България не притежава капацитета и визията за разработването на за- дълбочена национална политика за климатичните промени и устойчивото развитие. Коалиционното правителство от периода 2005 – 2009 г. не успя да замени отдавна остарелия национален план за емисиите на въглероден диоксид от 2008 г, а настоящото правителство още повече забавя неговото приемане. В контекста на сериозните фискални затруднения по времена финансовата и икономическата криза България пропуска многобройни възможности да осигури финансиране за своята зелена политика, като използва излишъка си от емисионни квоти и потърси най-изгодните сделки на регионалните и международните пазари за търговия с емисии. Намерението да се използват приходите от търговията с емисии за разработване на възобновяеми енергийни източници и прилагане на мерки за енергийна ефективност още не е дало желаните резултати. И накрая, но не на последно място, независимо от стремежа към проактивно глобално участие българското правителство така и не проучва достатъчно алтернативните методи за международно сътрудничество с развиващите се страни за адаптиране към климатичните промени, което се изразява в обменна технологии, ноу-хау и финансови приходи от търговия с емисии. На фона на всичко това съществува дълъг списък сдобри практики и инструменти за прилагане на ефективна политика за предотвратяване на климатичните промени в другите държави от ЕС, които разкриват оригинални подходи и алтернативни методи за провеждане на политиката, възприета в съответната държава. България трябва да се поучи от тези добри практики и ако е необходимо, да ги адаптира, за да отговорят най-точно на специфичните социално-икономически и екологични условия. Тя трябва да се възползва от съществуващите в ЕС механизми за партньорство и финансиране на национално, регионално и местно равнище.