдъхновение, вдъхновение,

вдъхновение.

Вдъхновение, вдъхновение,

вдъхновение, вдъхновение,

ти си благословение.

3. Молитвата "Добрият път"

Господи на Светлината, на всичката пълнота и благост, за която моят Учител ми е говорил за Тебе, изяви ми се тъй, както Ти благоволяваш, както на Теб е угодно.

Аз съм готов да изпълня Твоята Воля без никакво отклонение, без никакво двоумение, без никакво съмнение. Аз ще бъда тъй верен и истинен, Господи, както Ти си верен и истинен, заради Името на моя Учител, чрез Когото Ти си ми говорил. Да се радвам винаги в присъствието на Твоето Слово, в изявлението на Твоя Велик и Свят Дух. И да бъда, Господи, като малките деца на Твоето Царство: послушен, прилежен, постоянен, търпелив, винаги доволен в безграничната Твоя Любов, Която Ти показваш към всички слаби и немощни, които търсят Пътя на Твоята Вечна Светлина, в която Ти обитаваш.

Моля Ти се, Господи, озарявай ме и да се не отдалечава присъствието на Благия Ти Дух от моята душа, от моето сърце, от моя ум, от моята воля.

Да бъда, Господи, носител на Твоето Слово, изпълнител на Твоята Воля, да върша всякога това, което на Тебе е угодно, това, което Ти искаш.

Да се весели Твоят Дух в моята душа и да се радвам аз в присъствието на Твоята Светлина, заради Името на моя Учител, с Което Ти си знаен в света. Амин.



4. Беседата "Неоцененото богатство"

Исаия, 64. глава:

64:1 О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,
64:2 Както кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,
64:3 Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!
64:4 Защото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало, Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил такива дела за ония, които го чакат.
64:5 Посрещаш с благост този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в Твоите пътища има трайност, и ние ще се спасим.
64:6 Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.
64:7 И няма човек, който да призовава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.
64:8 Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.
64:9 Недей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.
64:10 Твоите свети градове запустяха; Сион запустя, Ерусалим е опустошен.
64:11 Нашият свет и красив дом, Гдето бащите ни Те славословеха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.
64:12 Пред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?

В живота на съвременните хора съществува едно голямо богатство, за което те не подозират. Ако го знаеха, те щяха да бъдат кандидати за него. Всички хора са слушали да се говори за това богатство, но под много прозаично име, вследствие на което не са гледали на него като на нещо ценно. Кое е това богатство? – Недоволството. Дето и да отидете, навсякъде ще срещнете недоволни хора. Защо са недоволни? – Защото търсят нещо, което никъде не съществува. Мнозина мислят, че са дошли на Земята да благуват, и ако не намерят това, което очакват, стават недоволни. Много естествено, че човек не може да намери всичко, каквото желае. Например някой може да иска мляко от птичка. Ще намери ли? – Не може да намери. Днес никъде не можете да намерите птиче мляко, а дали някога ще намерите, това е въпрос. Обаче сега има вече масло от чесън, с което лекуват различни болести. Едно време чесново масло не съществуваше. Едно време чесънът минаваше за нещо просто, малцина го употребяваха, а днес и най-образованите хора го ядат. Лекарите препоръчват чесъна за лекуване на много болести.

Казвам, че недоволството е едно от големите богатства. Защо? – Защото всички хора стават недоволни, след като минат през големи изпитания и мъчнотии. Детето расте, става ученик, слуша лекциите на своите учители и професори за създаването на света. То се занимава с различни изчисления, решава задачи по математика и геометрия. Докато е в теориите на науката и на живота, човек е доволен: той мисли, че се намира в рая. Щом влезе в опитната страна на нещата, той вижда, че теорията не се съгласява с практиката и започва да става недоволен. Младата мома и младият момък си теоретизират как ще живеят, как ще си помагат. Докато се оженят, те си пишат любовни писма, доволни са от живота. Щом се оженят, теорията им пропада и те стават недоволни. Защо? – Всеки търси своето право.

Всички хора се оплакват от неправдата на живота. Преди всичко човек трябва да бъде справедлив към себе си, т.е. към своите мисли, чувства и постъпки. Често човек мисли, чувства и постъпва не така, както трябва, и изпада във вътрешна борба. Докато момата и момъкът не са женени, те мислят, че са от Бога създадени, че по-добри и благородни същества от тях няма, но като се оженят, виждат, че са се излъгали, че са изгорели. Те търсят начин да се освободят един от друг. В края на краищата и двамата отстъпват. Те намират, че заради доброто, заради съдържанието, което Бог е вложил в тях, могат да се търпят. И домакинята, като готви, постъпва по същия начин. Като пържи нещо в тигана, тя случайно се изгаря и решава да го захвърли настрана. Обаче като види съдържанието в тигана, тя си казва: „Заради доброто и хубавото ще търпя болката и ще си продължа работата.“

Като не разбират дълбокия смисъл на нещата, мнозина запитват защо даден човек постъпва по един, а не по друг начин. Каквито обяснения и да се дават, пак ще останете недоволни. То е все едно да питате защо водата тече, защо вятърът вее, защо Земята се върти, и т.н. Много научни теории обясняват движението на Земята около оста ¢ и около Слънцето, но и те не са задоволителни. Това са повече предположения. Ние живеем в свят на големи противоречия. Всички обикновени хора, даже и великите, са дошли на Земята, за да изпият горчивата чаша на страданията и след това да си заминат. И в рая даже първите човеци опитаха горчивината на живота. Там имаше две дървета: Дърво на живота и Дърво за познаване на доброто и на злото. Защо Бог постави дървото на доброто и на злото в рая? – Като предметно учение. Той каза на първите хора: „Ще изучавате това дърво, без да ядете от него.“ Вие можете да изучавате свойствата на отровите само външно, без да ги употребявате вътрешно. Например вие можете да употребявате сярната киселина външно само, за чистене на металически предмети, за получаване на различни съединения. Приемете ли я вътрешно, тя ще ви изгори. Пазете се от отровите, били те физически или психически. Лошите и отрицателни думи са психически отрови, които причиняват големи пакости. Не е лесно човек да се справи с една психическа отрова. Защо трябва да казвате на човека, че е нечист, че е груб, че няма любов и т.н.?

Кой човек днес има такава любов, каквато трябва? Кой човек се е пожертвал от любов за други хора? Като насилят някого, той се жертва, но тази жертва не е доброволно дадена. Така се жертват и кокошката, и овцата, и рибата. Много жертвоприношения има в света, но те стават чрез насилие, а не доброволно. Човек страда, но не доброволно. Възлюбената страда от своя възлюбен, но не доброволно. Тя пъшка, мъчи се, търси начин да се освободи от него. За предпочитане е възлюбената да напусне къщата на своя възлюбен, отколкото цял живот да се карат и да се гледат накриво. Друг е въпросът, ако тя може доброволно и с любов да остане при него, за да делят скърбите и мъчнотиите в живота. Тя седи при него и си мисли, че ще го възпита, че ще го облагороди. Лъже се тя. Невъзможно е да възпиташ един човек, ако той сам не желае да се възпита. Ако момата успее да възпита възлюбения си, ще получи голямо възнаграждение. На Небето е определена голяма премия за този момък или за тази мома, които успеят един друг да се възпитат. Това е задача, дадена на човека. Досега никой не е решил задачата.

