2. Организация на дейността

1. Увод.
Туристическата индустрия е една от най-печелившите в България. Днес в условията на световна глобализация и динамични обществено икономически процеси туризмът като цяло се нуждае от авангардни решения, за да запази престижа си. Туризмът в световен мащаб е мощен катализатор за опознаването и опазването на природното и културно наследство на нашия свят за бъдещите поколения. Ето защо всеки човек професионално зает в туристическия бранш носи отговорност пред обществото. Посоката е ясна – устойчиво развитие. Първите крачки са направени. Развитието на устойчив туризъм изисква информираното участие на всички заинтересовани страни. Това е един непрекъснат процес.

2. Организация на дейността

3. Организационна и управленческа стуктура.

фиг.1.1

Организационната структура на всеки хотел трябва да отговаря на спецификите в дейността му . Двама учени в областта на хотелския мениджмънт - Рамон Алдаг и Тимоти Стеарнс посочват пет принципа на базата на които мениджърите изграждат организационната структура:

1. Специализация - ако за изпълнението на дадена дейност са необходими поредица от операции, мениджмънта трябва да разпредели тези операции сред персонала. Една от главните задачи е да се определи степента до която дадена дейност трябва да бъде специализирана. Общото правило е че специализацията и разделението на задълженията води до по-голяма производителност и по-добър контрол върху операциите.От друга страна разделянето на дадена задача на операции, разпределени между отделни служители изисква повече усилия за координиране на действията им. Прекалената специализация може да доведе до де мотивация на персонала, заради еднообразието на извършваните дейности, което да причини повече грешки и занижено качество.

2. Обособяване на отдели - когато една организация се разраства мениджмънта трябва да групира определени дейности заедно за да осигури ефективна координация и контрол върху тях. Така например в повечето ресторанти дейностите по приготвяне на храната и по сервиране на храната са обособени като два под отдела, което е напълно логично с оглед естеството на работата която се извършва. Това може да се обобщи като обособяване на звена по функционален признак.

3. Власт - всеки път когато се прави промяна в структурирането на дадена работа или група служители мениджмънта е изправен пред въпроса какви права за вземане на решение да делегира на даден работник или мениджър.В този случай трябва да се вземат предвид редица фактори като опита на подчинените, степента на стабилност или съответно на променливост на средата и др.

4. Периоди за контрол - периодичността на извършвания контрол зависи от доста фактори като: сходността на задачите, обучеността и подготвеността, физическата разпръснатост на персонала.

5. Координация на дейностите - в малките хотели обикновено организацията на дейностите се случва лесно. Проблемите идват с нарастването на структурата на организациите. Тогава заради по-големия брой услуги които се предлагат и заради по-големия брой гости координацията е доста по сложна. Един пример за координация е когато гост освобождава стаята си. След като госта бъде обслужен на Рецепция за този отдел това е край на дейностите по обслужване на клиента, но ако координацията работи добре това трябва да е сигнал за отдел Хотелско домакинство да почисти освободената стая и да я подготви за следващо настаняване. По-сложен пример за координираност е провеждане на голямо конферентно мероприятие.За настаняването в хотела е необходима координация на Рецепция със Счетоводство и Хотелско домакинство . Провеждането на конферентното събитие ще изисква взаимодействие между отдел Хранене, Счетоводство и Поддръжка. В такива случай освен стандартизираните и отработени взаимодействия много често се налага допълнителна пряка комуникация с цел по-пълно задоволяване на нуждите на клиентите.

Изграждането на добра организационна структура, отговаряща на спецификите на даден хотел е важна основа за по-нататъшно успешно и ефективно функциониране и цялостно обгрижване на гостите на хотела.

1. 
   Икономическа целесъобразност: да се осигури доходността и конкурентоспособността на туристически дестинации, за да могат да продължат да се развиват и да допринасят ползи в дългосрочен план.
   
2. 
   Местен просперитет: да се максимизира приноса на туризма към икономическото благополучие на приемащата дестинация и дялът на печалбата, която остава в местната общност.
   
3. 
   Качество на труда: да се увеличи броя и качеството на местните работни места, създадени и поддържани от туризма, включително нивото на възнаграждение, условия и възможности за работа, за всички, без дискриминация на основата на пол, раса, инвалидност или друго.
   
4. 
   Социална справедливост: да се търси широко и честно разпределение на икономически и социални ползи от туризма в приемната общност, включително подобрени възможности, доходи и услуги на разположение на бедните.
   
5. 
   Задоволеност на посетителите: да се осигури безопасно, задоволително и смислено преживяване на посетителите, достъпно за всички без дискриминация по пол, раса, инвалидност или друго.
   
6. 
   Местен контрол: да въвлече и овласти местните общности в планирането и вземането на решения за управлението и бъдещото развитие на туризма в техния регион, в диалог с другите заинтересовани страни.
   
7. 
   Благополучие на общността: да се поддържа и подобри качеството на живот в местните общности, включително социални структури и достъп до ресурси, удобства и поддържащи системи, избягвайки всякакви форми на социален упадък или експлоатация.
   
8. 
   Културно богатство: да се уважава и подчертава историческото наследство, автентичните култури, традиции и особености на приемните общности.
   
9. 
   Физическа цялост: да се поддържа и подчертава качеството на пейзажа, както градски така и селски, и да се избягва материалния и визуалния упадък на средата.
   
10. 
    Биологическо разнообразие: да подкрепя запазването на природните зони, хабитати и дивата природа и да сведе до минимум щетите над тях.
    
11. 
    Ефикасна употреба на ресурси: да се сведе до минимум употребата на рядко срещани и невъзобновяеми ресурси в развитието и експлоатацията на туристически съоръжения и услуги.
    
12. 
    Чистота на средата: да се сведе до минимум замърсяването на въздух, вода и земя и произвеждането на отпадъци от туристическите предприятия и посетителите.
    

• 
  Отговорен туризъм – устойчивият туризъм често се нарича отговорен туризъм, термин приет от предприемачи, които смятат, че думата „устойчивост“ се използва прекалено и е недоразбрана. Отговорният туризъм е всяка форма на туризъм, която може да бъде консумирана по отговорен начин. Отговорният туризъм поставя акцент върху отговорността на туристическата индустрия, изразена в създаване на по-големи икономически ползи за местните хора и повишаване на благоденствието на приемните общности, подобряване на работните условия, въвличане на местното население в решения, които влияят на живота им, положителен принос към запазването на природното и културното наследство, предоставяне на достъп за хора с физически увреждания и окуражаването на уважение между туристите и домакините. Той също цели да намали отрицателното влияние над общността, икономиката и околната среда. Според определението отговорният туризъм е “подобряване на местата, на които хората живеят и местата, които хората посещават“ в тази последователност.