Анализ на развитието и състоянието на клъстерите в България 2003 2015 г. София, юли 2015 г. Съдържание: увод 3 Клъстерите в България от 2003 до 2008 год

Анализ

София, юли 2015 г.

Съдържание:

1. 
   УВОД 3
   
2. 
   Клъстерите в България от 2003 до 2008 година 7
   
3. 
   Клъстерите в България от 2009 до 2015 година 9
   
4. 
   Изводи 14
   

1. 
   УВОД
   

Идеята за създаване на клъстерни структури не е нова. Още през 1890 г. Алфред Маршал е определил клъстера като „Концентрация на специализираните индустрии в определени локации”.

Ф
иг.1 Примерен състав на клъстер

1. 
   Споделяне на знания, умения и опит;
   
2. 
   Икономическа изгода;
   
3. 
   Взаимно доверие;
   
4. 
   Свободен достъп до обединени ресурси (финансови, материални и човешки);
   
5. 
   Излизане на общи пазари.
   
   

1. 
   Общо Събрание
   

• 
  Състоящо се от мениджъри-ръководители на компаниите/организациите членове на клъстера
  

2. 
   Управителен Съвет
   

• 
  Постоянно действащ и ръководещ дейността на клъстера орган, който може да назначи изпълнителен директор
  

3. 
   Изпълнителен директор
   

• 
  Води оперативната дейност на клъстера, представлява го пред трети лица, назначава и освобождава служители на административното тяло на клъстера и отговаря за финансово-счетоводното дейност.
  

4. 
   Контролен Съвет
   

• 
  Упражнява контрол върху дейността на управителния съвет и изпълнителния директор и докладва на Общото събрание
  

5. 
   Експертен Съвет
   

• 
  Съвещателен орган към изпълнителния директор
  

Съгласно българското законодателство Клъстерът може да бъде регистриран по три различни закона, действащи в Република България:

- ТЗ - клъстерите имат характер на холдингова структура

- ЗЗД - клъстерите не са юридическо лице

- ЗЮЛНЦ - клъстерите са неправителствени организации
Трите форми на регистрация на клъстерите предполагат различен режим на функциониране и не могат да се приравняват под общ знаменател към МСП или големи предприятия.
За разлика от браншовите организации и асоциациите, основата на които е защита на общи интереси на съсловието, основна характеристика на клъстерите е вътрешното взаимодействие между членовете, основано на взаимноизгодно икономическо сътрудничество и доверие с цел създаване на общи продукти и услуги, както и съвместно излизане на нови пазари. Клъстерите могат да обединяват структури на различни нива по веригата на създаване на добавената стойност, както и конкуриращи се структури.

Асоциация на бизнес клъстерите в България (АБК)
АБК е създадена от седем клъстера през 2009 г. във Варна. Инициатор за нейното създаване е Клъстер „Мехатроника и автоматизация“.
Асоциацията е регистрирана по ЗЮЛНЦ в обществена полза и има следните
ЦЕЛИ:

• 
  Да представлява и защитава интересите на своите членове;
  
• 
  Да съдейства за самоорганизирането на реалните бизнес клъстери;
  
• 
  Да насърчава повишаването на ефективността от инвестиции;
  
• 
  Да създава мрежови структури между бизнеса, науката и неправителствената сфера за повишаване конкурентоспособността на българската икономика.
  

АБК има установено сътрудничество с редица бизнес, работодателски и научни организации, както и с бизнес мрежи като БСК, БТПП, БАН, ФНТС, IEC, EEN.

2. 
   Клъстерите в България от 2003 до 2008 година
   

Бюджетът на проекта е 800 000 €.

• 
  Клъстер за производство на мебели – Троян
  
• 
  Родопски клъстер за туристически услуги - Смолян
  

Към 01.04.2015 г. няма информация двата клъстера, създадени по този проект да са действащи или да съществуват под юридическа или неюридическа (неформална) форма.

Проектите са изпълнени в рамките на 1 година.

В резултат на инициативата към днешна дата има три активни клъстера, един закрит, четири регистрирани, но неактивни, за останалите два няма официални данни.
Бенефициентите по Проект PHARE Втора фаза BG2005 / 017-586.04.02 с актуален статус към 01.07.2015 г. са показани в долната таблица 1.
Таблица 1

3. 
   Клъстерите в България от 2009 до 2015 година
   

Фиг. 4

Бюджет за БФП 19 558 300 лв.

На 31.01.2014 се добавят още 10 000 000 лв.

Договорена БФП по договори с бенефициентите 29 408 637 лв.

Ф

иг. 7. Регистрация на фирми и сдружения с име „Клъстер“ .

От тях Приключени – 1

Прекратени – 7

В процес на изпълнение – 61

Платена БФП до 01.04.2015 г. - 7 430 710 лв.

• 
  Методиката за оценка на проектите по процедурата не е ясна;
  
• 
  Липсват критерии за оценка на взаимосвързаността на физическите лица, фирмите и предмета им на дейност;
  
• 
  Създава се и прослойка от консултантски фирми, които не само изготвят, но и изпълняват проектите, което е в разрез с целите на процедурата;
  
• 
  Финансират се „клъстери”, чиято дейност не отговаря на целите на програмата;
  
• 
  Съществуват подозрения за корупционни схеми за източване на европейски средства.
  

Семеен Клъстер КЛЪСТЕР АРЕА БРАНД ООД

Финансово-брокерски клъстер КЛЪСТЕР ФИНАНСОВА ГРУПА СИС ООД

Спортен клъстер Сдружение КЛЪСТЕР Свободна борба

Класиран и финансиран клъстер, който не съществува - КЛЪСТЕР за развитие на енергийно ефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради

(виж Приложение 3)

4. 
   Изводи
   

1. 
   Необходимо е да има ясно дефиниране на понятието „клъстер“.
   

2. 
   Наложително е въвеждане на система за акредитация на клъстерите в България, която да позволява оценяването на съответствието на структури, определящи се като такива, спрямо дефиницията за клъстер. Оценката трябва да се извършва от неправителствени организации и експерти в съответствие с европейските практики и да се утвърждава от държавен орган. Тази оценка е предвидена да послужи за диференциран подход при финансирането на клъстерите, в зависимост от степента на тяхното развитие, в съответствие със Стратегията за интелигентна специализация, ОПИК (МИ), ОПРР (МРР), ОПНОИР (МОН).
   

3. 
   Необходимо е в ОПИК и в условията на конкурсите за клъстери да има ясно разграничаване на клъстери, които условно могат да се приравнят към предприятия, и такива, които не могат да се приравняват към търговски дружества, например клъстери, регистрирани по ЗЮЛНСЦ и ЗЗД.
   

4. 
   Наложително е съществено съкращаване на административните процедури, в т.ч. и по обществените поръчки, и въвеждане на електронно управление при кандидатстване, оценяване и отчитане на проектите.
   

5. 
   При оценката на проектите и резултатите от тяхното изпълнение да се използват независими експерти от реално действащи клъстери по възможност получили оценка и сертификат от Европейския секретариат за клъстерен анализ /ESCA/.
   

6. 
   Желателно е АБК да има достъп до информация за разходването на публичните средства и оценка на въздействието на проектите.
   

7. 
   АБК трябва да съдейства за създаване на държавни политики за развитие на бизнес клъстерите в България на база утвърдени практики в други страни от ЕС. При реализацията на тези политики да се търси синергия между всички институции, отговорни за развитието на клъстерите, като инструмент за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
   

8. 
   Досегашният опит показва необходимостта от привличането на експерти от АБК при разработването на правилата и регламента за новите процедури за подпомагане на клъстерите по ОП “Иновации и Конкурентоспособност” в програмния период 2014-2020.
   

9. 
   Необходимо е в екипа на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ в МИ да има експерти с професионален опит в бизнеса и индустрията, да се познават спецификите на фирми в сферата на услугите и тези на производствени предприятия. В допълнение, препоръчително е немалка част от екипа на ОПИК да има стаж и практика в производството.
   

10. 
    С цел развиване на бизнес клъстерите като иновационни центрове, необходимо е да се предвиди НИРД в клъстерите да е допустима дейност по проектите по ОПИК.
    

11. 
    Препоръчително е да се намали до минимум възлагането на дейности към фирми подизпълнители (аутсорсинг) с цел изграждане и развитие на административния капацитет и конкурентоспособността на клъстерите.
    

Приложения:

1. БЕНЕФИЦИЕНТИ ПО ПРОЦЕДУРА BG161PO003-2.4.01 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България”

2. Примери за клъстери - неподходящи бенефициенти по програмата

3. График на реализация на проектите по ПРОЦЕДУРА BG161PO003-2.4.02
Забележка: Този документ е разработен от експерти на АБК и ЕЕН като данните в него отразяват състоянието на клъстерите и развитието на проектите по ОПК към 01.04.2015 г.

В АБК се разработва инструмент, с който на базата на обществено-достъпна официална информация, ще може да се проследява “on line” развитието на проекти по ОПИК, както и ефекта от тяхното изпълнение.

14.07.2015 г. Д-р инж. Венцислав СЛАВКОВ