Анатомия на духа Каролайн Мис За книгата



страница60/72
Дата14.12.2022
Размер1.31 Mb.
#115891
ТипКнига
1   ...   56   57   58   59   60   61   62   63   ...   72
Анатомия на духа -- Каролайн Мис
Свързани:
Африкански приказки
Обективността
Как на практика, човек прилага обективността в своя живот? Историята на Пит е пример за един от начините на използване на това умение. Пит се свърза с мен за мнение, кога­то преживяваше сериозна лична криза. Съпругата му, с която от седемнадесет години бяха женени, беше обявила, че повече не го обича и иска развод. Пит, естествено, беше съкрушен, както и четирите им деца. Предложих му само за миг да се опита да прецени ситуацията от обективна гледна точка. Подозирах, че жена му иска да смени ролята на домакиня - роля, в която бе­ше прекарала по-голямата част от живота си. Като дете се е грижила за по-малките си братя и сестри; омъжила се е на седемнадесегодишна възраст и на осемнадесет е станала майка. Сега, на четиридесет, се пробуждаше за себе си и своите собствени потребности, и вероятно имаше връзка с друг мъж. Казах на Пит, че може би съпругата му е уплашена от това, което из­питва, и че ако познаваше терапевтичната терминология, би могла да опише новите емоционални енергии, които напират в нея, вместо да се паникьосва от тях. Любовната й история е опит за бягство от онова, което става вътре в нея. Може би изобщо не я е грижа за мъжа, с когото се е свързала, въпреки че в момента не го съзнава. Спряла се е на любовната история, защото не може да измисли друг предлог да напусне съпруга и де­цата си. Възможността да потърси терапевтична помощ не е част от нейната култура или от начина й на мислене.
Казах на Пит, че който и да беше нейният съпруг, тя в то­зи момент от живота си щеше да реагира по същия начин, за­щото се намира в процес на преоткриване на себе си, който ня­ма нищо общо с него. Самата тя не знае, че преживява „тъмна нощ", а Пит трябва да се научи да не приема субективно нейни­те прояви на отхвърляне, независимо че е прицел за емоционал­ния й гняв, защото тя е много по-ядосана на своята обърканост, отколкото на него.
Пит възприе тази информация и се постара да я използва. Въпреки че той и неговата съпруга решили да се разведат, всеки път, когато потъвал в скръб и огорчение заради разпадането на семейството си, търсел опора в един по-обективен на­чин на разглеждане на тази криза. Малко след нашия първи разго­вор, Пит открил, че съпругата му е имала любовна история с негов приятел и че всъщност са се разделили. Разбрал, че не е влюбена в другия мъж, а се опитва да намери изход от своята обърканост. Казах му, че тя по всяка вероятност ще продължи да търси разрешение на своята криза чрез намиране на нов пар­тньор, но това няма да помогне. Всяка връзка е обречена на не­успех, защото намирането на друг партньор - и превръщането й по този начин отново в домакиня- не е решението на нейния проблем! Накрая ще бъде принудена да се заеме със себе си и да се постарае да излекува истинския източник на своята болка.
Да станем обективни и съзнаващи, означава да внедрим оп­ределени разбирания от своя ум в тялото си, т.е. да се слеем с разбиранията, които са истина, и да им дадем живот, така че тяхната сила да стане едно цяло с нашата собствена енергия.
Да вземем например истината: „Всичко тече, всичко се про­меня". Умствено, възприемаме тази мъдрост без особени труд­ности. Но когато промяната е в нашия собствен живот - кога­то забелязваме, че остаряваме, когато хора, които обичаме, умират или отношения, които са били близки и сърдечни, охладняват - тази истина ни ужасява. Често пъти са ни нужни годи­ни, за да се оправим след някои промени, защото сме се надява­ли, че каквото и да е „то", ще остане непроменено. През всичкото време сме знаели, че ще се промени, но тайно сме се надявали, че енергията на промяната ще подмине тази част от жи­вота ни.
Дори когато тази истина ни изглежда като враг, сложил край на един щастлив период от живота ни, самотните време­на ще свършат и животът ще започне отново. Обещанието на “Всичко се променя" е, че след всеки край идва ново начало.
Съзнанието е способността да освободим старото и да прегърнем новото, с ясното разбиране, че всички неща започват и свършват в подходящ момент. Трудно е да се научим да живеем с тази истина, защото човешките същества се стре­мят към постоянство - липса на промяна. Ето защо, да се осъзнаем, означава да заживеем изцяло в настоящия момент и да помним, че утре нито една ситуация, нито един човек няма да бъдат същите. Тъй като промяната е неизбежна, човек трябва да я разглежда като естествена част от своя живот и да се стреми да върви по течението й, а не срещу него, както съветва “Дао-Дъ Дзин”. Безполезно е да се опитваме да спрем промяната, защото това еневъзможно. Нашата задача е да използваме по най-добрия начин своята енергия във всяка ситуация с разбирането, че участваме, но нямаме решаващ глас в онова, което ще ни се случи утре.
Често след лекция за обективността, групите в моите семинари реагират, че такъв подход е прекалено хладен и без­пристрастен. Но това е неправилно разбиране на обектив­ността. Веднъж помолих всеки участник да назове ситуация, която намира за изключително заплашителна. Един мъж каза, че много трудно би понесъл да се върне в службата си и да на­учи, че е бил уволнен от ръководството на фирмата. Казах му да си представи, че не е обвързан с работата си и че има неограничена свобода на избора. Казах му да визуализира своята работа като капка, а не като океан от енергия в своя живот, чиято огромна творческа сила го пронизва. После му казах да си представи, че отива на работа и научава, че са го уволнили. Сега, попитах го, как би реагирал? Той се засмя и отговори, че при образа, който си представя в момента, едно уволнение няма да има никакво значение за него. Ще се чувства съвсем добре, защото е способен да привлече към себе си следващото работно място.
Това е смисълът на обективността: разбирането, че никой човек или група от хора не може да определя жизнения ви път. И така. Когато в живота ви настъпи промяна, то е защото ед­на по-мащабна динамика ви тласка напред. Може да ви се струва, че група хора заговорничат, за да ви отстранят от работа, но това е илюзия. Ако повярвате на тази илюзия, тя ще ви държи в плен може би до края на живота ви. Освен това, ако моментът е неподходящ за вашата промяна, “заговорът” ще се провали. Това е по-висшата истина за тази житейска промяна, и символното зрение, което върви ръка за ръка с обективността, ви дава възможност да я разберете.
Едва ли е възможно някой да се събуди една сутрин, за да оповести: „Мисля, че днес ще се осъзная". Загадките, на които се натъкваме, пораждат у нас желание да разширим параметрите на своя ум. В живота на всеки от нас е имало и ще има връзки и съ­бития, които ни карат да преразгледаме своята представа за действителността. Самото устройство на нашия ум ни принуждава да се интересуваме защо нещата са такива, каквито са, дори само в нашите собствени объркани представи.
Дани ме помоли за помощ, защото му бяха поставили диагно­за рак на простата. Единственото, което искаше от мен, бе­ше: „Просто ми помогнете да разбера какво в моите мисли и де­ла е било погрешно."
Когато прегледах енергията на Дани, проумях, че прави добро на всички, само не и на себе си. Попитах го какво му се иска да направи и той каза: „Бих желал да напусна работата си в търговията, да се преместя в провинцията, сам да произвеждам храната си и да работя като дърводелец." След това обсъ­дихме последиците от такава промяна: беше поел ангажименти към своята компания, участваше активно в няколко групи и най-вече своето семейство, допадаше му техния начин на живот. Всички тези взаимоотношения щяха да бъдат прекратени. Пос­ле Дани каза: „Отдавна ми се ще да разсъждавам по друг начин. Не искам главата ми да е пълна с цифри. Искам да мисля за други неща, например за природата. Разбира се, природата няма да ми плати сметките. Но чувствам, че съм призван да живея живота си по друг начин. Чувствам го отдавна, но едва сега разбирам, че трябва да последвам това чувство." Отговорих му, че вече е на вълна ръководство. Трябва да го слуша, и ако се ръководи от усещанията си, ще открие един нов свят, в който здравето му ще разцъфти. Два месеца по-късно, Дани ми се обади, за да каже, че неговото семейство подкрепя предложението му за преместване и че следващото лято се отправят на югозапад. Чувствал се по-добре от всякога, допълни той, и знаел, че повече никога ня­ма да има злокачествено образувание в тялото си.
Дани беше готов и успя да промени живота си и да приложи на практика новите си възгледи. Казвайки сбогом на представата си за себе си до този момент и на своята работа, той също така се освободи от мисълта, че силата му във физическия свят е ограничена. Чрез следване на вътрешния си глас, се настрои за анализ на своята вътрешна реалност: Какьв е смисълът на живота? Какво трябва да правя? Какво е важно да науча? Той наме­ри сили да заяви: „Външният свят няма чак такава власт над мен. Избирам да се вслушам в своя вътрешен свят”.
По този начин се осъзнаваме - появява се проблем, правим нещо, за да го разрешим, и следва нов проблем. Когато по свой избор спрем този процес, изпадаме в състояние на напрегнато очакване, при което все повече и повече се отдалечаваме от жизнената сила. Преминаването от субективно към обективно съзнание обаче, може да стане много естествено и лесно. Карън, участничка в един мой семинар, била уволнена от три работни места за по-малко от година. Нямало как да не се запита дали проблемът не е в нея, каза тя. И веднага поискала да намери от­говора. След като дълго изучавала себе си, осъзнала, че сама е съз­давала своите проблеми. Не изпитвала абсолютно никакво вле­чение към нито една от трите работи. Всъщност желаела про­фесионална промяна. Това било откритие. Днес Карън участва в най-различни дейности и с всяко ново начинание открива нови предпочитания, амбиции и страхове. Според нея, това е естес­твеното прогресивно развитие на съзнателния живот. Когато си спомня времето преди „да й просветне", се чуди как е можела да преживее и един ден без размисъл за нещата, които осмислят живота й. „Несъзнателният живот си е несъзнателен. Дори не разбираш, че нищо не разбираш. Мислиш само за основните не­ща - храна, облекло, пари. Никога не ти идва на ум да се запиташ защо си създаден, каква е целта. А после, когато си зададеш то­зи въпрос, не можеш да престанеш да си го задаваш. Винаги во­ди до нова истина."


Сподели с приятели:
1   ...   56   57   58   59   60   61   62   63   ...   72




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница