Анализнаикономическотоисоциалноторазвитиенаобщината
Изтегляне 6.57 Mb.
|
| 2004г.
Най-честосрещанитезеленчуковикултурисадомати, картофи, лук, арпаджик. Впо-голямачасттесазастъпенивчастниясекторисаосновнозвенонасемейниябизнесвселскотостопанство. Основнозначениезагрупатанатехническитекултурииматслънчогледътитютюнът. Слънчогледътеосновнамаслодайнакултуразарегионаизаемаоколо1/6 отобработваематаземянарегистриранитеземеделскипроизводители. Стютюнопроизводствосезанимаваоколо80 % отнаселениетовселатаМъглен, Пещерско, Чернамогила, Карагеоргиево, Поляновоидр. Групатанаовощнитекултуриилозятазаемаобщо27 913 дкаотобработваематаземя. Доминират: бадемите– 4 000 дка, черешите– 3 980 дка, прасковите– 1 900 дка, ябълките– 800 дка. Лозятазаематплощот10 000 дка, катопо-голямеделътнавиненитесортове– 6 300 дка. Независимоотполупланинскитеусловияинемногобогатитетиповепочви, натериториятанаобщинаАйтосимадобрипредпоставкизапроизводствонагроздезабелиичервенитрапезнивинаикъснодесертногрозде. Потенциалнитевъзможностизаразвитиенатревнифуражникултурисамногодобри. Основнивидовесасилажнатацаревица, люцерната, житно– бобовитеиграховитесмески. Добреразвитисекторинаживотновъдствотосаговедовъдство, овцевъдство, свиневъдствоиптицевъдство. Животновъдствотоеразвитоглавновчастниясектор. Презпоследнитегодинизначителнонарастваделътнаптицевъдствотоисеутвърждавакатоосновнадейноствличниясектор.
БлагодарениенаблизосттасидоИзточнаСтарапланина, Айтосеединоттритерайона, вкоитоеразрешеноотглежданетонаизточно-балканскасвиняинейнитекръстоски. СелскотостопанствоеприоритетвСтратегиятанаобщинатавпериода2000 – 2006 г., поради :
Селскотостопанствобимоглодаимазначителенприносзасъживяваненаикономикатавследващитегодини. Наличнитересурсизаразвитиеназемеделиетосадостатъчнизаосигуряваненадопълнителназаетостидоходинаместнотонаселение. СъздаванетонамодерновисокоефективноземеделиевОбщинаАйтосналагаизползванетонановиорганизационнипрактики, свързанисмодернизиранетонасъществуващиямашиненпарк, използваненависококачественисортовеипороди, окрупняваненаземеделскистопанства, новивидоветоровеиквалифицираникадри, коитоумеятдауправляватаграрнитепроцеси. Наличиетонаблагоприятниклиматичниипочвениусловияепредпоставказанамаляваненабезработицатачрезподпомаганенавсички, коитожелаятдасезанимаватсъсземеделие. Товаможедастане, акосепоставиземеделскиятпроизводителвосноватанабъдещатасреднакласа. ВобщинаАйтоссарегистрирани130 земеделскистопани, откоитосамоеднатретасаактивни. Средтяхса15 земеделскикооперации, коитоотчитат87 % отприходитесиотосновнадейност. Вобщинатапреобладаватдребнитеземеделскистопанства– малкиятразмернастопанстватаседоказваиотфактът, чевтяхсазаетисреднопо6 човекаинитоедностопанствонеосигуряваработанаповечеот 20 работници. Земеделиетотрябвадасепревърнеотпоминъкзаличнопотреблениеибиологичнооцеляваневдоходенагробизнес. Вобщинататовадонякаквастепененаправено, нозасягасамоокрупняванетоназемята– затоваговорифактът, чепреобладаващатачастотземята/95%/ сеобработваотголемитекооперации. Земеделскитестопанствасатясноспециализирани, едва13 % оттяхсасмесениисезанимаваткактосрастениевъдство, такаисживотновъдство. Стопанстватасразличенразмериматразличенпрофил. Околодветретиотмалкитеземеделскистопанстваотглеждатглавнозеленчуци– домати, лук, картофи. Среднитепоразмерстопанстваразвиватразнообразнадейност: 40 % отглеждатзърнениимаслодайникултури, около33 % -зеленчуцииостаналите– трайникултури. Големитестопанствасезанимаватглавносъсзърнопроизводство. Малкитеисреднитестопанствасаглавносемейниферми. Високатаспециализациявпроизводствотонаеднадочетирикултуриинаколичествонаднеобходимитезасамозадоволяванесадоказателство, чемалкитестопанствасапазарноориентирани. Опитътотпоследните10-12 годинипоказва, чевобщинаАйтосимаресурсикактозакрупниаренднистопанства, такаизамалкисемейниферми. НовсичкотоватрябвадасеподкрепифинансовоотДФ“Земеделие”, отпрограматанаЕСзаразвитиеназемеделиетоиселскитерайони/САПАРД/ идр. Средствасанеобходимикактопризърнопроизводството, прикоетоопределящилимитиращфакторемеханизациятанатехнологичнитепроцесииизискванетозакомасираноземеползване, такаиприлозарството, овощарството, зеленчукопроизводството, бубарството, тютютнопроизводството, билкопроизводствотоиживотновъдството, къдетолимитиращфактореорганизациятанатруда.Вниманиетрябвадасеобърненатрудоватамиграцияотселатакъмпо-големитеградове. Развитиетонаселскитерайонитрябвадасеобвържесалтернативназаетост, свързанакактосвъзражданенастарикултурнитрадициииобичаи, такаисналаганетонаекологичночистоземеделие. Утвърждаванетонамоделанаустойчиворазвитиеищадененаприродататрябвадасеприлагачрезкомплексенмеханизъмнасубсидиране, реалнапомощотместнииевропейскипрограми. Съществуващитепрактикизасвързваненавзаимноизгоднипроизводствавобединения– клъстъриенаосноватанаспециализацияипредполагащокоопериране, коетовобщинаАйтосможедасеразвиенабазатанаекологичночистоземеделие, взаимодействащосиспредприятияотхранително-вкусоватапромишленост/“Кетчуп-фрукт”ЕАД/, атазиинтеграциядасеразширичрезвзаимодействиесживотновъдниферми– такаокологолямотопромишленопредприятиещегравитиратпо-малкистопанскиобединения. Промишленост Вусловиятанапреходкъмпазарнаикономикапромишленитепредприятиявобщинатанеуспяхаданамерятсвойалтернативенизход. Негативнитеикономическипоследствиянанационалнонивосеотразихапагубнонаначинанаработаинацялостнотофункционираненапромишленосттанаобщината. ПрединачалотонареформитеобщинаАйтосимасравнителноразнообразнаикономическаструктура: елекротехническомашиностроене, производствонамашинииоборудване/вкл.специализиранавоеннапродукция/, добивна, дървопреработваща, шивашкаихранително-вкусовапромишленост, кактоидобреразвитоселскостопанство. Проведенитереформидоведохадозагубанатрадиционнипазари-предимнонарускияпазар, липсанаинвестициизаобновлениеинискаконкурентноспособност, ограниченивъзможностизакредитиране, недостатъчниуправленскиспособивусловиятаналиберализиранпазар. Бавнотопреструктурираненедадевъзможностначастниясектор, койтоепо-гъвкав, дасепревърневъвфакторзарастежизаетост. Презпериода1996-1998 г. индустриалниятсекторегенериралнад60% отбрутнатадобавенастойност. През1997 г. промишленитефирмиизпадатвтежкакриза– генериранатаоттяхдобавенастойностенадтрипътипо-малкаспрямопредходнатагодина. Товаседължинай-веченаикономическатанестабилноствстраната. СтруктуратанадобавенатастойноствобщинатазначителносеразличаваотнейнатаструктуравстранатаивБургаскаобласт. Въпрекичепреобладаващатачастотрегистриранитефирмисавсфератанауслугите, принаденатастойностсесъздавапредивсичковотраслитенапромишлеността, селскотоигорскотостопанство. СпоредпоследнитеданниБВПначовекотнаселениетовобщинатаепочтидвапътипо-нисъкотсредниязастраната. ТоваможедасеобясниснеправилнитеструктурнирешениявцелияпроцеснаинтегриранекъмЕС. Несеосъществипроцеснапремахваненавсичконеработещоинискоефективноисъздаваненановаорганизационнаструктуранабазатанаконкурентнипредимства. Използванетонастаривъзможностииновипроизводственипрактикисъздаваусилващефективодидопоголямаефективност. ОбщинаАйтоспопадавгрупатанасредноразвититеспоредобщинскияиндексначовешкоразвитие. Произведенатабрутнапродукцияза2003 