Анализ на развитието и състоянието на клъстерите в България 2003 2015 г. София, юли 2015 г. Съдържание: увод 3 Клъстерите в България от 2003 до 2008 год



Дата19.05.2017
Размер123.95 Kb.
ТипАнализ




Приложение А

Аrectangle 3нализ
на развитието и състоянието

на клъстерите в България
2003 - 2015 г.

София, юли 2015 г.




Съдържание:





  1. УВОД 3

  2. Клъстерите в България от 2003 до 2008 година 7

  3. Клъстерите в България от 2009 до 2015 година 9

  4. Изводи 14




  1. УВОД

Идеята за създаване на клъстерни структури не е нова. Още през 1890 г. Алфред Маршал е определил клъстера като „Концентрация на специализираните индустрии в определени локации”.


В днешно време най-разпространени са определенията на проф. Майкъл Портър от Харвардския университет, който казва: „Клъстерът е група от географски близко разположени компании и организации с определена дейност, свързани от общи черти и взаимно допълващи се”.
Друго популярно определение на проф. Портър е: „Клъстерите са критични маси от организации в едно място, които допринасят за конкурентен успех в определена сфера”. Той е автор и на така наречения Диамантен модел, 1998 г.
Разбирането за клъстер в настоящия момент, при тоталното навлизане на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в сферата на бита и индустрията и непрекъснатата глобализация на света, към което се придържа и Асоциацията на Бизнес Клъстерите(АБК) е:

Обединение на юридически лица и/или еднолични търговци, регистрирано съгласно ТЗ, ЗЗД или ЗЮЛНЦ, което може също да включва университети, научно-изследователски организации и/или общински и държавни органи, неправителствени организации и физически лица от определен сектор или регион, имащи общи икономически интереси и/или обхващащи последователни нива във веригата на производство и реализация на стоки и услуги, с цел увеличаване на административния капацитет, научно-изследователския потенциал, конкурентоспособността и бизнес развитието на членовете на обединението и на обединението като цяло.
Ф
иг.1 Примерен състав на клъстер

Основни причини за създаване на клъстери:

  1. Споделяне на знания, умения и опит;

  2. Икономическа изгода;

  3. Взаимно доверие;

  4. Свободен достъп до обединени ресурси (финансови, материални и човешки);

  5. Излизане на общи пазари.



Фиг.2 Примерна структура на клъстер
Органи за управление на клъстерите


  1. Общо Събрание

  1. Управителен Съвет

  • Постоянно действащ и ръководещ дейността на клъстера орган, който може да назначи изпълнителен директор

  1. Изпълнителен директор

  • Води оперативната дейност на клъстера, представлява го пред трети лица, назначава и освобождава служители на административното тяло на клъстера и отговаря за финансово-счетоводното дейност.

  1. Контролен Съвет

  • Упражнява контрол върху дейността на управителния съвет и изпълнителния директор и докладва на Общото събрание

  1. Експертен Съвет

  • Съвещателен орган към изпълнителния директор



Законова форма на регистрация на клъстери

Съгласно българското законодателство Клъстерът може да бъде регистриран по три различни закона, действащи в Република България:

- ТЗ - клъстерите имат характер на холдингова структура

- ЗЗД - клъстерите не са юридическо лице

- ЗЮЛНЦ - клъстерите са неправителствени организации
Трите форми на регистрация на клъстерите предполагат различен режим на функциониране и не могат да се приравняват под общ знаменател към МСП или големи предприятия.
За разлика от браншовите организации и асоциациите, основата на които е защита на общи интереси на съсловието, основна характеристика на клъстерите е вътрешното взаимодействие между членовете, основано на взаимноизгодно икономическо сътрудничество и доверие с цел създаване на общи продукти и услуги, както и съвместно излизане на нови пазари. Клъстерите могат да обединяват структури на различни нива по веригата на създаване на добавената стойност, както и конкуриращи се структури.

Асоциация на бизнес клъстерите в България (АБК)
АБК е създадена от седем клъстера през 2009 г. във Варна. Инициатор за нейното създаване е Клъстер „Мехатроника и автоматизация“.
Асоциацията е регистрирана по ЗЮЛНЦ в обществена полза и има следните
ЦЕЛИ:


  • Да представлява и защитава интересите на своите членове;

  • Да съдейства за самоорганизирането на реалните бизнес клъстери;

  • Да насърчава повишаването на ефективността от инвестиции;

  • Да създава мрежови структури между бизнеса, науката и неправителствената сфера за повишаване конкурентоспособността на българската икономика.

АБК има установено сътрудничество с редица бизнес, работодателски и научни организации, както и с бизнес мрежи като БСК, БТПП, БАН, ФНТС, IEC, EEN.


Към 01.04.2015 г. в АБК членуват 16 реално действащи клъстери, регионално разположени в София, Пловдив, Варна и Русе. Стратегията на АБК предвижда създаването на шест регионални центъра, в съответствие с 6-те планови района на страната.


  1. Клъстерите в България от 2003 до 2008 година


Етап 1 - Проект Въвеждане на клъстерен подход и установяване на пилотен клъстeрен модел PHARE BG2003 / 004-937.02.03
Процесът на създаване на бизнес клъстери в България започва през 2003 г., когато по програма PHARE се финансира проект за въвеждане на клъстерния подход и установяване на пилотен клъстерен модел.
С този проект се стартира процесът на създаване и подпомагане на клъстери в България с финансова подкрепа от публични средства.

Бюджетът на проекта е 800 000 .


В резултат от проекта се създават 2 пилотни клъстера:

  • Клъстер за производство на мебели – Троян

  • Родопски клъстер за туристически услуги - Смолян

Към 01.04.2015 г. няма информация двата клъстера, създадени по този проект да са действащи или да съществуват под юридическа или неюридическа (неформална) форма.


На фиг. 3 са показани членовете в двата пилотни клъстера, както и тяхното местоположение.


Етап 2 - Проект PHARE Втора фаза BG2005 / 017-586.04.02
Програмата стартира през 2005 г., като се създава методика за развитието на клъстерите. Финансирането в размер на 3 000 000 € е осигурено през 2008 г. От 14 кандидатствали по програмата структури за съфинансирани са одобрени 10.

Проектите са изпълнени в рамките на 1 година.

В резултат на инициативата към днешна дата има три активни клъстера, един закрит, четири регистрирани, но неактивни, за останалите два няма официални данни.
Бенефициентите по Проект PHARE Втора фаза BG2005 / 017-586.04.02 с актуален статус към 01.07.2015 г. са показани в долната таблица 1.
Таблица 1


  1. Клъстерите в България от 2009 до 2015 година


Етап 1 - ПРОЦЕДУРА BG161PO003-2.4.01 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България”

по ОП „Конкурентоспособност но българската икономика”
ПРОЦЕДУРАТА стартира на 16.07.2010 г.
Бюджет за БФП - 29 337 450 лв.
Договорена БФП - 8 994 670 лв.
Фиг. 4 е показва общия обем на финансирането по процедура BG161PO003-2.4.01



Фиг. 4


Асоциацията на бизнес клъстерите на базата на свой анализ на условията за кандидатстване по тази процедура, излезе със становище за промяна на много от ограничителните условия, наложени от държавната администрация, които противоречат на целите на процедурата, както и с предложения за промяна или допълнение на изискванията към бенефициентите.
Подписани са договори с 35 бенефициента. (виж Приложение 1).

Фиг. 5 График на реализация на проектите по ПРОЦЕДУРА BG161PO003-2.4.01 към 16.03.2015:



Договорена БФП – 8 994 670 лв.

Изплатена БФП до 16.03.2015 г. – 4 823 399 лв.
Етап 2 - ПРОЦЕДУРА BG161PO003-2.4.02 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България”
ПРОЦЕДУРАТА стартира в началото на 2013 г.

Бюджет за БФП 19 558 300 лв.

На 31.01.2014 се добавят още 10 000 000 лв.

Договорена БФП по договори с бенефициентите 29 408 637 лв.


Фиг. 6 показва общия обем на финансирането по процедура BG161PO003-2.4.02



Фиг. 6

Ф

иг. 7. Регистрация на фирми и сдружения с име „Клъстер“ .


По процедура BG161PO003-2.4.02 към 01.04.2015 г. данните сочат:
Проекти всичко – 69

От тях Приключени – 1

Прекратени – 7

В процес на изпълнение – 61


Договорена БФП - 29 408 637 лв.

Платена БФП до 01.04.2015 г. - 7 430 710 лв.


Графикът на реализация на проектите по ПРОЦЕДУРА BG161PO003-2.4.02 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България” е даден в Приложение 2.
Актуално състояние на клъстерите в България

Към 01.04 2015 г. в юридическото пространство/ БУЛСТАТ, Търговски регистър и ФО на СГС/ има информация за около 260 фирми и сдружения с наименование „Клъстер“, от които 17 са неактивни/закрити/.
Клъстерите с работещо административно тяло са 99 - почти всички са финансирани по ОПК. Служители, които са социално осигурени в клъстерите са около 550 човека.
Ф
иг. 8. Карта на регистрирани фирми и сдружения с наименование „клъстер“ или участвали в процедурите за насърчаване развитието на клъстерите в България в периода 2005 – 2014 г.
АБК алармира Управляващия Орган (УО) на ОПК за несъответствия между насоките за кандидатстване и целите на процедурата, които могат да доведат до неефективно разходване на БФП. Поради липса на равноправен диалог с УО на ОПК се достига до парадокси при обявяването на резултатите от втората процедура. Регистрират се лавинообразно „клъстери“ единствено и само с цел „усвояване“ на европейски средства.
От всички участвали 111 проекта по процедура BG161PO003-2.4.02 на първа сесия са одобрени 42, отхвърлени са 26, а 43 са поставени в резервен списък.
В резултат на съвместни усилия на АБК, работодателски организации и медии станаха обществено достояние сериозни слабости в оценяването на проектите, което доведе до преразглеждане на процедурата, като се одобриха още 27 проекта от резервния списък.
Общо подписани договори: Септември 2013 г. – 42

Март 2014 г. – 27

Общо: – 69
В резюме могат да се направят следните изводи относно проведената процедура:

  • Методиката за оценка на проектите по процедурата не е ясна;

  • Липсват критерии за оценка на взаимосвързаността на физическите лица, фирмите и предмета им на дейност;

  • Създава се и прослойка от консултантски фирми, които не само изготвят, но и изпълняват проектите, което е в разрез с целите на процедурата;

  • Финансират се „клъстери”, чиято дейност не отговаря на целите на програмата;

  • Съществуват подозрения за корупционни схеми за източване на европейски средства.


Примери за клъстери - неподходящи бенефициенти по програмата:

Семеен Клъстер КЛЪСТЕР АРЕА БРАНД ООД

Финансово-брокерски клъстер КЛЪСТЕР ФИНАНСОВА ГРУПА СИС ООД

Спортен клъстер Сдружение КЛЪСТЕР Свободна борба

Класиран и финансиран клъстер, който не съществува - КЛЪСТЕР за развитие на енергийно ефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради

(виж Приложение 3)





  1. Изводи




  1. Необходимо е да има ясно дефиниране на понятието „клъстер“.




  1. Наложително е въвеждане на система за акредитация на клъстерите в България, която да позволява оценяването на съответствието на структури, определящи се като такива, спрямо дефиницията за клъстер. Оценката трябва да се извършва от неправителствени организации и експерти в съответствие с европейските практики и да се утвърждава от държавен орган. Тази оценка е предвидена да послужи за диференциран подход при финансирането на клъстерите, в зависимост от степента на тяхното развитие, в съответствие със Стратегията за интелигентна специализация, ОПИК (МИ), ОПРР (МРР), ОПНОИР (МОН).




  1. Необходимо е в ОПИК и в условията на конкурсите за клъстери да има ясно разграничаване на клъстери, които условно могат да се приравнят към предприятия, и такива, които не могат да се приравняват към търговски дружества, например клъстери, регистрирани по ЗЮЛНСЦ и ЗЗД.




  1. Наложително е съществено съкращаване на административните процедури, в т.ч. и по обществените поръчки, и въвеждане на електронно управление при кандидатстване, оценяване и отчитане на проектите.




  1. При оценката на проектите и резултатите от тяхното изпълнение да се използват независими експерти от реално действащи клъстери по възможност получили оценка и сертификат от Европейския секретариат за клъстерен анализ /ESCA/.




  1. Желателно е АБК да има достъп до информация за разходването на публичните средства и оценка на въздействието на проектите.




  1. АБК трябва да съдейства за създаване на държавни политики за развитие на бизнес клъстерите в България на база утвърдени практики в други страни от ЕС. При реализацията на тези политики да се търси синергия между всички институции, отговорни за развитието на клъстерите, като инструмент за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.




  1. Досегашният опит показва необходимостта от привличането на експерти от АБК при разработването на правилата и регламента за новите процедури за подпомагане на клъстерите по ОП “Иновации и Конкурентоспособност” в програмния период 2014-2020.




  1. Необходимо е в екипа на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ в МИ да има експерти с професионален опит в бизнеса и индустрията, да се познават спецификите на фирми в сферата на услугите и тези на производствени предприятия. В допълнение, препоръчително е немалка част от екипа на ОПИК да има стаж и практика в производството.




  1. С цел развиване на бизнес клъстерите като иновационни центрове, необходимо е да се предвиди НИРД в клъстерите да е допустима дейност по проектите по ОПИК.




  1. Препоръчително е да се намали до минимум възлагането на дейности към фирми подизпълнители (аутсорсинг) с цел изграждане и развитие на административния капацитет и конкурентоспособността на клъстерите.

Приложения:

1. БЕНЕФИЦИЕНТИ ПО ПРОЦЕДУРА BG161PO003-2.4.01 „Подкрепа за развитието на клъстерите в България”

2. Примери за клъстери - неподходящи бенефициенти по програмата

3. График на реализация на проектите по ПРОЦЕДУРА BG161PO003-2.4.02
Забележка: Този документ е разработен от експерти на АБК и ЕЕН като данните в него отразяват състоянието на клъстерите и развитието на проектите по ОПК към 01.04.2015 г.

В АБК се разработва инструмент, с който на базата на обществено-достъпна официална информация, ще може да се проследява “on line” развитието на проекти по ОПИК, както и ефекта от тяхното изпълнение.

14.07.2015 г. Д-р инж. Венцислав СЛАВКОВ



София Председател на УС на АБК

Стр. от

Каталог: wp-content -> uploads -> 2015
2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“
2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст
2015 -> 120 Основно училище “Георги С. Раковски” София
2015 -> Премиерният сериал Изкушение от 12 октомври по бтв lady
2015 -> Агнешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 г
2015 -> Пилешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 14 януари 2015 г
2015 -> Бяла кристална захар седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 Г


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница