Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Пробуждане на съзнателното Аз
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Пробуждане на съзнателното Аз
За да се извисим над четвъртата чакра, тряббв да „преминем" през нея и да научим нейните уроци, когато навлезем в светая светих на своето собствено сърце, оставяме зад гърба си познатите мисловни модели на долните три чакри и най-вече на племенното сърце. Освобождаваме се от закрилата на шаблонни определения като: „Мой приоритет са нуждите на семейството ми" или „Не мога да сменя работата си, защото жена ми трябва да е спокойна" и на прага на своето сърце сме посрещнати от един-единствен въпрос: ,А аз? Кой съм аз?" Този въпрос е като заклинание, което извиква с години потискани, но добре съхранени емоционални данни, които за миг могат да определят нов път за нас. Възможно е да направим опит за бягство, обратно към закрилата на племенния дух, но неговата способност да ни приюти вече си е отишла. Ние пристъпваме към страшната задача да опознаем себе си с разкриване на своята емоционална природа - не във връзка с някого или нещо, а във връзка със самите нас. Със или без някой друг, изпълняващ главната роля, човек трябва да си отговори на въпросите: Какво харесвам? Какво обичам? Какво ме прави щастлив? Какво не ми достига? Кои са силните ми страни? Мога ли да разчитам на себе си? Кои са слабите ми страни? Защо правя това, което правя? Кое ме кара да изпитвам потребност от вниманието и одобрението на другите? Достатъчно ли съм силен да бъда до друг човек, като при това уважавам своите собствени емоционални потребности? Тези въпроси са различни от въпросите на племенния дух, който ни учи да питаме: Какво харесвам във връзка с другите? Колко силен мога да бъда, като при това оставам привлекателен за другите? Какво другите трябва да правят за мен, за да бъда щастлив? Какво трябва да променя в себе си, за да накарам някого да ме обича? Не ни е лесно да търсим отговорите на тези въпроси, защото знаем, че те ще изискват от нас да променим живота си. До началото на 60-те години на 20 век подобно самоизследване е било преимущество само на някои членове на обществото - мистици, художници, философи и други творчески гении. Срещата с Аза активира преобразяването на човешкото съзнание и последиците от него за много художници и мистици са били драматични епизоди на депресия, отчаяние, халюцинации, видения, опити за самоубийство и извънмерна емоционална възбуда, както и възторжени състояния на екстаз, подсилен с физически и трансцендентен еротизъм. Повечето хора били на мнение, че цената на духовното пробуждане е прекалено висока и рискована, и че последното е предназначено само за неколцина „надарени". Но революционната енергия на 60-те години накара много хора да си повтарят: А аз? Кой съм аз?". Оттогава насам движението за човешко съзнание преведе нашата култура през архетипния вход на четвъртата чакра. Разкри тайните на нашите сърца и произнесе ясно болките на нашето наранено детство, които все още определят до голяма степен личността ни на зрели индивиди. Не е чудно, че нашата култура на четвъртата чакра стана свидетел на всеобхватното увеличение на броя на разводите. Отварянето на четвъртата чакра превърна първообраза на брака в първообраз на партньорството. Като последица повечето съвременни бракове изискват по-скоро силен усет за личността, отколкото отказване от Аза, както изискваха традиционните бракове. Символичният смисъл на тайнството Брак е, че човек трябва на първо място да бъде в съюз със своята собствена личност и дух. След като постигне ясно вътрешно разбиране на себе си, може да създаде успешно интимно партньорство. Ето защо увеличението на разводите се корени в отварянето на четвъртата чакра, която въвлича хората в себеоткриване. Много хора приписват вината за разпадането на брака си на факта, че брачният им партньор не е подкрепил техните емоционални, психични и интелектуални потребности, в резултат на което се е наложило да потърсят истински партньор. Отварянето на четвъртата чакра промени и нашите представи за здравето, лечението и причините за болестта. Ако някога долните чакри са били разглеждани като главни източници на здравните неразположения - генетични или предизвикани от вируси - сега вече произходът на болестта се търси в нивоти на токсичния емоционален стрес. Лечениетозапочва с „ремонт” на емоционалните повреди. Нашият цялостен медицински модел се реорганизира около мощта на сърцето. Историята на Пери, който беше лекар, е отражение на тези промени. Запознах се с него на едни от моите семинари. Имал огромна практика, която създала типичното ниво на професионален и личен стрес. Когато медицинските среди били наводнени с информация за алтернативни теории и практики, Пери прочел това-онова, но продължил да предписва традиционно лечение на пациентите си. Не знаел достатъчно за алтернативните терапии, за да ги препоръчва. Преди около пет години, Пери решил да участва в семинар по алтернативно лечение. Много силно впечатление му направили не само научната обоснованост на представените материали, но и случаите, които колегите му обсъждали. Когато се върнал на работа, започнал да гледа на всички свои пациенти с други очи и да ги разпитва за техните лични проблеми по време на редовните прегледи. Пери прочел различни книги, свързани с холистичното здраве и посетил други лекции и семинари по темата, която му изглеждала особено интересна - емоционалната страна на болестта. Малко по малко загубил вяра в традиционните лечебни методи. Искал да обсъди чувствата си със своите колеги, но те не споделяли интереса му. Стигнал до там, че изпитвал неудобство, когато изписвал рецепти, но все още не се чувствал достатъчно уверен, за да препоръчва на пациентите си да търсят други видове лечение. Накрая толкова се страхувал всеки път, когато отивал в кабинета си, че мислел да се откаже от лекарската практика. После едни ден, докато се готвел за среща с нов пациент, Пери, който вече бил на 52 години, получил сърдечна криза на бюрото си. По време на рехабилитацията поискал среща с психотерапевт и консултант по духовните въпроси. След няколко-месечна психотерапия взел отпуск, през който изучавал алтернативни методи за лечение. Накрая създал лечебен център, където заедно с физическите, се обслужвали емоционалните, психологически и духовни потребности на пациентите. „Претърпях много силна сърдечна криза - каза Пери. - Винаги ще вярвам, че си върнах здравето, защото започнах да се занимавам с терапия и следователно със себе си. Сърцето ме болеше, но не съзнавах, че е заради лекарската ми практика, докато буквално не се разболях от сърце. Какво по-ясно от това? Заради самия мен трябва да лекувам пациентите си с грижата и разбирането, от които, сега зная, те се нуждаят. Също така трябва да се грижа за себе си по друг начин и да не оставам до късно в извънработно време, както някога в моята работа. Сега поставям грижата за себе си на първо място. Целият ми живот е по-здравословен, защото се разболях и реших да вярвам, че сърдечната ми криза съвсем не е само едно развитие на електрически проблем в коронарната ми система." Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|