Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Между главата и сърцето
Тъй като центърът на волята е разположен между енергиите на сърцето и ума, трябва да се научим да съгласуваме своите, ответни реакции с техните импулси. Обикновено докато сме деца, ни насочват към една от тези две управляващи енергии: момчетата - към умствената енергия, а момичетата - към сърцето. Умствените енергии захранват външния свят, докато сърдечната енергия захранва владенията на личността. В течение на векове нашата култура е приемала, че емоционалната енергия отслабва способността ни за вземане на бързи и подходящи решения и че умствената енергия е безполезна в емоционалната област или както гласи една стара поговорка: „Разумът не е спечелил нито една война срещу сърцето". В продължение на векове, до около 1960 година, това разделение е било нещо обикновено. После десетилетието, в което главата „се срещна" със сърцето, дефинира по нов начин хармоничната личност, личността при която умът и сърцето работят съгласувано. Ако умът и сърцето не общуват помежду си на разбираем език, едното от двете доминира. Когато ръководи умът, страдаме емоционално, защото превръщаме емоционалните преживявания във враг. За да управляваме всички ситуации и взаимооотношения, потискаме чувствата си. Когато ръководи сърцето, сме склонни_да се самозаблуждаваме, че всичко е наред. Независимо кой ръководи, умът или сърцето, волята ни е мотивирана от страха и недостижимата цел да контролираме всички и всичко, а не от чувството на вътрешна сигурност. Тази несъгласуваност между главата и сърцето прави хората зависими. На езика на енергията всяко поведение, мотивирано от страх към вътрешното израстване, се определя като зависимост. Дори здравословни дейности като физическите упражнения или медитацията, могат да се определят като зависимост, ако се използват за избягване на болката или само за лично прозрение. Всяка дисциплина може да се превърне във волева преграда между съзнанието и подсъзнанието, която казва: „Искам ръководство, но не ми изпращай лоша вест." Дори се опитваме да управляваме ръководството свише, което търсим. Накрая заживяваме в затворения цикъл на умственото желание за промяна и емоционалния страх от нея при всеки опит да я осъществим. Единственият начин да излезем от този модел е свободният избор, който ангажира обединените сили на ума и сърцето. Лесно е да не променяме модела, който ни задържа, оправдавайки се, че не знаем какво да правим по-нататък. Това в повечето случаи не е вярно. Когато попаднем под въздействието на ограничения, то е защото знаем какво трябва да правим по-нататък, но се страхуваме да го направим. Излизането от повтарящите се цикли в нашия живот изисква здравословен избор, насочен към утрешния ден, а не към вчерашния. В решения, които гласят: „Стига, няма повече да понасям такова отношение” или „Не мога да остана тук нито ден повече - трябва да напусна", се съдържа онзи вид сила, който обединява енергията и на ума, и на сърцето и в същия миг, животът ни започва да се променя под напора на този интензивен избор. Естествено е да се боим да напуснем удобството на привичките в своя живот, дори когато, както често се случва, той е отчайващо тъжен. Но промяната плаши, а очакването да ни споходи чувството на сигурност преди да предприемем нещо, само води до вътрешно терзание, защото единственият начин да придобием това чувство на сигурност, е да влезем във вихъра на промяната и да излезем от другата страна с усещането, че отново сме живи. Айлин Кади беше една от основателките на духовната общност „Файндхорн" в Северна Шотландия. Тя ми разказа за своя интересен живот, изпълнен с промени и предизвикателства, чрез които се научила да вярва в Божественото ръководство и да се подчинява на указанията му. Тя получила напътствие, в което разпознала гласа на „Христос", да напусне своя съпруг и петте си деца и да се свърже с мъж на име Питър Кади. Въпреки че последвала това указание, следващите няколко години от живота й били смутни, отчасти защото самият Питър по онова време бил женен. Накрая Питър напуснал съпругата си, оженил се за Айлин и станал управител на западащ хотел в един град, наречен Форес, в Северна Шотландия. Имали три деца и благодарение на получените от Айлин напътствия, Питър скоро превърнал долнопробния хотел в заведение с четири звезди. През онези години, Айлин не се срещала с другите си пет деца, но й било казано, че накрая ще се помири с тях, което се оказало вярно. Айлин била напътствана, както и двамата разбрали, от много свято място. На върха на своя успех, за всеобща изненада, Питър бил уволнен. Той и Айлин останали поразени от новината. Не очаквали, че трудът им ще бъде възнаграден по този начин. Но отново Айлин получила указание да наеме фургон в местния паркинг, наречен Файндхорн. Там били посъветвани да създадат градина -едно на пръв поглед нелепо предложение, предвид климата, местоположението и оскъдното слънце. Въпреки това направили каквото им било подсказано и скоро към тях се присъединила жена на име Дороти Маклийн. Като Айлин, Дороти също получавала напътствия, само че нейните указания идвали от „природните енергии", които й давали съвети как да си сътрудничи с тях по градивен начин. Природните енергии обещали да подсилят растежа на градината точно за седем години, за да покажат какво може да бъде постигнато, когато духовните, човешки и природни сили на живота работят заедно. Градината разцъфтяла, точно според обещанието. Растителността достигнала нечувани размери. Слухове за „Вълшебната градина" скоро проглушили ефира и хора от цял свят се отправили към този отдалечен кът, за да я видят с очите си. Никой не бил разочарован; дори скептично настроените градинари-специалисти трябвало да признаят, че е величествена. На въпроса за първопричината за това великолепие, Дороти, Питър и Айлин казвали истината: „Следваме Божията воля". Накрая около градината се сформирало общество. Айлин медитирала по изключителен начин в нощните часове всеки ден от полунощ до шест сутринта в обществената баня, единственото място, където намирала усамотение. Техният малък фургон, който едва бил достатъчен за един човек, сега приютявал шестима. Всяка сутрин Айлин пристигала и предавала на Питър указанията, получени през нощта. Той ги следвал до последната буква и се грижел да бъдат изпълнени от членовете на новосформираната комуна. Построени били сгради, бил установен ред и скоро общността им процъфтяла. След седем години, точно както било обещано, растителността придобила нормални размери. Тогава на Айлин й било казано, че ръководството за Питър се прекратява и че сега той трябва сам да потърси път към своя собствен глас. Тази новина обтегнала отношенията им и накарала Питър да се обърне за указания към други в комуната. Скоро хората се надпреварвали да му влияят. Резултатът бил хаос и Айлийн изпаднала в униние. Накрая Питър казал на Айлин, че я напуска, нея и комуната, и че всъщност никога не е бил влюбен в нея. Съкрушена от откровението на Питър и развода, Айлин се чудела как може това да е наградата за изпълнението на Божията воля. Днес Айлин казва, че нейните борби и отчаяние, дори разводът й, се дължат на „съпротива срещу Бога." Въпреки че следвала указанията, които получавала, казва тя, всъщност не искала да го прави и в резултат на това била във вътрешен конфликт през повечето време. Трябвало да се научи на упование и вяра в своята връзка с “Христовото съзнание", както наричаше получаваното от нея ръководство. Това била нейната лична духовна мисия. Сега Айлин казва, че Божествената сила е реалност вътре в нея, винаги я ръководи. Обрекла се е на служене и чувства, че наградите й са многобройни. „Имам семейство в първообразен смисъл. Заобиколена съм от общност, която е моето семейство. Имам красив дом, сърдечна връзка с всички мои деца и интимна връзка с Бога. Чувствам се благословена." Връзката на Айлин с „Христовата" енергия отразява съвременния мистичен път. Нейният живот обединява и двата духовни пътя: стария при който духовният водач се е подлагал на лишения и самотно съзерцание като посредник между другите и Бога; и новия при който индивидът живее в духовна общност. Айлин живее с изпитанията, блаженствата и наградите на Божественото ръководство. Нейният живот е изпълнен с чудеса и щастливи случайности. Онзи, който подчини своята воля на Божественото ръководство, може да преживее мигове на тежки изпитания и на велики прозрения, мъчителния край на много периоди в своя живот, като например брака или кариерата. Но все още не съм срещала човек, който да твърди, че крайният резултат от съюза с Божествения авторитет не заслужава тази цена. Историята на Йов, която е първият урок по подчинение, разкрива същността на това преживяване по-добре от всяка друга. Йов имал голяма вяра и голямо богатство и се гордеел и с двете. Сатаната помолил Бога да му разреши да изпита Йов, като твърдял, че ще накара Йов да загуби вяра в Бога. Бог се съгласил. Сатаната първо направил така, че Йов да загуби имотите и децата си, но Йов останал верен на Бога. Щом такава е Волята Божия, казвал той, да бъде. След това на Йов била изпратена болест и жена му го посъветвала да „похули Бога" за нещастията, които нямали край. Йов останал верен на Бога. Жената на Йов умряла. Йоб бил посетен от своите приятели Елифаз, Валдад и Софар, които му изказали съболезнованията си и повели спор за същността на Божествената справедливост. Те вярвали, че Бог не би наказал „праведен мъж" и че Йов трябва да е направил нещо, с което е обидил небесата. Йов казал, че е невинен и че страданията му са част от световната неправда. Постепенно обаче, стигнал до мисълта, че може би Бог, все пак, е несправедлив, след като го кара да страда. Тогава един млад мъж на име Елиу се присъединил към Йов и неговите приятели и ги смъмрил задето мислят, че биха могли да знаят „Божията умисъл" и че Бог им дължи обяснение за Своя избор. Накрая Бог заговорил на Йов и го поучил за разликата между човешката воля и Божествената воля. Бог попитал Йов: „Къде беше ти, когато поставях основите на земята?" и „Давал ли си ти някога през живота си заповед на утринта и посочвал ли си на зората мястото й?" Йов осъзнал, че да противоречи на волята на Бога, е лудост, и се разкаял. Съобщил на приятелите си истината, която научил: че никой смъртен не би могъл да знае Божията умисьл, че единствената истинска проява на вяра е да приемем всичко, което Бог иска от нас, и че Бог не дължи на никой смъртен обяснение за Своите решения. После Йов се подчинил на Божията воля, като казал: „ Тъй, аз говорих онова, що не разбирах, за чудни мен дела, които не знаех". Бог дал на Йов друго семейство и удвоил земните му богатства. Отново и отново, предизвикателствата, отправени към нас, ни карат да си задаваме въпроса: Каква е Божията воля за мен? Често гледаме на Божията воля за нас като на задача, работа, средство за придобиване на сила за себе си. Но всъщност, Божествената воля ни кара преди всичко да извлечем поуки за естеството на духа и Бога. Най-големият акт на Воля, в който можем да вложим своя дух, е да живеем според следните правила: 1. Не съдете. 2. Не се надявайте на нищо. 3. Откажете се от потребността да узнаете защо става това, което става. 4. Вярвайте, че непредвидените събития в нашия живот са форма на духовно обучение. 5. Бъдете смели, за да правите изборите, които всеки от нас трябва да направи, да приемете това, което не можете да измените, и достатъчно мъдри да различавате едното от другото. Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|