г. серавнявана37 575 хил. лв. потекущицени, коетоес2179 хил. лв. повечеспрямо2002 г. През2003 г. производственоикономическияткомплекснаобщинатареализиранетниприходиотпродажбивразмерна72 255 хил. лв., коетое5,2 % отприходитенаобластБургасиангажира6727 наетилица. Поголяматачастотфирмитесапредимномикроималкипоразмер. Настъпилитеструктурнипроменивикономикатаиустановяванетонапазарниусловияопределятитенденциятананасочваненапо-голямачастнаразходитезапридобиваненадълготрайниматериалниактиви/ДМА/ всекторанауслугите, чийтоотносителендялвобщияобемнаинвестициитепрез2003 г.е40 насто. Вобщинаталипсваизграденатехнологичнаинфраструктура, коятодаускоритрансферанановитехнологиивпроизводствотоидаповишинеговототехнологичноравнище. Развитиетонаинформационнитеикомуникационнитехнологиисъщоизоставазначително, коетонамалявашансоветенаобщинатазадинамичноразвитиевперспективаиналаганеобходимосттаотизгражданетоимисъздаваненауменияуместнотонаселениеибизнесазатяхнотоизползване. Перспективитевстопанскоторазвитиетрябвадасетърсятвресурсоемкипроизводства-екстензивноработещипредприятиянаосноватанасътрудничество/местноичуждестранно/. Натакаваосноваработяттурскитеизнесенифирмиотшивашкиясекторвобщината. Трябвадасетърсятонезивъзможности, коитощедонесатпо-голямаикономическа, социалнаиекологичнаефективностзаобщината. Възможноститезакредитираневсеощенесеизползватдостатъчнопорадиразличнипричининеподготвеностнапредприемачитеприсъставяненабизнеспланове, голямачастотпроизводителитенесарегистрираниисавт. нар. “сиваикономика”, липсанаразработенибизнесидеи, високитениванабанковиобезпеченияилихви. Общинскатаадминистрацияинеправителственитеорганизациитрябвадазаематпо-активнапозицияприпривличанетоиконсултиранетонажелаещитедаползваткредит. Благоприятнатавъзрастоваструктураопределяпотенциалаоттрудовиресурсивобщината, нонегативнататенденциязаувеличаваненаброянагражданитедългосрочнобезработни, загубилиумениятасизаработа, показвануждатаотквалификационниипреквалификационникурсове. Самипосебесикурсоветенямадасъздадатреалназаетостинамаляваненабезработицата, тещесаполезни, аконапазаранатрудаимаадекватнотърсене. Общинатаможедапомогненабизнеса, катоработизаподобряваненаинфраструктуратаисъздаваненаблагоприятнабизнессреда, коятодаепредпоставказапривличаненавъншниинвестиции. Туризъм ВОбщинаАйтосимавъзможностизаразвитиетонаразличнивидоветуризъм. Основенпотенциалсагорскитеибиоклиматичнитересурси, минералнитеизвориибогатитефолклорнитрадициинарайона. Условиятазаразвитиенатуризмасеопределятотместоположениетой– близосттайдоЧерномориетоиблагоприятнотосъчетаниенапланина, равнинаиминералниизвори. ВземлищетонаОбщинаАйтосеразположенЛесопарк“Славееварека”, представляващкрайградскипарксплощ1336.7 декара, откоито422 декарасагорскифонди914.7 декарасаземеделскифонд. ТойизпълняваролятаназоназаотдихзажителитенаградАйтос. Втериториятаналесопаркаепостроениетнографскикомплекс“Генгер”, представляващадминистративнасградаскафене, механа, хлебарница, бръснарницаихотелскачаст, коитофункционират. Влесопарк“Славееварека” имаизграденастеназаалпинисти, коятоевсравнителнодобросъстояниеисеизползваотлюбители, построеноеизакритострелбище, коетовмоментанефункционира, носледобновяванещебъдеотличнабазазапровежданенаспортниигриисъстезания. Имапостроенресторантспаркингсповечеот50 местазаколиисвъзможностизаразширениесрешетъчно-бетоновиплочи. Вблизост, наголямаполянаеизграденалятнаестрада, къдетовпървитеднинамесецюниежегодносепровеждафолклоренфестивал“Славеевинощи” впаметнавиднияайтозлияФилипКутев. Централнатаалеяналесопаркадостигадоязовир, койтоможедасезарибисвидове, подходящизалюбителскиисъстезателенриболов. Влесопаркаимаизкуственоезеро, коетосенуждаеотвъзстановяване. Донегосенамирадетскаплощадкасобновеникомпозиционниелементи. Натериториятаналесопаркасенамираединствениятзарегионазоокът, който, макарчеимаострануждаотосновенремонт, съссвоитередкииекзотичнипредставителинафаунатаепривлекателномястозадецата. Непосредственопредвходаназоокътасенамиранай-голяматаплощ, организираназадетскиотдих. Незаменимиместазаотдихимаивпланинскитесклоновенадс. Тополица– курортнитеместности “Къркътлъка” и “Бяларека” сдобреобзаведенабаза. Туристическатаполитиканаобщинатаенасоченакъмразработваненапрограмазаефективноизползваненаприроднитедаденостинапарк“Славееварека” чрезразработваненаналичнатабаза– организиранеипровежданенафолклорнипрограмиоттипанахарактернитезагр. Айтос“Славеевинощи”, строежиблагоустройствонастаратабаза, кактоисъздаваненадетскиплощадки, велосипедниалеи, атракцииоттипанатерариуми, водниатракции – пързалки, джетове. Трябвадасесъздадатвъзможностизазапознаваненачужденцитесъсстарибългарскиобичаи– пресъздаваненахарактернизарегионаобичаиипразнициотфолклорнигрупи, местнизанаяти– грънчарство, медникарство, дърворезбарствоидр. Необходимоедовършванетонакомплексаоттипичнистариградскипостройки, вкоитотуриститедаприготвятсамихарактерниместнигозби, дасесъздадатпътекизавело-, фото-, религиозенипланинскитуризъмидр. Голямрезервнаобщинатасаминералнитеизвори: вгр. Айтосзабалнеолечение, авс. Съдиево – забутилираненаминералнавода. Нужноедасеподобрятсоциално-битовитеусловияветнографскиякомплекс“Генгер”, дасеподобриналичнатаинфраструктура-пътища, ВиК, кактоирехабилитацияипривежданенаулицитенагр. Айтоскъмизискваниятазасанитарно-хигиеннинорми. Общината, подкрепенаотнеправителствениорганизациииместнибизнесструктури, дастанеинициаторнаактивнамаркетинговаполитикаиразработваненарекламнастратегиязапромоциранетонакултурно -архитектурнитересурси. Глобализациятапроменякактопредпочитаниятанатуристите, такаиизискваниятакъмтуристическияпродукт– отливотеднидестинацииилюбопитствокъмдруги. Адекватнотореагиранеизискваотобщинскитевластидасесъздадатпостоянниорганизационниструктурикъмстопанскатадирекция, занимаващисеспроблемитенатуризмавобщината. Новататенденциянаразбирането, четуризмътекритерийзаначинанаживотначовека– нанеговатасвободадаразполагасъссебеси, коетоепредпоставказаразвитиеначовешкияпотенциал, предполагаиздиганетонанеговотозначениеврегионаленинационаленмащаб. Общинскибюджет АнализътнадинамикатанаприходитеиразходитевОбщинаАйтоспрезпоследнитепетгодиниизвеждакатогодиниснай-голямръст2003 г. – заприходитеи2002 г. – заразходите. ДинамиканаприходитеДинамиканаразходитевОбщинаАйтос Каталог: images -> stories stories -> 3 Настоящ адрес: 4 Височина/тегло stories -> За медитацията ошо въведение stories -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз stories -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба» stories -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно stories -> Конкурс за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и чужбина stories -> Заглавие на доклада (на български) (14 pt Times New Roman, Style TitleA) stories -> Наредба №2 от 15 март 2007 Г Изтегляне 6.57 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||