95 години Съюз на българските съдии. Учредяване и дейност на Съюза

В първите следвоенни години въпросите за възстановяване на нормалното функциониране на правораздаването и за неговото ускоряване придобиват жизнено важно значение за съдебната система. Те са обект на внимание и обсъждане на различни равнища от кодификационната комисия до отделните съдилища. Направените предложения, които не излизат извън рамката на изразените нееднократно до тогава мнения и препоръки, обхващат различни сфери – подобряване на организацията на работа, намаляване на задълженията на съдилищата и стесняване полето на тяхната компетентност, увеличаване на кадровия и помощния състав, подобряване на материалното му положение и др.

Проблемите на правораздаването и на съдиите остават вън от вниманието на коалиционното правителство. Освен краткото време причина за това са и различията по въпроса между трите партии. УС на СБС запознава министрите на правосъдието М. Турлаков и на финансите д-р Ст. Данев с целите на организацията и поставя въпроса за заплатите и щата на съдиите. Те не дават категоричен отговор относно щата, но обещават да търсят възможности за увеличаване на заплатите с бюджета за следващата година.⁴¹

В трудната за страната и за съдийството обстановка правителството предприема действия, които противоречат на принципа на разделение на властите и засягат независимостта и самостоятелността на съдебната власт. Арестувани са съдии, които през време на войната са били следователи, уволнени са дългогодишни съдии и прокурори (при Софийския, Русенския и Пловдивския окръжен съд) без констатирани нарушения в тяхната дейност, без извършена ревизия от органите на Съдебния инспекторат, без от тях да са поискани обяснения, както императивно изисква чл. 192 от ЗУС. Наред с това високо поставени държавни и партийни лидери обвиняват публично съдийството в непочтеност и корупция.

Поведението на управляващите предизвиква острата реакция на УС на СБС. В приетото по повод на тези събития и факти специално изложение се разкриват опасенията на съдийската общност „да не би започналите против тях (арестуваните съдии – б.а.) разследвания да се изродят в преследване на съдийските им убеждения..”. Изразява се надежда, че „лицата, на които е поверено следствието, ще запазят така също свободно своето съдийско убеждение”. В тази връзка изрично се подчертава, че свободата на съдийското убеждение е „гаранция и за свободата на всички граждани”.

Несъобразеното със ЗУС уволнение на прокурорите се окачествява като действие, унизяващо „достойнството на прокурорската служба”. Предвид на това УС призовава министъра на правосъдието да поправи тази грешка, като върне на служба уволнените прокурори и назначи анкетна комисия от компетентни лица, която да се произнесе по въпроса - дали те са виновни и в какво, и заслужават ли най-тежкото дисциплинарно наказание.⁴²

Бързата и аргументирана реакция на ръководния орган на Съюза е обяснима и оправдана, защото става дума за действия на правителството, които не само засягат честта и достойнството на съдиите и прокурорите, но заедно с това ги компрометират пред обществото и най-важното убиват вярата и доверието на гражданите в правосъдието. Те са свидетелство за нескрития стремеж на управляващите да обезличат независимата съдебна власт, да ограничат нейната самостоятелност и я поставят под свой контрол. Затова с основание са определени като „терор над българските съдии”.

Особено силно е негодуванието срещу министър-председателя Ал. Стамболийски и министъра на земеделието Р. Даскалов, позволили си да обвинят публично съдийството в корупция. В реч, произнесена на 10 ноември 1919 г. пред ХVІІІ ОНС, Стамболийски заявява ”...когато се повръщам върху делата на нашите коронни съдии, аз стигам до едно разочарование. През тази война те бяха впрегнати в реакционния режим, бяха корумпирани, бяха изнасилени, бяха изтъркани. Много от съдиите в своите юридически безразсъдности и схващания не са способни да се справят с нуждите на своето време”.⁴³

УС на СБС определя думите на министър-председателя като „тежки обвинения и обиди на цялото съдийство”, с които се уронва престижа на съдебната власт както „вътре в страната, така и пред външния свят”. Като протестира против „безогледния начин”, по който се обвинява съдийството, ръководството на Съюза призовава правителството да назове виновните лица с техните имена и да ги освободи от длъжност по надлежния законов ред. Този призив, макар и в интерес на всички – и на управляващите, и на съдийската общност и на обществото като цяло, остава нечут от кабинета.

Съдиите приемат с недоумение, болка и негодувание казаното от министър-председателя. На 14 ноември на нарочно свикано събрание, софийските магистрати приемат протестна резолюция. Най-пълно и точно техните мисли и чувства изразява прокурорът при Варненския окръжен съд Г. Соколов. Той пише следното: „Никога от подобно високо място от лице с подобно официално положение не е била изказвана по-голяма обида за съдийското съсловие. Никога по-дръзко оскърбление не е било хвърляно върху българските съдии от български държавник и общественик”. ⁴⁴

Дори и нелишени от политически смисъл, дори и основаващи се на конкретни факти, оценките на Ал. Стамболийски са твърде преувеличени, обобщаващи и с внушения в погрешна посока. Малко преди това той предлага виновните лица, извършили престъпления по време на войната, да бъдат съдени от български съдилища, а издадените от тях присъди да са общовалидни. Този факт засилва още повече недоволството сред съдиите, които с основание задават въпроса – как общественото мнение в другите страни ще зачита и уважава българския съд, след като самият министър-председател не вярва в него?

Казаното в парламента от Ал. Стамболийски изразява отношението и политиката на БЗНС към съдиите и съдебната система като цяло. Основание за подобен извод ни дават изказванията на други земеделски водачи, някои публикации в печатния орган на Съюза и разбира се, законодателството му в областта на съдоустройството.

На 28 февруари 1920 г. в гр. Сливен в реч, посветена на политическото положение в страната, министърът на земеделието Р. Даскалов заявява, че в страната няма съдебна власт, че съдийството не е оправдало назначението си. Според него действията на съдиите представляват опозиция на добрите начинания на правителството да издири и накаже причинителите и виновниците за националната катастрофа. Той обвинява магистратите, че оставят в затвора обикновените престъпници с недели, месеци и години, не само несъдени, но дори и без да се водят следствия за деянията им, а „са се оказали много чувствителни в спазване на разпоредбите на закона”, когато правителството арестува милионерите, опропастили страната. Освен това вижда в пускането на последните на свобода под гаранция причината да се движат свободно из царството, а някои от тях даже и да избягат в чужбина.⁴⁵

Обобщаващите оценки за нарушаване и нееднакво прилагане на законите, неподкрепени с факти, примери и конкретни имена на съдии, предизвикват недоволството на сливенската колегия. В декларация, приета от проведеното на 3 март по този повод събрание, магистратите заявяват, че „по адрес на съдебната власт се хвърлят обвинения и обиди”, които засягат цялото съдийство, уронват престижа му и убиват вярата на обществото в него. Те настояват да се посочат отделните нарушения, ако има такива, и да се разгледат по установения ред. В документа се отхвърля безусловно внушението, че „по отношение на виновниците за погрома трябва да се действа без да се спазват постановленията на закона”. Особено важен момент в декларацията е заявлението, че съдиите на биха си помислили да правят опозиция не само на днешното правителство, но и на всяко друго, което иска и поставя авторитета на закона над всичко останало.⁴⁶ Тази позиция е в пълно съзвучие с думите на министър Турлаков, че БЗНС иска да вижда в лицето на съдиите и съдилищата “изразителя и защитника на правото и справедливостта, а не правото и влиянието на силния и на властта.”⁴⁷ Думи, които Земеделският съюз забравя твърде бързо.

Отношенията между СБС и правителството не привличат вниманието на политическите сили в парламента и извън него. Дори изказването на Ал. Стамболийски е изпратено с мълчаливо одобрение. По този повод УС на СБС изразява съжалението си, че „в Народното събрание не се е издигнал нито един глас на протест”, а Г. Соколов задава директно въпроса – „Това означава ли, че мнението на министър-председателя се споделя от всички партии?”.⁴⁸

След изборите за ΧΙΧ ОНС, проведени на 28 март 1920 г., БЗНС създава самостоятелно правителство. Управленската му програма, която се основава на формулираните от Стамболийски принципи на съюза, предвижда създаването на “едно народно, леснодостъпно, бързо и истинско правосъдие”. Целите му са ясни и конкретни - “изборност на съдиите, вкарване в съдийския персонал преобладаващо количество народен елемент, създаване на пътуващи мирови съдии, устройване на селски помирителни съдилища, премахване на спекулантите на това дело, унищожаване на военно-полевите съдилища”. Земеделският кабинет си поставя за задача създаването на “съдебна власт, която да оказва ефикасна защита на правовия ред и да обезпечава истинско правосъдие” чрез дейността на една “добре организирана” магистратура, която “да стои високо в нравствено и умствено отношение” и бъде “оградена от влияния от политически характер”.⁴⁹

Непосредствено след изборите на 7 и 8 април 1920 г., седмица преди откриването на първата извънредна сесия на XIX ОНС, се провежда Първото общо събрание на СБС. На него магистратите обсъждат политиката на правителството спрямо съдийството и формулират основните задачи и искания на съюза. Дневният ред на събранието е определен от вътрешнополитическата обстановка, проблемите в правораздаването и действия на кабинета в тази област. Делегатите заявяват твърдата си решимост да защитят независимостта на съдебната система и принципа на несменяемост на съдиите.

Съюзът “протестира най-енергично против посегателствата на съдийската независимост от страна на изпълнителната власт и срещу незачитането от последната на съдебните актове и постановления, издадени въз основа на законите в страната”.

Първото общо събрание на Съюза на българските съдии, приема платформа и директива за бъдещата му дейност. Заедно с конкретните решения, те представляват градивна основа за диалог с правителството относно належащите и неотложни промени в ЗУС. Централно място в тях заема искането за “пълна независимост и автономност на съдебната власт до степен да се самоконтролира и самоопределя”. Постигането на тази цел се обвързва, от една страна, с прекратяването и пълния отказ на правителството от всякакви форми за натиск и влияние върху съдебните органи и лица, а от друга - с въвеждането на несменяемост и на прокурорите. Наред с това, събранието отхвърля института на изборните съдии, прокламиран от Земеделския съюз, като “несъвместим с началата на независимост на съдебната власт.”

Съдийският форум одобрява и специална резолюция по въпроса за материалното положение на съдиите. Той потвърждава позицията на СБС, че общият чиновнически щат е неприложим в съдебната система и настоява за „подобряване материалното положение на съдийството съразмерно с поскъпването на живота”. Едновременно с понижаване мястото на съдиите в служебната йерархия, новият щат пренебрегва и особените изисквания и условия за тяхното назначаване и повишаване, предвидени в ЗУС, като отдава първостепенно значение на прослужените години. Поради тази причина се предлага приемането на отделен щат на съдиите, съобразен с нормите и изискванията на съдоустройствения закон. Резолюцията разкрива загрижеността за тежкото материално положение на съдиите, отразява безпокойството за накърненото им професионално и човешко достойнство. Взетите решения имат за цел да спрат напускането на системата, да създадат условия за нормална дейност на съдилищата, да допринесат за издигане качеството на правораздаване.

Прави впечатление, че както по време на дискусиите, така и в приетите документи не се коментира пряко съдийската несменяемост и по конкретно въпросът за нейната форма, въпреки че с редица решения се цели създаването на благоприятна среда и гаранции за успешното й функциониране. В този смисъл общото събрание се изказва за повишаване на дисциплинарната отговорност, за да не се превърне несменяемостта в средство за покровителстване на невежеството, недобросъвестността и небрежността на някои съдии. Освен това тя се разглежда в единство с подобряването на материалното състояние на магистратите, със стабилизирането на съдийския състав чрез приемането на щат на съдебния персонал, който да бъде съставна част от съдоустройствения закон.⁵⁰

Събранието на съдиите не взема отношение и по дейността на комисията Каранджулов и разногласията в нея, относно началото и условията за получаване на несменяемост. Тази позиция може да се обясни, от една страна, с изразената вече от съдийската общност остра, негативна оценка на промените в ЗУС, извършени от коалиционното либерално правителство на д-р В. Радославов, а от друга – със съзнателното извеждане на преден план на проблема за независимостта на съдебната власт и на прокурорската несменяемост, както и с изчакването края на работата на комисията Каранджулов. В този смисъл защитата на независимостта и автономността на съдебната система означава и трябва да се оценява и като защита на несменяемостта и гарантиране на нейното бъдещо развитие.

СБС успява не само да открои най-важните проблеми на съдебната власт, да ги свърже в едно цяло, но и да предложи конкретни мерки за тяхното неотложно и трайно решаване. Това безспорно е голямата заслуга на Първото общо събрание на Съюза, наред с демонстрираната твърда решимост за защита интересите на съдиите и независимостта и автономността на съдебната власт.

В новоизбраното ръководството на съюза влизат: Ал. Попов – председател (подпредседател на отделение във ВКС), Д. Бочаров - секретар (зам. председател на Софийския АС), Д. Георгов – касиер (ІІІ Софийски мирови съдия). Хр. Пиперков и Н. Балабанов са преизбрани за редактори на в. „Съдийски вестник”. По време на първия конгрес СБС има 21 клона с общо 495 членове, в т. ч. 375 съдии, 97 съдебни кандидати, 23 адвокати (бивши съдии). Най-многобройни са организациите в София със 104 члена, в Пловдив – 55, Стара Загора – 32, Търново – 30 и Кюстендил – 26 членове. ⁵¹

Решенията на Първото общо събрание на СБС, острото недоволство и решителното отхвърляне на политиката на правителството спрямо съдийството срещат разбиране и подкрепа сред част от опозиционните партии, които използват случая да нападнат правителството. Демократическата партия определя резолюцията на конгреса като „страшен обвинителен акт срещу днешното управление” и отбелязва, че за първи път съдиите „издигат глас против изпълнителната власт”. Тя алармира, че „правовият ред на държавата е застрашен твърде много от произволите и беззаконията на върховната изпълнителна власт”.⁵² В статия под заглавие „Съдиите се вълнуват”, органът на БРСДП (обединена), в. „Народ”, без да взема пряко отношение към проблема, публикува решенията на съдийския конгрес и се обявява в защита на честта на съдиите.⁵³ Особено остра и изобличителна е позицията на радикалите, според които съдиите са подложени на „страшна материална мизерия и морален гнет”. Те обвиняват правителството в „пълна несъстоятелност, некадърност, простащина и недобросъвестност”. Характеризират нападките и упреците срещу цялото съсловие за „незаслужени”. Нещо повече считат, че прокурорите, „които не са си изпълнили както трябва своя дълг”, съдиите, които „са сгрешили против своята съвест и против закона”, са направили това, защото „тяхната воля е била по един или друг начин изнасилена от развилнелите се из цялата страна дружбашки големци”.⁵⁴

Това принуждава управляващите да обяснят и нюансират своето поведение, без ни най-малко да отстъпят от възприетата линия. В акцията се включва и в. „Утро”. В специална статия, посветена на отношенията между правителството и СБС, озаглавена „Земледелците и съдиите”, той пише : „От меродавен източник ни се съобщава, че никой от членовете на днешното правителство не са се изказвали срещу цялото българско съдийство и не са работили за неговото обезначаване сред нашия народ”.⁵⁵ В нарочна публикация на в. „Земледелско знаме” анонимният автор обвинява част от съдите в партизанство и оправдава изцяло политиката на правителството. Според него „опартизанените (съдии – б. а.) с особено озлобление се впуснаха да атакуват земледелското правителство, че то било посегнало на правата им, като систематически административните органи се налагали над съдебните”. Съдиите са обвинени, че не са били „честни и искрени” при преследване на разните гешефтари, скубачи и мародери по време на войната, че са освободили много престъпници и злодеи, че са нехайни към „своята съдебна обязаност”, в резултат на което много дела стоят неразгледани, а много хора са в затворите без присъди. Партийният орган пренебрежително нарича критичните бележки на СБС „дребнавости” и заключава – „Никой не е обиждал нито в Народното събрание, нито в каквото и да е събрание съдийството у нас. Българският земледелски съюз винаги е вярвал, почитал и подкрепял искрено честните и самостойни съдии”. Особено остра е реакцията срещу опозиционната преса. „Алармите и сълзите” на демократите, радикалите и социалистите се определят за „съвсем излишни и неоснователни”.⁵⁶

Очевидни са усилията на земеделското правителство да принизи значението и важността на решенията на съдийския форум, да притъпи обществения отзвук от тях и най-важното да оправдае и защити своята политика. Този подход проличава и в поведението на министър на правосъдието Ал. Радолов по време на срещата му с УС на СБС, проведена на 14 април. Той отказва да приеме платформата и резолюциите, гласувани от Първото общо събрание, и обещава да обяви по-късно становището си спрямо Съюза и взетите от него решения. Поради тази причина Уставът на организацията не е утвърден, както изисква закона. Министърът „неприязнено настроен” упреква Съюза, че „изнася и раздухва незаконните вмешателства на административната власт и произволните действия на административните органи, вместо да ги съобщава на него, за да тури край на тези нередности”.⁵⁷ В началото на м. септември се провежда конференция на окръжните управители по въпроса за отношенията между съдебната власт и полицията, въпреки че този въпрос е уреден от действащото законодателство. Тя приема резолюция относно намесата на съдийството в административните власти. В нея се изисква те да не стават „проводници на недобросъвестни прокурори”, а да работят за засилване авторитета на властта и на законите.⁵⁸

Друг въпрос, който стои в центъра на вниманието на СБС, още в първите месеци след създаването му, е въпросът за необходимите промени, които трябва да се внесат в ЗУС и започналата подготовка за неговото изменение и допълнение. Професионалната организация на съдиите реагира остро на изявленията на министъра на правосъдието, че една от целите на законопроекта, по който работи министерството, е „пречистване и подмладяване на съдийския персонал и реорганизация на съдилищата”. Тя изразява опасенията си, че правителство иска да му се „развържат ръцете” и да махне несменяемостта на съдиите. Съюзът вижда в намеренията на кабинета израз на неговото недоволство от поведението и дейността на съдебните органи, които „възползвани от своята несменяемост и независимост не искат така лесно да усвоят новите схващания за правораздаване”. СБС определя посочените цели като „атентат върху независимостта на българското правосъдие” и припомня на управляващите, че „при сега съществуващия Закон за устройството на съдилищата това пречистване и подмладяване става без намесата на правителството....само по дисциплинарен ред – ако има законни причини за уволнение”.⁵⁹

За разлика от Първото общо събрание, година по-късно, по време на Второто общо събрание (6-7 май 1921 г.), Съюзът обсъжда цялостно статута на несменяемост на съдиите и приема конкретни решения за неговото разширяване и стабилизиране. Причината за това е провалът на комисията Каранджулов, както и някои действия и декларации на правителството. Основа за разискванията са ЗУС от 9 април 1917 г., съдебната практика и рефератът на главния прокурор при ВКС Светослав Велчев на тема: “За обезпечаване на независимостта на съдебната власт”. В резолюцията по този въпрос се извеждат основните слабости на закона и последиците от тях: 1) лишаване на значителна част от съдиите от придобитата вече несменяемост; 2) отмяна на правилата за назначаване и повишаване на длъжностните лица от съдебното ведомство и замяната им „с пълно усмотрение на министъра на правосъдието”. Специално внимание се обръща на прокуратурата като орган „не на правителството, а...на закона”. Предвид на нейните функции и обществен авторитет се обосновава необходимостта тя да бъде „напълно независима и от правителствената власт”. СБС счита това за наложително „при настъпилия поради изключителните събития на последните години преврат в обществения живот”.

С цел да се преодолеят недостатъците на действащия закон, събранието се обявява за „разширение на несменяемостта върху всичките съдии”, за безусловно възстановяване на съществуващите до 1917 г. правила за назначаване и повишаване на длъжностните лица по съдебното ведомство и тяхното подобряване. Настоява се за „Обезпечение независимостта на прокурорите чрез гарантиране на тяхното служебно положение с несменяемост и подчинение на дисциплинарната власт на дисциплинарен съд”. Така позицията на Съюза относно несменяемостта на съдите и прокурорите придобива един конкретен, ясен и завършен вид. В този смисъл тя може да се разглежда като естествено продължение и развитие на решенията, взети от първото му общо събрание.

Делегатите изслушват и реферата на Атанас Букурещлиев, член на Софийския окръжен съд - “За съдебните кандидати и помощния съдебен персонал”. Те се изказват за увеличаване на продължителността на стажа, за подобряване на неговата организация, за възстановяване на таблиците за назначение и повишение на кандидатите за съдебна длъжност. Стремежът е да се издигне нивото на професионална подготовка на бъдещите магистрати, което има непосредствена връзка с искането да се разшири несменяемостта върху всички съдии. Заслужава внимание и изразеното мнение относно необходимостта от подобряване на дейността на адвокатурата вместо нейното ограничаване.⁶⁰

Второто общо събрание на СБС задължава Управителния съвет да направи необходимите постъпки, за да се внесат приетите от него решения в действащия Закон за устройството на съдилищата. По-приглушеният тон и внимателно подбраният речник, в сравнение с документите на Първото общо събрание, не се отразяват ни най-малко върху твърдата и решителна позиция на Съюза по отношение на съдийската и прокурорската несменяемост. Напротив, те благоприятстват бъдещия диалог с правителството и са белег за желание за конструктивно сътрудничество.

На 9 с. м. делегация на Управителния съвет на Съюза, ръководена от председателя му Св. Велчев и с участието на Хр. Пиперков - член на Софийския апелативен съд и Ил. Александров - председател на Софийския окръжен съд, се среща с министър Ал. Радолов. Тя му връчва резолюцията с решенията на Второто общо събрание на СБС и настоява те да намерят място в действащия ЗУС. Обещанието на министъра да вземе под внимание и проучи повдигнатите въпроси е съпроводено с уговорката, че първо трябва да се заемат вакантните съдийски места и да се повиши отговорността на магистратите.⁶¹

Въпреки твърдата позиция на съдийството по въпроса за несменяемостта на съдиите и независимостта на съдебната власт с една забележка към бюджета на Министерството на правосъдието за 1921/1922 г. правителството закрива длъжностите на няколко несменяеми апелативни съдии.⁶² С това си действие то показва, че за него са по-важни финансовите икономии, отколкото стабилността на правосъдната система. По-опасен е самият прецедент, който създава несигурност, подкопава и заплашва самия принцип на несменяемост. Констатирайки този факт, Съюзът на българските съдии отбелязва, че макар и извършените съкращения да „се предприеха не с цел да се заобиколи принципа на несменяемостта, това малко изменява същността на работата” и настоява с особени постановления на закона да се гарантира правото на обезпечение на несменяемите съдии, чийто длъжности се съкращават при липса на съответни вакантни места „до откриване на такива или по друг начин”.⁶³