Йоан Веслей, виден английски реформатор и проповедник, почувствал, че е сам в света, както Адам се е почувствал в рая, и си казал: „Господи, добра работа си ми дал, но ако ми дадеш една другарка, с която да се разговарям, ще проповядвам още по-добре.“ Молбата му се чула и след време той се оженил. На третия ден след женитбата си той казал на един от добрите си приятели: „Не струва човек да се жени.“ Скоро след женитбата му дошъл един от неговите ученици да го пита добре ли ще направи, ако се ожени. „Намерих – казал ученикът – една добра мома между сестрите, много набожна и предана християнка. Вярвам, че с нея ще живея добре.“ Йоан Веслей му отговорил: „Момата е добра – с Христа може да живее добре, но не и с тебе.“

Сегашният свят е пълен с погрешки. Човек трябва да бъде буден, за да не повтаря погрешките на света. Навсякъде виждате картини, в които има много погрешки. Защо трябва да мислите, че са идеални? Което е хубаво, трябва да признаете, че е хубаво, но погрешката си е погрешка, няма защо да затваряте очите си пред нея. Казано е в Писанието, че Бог твори нов свят – ново небе и нова земя. Сегашният свят трябва да мине през огън, за да се пречисти и претопи. Вгледайте се в отношенията на хората, за да видите колко са изопачили живота си.

Двама братя, съседи, говорят за любов, за братски отношения, за християнство, а са вдигнали помежду си голяма ограда или бодлива тел, за да не объркат границите си. Две сестри живеят заедно, но една за друга говорят лошо. Едната е богата, другата – бедна, но не си помагат. Достатъчно е да се вслушате вечер в човека, когато остане сам, за да чуете оплаквания, мърморене, недоволство. Като слушам с радиото си тия неща, казвам, че това са актьори, на които добре плащат. Някой е написал голяма житейска драма и хората играят ролите на действащите лица. Защо се оплаквате от ролите си? Никой не ви е заставил насила да играете една или друга роля. Всеки актьор е добре платен. Колкото е по-даровит, по-добре му се плаща. Виждате, че някой цигулар свири. Вие отивате да го слушате. Казвате, че е велик цигулар. Велик е наистина, за една вечер получава 50-60 хиляди лева. Защо е виден този цигулар? – Защото получава много пари. Предназначението на музиканта не седи в събирането на пари. Според мене виден цигулар или музикант е този, който, като свири в някой град, дето хората се карат, може да внесе поне за една седмица братски и приятелски отношения между тях. Не може ли да направи това, той не е още истински музикант.

Съвременните хора очакват да получат нещо от света, но нищо няма да получат. Какво получава старият вол от господаря си, на когото години наред е орал нивата? Като остарее волът, господарят му ще каже: „Няма смисъл да храня този стар вол, ще го заколя, месото му ще продам, а от кожата му ще си направя цървули. Добре е да имам спомен от вола, който е работил заедно с мене на нивата.“ Господарят има много спомени от вола, но какъв спомен има волът от господаря си? – Той помни добре остена, който се е забивал на гърба му. Той си казва: „Това било християнски свят!“ Наистина, това е християнски свят, който само се бие. Отворете Библията и четете какво пише за еврейския народ, който минаваше за избран от Бога. Евреите постоянно воюваха с езичниците. Правоверни и езичници се биеха и всеки се обръщаше към своя Бог с молба да победи неприятеля си. И днес християнските народи се бият, опустошават цели градове и села, избиват мирното население, избиват се едни други. След всичко това всеки очаква резултат. Всеки иска да знае кой ще излезе победител в тази война.

Два вълка се борят за една овца. Тя стои настрана и гледа кой от двамата ще победи. Минава един човек покрай овцата, вижда я, че стои, наблюдава кой ще излезе победител и казва: „Слушай, плюй на краката си и бягай. Няма какво да чакаш да видиш края на войната. Когато войната се свърши, нищо няма да остане от тебе. Докато кожата ти е здрава още, бягай.“ Така може да се каже днес на всички хора, до които огънят още не е дошъл. Не чакайте да видите кой ще победи, но стойте далече от огъня, за да не ви засегне. Когато войната свърши, вълците ще се огледат и ще кажат: „Напразно се бихме, овцата я няма.“

Сегашните хора живеят в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Докато злото царува, страданията и нещастията са неизбежни. Сега се създава нов свят, с нов ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Някои очакват този свят да дойде вече. Те го очакват преждевременно. Злото не иска да отстъпи царството си. То има още работа – има да взема от света. Докато не получи своето си, злото няма да отстъпи. Вижте какви дълбоки корени е пуснало злото в света. Днес мнозина мислят, че като наругаят някого, ще го оправят. Днес навсякъде виждате насилието да управлява, но светът не може да се оправи чрез насилие. Какво може да донесе насилието? Ще кажете, че чрез насилието човек учи, опитности придобива. Каква опитност ще придобие момата от своя възлюбен? Тя казва: „Изгорих се малко, но поне го опознах.“ Десет момци ще я обикалят – и десетте ще я изгорят, а тя мисли, че е придобила някаква опитност. Десетте ще я изгорят по различен начин, а тя пак няма да ги разбере. Змията ще те ухапе по един начин, кучето – по друг, комарът – по трети начин, но ти все ще бъдеш хапан и нищо особено няма да научиш. Ако мислиш, че ще узнаеш какво нещо е хапането, лъжеш се.

Едно нещо трябва да знаете: злото царува в самия човек, а не вън от него. Външните условия са причина да се прояви злото навън, да излезе от човека, за да види какво се крие в него. И най-кроткият човек може да бъде предизвикан да прояви злото в себе си и да ухапе. В стремежа си да се самозапази човек може да убие човека.

По какъв начин трябва да се оправи светът? – Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Прилагали ли сте Любовта, за да видите как действа тя? Мнозина си служат със силни средства, но вместо добро те са причинявали зло. Защо? – Количествата на силните средства са били големи. Те са ги използвали като лекарства, но са ги употребили в голямо количество. Не увеличавайте дозата на силните лекарства. Който си служи с Любовта, той трябва да знае каква доза да употреби от нея. И злото, и доброто трябва да се употребяват в умерено количество.

Една от причините за злото в света е, че хората са дошли по-близо един до друг, отколкото трябва. С това те изменят пътя на движението си. Когато дървото дойде до огъня, то непременно ще изгори. „Какво трябва да правим, за да избегнем злото?“ – Да се отдалечите от него. Казано е в Писанието: „Отдалечете се от злото.“ Единственото нещо, което може да спаси света, седи в отдалечаването от злото. Човек трябва да застане на такова място от злото, че да не изгаря, но да се ползва от него. Засега злото като мощна сила е потребно. Понеже злото господарува в света, вие трябва да се учите от него. Всички хора казват, че не обичат злото, а всъщност правят зло. Значи, макар и несъзнателно, те го обичат. Може ли човек да прави нещо, което не обича? Човек дава път и на злото, което е вън от него. Той възприема някоя лоша мисъл в ума си или някое лошо чувство в сърцето си, храни ги известно време и след това ги изнася вън от себе си. Човек трябва да има будно съзнание, за да не допуща злото в себе си, да не дава в услуга на злото нито устата, нито ума, нито сърцето си.

Като четете 64. глава от Исаия, виждате, че и той се е натъкнал на злото между хората, вследствие на което изпада в противоречие. Исаия казва за Господа:

Ето, Ти си се разгневил,

защото ние сгрешихме. ( 5. ст.)

Исаия се ужасява от злото в човека, което е причина за погрешки и престъпления. И тогава предава думите на Господа: „Дръжте злото вън от себе си, за да не грешите.“ Иска ли да не греши, човек трябва да държи злото и всички отрицателни прояви на естеството си вън от себе си. Това значи той да се очисти от злото. Страшно е положението на човека, който е влязъл в областта на злото. И светията, който стои високо над обикновените хора, изпитва ударите на злото. И той минава през голяма вътрешна борба, докато се освободи от злото и от противоречията в живота. Много работа се иска от човека, докато се справи с жестокостта на своето сърце. Виждате, че няколко малки деца стоят пред едно коритце, в което има сипани зрънца за птички. Те държат коритцето с една връв и чакат да дойде някоя птичка, за да си клъвне от зрънцата. Външно децата са мили, кротки, но те замислят нещо жестоко за птичката. Щом дойде някоя птичка при коритцето, те веднага дърпат връвта и тя остава под коритцето. После ¢ се радват. Защо? – Защото ще я опекат. Мома или момък си пишат любовни писма: „Ти си моето щастие, без тебе не мога да живея.“ Докога не могат един без друг? – Докато дръпнат връвта. Който пръв е хванал птичката под коритцето, ще я опече и ще я опита. След това жената казва: „Жесток е моят мъж!“ – Какъвто е той, такава е и тя.

Коя е причината за жестокостта между хората? – Безлюбието. Когато Любовта царува между хората, те не се измъчват. Любовта учи хората на законите на смаляването и на разширяването. Като знае да се смалява, човек може да влезе и в най-тясна стая, без да ограничава другите. Представете си, че в малка стая трябва да живеят сто души. При обикновените условия на живота, докато хората имат големи форми като сегашните, това е невъзможно. Обаче при закона на Любов¬та това е възможно. Как? – Ще се смалят, ще станат малки като пчели. Не могат ли сто пчели да влязат в една малка стая и да бъдат доволни? Изобщо Любовта учи човека кога да се смалява и кога да се уголемява. Големите и многото желания правят човека голям. И на широко да го туриш, все му е тясно. Малките желания смаляват човека. Той е доволен и на тясно, и на широко.

Днес Бог изисква от всички хора да Му служат, да бъдат проводници на Неговата Любов. Защо е нужно човек да служи на Бога? – Защото само по този начин той ще изучи законите на Любовта. Без любов няма живот, няма щастие, няма здраве. Ако не приемат Любовта, хиляди години още хората ще се пържат в собственото си масло, както сега. Днес мъчно се прилага и възприема Любовта. Защо? – Не са готови още хората за нея. Който обича, не знае как да обича; когото обичат, не знае как да оцени Любовта.

Какво виждаме в любовта на съвременните хора? Някоя млада мома обича един момък. Той е доволен от любовта на момата, уважава я, радва ¢ се. Докато не се е оженил за нея, той се радва и на майка ¢, и на баща ¢ – цени ги; щом се ожени, уважението към родителите на възлюбената му изчезва. Същото прави и момата. Докато не се е оженила за своя възлюбен, тя уважава и цени и майка му, и баща му. Щом се ожени, те остават на заден план. Тя не им обръща никакво внимание. При такива отношения злото царува в света, а доброто слугува.

Следователно, докато злото царува, вие трябва да му се подчинявате. Не се ли подчинявате на злото, ще се натъкнете на наказания и на закони. Законите в света показват, че злото царува. Който не се подчинява на неговите закони, смърт го очаква. Не изпълниш ли един от законите на злото, ще те осъдят и ще кажат, че Бог е наредил така. Това е въпрос още. Дето Бог царува, там е раят. Дето злото царува, пак е рай, но за силните, за големите. Там силните господаруват, а слабите слугуват. В рая, дето доброто царува, е обратно: слабите господаруват, силните слугуват. Страшно е положението на слабия, когато силният господарува. Какво трябва да прави слабият, за да се освободи от ръцете на силния? – Той трябва да се обърне към Бога, да потърси помощта Му. Днес Бог иде в света да се всели между хората, да подкрепи слабите. Само по този начин слабият може да се освободи от силния. Значи Бог трябва да бъде тил на слабия, за да го избави от ръката на силния. Освен Бога няма друга сила, която може да освободи човека от властта на злото. Колкото и да се бият хората, колкото и да воюват, ако Бог не се всели в тях, никаква свобода не могат да имат. Вън от Бога царува насилието, а в Бога – свободата. Дето царува злото, въпросите не се разрешават правилно.

