Административно право и административно процес Тест в края на семестъра – примерни отговори



Дата05.11.2017
Размер33.57 Kb.
Административно право и административно процес

Тест в края на семестъра – примерни отговори

1. В. А. водил административно дело, което загубил на първа инстанция. При подготовката за дело на касационна инстанция адвокатът установил, че В.А. не е посочил основание, на което може актът да се приеме за унищожаем, и съдът не го е разгледал. Какво може да се направи при второинстанционното разглеждане на делото?


Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е длъжен да разгледа акта дори на основания, които ищецът не е поискал, и да провери акта по всички възможни основание по чл. 146. Ако не направи това, решението му е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 (съществено процесуално нарушение) и това е основанието за касационна жалба.

2. Георгиев подал молба за издаване на акт на 12.4. Органът не се произнесъл до 26.4. Георгиев подал жалба срещу мълчалив отказ на 15.5. Допустима ли е жалбата на Георгиев?


Да, съгласно чл. 149, ал. 2 АПК жалбата срещу мълчалив отказ може да се подаде в едномесечен срок от изтичане на срока, в който органът е трябвало да се произнесе – крайният момент за подаване на жалбата е 26.5

3. И. Г. претърпял имуществени вреди от деяние на длъжностно лице, извършени при изпълнение на служебни задължения. Той подготвил дело за обезщетение, но починал преди внасяне на исковата молба. Синът му В. Г. внесъл молбата за обезщетение, допълнил иска и с претенция за неимуществени вреди, понесени от баща му при увреждането. Възможно ли е това?


Съгласно чл. 6 ЗОДОВ синът наследява правото да претендира имуществени вреди, но не и неимуществени.
4. А. Б. обжалвал административен акт, който установявал задължения за него. Съдът установил, че А.Б. е пропуснал законоустановения срок за обжалване. Може ли съдът да разгледа жалбата при това положение?
Това е възможно, ако А.Б. твърди, че актът е нищожен, и иска прогласяване на нищожност, съгласно чл. 149, ал. 5 АПК.

Възможно е също така да се твърди, че жалбата не е подадена в срок поради особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение, съгласно чл. 161 АПК.
5. А. В. получил административен акт, който искал да обжалва. Той получил уведомяване за издаване на акта на 10.2, а като дата на издаване на акта била посочена датата 31.1. В акта не било посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва акта. Докато се ориентира, той подал жалбата пред съда на 16.2. Допустима ли е така подадената жалба?
Моментът, в който е издаден актът, е ирелевантен, от значение е моментът на уведомяването – чл. 149, ал. 1 АПК. Срокът изтича на 24.2 и лицето е подало жалбата в срок. Дори, съгласно чл. 140, ал. 1 АПК, ако в акта не е указано пред кой орган и в какъв срок се обжалва актът, срокът за обжалване се удължава на 2 месеца и то е могло да се възползва. Тогава крайният момент за подаване на жалбата е 10.4.
6. Лицето А. А извършило две административни нарушения при управление на МПС – превишаване на разрешената скорост в населено място и паркиране на забранено място. Получил фиш за неправилно паркиране и бил съставен акт за админ. нарушение. Могат ли органите на КАТ да сумират двата акта и да наложат една глоба?
Не, в административнонаказателния процес няма кумулация на наказанията. Лицето изтърпява двете наказания поотделно – чл. 18 ЗАНН.
7. Министърът на Икономиката и енергетиката издал наредба. Юридическо лице твърди, че процедурата, заложена в наредбата, противоречи на закона. Може ли юридическото лице да обжалва наредбата, до кой момент и какво трябва да докаже то на съда?


  1. Да, ако докаже, че е адресат или може да бъде адресат на наредбата – чл. 186 АПК.

  2. Няма срок – чл. 187, ал. 1.

  3. Нормативният акт може да бъде атакуван на всяко от основанията по чл. 146, в. вр. чл. 196. Тежестта на доказване е върху органа, издал акта – чл. 170.

8. Лицето Д. С. , държавен служител в администрацията на Министерски съвет, бил дисциплинарно уволнен. Пред кой съд трябва да предяви жалбата си Д.С.?


Министър-председателят е орган по назначаването на държавните служители в администрацията на Министерския съвет – чл. 40, ал. 7 ЗА. Актовете на министър-председателя се обжалват пред ВАС – чл. 132, ал. 2, т. 2.
9. А. А. поискал да му бъде издадено разрешение за надстрояване от общинската администрация. Получил изричен отказ и обжалвал пред съответния Административен съд. Съдът установил, че длъжностното лице, което е издало акта, не е било надлежно управомощено от ръководителя на съответната служба и отменил акта. Може ли съдът да се произнесе по съществото на въпроса?
Не, защото ненадлежното управомощаване (делегиране) засяга компетентността на длъжностното лице. Съгласно чл. 173, ал. 2, АПК съдът е длъжен след отмяната на акта да върне преписката на компетентното лице със задължителни указания.
10. А.В. искал да обжалва разпореждане на заместник-кмет на община, но пропуснал срока за обжалване. Тогава решил да предяви иск срещу заместник-кмета за имуществено обезщетение по чл. 101 от Закона за държавния служител. Допустим ли е искът на А. В.?
Не, защото заместник-кметът не е държавен служител – чл. 3, т. 1 ЗДС.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница