Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата
Изтегляне 1.31 Mb.
|
Свързани:
Африкански приказки
| Последиците от страха
Най-скъпо струващите енергийни последици са резултат от страха. Изборът, направен от страх, дори когато ни води до онова, което желаем, обикновено произвежда нежелани странични ефекти. Тези изненади ни учат, че да избираме, водени от страха, е престъпление срещу доверието ни към Божественото ръководство. Всички ние живеем, поне в определени периоди, с илюзията, че разполагаме с живота си. Стремим се към пари и обществено положение, за да имаме по-голяма свобода на избора и за да не сме принудени да изпълняваме решения, които други са взели вместо нас. Идеята, че съзнанието изисква подчиняване на личната воля на Божествената воля, е в пълно противоречие с всичко, което в нашите очи се е превърнало в мерило за притежаващ власт човек. Така можем да повтаряме цикъла страх-изненада-страх-изненада, докато стигнем до онзи миг в молитвата, когато казваме: „Нека бъде волята Ти". Щом отправим тази молитва, ръководството може да влезе в живота ни, заедно с нескончаеми съвпадения по място и време – Божествена “намеса” в най-чист вид. Емили, 35-годишна, е начална учителка. Преди тринадесет години, малко след завършване на колежа, загубила левия си крак поради раково заболяване. През възстановителния период се върнала у дома, за да живее при родителите си. Нейният едногодишен, според техните очаквания, престой продължил десетилетие, защото Емили не била в състояние да се върне към предишната си самостоятелност, а вместо това, ставала все по-потисната и уплашена пред перспективата да се грижи сама за себе си. Дотолкова ограничила физическата си активност, че не отивала по-далеч от следващата улица. С всяка година все повече се затваряла в дома на родителите си, докато накрая прекратила дори доставящите й удоволствие разходки. Родителите на Емили й предложили лечение, но нищо не било в състояние да й повлияе. Както каза майка й: „Всичко, което Емили правеше ден след ден, беше да предъвква убеждението си, че загубата на крака й е разрушила всичките й надежди да се омъжи и да има свое семейство, или какъвто и да е самостоятелен живот. Чувстваше се „дамгосана" от своето преживяване с раковото заболяване и понякога отбелязваше, че желае ракът да се върне и да „довърши започнатото". В резултат на болестта на Емили, майка й започнала да се интересува от алтернативна медицина. По времето, когато се запознахме, тя и съпругът й бяха събрали смелост да помолят Емили да се изнесе. Емили трябваше да се научи да се грижи за своите собствени физически потребности и да излекува психиката си. Трябваше отново да се осланя на своята собствена воля. Родителите на Емили наели и обзавели апартамент за нея и тя се нанесла там - сърдита и уплашена. Казала на родителите си, че се чувства изоставена от тях. След месец се запознала с една сьседка, Лаура, самотна майка с десетгодишен син, на име Ти Джей. Момчето винаги се връщало от училище преди майка му да се прибере от работа. Емили го чувала как се движи из апартамента, гледа телевизия, яде снакс и чака по три часа идването на Лаура. Един следобед Емили се връщала в кьщи от магазина, когато Лаура се прибирала от работа. Започнали да разговарят за Ти Джей и Лаура отбелязала, че е загрижена за неговите уроци и времето, през воето е сам след училище. Емили изведнъж сама предложила не само да прави компания на Ти Джей всеки следобед, но и да го подготвя за училище, тъй като е квалифицирана учителка. Лаура се съгласила с благодарност и на следващия ден Емили започнала да дава частни уроци на детето. След няколко седмици новината, че една „чудесна учителка" дава частни уроци и се грижи за децата след училище, обиколила живеещите в комплекса. Емили била затрупана с молби от работещи родители. Попитала управителя на комплекса дали има свободна стая на разположение за три часа всеки следобед. Имало свободна стая, финасовите въпроси