95 години Съюз на българските съдии. Учредяване и дейност на Съюза

Съкращаването на щата и закриването на длъжности продължава и през следващата година. С Постановление на Министерския съвет е намален броят на съдиите в Софийския окръжен съд от 15 на 12. И тримата съкратени съдии са несменяеми. Коментирайки решението, министърът на правосъдието П. Янев признава, че с него „малко се отстъпва от принципа на несменяемост.”⁶⁴ По повод на тези действия на правителството органът на СБС в. „Съдийски вестник” излиза с уводна статия със заглавие „Тя (несменяемостта на съдиите – б. а.) вече не съществува”.⁶⁵ Седмица по-късно вестникът призовава „Всички в оставка”. Масовото излизане в оставка се определя като „крайно средство за борба”, в отговор на твърдата и неконструктивна политика на правителството.⁶⁶

Предвид на предстоящото обсъждане в Парламента на законопроекта за изменение и допълнение на ЗУС, на 16 април 1922 г., Министерството на правосъдието се разпорежда, в 5-дневен срок, ВКС, апелативните и окръжните съдилища да представят предложения за “поправки” и “нови изменения” в него.⁶⁷

Съдебните учреждения проявяват активност, но не спазват определения срок. Изложения и мнения по проекта, приети на общо събрание, изпращат Русенския, Врачанския, Плевенския, Софийския, Пазарджишкия, Видинския, Ямболския, Габровския, Варненския, Търновския, Пловдивския, Старозагорския окръжни съдилища, Пловдивския и Софийския АС, ВКС и др. Направените предложения засягат различни въпроси, които отразяват проблемите на магистратите и тяхното недоволство от законодателното им уреждане.

Относно назначаването и повишаването на съдиите основното искане е да се възстановят чл. чл. 121-133, отменени със закона от 9 април 1917 г., както и практиката на таблиците, премахнати по преценката на Софийския АС “без никакъв оправдателен мотив”. Колегията на Русенския окръжен съд предлага представленията за повишение на мировите съдии, съдиите и прокурорите от ОС и АС да се приемат от общото събрание на съответния апелативен съд.

Специално внимание се отделя на дисциплинарните наказания. Намаляването им от 6 на 3 се счита за грешно, а преминаването направо от мъмрене към преместване на равна длъжност “твърде строго” и равносилно на уволнение при съществуващите условия. Варненските съдии настояват за запазване на “забележката”, а магистратите от ВКС предлагат ново наказание - “лишение от право на повишение в длъжност или в заплата за известно време”. С цел да се гарантира несменяемостта при евентуално преместване се препоръчва новата длъжност освен равна по степен да бъде и несменяема, ако първата е била такава.

Повечето съдилища изразяват мнението да се запази съставът на дисциплинарните съвети. Общото събрание на Варненския ОС предлага Висшия дисциплинарен съвет да се състои от двама съдии от АС, председателя и двама членове на ВКС. Основната задача, която му се предписва е разглеждане на обжалваните дисциплинарни решения на АС и на ВКС.

Особено силно е негодуванието срещу намерението на правителството да премахне съдебната ваканция. Във всички изложения то се определя като необосновано и неоправдано, като посегателство върху правата на съдиите.

Решително и аргументирано се отхвърля прилагането на чл. 14 буква “д” и чл. 92 от Закона за държавния служител и спрямо съдиите. Те дават възможност последните да бъдат местени в интерес на службата и третирани еднакво с държавните чиновници.

Ясно изразени са и настроенията срещу инспекторския институт и срещу едноличното атестиране на кандидатите за съдебна длъжност от председателите на съдилищата и от главния прокурор при същите. Единствено за обективна се счита оценката на общото събрание на съда.

Съвсем естествено въпросите за подобряване на материалното положение на съдиите и за несменяемостта са в центъра на вниманието на колегиите. Повишаването на заплатите се разглежда в единство с изработването на отделен щат на съдийските длъжности, който да бъде неделима част от закона.

Единодушно е искането несменяемостта на съдиите да се възстанови по начина, по който е уредена в закона от 1910 г. Без резерви се приема и идеята несменяеми да станат и прокурорите. Изрично се поставя изискването съдиите да не могат да бъдат премествани, даже и с повишение, без тяхно писмено съгласие.⁶⁸

Законопроектът за изменение и допълнение на ЗУС е в центъра на вниманието и на Третото общо годишно събрание на СБС (21-23 април 1922 г.). То приема специална резолюция, в която се подчертава, че в него не се съдържат мерки, гарантиращи независимостта на съдебната власт, а “с чл. чл. 14 и 92 от Закона за държавния служител фактически се унищожава несменяемостта на съдиите и тяхната независимост”. В документа е записано искането за несменяемост на всички съдии и прокурори. Форумът на съдиите натоварва Управителния съвет да представи пред меродавните фактори позицията на съсловието да се възстанови и гарантира несменяемостта на съдиите и го задължава да свика извънредно общо събрание, в съответствие с чл. 20 на Устава, ако властите не приемат посочените искания.

Делегатите призовават министъра на правосъдието да оттегли законопроекта и да внесе нов, в който да намерят място исканията на съдиите.⁶⁹ Министър Янев не присъства на конгреса, но в телеграма до него изразява своето очакване съдийството да съдейства в разрешаването на „трудната на Министерството и страната задача”.

Предложенията, съдържащи се в изложенията на различните съдилища и в документите на Третото общо годишно събрание на съдиите, отразяват критичния поглед на гилдията, нейното желание законът да се съобрази с нуждите и изискванията на съдебната практика. Те са насочени към преодоляване на недостатъците, проявили се след измененията на ЗУС от 1910 г. и към премахване на неудачните промени от 1914 г. и 1917 г. Прави впечатление, че повечето от съдийските колегии се връщат към системата и нормите на закона от 1899 г. и се отнасят твърде критично към институтите и реда, установени с измененията и допълненията му през 1910 г. Противно на тях конгресът се изказва за възстановяване на началата, заложени в закона от 1910/1911 г.

На 25 април УС на СБС провежда 3 часова среща с министър Петър Янев, на която го информира за решенията на събранието и позицията на съдийската общност по основните положения в законопроекта. Той декларира готовността си да свика събрание на висшите магистрати, за да чуе тяхното мнение по дискутираните въпроси. Правосъдният министър не отрича, че с чл. 14 и 92 на Закона за държавните служители „значително се накърнява” несменяемостта на съдиите, но пояснява, че си е послужил с техните наредби „най-предпазливо”.⁷⁰

Идеите и предложенията на съдийската колегия не намират място сред измененията и допълненията на ЗУС. Това отношение на управляващите към предложенията на магистратите контрастира рязко с твърдението на министър Янев, че със законопроекта се внасят “най-необходимите поправки, посочени от опита и живота”.⁷¹

Отчитайки новата ситуация, УС в съответствие с Устава свиква извънредно общо събрание. То се провежда на 5-6 август 1922 г. Делегатите стигат до извода, че със Закона за държавните служители (чл. 92) и с последните изменения на ЗУС „се посяга върху законните гаранции на съдебната независимост и се подриват издъно основите на правосъдието на страната”. Те осъжда правосъдната политика на правителството и го призовават „да се вслуша в гласа на съдийството”. Важен момент в резолюцията е решението да се информира обществото за опасностите, които го грозят, както и напомнянето, че и то трябва да брани независимостта на съдебната власт.⁷²

Законът за изменение на някои членове от Закона за устройството на съдилищата, приет от парламентарното мнозинство на БЗНС, не оправдава очакванията и надеждите на съдийството. С него се засилва консервативната и ограничителна тенденция, наложена през военните години, по отношение на автономността на съдилищата и несменяемостта на съдиите. Политическата целесъобразност отново взема връх над интересите и нуждите на съдебната система. Особено показателно в това отношение е пълното пренебрегване на мнението на съдийската общност и нагласите в нея за позитивни и радикални промени, съобразени с нуждите на съдебната практика.

На 19 септември 1922 г. УС провежда среща с министъра на правосъдието П. Янев. На нея министърът заявява негативното си отношение към следваната от ръководството на Съюза непримирима позиция спрямо дейността и мероприятията на Министерството и я определя за неоправдана. Срещата е стъпка към търсене на по-конструктивен диалог и преодоляване на съществуващите дълбоки разногласия между двете страни. В това отношение от особено значение са изявлението и оценките на министър Янев след посещението му в Хасковския, Кюстендилския, Врачанския, Видинския, Ломския, Оряховския, Плевенския и Ловешкия съдебни окръзи. Той отбелязва, че е „останал с отлични впечатления от реда и деятелността на съдиите и прокурорите и се е убедил, след проверката на отделни оплаквания срещу съдиите, че упреците, които се отправят срещу съдийството в партизанство, се явяват съвършено неоснователни”. За първи път такова високопоставено държавно лице прави подобно изявление. За съжаление думите му не са подкрепени от реални практически действия. Напротив, въпреки обещанието забележката на чл. 92 да не се прилага и в най-скоро време да се отмени по съответния законов ред, министър Янев уволнява с мотива „в интерес на службата” прокурора при Софийския окръжен съд Ст. Михайлов. По този повод софийският клон на СБС приема протестна декларация, в която заявява, че подобни уволнения „са от естество да упражнят злотворно влияние върху свободното упражнение на съдийския дълг”.⁷³ С новия бюджет на МП се закриват Трънското, Оряховското, Разградското и Свищовското окръжни съдилища. Продължава и натискът на земеделските дружби по места. На проведената на 12 ноември манифестация на земеделския съюз в Пловдив, водена от министъра на вътрешните работи, е издигнат плакат с искане за „немедлено уволнение на прокурор Радучев и на третия съдебен следовател Алексиев”. Последният е арестувал селски кмет, недопуснал избиратели да гласуват на изборите за общински съвет.⁷⁴

В началото на м. април се провежда ІV Общо годишно събрание на съюза. В неговия дневен ред отново основно място заемат въпросите за независимостта на съдебната власт и за материалното положение на магистратите. В приетите резолюции се настоява за пълна несменяемост на съдиите и прокурорите, за увеличение на работната заплата в размер удовлетворяващ растящите нужди на съдиите и прокурорите. Отново се издига и искането за възстановяване на адвокатската защита пред всички съдилища. Тя е премахната, с цел поевтиняване на съдебните дела, със Закона за мировите съдии и Закона за селско-общинските съдилища. На последвалата среща с министъра на правосъдието Спас Дупаринов УС представя конгресните решения и исканията на съдиите. Новият министър е твърде внимателен и не дава никакви конкретни обещания въпреки поетите ангажименти и по трите проблема.⁷⁵ Наред с всичко друго, влияние върху атмосферата и резултатите от срещата оказва и напрегната и сложна вътрешнополитическа обстановка в страната в навечерието на деветоюнския преврат.

По време на управлението на БЗНС настъпват някои изменения в състава на отделните съдилища, появяват се нови тенденции в тяхната дейност. В края на 1922 г. в страната има 164 мирови съдилища, с 9 по-малко от 1921 г. Въпреки че броят на окръжните съдилища се запазва същият - 27, съставът им е намален от 181 на 167 съдии. В трите апелативни съдилища правораздават 39 съдии, с трима по-малко в сравнение с 1921 г. Единствено съставът на ВКС остава непроменен - 18 съдии.

Запазва се негативната тенденция на нарастване на броя на незавършените дела. Независимо от това, че постъпилите дела на всички инстанции са близо 1,3 пъти по-малко (529 266 срещу 684 322 през 1911 г.), висящите дела са близо 1,3 пъти повече (337 816 срещу 264 686). Причината е в решените - 1,6 пъти по-малко дела (270 365 срещу 438 470). Докато през 1911 г. решените дела са 64,1% от постъпилите, през 1922 г. те са 51,1%. Налице е и чувствителен спад на решените дела средно на един съдия.
Решени дела средно на един съдия

Година Мирови Окръжни Апелативни ВКС

съдии съдилища съдилища

1911 3 013 189 175 275

1922 1 345 152 142 178
Намаляването на натовареността на съдиите от всички инстанции е положителна тенденция, която обаче не е съпроводена с преодоляване на натрупването на висящи дела. Наред с тежкото наследство от времето на войните, това е другата основна причина, поради която в началото на 1923 г. несвършените дела достигат 381 493 с 116 807 повече от 1911 г.⁷⁶

Създаването на СБС поставя началото на обединяването на съдиите в самостоятелна професионална организация. Дейността му по време на управлението на БЗНС е изцяло насочена в защита на моралните и материални интереси на магистратите, на независимостта и самостоятелността на съдебната власт. Сблъсъкът му със земеделското правителство потвърждава правилността на взетото от учредителното събрание решение и доказва необходимостта от съществуването на организацията. Натрупаният опит през тези първи години позволява на Съюза да израсне организационно, да представи пред управляващите и обществото позициите на обединеното съдийство по всички проблеми на правосъдното дело в страната.