Разрешаването на въпросите се заключава във вселяването на Бога в човешката душа. Казано е в Писанието: „Аз ще се вселя в тях, те ще Ми станат народ и Аз ще им бъда Бог.“ Слушате ли някой да плаче и да се оплаква от съдбата си, ще знаете, че той е слаб човек. Силният не се оплаква. Защо? – Защото Бог се е вселил в него. Той е пожертвал живота си в служене на Великия. Всяка жена или всеки мъж, които жертват живота си в служене един на друг, не са силни хора. Мъж, жена, майка, деца – всички трябва да пожертват живота си в служене на Бога. Щом служат на Него, те ще служат и на ближния си. Докато живее само за себе си или за своя ближен, човек служи на злото. Щом живее за всички, щом обича всички, той служи на Доброто. Който иска да служи на Доброто, той трябва да обича първо Бога, а после ближния си и себе си. В Единия са всички. Той включва в себе си не само хората, но и растенията, и животните. Дайте път на доброто в себе си, за да се всели Бог във вас и да обичате всички. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това – да разшири сърцето си, да придобие вътрешен мир и спокойствие?

Сегашните хора живеят в един свят, на който не са господари. Те имат един господар, който ги заставя да правят това, което не искат. Никой не прави зло доброволно. Човек е заставен да прави зло – насила го карат. Благодарение на това всички хора пъшкат под тежестта на злото и очакват да дойде някой да ги спаси. Кой ще дойде? – Бог. Как ще ги спаси? – Като се всели в тях. Кога познавате, че Бог се е вселил в човека? – Един от признаците за вселяването е, че човек става господар на своите мисли, чувства и постъпки. Видите ли, че някой плаче, ще знаете, че той е далече още от вселяването. Светията не плаче. Не е лошо нещо да плаче човек. Плачът, както и дъждът в Природата, имат благоприятно въздействие върху човека. Като плаче, човек се лекува. Казано е в Писанието: „Ще дойде Бог и ще изтрие всяка сълза от очите на човека.“ Тогава няма да има причини за плач. Днес хората плачат, защото има причини за плач. Новият живот изисква чисти, здрави, силни хора. Там не се позволява никаква нечистота. В който дом влезете, трябва да носите чистота. И тия, които ви приемат, също трябва да бъдат чисти. Само така можете да очаквате вселяването.

Светът се нуждае от герои, от силни хора. Кой човек е силен? – Силен е онзи, в когото Бог живее и който живее в Бога. Ако Бог не живее в човека и ако човек не живее в Бога, той не може да бъде силен. Този човек е роб на злото и прави това, което не иска. Той не е виновен за това, но трябва да признае в себе си, че е слаб. Щом съзнае слабостта си, той трябва да се моли на силния – да дойде при него да го освободи. Ние не съдим слабите, но им посочваме път към освобождаване. Как ще съдите болния, че е нечист? Той е слаб и без да иска, цапа се. Трябва да дойде някой силен, да го очисти, измие и подкрепи. Обърнете се към Онзи, Който може да ви очисти и излекува.

Време е вече силният да приложи закона на Любовта. Силният трябва да приложи силата си, за да разтопи злото в себе си и да го пусне да изтече навън. Омразата е злото в човека. Тя е твърдо вещество, което трябва да се разтопи. Как ще разтопиш злото? –Ще пуснеш повече топлина в сърцето си. Щом почувстваш вътрешно разположение в себе си, ти си разтопил вече омразата. Щом разтопиш злото, ти си на прав път. „Не обичам този човек.“ – Много естествено! Той е зелена круша още. Един ден, когато узрее, ти ще го обичаш. Кой не обича зрялата круша?

Каква е задачата на злото в света? – Злото приготвя условия за идване на Доброто. Злото казва: „Днес аз съм господар на света. Аз искам да туря ред и порядък, та като дойде Доброто, нека използва този ред и порядък, както намира за добре.“ В бъдеще Доброто ще се ползва от реда и порядъка, които злото е поставило. Днес, при царуването на злото, благата не са еднакво разпределени между хората. В бъдеще, когато Доброто ще царува, благата ще бъдат еднакво разпределени между хората и те ще имат добри отношения помежду си.

На едно място в Писанието Бог се обръща към народите с думите: „Докога ще ви търпя?“ Наистина, докато хората се подчиняват на злото, те не могат да бъдат нито търпими, нито любими на Бога. Щом се откажат от злото и започнат да се подчиняват на Доброто, те стават любими на Бога. Какво разбираме под думите любими на Бога? Любимият на Бога се ползва от Неговата сила и власт. В този смисъл човек и днес е любим на Бога, но външно, а не вътрешно. Днес той не се ползва от силата на Бога. Защо? – Той не е готов още за тази сила. Ако днес има силата на Бога, човек би я употребил само за зло. На сегашния човек е дадена малка сила, та като прави зло, то да не бъде голямо. Ако има голяма сила, човек ще се почувства господар на света и ще прави, каквото иска, а с това ще увеличи злото, нещастията и страданията. Той не може да се справи с малката сила, която му е дадена, че ще се справи с голямата! По-добре, че има по-малка сила, за да прави по-малки злини.

И тъй, докато злото царува, а Доброто робува, радости не могат да съществуват. Когато Доброто започне да царува, а злото да робува, тогава ще дойдат радостите в света. Очаквайте времето, когато Бог ще се всели между хората и Доброто ще започне да царува, за да дойде и радостта в света. Работете за идването на това време.

Доброто и злото не са нищо друго, освен топлина и студ. Топлината разтопява нещата, а студът ги смразява. Отворете сърцата си за топлината, за да се разтопи твърдото и кораво вещество в тях и да изтече навън.

25 август, 5 ч., София – Изгрев




5. Песента "Блага дума"

Блага дума на устата.
Туй е ключът на сърцата,
на сърцата, на сърцата,
туй е ключът на сърцата.
Мили поглед на очите,
туй език е на душите,
на душите, на душите,
туй език е на душите.
Нежно чувство проявено,
всяко зло е разтопено,
разтопено, разтопено,
всяко зло е разтопено.
Силна воля увенчава
всяко дело и проява,
всяко дело, всяко дело,
всяко дело и проява.
Любовта със тях съгражда
тоз живот, що тук се ражда,
ражда, ражда, ражда,
тоз живот, що тук се ражда,
тоз живот, що тук се ражда,
тоз живот, що тук се ражда,
тоз живот, що тук се ражда,
тоз живот, що тук се ражда.
 


6. Песен на светлия път

Мога да постигна, що желая.

Във живота всичко се постига.

Ще нося Божиите блага

във всички човешки сърца.

Там, дето се ражда радостта,

Там, дето царува Любовта.


7. Формулата "Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истина е скрит Животът"


8. Песента "Мисли"

Мисл̀и, право мисли.


Мисли, право мисли.
Свещени мисли за живота ти крепи.
Свещени мисли за живота ти крепи.
Крепи, крепи, крепи.
Свещени мисли за живота ти крепи.


9. Господнята молитва

Отче наш, Който си на Небесата, да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на Небето, така и на Земята.

Хляба наш насъщний, дай го нам днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.

Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги. Амин.


10. Формулата: "Господи, Боже наш, да дойде Твоето царство на земята, както е горе на небето, и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в царството Ти и да Ти служат с радост и веселие"




11. Формулата "Божият мир и божието благословение да залеят цялата земя" (3 пъти)


12. Поздравът на Братството:

„Да се прослави Бог във Бялото Братство и да се прославят Белите братя в Божията Любов”


 

1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница