Показания: Показан е при асистолия (заради β1-стимулиращия му ефект), пристъпи от бронхиална астма (β2-ефект), хипогликемия (β2-ефект), вазомоторен колапс (α1-ефект) и др. Бронхоспазмолитичният и хипергликемичният ефект на адреналина и другите бета адреномиметици се дължат на активиране на аденилатциклазата. Подобно на норадреналина, адреналинът също се комбинира с местни анестетици (лидокаин, прокаин и др.) с цел свиване на кръвоносните съдове и удължаване на анестетичния ефект. Животоспасяващият ефект на адреналина при анафилактичен шок се дължи не само на антихипотензивното му действие, но и на потискане на хистаминолиберацията поради активиране на β3-рецепторите в мастоцитната мембрана. Адреналинът е неактивен при орално приемане. Той обикновено се инжектира в доза 0,5–1 mg s.c.
