Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Отвъд езика на раните
Като култура на четвъртата чакра разполагаме с език на интимността, който сега се основава на раните. До началото на 60-те години светският разговор беше съставен главно от размяна на информация относно въпроси на първата, втората и третата чакра: име, място на раждане, работа и любими занимания. Рядко някой споделяше подробности от своя сексуален живот или дълбочината на своите психологични или емоционални страдания. Нашата култура все още не се чувстваше удобно на тов ниво на общуване и не разполагаше със съответната терминология. Но все пак откакто сме култура на четвъртата чакра, сме станали терапевтично красноречиви. Създали сме нов език за интимен разговор, който аз наричам „ранология". Сега използваме споделянето и размяната на своите рани като разговорна субстанция, като слепващо вещество, което свързва двама души. Превърнали сме нашите рани в нещо като разменна монета за общуване, която използваме, за да контролираме ситуации и хора. Неизброимото число поддържащи групи, чието предназначение е да помагат на хората да надживеят своите истории на изнасилване, кръвосмешение, наркомания, побой, споменавам само някои, тъй като списъкът е дълъг и ще ни помогне само да умножим понятията в ранологията - нашият съвременен език за близост. В обстановката на тези добронамерени поддържащи групи, членовете получават - често за първи път – така необходимото им потвърждение на вредата, която им е нанесена. Съчувствените излияния на учивите членове на групата действат като глътка студена вода в горещ летен ден. Ранологията е широко разпространена. Една случка ми помогна да осъзная това преди няколко години. Имах уговорена среща с една жена за обяд. Докато я чаках, пиех кафе в компанията на двама мъже. Когато Мери пристигна, я представих на Ян и Том. В същия миг към нас се приближи друг мъж и попита Мери дали е свободна на осми юни, защото очаквали специален гост и имали нужда от човек, който да придружава госта. Забележете, че въпросът, поставен на Мери, беше: „Свободна ли си на осми юни?" - въпрос, който изисква отговор „да" или „не". Вместо това, Мери отговори: - Осми юни? Осми юни ли каза? Абсолютно не. Всеки друг ден, но не и осми юни. Осми юни е моята среща с жертвите на кръвосмешение и ние разчитаме един на друг. Длъжни сме да се поддържаме взаимно, и каквото и да става, сме там един за друг. Само не този ден. Ще трябва да намериш някой друг. Няма да наруша обещанието си към тази група. Всички ние сме преживели това и сме се врекли да не се отнасяме един към друг със същото пренебрежение. Уейн, човекът, който беше задал въпроса, каза само: -Добре, благодаря. И си отиде. Но аз бях смаяна. Ян и Том също. После Мери и аз излязохме, за да отидем да обядваме, и когато останахме сами, попитах: - Мери, искам да зная защо даде на Уейн толкова драматичен отговор на неговия въпрос дали си свободна на осми юни. Имам предвид, че секунди след запознанството ти с Ян и Том, за теб явно беше изключително важно да ги осведомиш, че си преживяла кръвосмешение като дете и че още си сърдита. Искаше тези мъже непременно да знаят това. От моя гледна точка беше ясно, че желаеш твоята емоционална история да управлява разговора на масата. Искаше тези двама мъже да стъпват внимателно около теб и търсеше признание като наранен човек. Ти изстреля всичката тази информация, а Уейн беше попитал само дали си свободна на осми юни - всичко, което трябваше да направиш, беше да кажещ „не". Защо трябваше да осведомяваш всички за личната си история като жертва на кръвосмешение? Мери ме погледна така, сякаш я бях предала и отговори: - Защото съм жертва на кръвосмешение. - Зная това, Мери. Въпросът ми към теб е защо трябваше да ги осведомяваш? Мери каза, че явно не зная нищо за емоционалната подкрепа, особено при жертвите на кръвосмешение. Обясних й, че разбрирам колко мъчително детство е изтърпяла, но излекуване означава да превъзмогнеш своята болка, не да я „излагаш на показ”. Като приятел изпитвах потребност да й кажа, че е изцяло във властта на своите рани, вместо да ги лекува. Отговори, че трябва да преразгледаме приятелството си, и когато си тръгнахме от ресторанта този ден, ние си тръгнахме в различни посоки. Нашето приятелство приключи. Но мисълта за това, което току-що бях видяла с очите си, не ме напускаше. Тя не отговори на въпроса ми. Беше се залостила в раните си до такава степен, че ги беше превърнала във вид социална разменна монета. Струваше й се, че обществото й дължи известни привилегии заради мъчителното й детство: привилегията да се обявява за болна на работа, винаги когато изпитваше нужда да „обработи" някой спомен, финансова подкрепа от своя баща, заради това, което й беше причинил, и безкрайна емоционална подкрепа от всички свои „приятели". Истински приятели, според Мери, бяха хората, които разбираха нейната криза и поемаха нейните задължения, винаги когато й дойдеха в повече. Странно, но още на следващия ден, трябваше да изнеса кратка лекция пред същата група. Пристигнах рано и седнах до една Лена, която беше дошла, за да чуе думите ми. Казах: „Здравей, как се казваш?" Дори не обърна лице към мен, докато отговаряше: „На петдесет и шест години съм и съм жертва на кръвосмешение. Разбира се, вече съм го преодоляла, защото участвам в група на жертвите на кръвосмешение, и ние сме поддържаща система един за друг. Животът ми е пълен заради тези хора." Бях шокирана, не само защото тази изява беше повторение на случая с Мери, но и защото я бях попитала само за името й. Раните като език на интимността са намерили поле за изява както в терапевтичните поддържащи групи, така и във взаимоотношенията. Всъщност няма да е преувеличено да заявя, че нашите съвременни романтични връзки на практика се нуждаят от рана, за да „полетят". Един типичен ритуал на романтично запознанство изглежда горе-долу така: двама души се срещат за първи пъг. Съобщават един на друг имената си, роден град и може би нещо за своя етнически и религиозен произход (данни на първата чакра). След това, разговорът преминава към теми на втората чакра: професионални занимания, истории, засягащи взаимоотношенията, в това число бракове, разводи и деца, и може би финанси. Следва споделяне на проблеми на третата чакра, обикновено на езика на личните предпочитания по отношение на хранителните навици, физическата подготовка, заниманията в свободното време и може би програмите за личен растеж. Ако искат да установят интимна връзка, преминават към четвъртата чакра. Единият разкрива рана, която все още “обработва”. Ако другият иска да отговори с взаимност, започва да съпоставя раната с нещо от същия порядьк. Ако се получи съответствие, двамата стават „партньори по рана" Техният съюз занапред се крепи върху следното негласно споразумение: 1. Обещаваме да се поддържаме взаимно във всякакви трудни спомени, свързани с тази рана. 2. Тази подкрепа включва реорганизиране на коя да е част от нашия социален или дори професионален живот около потребностите на нашия наранен партньор. 3. Ако е необходимо, ще изпълняваме задълженията на нашия наранен партньор като израз на нашата искрена подкрепа. 4. Винаги ще насърчаваме нашия партньор да обработва своите рани заедно с нас толкова време, колкото му е необходимо, за да оздравее. 5. Ще приемаме с минимално съпротивление всички слабости и недостатъци, които се коренят в раните, тъй като приемането има решаващо значение за излекуването им. Накратко една връзка, основаваща се на рана, е изрична гаранция, че отслабените партньори винаги ще се нуждаят един от друг и винаги ще имат открит достъп до вътрешното пространство на другия. От гледна точка на словестното общуване, такива връзки представляват изцяло ново измерение на любовта, ориентирано към терапевтична подкрепа и подхранване на взаимния ангажимент към лечението. От гледна точка на силата, партньорите никога не са имали толкова лесен взаимен достъп до уязвимите си места или толкова широки правомощия да използват раните за уреждане и контролиране на близките си взаимоотношения. Ранологията е дала съвсем нови параметри на интимността. Наранената интимност намери огромна подкрепа в лицето на холистичните медицински среди и по-специално в литературата, посветена на връзките между емоционалното страдание и болестта и между лечението на емоционалните травми и оздравяването. Поддържащи групи бяха създадени около всеки възможен вид емоционална травма, от кръвосмешението и блудството с деца до домашната тирания и тъгата, че член на семейството е в затвора. Телевизията процъфтява от разгласяването на хорските рани. (В наши дни не само живеем от раните си; чуждите рани ни забавляват.) Правната система се научи как да превръща раните в икономическа сила: телевизионните реклами представят съдебните процеси като начин хората да се справят със своите рани. Преди 60-те години, „зрелост и сила" означаваше да пазиш своята болка и ранимост за себе си. Съвременната дефиниция обаче включва възможността да изложиш на показ своите вътрешни слабости пред друго лице. Първоначалното предназначение на поддържащите групи беше да дадат възможност на хората да изпитат подхранващата, съчувствена реакция спрямо личната им криза, но никой не очакваше от тях да продължават да функционират дотогава, докато личността бъде излекувана, дори и да бяха единственият фактор на лечението. Трябваше да бъдат само лодка, която преминава през реката на отсрещния бряг. Но малцина членове пожелаваха да слязат от спасителната лодка след достигането на отсрещния бряг. Повечето превръщаха преходния етап в своя живот в постоянен начин на живот. Веднъж усвоили езика на ранологията, за тях стана изключително трудно да се откажат от привилегиите сьпътстващи раните в нашата култура на четвъртата чакра. Без лечебен план рискуваме да привикнем към това, което смятаме за подкрепа и състрадание: откриваме, че ни е необходимо все повече и повече време, за да „обработим" раните си. Тъй като подкрепата идва с голямо закъснение, членовете на поддържащата група често се вкопчват в нея със страст, която настоява: „Никога няма да си отида оттук, защото това е единственото място, където най-после намерих подкрепа. В обикновения свят няма подкрепа за мен. Ето защо ще живея, „обработвайки раните си между хора, които разбират какво съм изтърпял." Проблемът при такива поддържащи системи е неудобството да кажеш на някого, че е получил достатъчно подкрепа и че трябва да продължи да изпълнява житейските си задължения. В много отношения този проблем отразява нашето криворазбрано състрадание. Състраданието, което е емоция на четвъртата чакра и една от духовните енергии, съдържащи се в сефира Тиферет, е способността да уважаваш чуждото страдание и да вливаш енергия в живота на другия. Нашата култура толкова дълго не отделяше време за лечение на сърцето, нито признаваше необходимостта от него, че сега свръхкомпенсираме този пропуск. Като този път забравяме да поставим това лечение в някакви времеви граници. Все още ни предстои да създадем модел на здравословната интимност, която макар и уязвима, е достатъчно силна. Понастоящем, определяме понятието „излекуван" като противоположно на „нуждаещ се". „Излекуван” означава да си напълно самостоятелен, винаги позитивен, винаги щастлив, винаги уверен в себе си и никога нуждаещ се от някой друг. Не е чудно, че толкова малко хора смятат себе си за “излекувани”. Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|