Програма за опазване на природната среда и нейните обитатели, да управляват всяка форма на посещение в района



страница1/4
Дата23.08.2016
Размер0.51 Mb.
  1   2   3   4


Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013

ПРОЕКТ „РАЗВИТИЕ НА РГИОНАЛЕН ТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТ И МАРКЕТИНГ НА РАЙОН ПОМОРИЙСКИ ЗАЛИВ И ИЗТОЧНА СТАРА ПЛАНИНА”

Договор за безвъзмездна финансова помощ BG161PO001/3.2-02/2011/009

Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от

държавния бюджет на Република България.

www.bgregio.eu

Инвестираме във Вашето бъдеще!






ТУРИСТИЧЕСКИ ПАКЕТ1: EКОТУРИЗЪМ
Обосновка
Успехът на туристическата дейност до голяма степен е свързан със състоянието на околната среда, където тя се провежда. Връзката между туризма и природната среда е двустранна. През последните две десетилетия международният туризъм се характеризира с висок темп на развитие, който доведе до пресиране на основните туристически курорти и на досега неизползваните територии, предимно крайбрежията.

Екотуризмът представлява пътуване с цел докосване до природата в нейния естествен вид, което може да съчетава в себе си елементи на опознавателен, рекреационен и приключенски туризъм. Този вид туризъм най-често се развива в слабо засегнати от човека места като следва да допринася за защита на природата и благосъстоянието на местното население. Той се базира на наблюдението и е един нов етап в развитието, който изисква работа в партньорство между туроператори, посрещащи агенции, местни общности, асоциации, стопанисващи защитените райони, научните общности. Всички те се ангажират да сведат до минимум въздействието върху посещаваните територии, да информират пътуващите за местните правила и уредби, да участват във всяка регионална програма за опазване на природната среда и нейните обитатели, да управляват всяка форма на посещение в района.

Територията на район „Поморийски залив и Източна Стара планина“ има отличен потенциал за развиване на нови туристически продукти в сферата екотуризма, тъй като разполага с богат природен и „еко“ потенциал.

Форми на експлоатация/консумация на пакета

Чрез предлагания пакет се цели постигането на устойчива експлоатация и капитализация на наличните в рамките на дестинацията природни туристически ресурси, чиято специфика, пространствена конфигурация и рекреационен потенциал предполагат различни форми на „консумация“ и реализация на туристическия пакет. Същият може да се експлоатира под формата на:



  • посещения на индивидуални обекти,

  • организирани тематични маршрути,

  • пешеходни турове и др.

Възможно е компоненти от пакета да се включват в комплексни и други тематични туристически продукти (например в рамките на туристическите пакети на летовниците в курортните комплекси, намиращи се в дестинацията или непосредствено в съседство).




Опорен план на пакета



Туристически ресурси
Ресурсите в рамките на туристически пакет 1 са групирани тематично, както следва:

  1. Растителен и животински свят

  2. Скални образувания

  3. Списък на пещерите на територията на района „Поморийски залив и Източна Стара планина“

  4. Екопътеки

Растителен и животински свят


Име:

Трите цера“

Местоположение:

община Руен

Площ:

1,5 ха

Описание:

Естествено находище на червен божур.

Paeonia peregrina mill. ( paeonia decora) сем. Paenniaceae – Червен божур.

Червеният божур е многогодишно тревисто растение, цъфти през месеци май-юни. Стъблото е неразклонено 50-90см високо, с последователни 2-3 пъти перести листа, с елиптични едро нарязани дялове. Цветовете са единични, едри, 7-13см, тъмно – червени с многобройни тичинки и 2-3 несрастнали мехунки.

В община Руен червеният божур е широко разпространен. Той се среща в местността между Шиварово – Планиница –Каравельово, и в местността Гермето, село Топчийско.



Частично се среща и в други местности в община Руен.

