Анализ и синтез на логически схеми
Изтегляне 1.14 Mb.
|
Свързани:
an-architectural-reassessment-of-a-villa-rustica-near-serdica, New Microsoft PowerPoint Presentation, кр цсх
- Навигация на страницата:
- 11. Методика за синтез на структурни автомати, зададени чрез блокова схема на алгоритъма на функциониране
| Правило1: Състоянията, от които има преход при едно и също входно въздействие в едно и с ъщо ново състояние, се кодират със съседни набори (такива, към които може да бъде приложено правилото за слепване).
Павило 2: Състоянията, в които има преход от едно и също старо състояние за слепващи се набори на входните сигнали (в най-добрия с лучай съседни набори), се кодират с близки набори. Това води до отпадане на входните променливи. Правило 3: Състоянията с най-голям брой входящи дъги се кодират с код, съдържащ най-голям брой нули. Тези правила се отнасят само за случаите, когато паметта е изградена с D - тригери. Приложени за други тригери, не дават добри резултати. Макар че съседното кодиране не е задължително за синхронните автомати, частичното му прилагане обикновено води до намаляване на броя на логическите елементи, с които се реализира комбинационната схема. Въпроси: 1) Дайте определение за синхронен и асинхронен автомат. Подчертайте разликите в структурните им схеми. 2) Кои състезания в автоматите са критични и кои не са. Дайте пример. 3) Какви са мерките за отстраняване на критичните състезания? 4) Какво означава съседно кодиране на състоянията? В какви случаи то е задължително и в какви е желателно? 5) Кога даден граф на автомат допуска съседно кодиране на състоянията и кога не? 6) Как трябва да се преработи автоматният граф, ако той не допуска съседно кодиране, а то е задължително? 7) Какво означава “по-добър” начин на кодиране? Какви правила за “по-добро” кодиране познавате? Автор: С. Иванов, Ю. Петкова, С. Каров 11. Методика за синтез на структурни автомати, зададени чрез блокова схема на алгоритъма на функциониране1999-03-18 15:54:01+02 1.БСА - блок-схема на алгоритъма - определение [12,15]. При описване работата на широк кръг дискретни системи от областта на изчислителната техника, автоматизацията на производството и др. се оказва удобно системата да се представи от две части - операционно устройство (ОУ) и управляващо устройство (УУ). В областта на изчислителната техника ролята на операционно устройство могат да изпълняват регистри, суматори, памет, дешифратори и др., които извършват конкретни логически и аритметически операции. Изпълнението на тези операции става под управление на краен автомат, наречен управляващо устройство. Той обработва постъпващите от операционния блок входни сигнали и съгласно заложения в него алгоритъм на работа последователно във времето изработва управляващи сигнали. Това разделение е на логическо ниво. На физическо ниво двете устройства могат да бъдат обединени например в общ корпус на интегрална схема, както е при микропроцесорите или обособени в отделни блокове, както е например в една машина с цифрово-програмно управление (ЦПУ). Това разделение на ОУ и УУ може да бъде на различни нива. Например ЦПУ се явява УУ, но от своя страна включва в себе си процесор, който пък също има свое УУ. Синтезът на дискретната система се свежда до ясно разграничаване на функциите на двете устройства и синтеза им поотделно. Операционните устройства са предмет на изучаване от други дисциплини [1]. Тук ще се представи последователността на синтеза на УУ, когато то се реализира на “твърда” логика. Редът, в който се изпълняват операциите в дискретното устройство, се определя от микропрограма, която представлява съвкупност от микрооперации и логически условия. Под микрооперация трябва да се разбира елементарен процес на преобразуване на информацията в дискретното устройство, извършващ се за един такт от работата на автомата (например изместване на информацията в регистъра на една позиция вляво, нулиране на регистър, установяване на флаг и др.). Изпълнението на дадена микрооперация се извършва, след като УУ активира съответен изходен сигнал (y1, y2, ..., ym). Ако в устройството се реализират едновременно няколко микрооперации, то това множество от микрооперации се нарича микрокоманда Y(t)={y1(t), y2(t), ..., yk(t)}. Изпълнението на микропрограмата се състои в последователно изпълнение на отделните микрокоманди. Тази последователност се определя от състоянието на входните сигнали, постъпващи към УУ (x1,x2,...,xr). Записът на тази микропрограма става с помощта на блок-схема на алгоритъма. Това е ориентиран свързан граф, съдържащ четири типа блокове: начален, краен, операторен (изпълним) и условен (фиг.11.2.). БСА удовлетворява следните изисквания: - съдържа краен брой блокове от изброените типове; - има един начален и един краен блок; - входовете и изходите на блоковете се свързват чрез дъга, насочена от изход към вход; - всеки изход се свързва само с един вход; - всеки вход се свързва поне с един изход; - от всеки операторен блок съществува поне един път към блока “край”; - един от изходите на условния блок може да се свърже с входа му, което не е разрешено за операторния блок. Изтегляне 1.14 Mb. Сподели с приятели:
|