били уредени и Емили - три месеца след напускане на дома на родителите си - била, както се изрази, „отново жива". Когато Емили ми разказваше историята си, няколко пъти наблегна на спонтанността, с която доброволно се наела да занимава Ти Джей. Предложението „се изплъзнало от устата й". Ако имала време да помисли, каза тя, никога не би предложила помощта си. Точно защото жестът бил толкова непривичен за нея, решила, че й е „подсказан” от небето. В края на краищата Емили реши, че й е било предопределено да учи Ти Джей, както и единадесетте други деца, поверени на грижите й, преди да се върне кьм учителството следващата есен. По някаква причина на Емили й било оказано благоволението да разпознае, че е напътствана. Веднага щом започнала да се грижи за другите, нейният собствен страх, че няма кой да се грижи за нея, намалял. Била живо доказателство, осъзнала тя, че Бог се грижи за потребностите на всички, и това обновило вярата й. Вярата Вярата е същността на петата чакра. Когато вярваш в някого, това насочва част от енергията ти към този човек. Когато вярваш в една идея, това насочва част от енергията ти към тази идея. Когато вярваш в някой страх, това насочва част от енергията ти към този страх. Резултатът е, че ние - нашият ум, сърце и живот - се вплитаме в последиците от такова обвързване. Нашата вяра и нашето право на избор всъщност са силата, която твори. Ние_сме „средството", чрез което енергията се превръща в материя в земния живот. "Следователно, неотменната духовна задача в живота на всеки един от нас е да открием кои са нашите мотиви за изборите, които правим, и в какво вярваме - в своите страхове или в Божественото. Тези въпроси трябва да разглеждаме като предмет на духовен размисъл или като резултат от физическа болест. Всички ние стигаме до момент, когато питаме: Кой отговаря за моя живот? Защо не става така, както желая? Независимо от степента на своя личен успех, изведнъж осъзнаваме, че нещо не ни достига. Някое непредвидено събитие, някоя връзка или болест ще ни покаже, че нашата лична сила не е достатъчна, за да преодолеем кризата. Трябва да осъзнаем, че личната ни сила е ограничена. Трябва да се замислим дали някаква друга „сила" не действа в живота ни, и да попитаме: Защо се случва това? Какво се иска от мен? Какво трябва да направя? Какво е моето предопределение? Осъзнаването на собствените ни недостатъци ни подготвя да обмислим избори, които иначе не бихме направили. Има моменти, когато ни се струва, че сме загубили контрол над живота си. Когато това усещане е най-силно, ставаме възприемчиви за ръководство, което преди не бихме посрещнали с радост. Тогава нашият живот може да вземе неочаквана посока. Повечето от нас заключават: „Никога не съм мислил, че ще правя това или че ще живея тук, но го правя и всичко е наред." По-лесно бихте стигнали до момента на подчиняване на Божествената воля, ако можете да използвате символното зрение, за да гледате на живота си само като на духовно пътешествие. Всички познаваме хора, които са намерили изход от крайно тежки обстоятелства - и са отчели значението на факта, че са оставили Бог да ги води. И всеки един от тези хора е казал на Бога: „Да бъде волята Ти." Ако тази молитва е всичко, което се иска от нас, защо толкова се плашим от нея? Оставаме в плен на страха, че признавайки Божествената воля – чрез подчиняване на своята воля на по-висша воля - ще се разделим с всичко, което ни носи физическа утеха. С волята си се съпротивляваме на Божественото ръководство: каним го, но се мъчим да го изолираме напълно от себе си. Отново и отново на моите семинари наблюдавам хора, които са изправени пред една и съща дилема: търсят интуитивното ръководство, но се страхуват от онова, което този глас ще им каже. Запомнете, че вашият физически живот и вашият духовен път са идентични. Да намираме удоволствие в своя физически живот е духовна цел също толкова, колкото да придобием здраво физическо тяло. И двете са резултат от следване на Божественото ръководство при избора как да живеем и работим, водени от вяра и упование. Да се подчиним на Божествения авторитет означава да се освободим от илюзиите на физическия свят, а не от удоволствията и утехата на физическия живот. Духовните енергии на петата чакра ни водят към този момент на подчинение. Сефира Хесед влива в нашата пета чакра Божествената енергия на великодушието чрез любовта, която ни учи да бъдем възможно най-човечни при всички обстоятелства. Понякога най-великият акт на любов е да не съдим другите или себе си. Отново и отново ни се напомня, че да бъдем критични е духовна грешка. Дисциплинирането на волята ни дава възможност да се въздържаме от изразяване на негативни мисли за другите или за себе си. Бидейки некритични, помъдряваме и побеждаваме своите страхове. Сефира Гевура ни учи да се освобождаваме от потребността да знаем защо става това, което става, и да вярваме, че причината, каквато ида е тя, е част от един грандиозен духовен замисъл. Марни, 44-годишна, е лечителка, истински миропомазана лечителка, започнала своята работа след седемгодишна „тъмна нощ на душата", през която й се наложило да лекува себе си. На тридесет години, Марни била социален работник в Шотландия. Водела активен живот, имала много приятели и изпитвала огромно удоволствие от работата си, когато й казали, че състоянието й не подлежи на диагноза. Само за няколко месеца развила неизяснено заболяване, което се изразявало в силни хронични болки по цялото тяло - в гърба, силно главоболие или в краката. Накрая болката я принудила да вземе отпуск. Почти две години търсела помощ от различни специалисти, но нито един не могъл да й обясни причината за състоянието й, и за загубата от време на време на равновесие, нито да предпише ефикасно лечение. Марни изпаднала в задълбочаваща се депресия. Нейните приятели я посъветвали да се обърне за помощ към алтернативните терапевти, на които тя не вярвала. Един ден нейна приятелка се появила в дома на Марни с колекция от книги за алтернативни методи на лечение, между които съчиненията на Сай Баба, духовен учител, живеещ в Индия. Марни изчела материалите, но решила, че са от ония глупости, на които „само сектантски настроените същества биха повярвали". След още шест месеца болките принудили Марни да си вземе думите обратно и да отпътува за Индия, за да се опита да посети лично Сай Баба. Прекарала три седмици в неговия ашрам, но нито веднъж не го видяла лично. Въпреки това скоро след завръщането си у дома, сънувала поредица от сънища, в които постоянно й бил задаван един и същи въпрос: Можеш ли да приемеш това, което съм ти дал? Отначало Марни помислила, че сънищата са чисто и просто резултат от пътуването й до Индия и многобройните разговори за същността на Божията воля за хората. После един приятел я посъветвал да се отнася към сънищата така, като че ли наистина й се задава духовен въпрос. Както Марни се изрази: „Нямах какво да губя, така че защо не?" Следващия път, когато сънувала съня, отговорила на въпроса: „Да, ще приема това, което си ми дал." В мига, в който казала да, се почувствала обляна в светлина и за първи път от години не изпитвала болка. Събудила се с надежда, че болестта си е отишла, но не било така - в действителност, състоянието й постепенно се влошило през следващите четири години. Все си мислела за съня, като не преставала да вярва, че това всъщност не е сън, но продължила да изпитва гняв и отчаяние, като на моменти й се струвало, че Бог иска от нея да страда без основание. Една нощ, докато плачела. Марни казала, че ще се „подчини". Дотогава смятала, че се е предала изцяло в Божиите ръце в момента, когато сънувала съня, но тази нощ осъзнала, че: „Моето състояние беше примирение, не подчинение. Живеех с този вид нагласа, който казва: ,Добре, ще го направя, а сега ме възнагради, като ме накараш да се почувствам по-добре". И тогава, тази нощ, осъзнах, че може никога да не се почувствам по-добре, и че ако случаят е такъв, тогава какво да кажа на Бога? Подчиних се напълно. Казах: „Каквото и да си избрал за мен, да бъде. Само ми дай сили." "В същия миг Марни почувствала облекчение, болката намаляла, а ръцете й се изпълнили с топлина - не обикновена телесна топлина, а „духовна топлина". Тя веднага разбрала, че топлината, която се излъчва от ръцете й, има силата да лекува другите, въпреки че по ирония на съдбата, самата тя не можела да „пие от този кладенец". В действителност се засмяла на състоянието си, защото било „точно както историите за някогашните мистици, за които бях чела - но кой би помислил, че ще се усъвършенствам в тяхната област?" Марни сега е многообичана и високо уважавана лечителка, и ако нейното физическо тяло значително се е излекувало от „неподлежащата на диагноза" болка, тя все още има своите трудни моменти. Но, както казва Марни: „Бих преживяла всичко отново, заради това, което съм днес и което зная, заради привилегията да помагам на другите така, както сега умея." Нейната история, според мен, е забележителна с дълбокото разбиране на разликата между подчинение и примирение и защото Марни развенча мита, че щом кажем „да" на Бога, всичко мигновено ще се оправи, да кажем „да" на своето състояние, е първото действие, което може да промени състоянието ни - да кажем „да" на Бога е второто. Актът на изповедта пречиства духа ни от последиците на изборите, които сме направили. Научавайки повече за своята енергийна природа, осъзнаваме до каква степен нашият дух остава свързан с негативните събития и мисли, минали и настоящи. Изповедта е много повече от публично признаване на решението. От гледна точка на енергията, то е признание, че сме осъзнали и следователно укрепнали за страха, който е владеел нашия дух преди. Символно, изповедта освобождава духа ни от миналите страхове и негативни мисловни модели. Да оставаме свързани с негативните събития и убеждения, е отрова за нашия ум, дух, клетъчна тъкан, и живот. Нашата карма представлява енергията и физическите последици от изборите, които правим. Негативните избори пораждат ситуации, които се повтарят, за да ни научат как правим позитивни избори. Щом научим урока и направим позитивен избор, ситуацията не се повтаря, защото нашият дух вече не е свързан с негативния избор, породил урока. В западните култури, този вид кармичен урок се разпознава в известни поговорки като: „Каквото посееш, това ще пожънеш" или „Каквото повикало, такова се обадило". Актовете на изповедта показват, че признаваме своята отговорност за онова, което сме извършили, и че осъзнаваме грешката в своя избор. На езика на енергията, този ритуал ни освобождава от мъчителните цикли на обучение и ни пренасочва към творческите, позитивни енергии на живота. Изповедта е толкова важна за здравето на нашия ум, тяло и дух, че не можем да не се изповядаме. Потребността да пречистим своя дух от спомените, които ни изпълват с чувство на вина, е по-силна от тази, да мълчим. Както ми каза веднъж един служител в затвор: „Много престъпници биват залавяни, защото изпитват нужда да кажат поне на един човек какво са извършили. И ако в момента това изглежда като хвалба, все пак е форма на изповед, която аз определям като улична изповед." Психотерапевтите са съвременните изповедници. С тяхна помощ се опитваме да разрешим своите психологични и емоционални борби чрез открито проучване на тъмните страни и управляващите страхове на своята природа и психика. Животворната енергия на изцелението се излива в нашата енергийна система всеки път, когато премахнем влиянието на някой от страховете си върху живота ни и го заменим с по-здраво чувство за себе си. На езика на изповедта, тези терапевтични събития идват, за да призовем обратно своя дух от негативните мисии, на които сме го изпратили. Знаейки че петата чакра ни учи как да използваме своята воля и записва напътствията, които даваме на своя дух, как тогава, да боравим с уроците й? Изтегляне 1.31 Mb. Сподели с приятели:
|