Статут:

Защитена местност



Име:

Чаирите -Блатно кокиче”

Местоположение:

Местност „Чаирите”, землище на с. Горица, община Поморие

Площ:

2 ха

Описание:

Обикновеното блатно кокиче Leucojum aestivum принадлежи към семейство Amaryllidaceae - Кокичеви. То е тревисто многогодишно растение. Има невероятни лечебни свойства и е включено в Червената книга на България с категория „застрашен вид”. Листата са линейни, а цветовете - бели, разположени на върха на стъблото, с приятна миризма. Цъфти април - май. В естествените си находища в страната, при достатъчно влага и хранителни вещества, то расте на едно и също място десетилетия и се размножава чрез семена и луковици. Блатното кокиче е растение на късия ден и не се нуждае от много светлина. Вегетацията му започва от края на зимата и завършва преди настъпване на дългите летни дни. То не страда от ниски температури. Правилното събиране изисква от растенията да се добива само наземната част. Това трябва задължително да става чрез отрязване и без събиране на кокичета с луковици. Растението съдържа алкалоида „галантамин“, от който се произвеждат различни лекарствени препарати, като нивалинът например. Нивалинът е открит от българския лекар и учен Димитър Пасков, носител на международната награда за наука Оскар (1961 г.).

Статут:

Находището е със статут на Защитена местност,с цел опазване на ценното лечебно растение. Видът е включен в категорията на застрашените растителни видове червената книга на България.


Име:

Хисаря”

Местоположение:

Гр. Айтос, община Айтос

Площ:

82.5 ха

Описание:

Обявена за опазване на естествени местообитания на Айтоски клин (Astragalus aitosensis, Astracantha aitosensis), известно още с имената: бодливо сграбиче, айтоски генгерзащитен вид, включен в Приложения №№ 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие. Видът е включен и в приложението към Резолюция № 6 (1998) на Постоянния комитет на Бернската конвенция. Заплаха за Айтоския клин е унищожаването на местообитанието му.

Айтоският клин е бодливо плътнотуфесто храстче, стъблата са гъсто разклонени, 30-50 см високи. Клонките 3-8 см дълги, силно сближени; междувъзлията вълнести, гъсто покрити с бодливите оси на листата и с прилистници. Листата са сложни, чифтоперести, 2-4 см дълги, листчетата са 4-5 двойки, 10-16 мм дълги, 2-3 мм широки, с ланцетна форма, на върха бодилесто заострени, насочени с върховете си нагоре, от двете си страни гъсто сиво напластени. Цветовете са приседнали по двойки, сбити в дъното на листните пазви. Венчето белезникавожълто, флагчето му e дълго между 14 и 18 мм.

Цъфти юли-юли.

Видът расте единствено в околностите на град Айтос.

Български ендемит – установен единствено в България.

Снимки с изображение на Айтоски клин (Astragalus aitosensis) могат да бъдат видя- ни на: http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol3/30F7.html



Статут:

Защитена местност


Име:

Камчийска планина“

Местоположение:

Община: Руен

Населени места: с. Билка, с. Вишна, с. Добра поляна, с. Добромир, с. Дропла, с. Дъскотна, с. Заимчево, с. Каменяк, с. Каравельово, с. Мрежичко, с. Припек, с. Просеник, с. Речица, с. Рожден, с. Рудина, с. Снежа, с. Соколец, с. Средна махала, с. Струя, с. Топчийско, с. Трънак, с. Ясеново



Площ:

88883,76 ха

Описание:

Камчийска планина формира северната част на крайморския дял на Стара планина. На изток граничи с Черно море, на север достига до долината на река Камчия, на запад и северозапад границата й е река Луда Камчия, а на юг достига до река Двойница и седловината, отделяща я от Еминската планина. Надморската й височина е от 0 м при Черно море, до 627 м в западната част (връх Каменяк). Основните местообитания са горските, представени от чисти дъбови и букови гори и смесени широколистни гори с преобладаване на цер /Quercus cerris/, благун /Quercus frainetto/, горун /Quercus dalechampii/, източен бук /Fagus orientalis/, мизийски бук /Fagus sylvatica/, сребролистна липа /Tilia tomentosa/. Около 40% от горите са издънкови. Сред горските масиви, главно около селищата са разпръснати обработваеми земи и ливади с ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/ и др. (Бондев, 1991). Разпръснато разположени скални масиви се намират главно в западната част на планината.

По-големите реки в района са Луда Камчия, Двойница и Елешница. На река Луда Камчия е построен язовир Цонево с водна площ около 300 ха, а на река Елешница - едноименен язовир с водна площ около 100 ха. 



В района на Камчийска планина са установени 189 вида, от които 47 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 81 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 9 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 22 вида, в SPEC3 - 50 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 63 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 56 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Камчийска планина е разположена на прелетния път Via Pontica и има международно значение като типично „място с тесен фронт на миграция” за прелитащите над нея реещи се птици – щъркели, пеликани и грабливи птици. Мигриращите птици се концентрират да преминават Стара планина именно в тази част, поради това че е най-ниската и лесна за преминаване преграда. Гористата част се използва главно от мигриращите грабливи птици, за хранене и нощуване. Районът на язовир Цонево е един от малкото в страната където гнезди орелът рибар /Pandion haliaetus/. Камчийска планина е едно от най-значимите места в страната за осояда /Pernis apivorus/, малкия креслив орел /Aquila pomarina/, малкия орел /Hieraaetus pennatus/, ловния сокол /Falco cherrug/, горската чучулига /Lullula arborea/, козодоя /Caprimulgus europaeus/, градинската овесарка /Emberiza hortulana/, полубеловратата мухоловка /Ficedula semitorquata/, както и за четири вида кълвачи - средния пъстър /Dendrocopos medius/, сирийския /Dendrocopos syriacus/, черния /Dryocopus martius/ и сивия /Picus canus/. По време на миграция и зимуване в язовирите на Камчийска планина се струпват значителни количества водолюбиви птици, които спират там по пътя си към влажните зони на юг от Стара планина. Там е установен да зимува също и световно застрашеният къдроглав пеликан /Pelecanus crispus/.

Статут:

Защитена зона по директивата за птиците



Име

Посетителски център Поморийско езеро“

Местоположение

Община Поморие, гр. Поморие (южен бряг на Поморийско езеро, до Музея на солта)

Време на основаване/ градеж/ хронология

Построен е през 2010г.

Съвременно ползване

Отворен за посетители

Описание

Предлага атрактивна експозиция от фотоси, макети и видеоклипове.

Професионален гид разказва за особеностите и ценностите на района. От терасата на центъра ще се насладите на просторна гледка към местата за гнездене на птиците в езерото. Със специализираната оптическа техника ще имате възможност да видите обитателите отблизо и да се научите да ги различавате.

Посетителският център предлага още:

- Постоянна експозиция за биоразнообразието в езерото;

- Интерактивно образователно табло;

- Тематични беседи за биоразнообразието на влажната зона;

- Оборудване за наблюдения на птици (далекоглед и бинокли);

- Организиране на орнитологични турове в района на езерото;

- Организиране на семинари и обучения;

- Организиране на различни природозащитни кампании, акции и консервационни бригади;

- Информационни материали и сувенири;

- Прожекции на филми на екологична тематика.

Вместимост - 40-50 души.


Работно време

9:30 - 12:00 и 13:30 - 18:30 часа. Препоръчителна е предварителна заявка.

Входни такси:

- за възрастни - 2 лв

- за ученици и деца - 1 лв

Беседа на организирано групово посещение - 50 лв

Наем семинарна зала

- за 1 час - 20 лв

- за 1 ден - 100 лв



Контакти

тел: 0885/108 716, 0885/108 712

Е-mail: syordanov@greenbalkans.org



Източници на информация:

http://www.greenbalkans.org/pomoriecenter/indexdetails.php?menu_id=116

http://www.anhialo.info/index.php?option=com_content&view=article&id=5502&Itemid=206



http://www.ekotravel.info/article/2079/
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница