Анекс C: Формуляр за отчет на дейността Име на проекта на български език

Доброволците подпомогнаха и организирането на общественото обсъждане през декември 2009 г..

• 
  Спиране изсичането на вековните гори от кооперациите;
  
• 
  Да се засили борбата с бракониерите по лова и най-вече незаконния лов на глухари и лещарки.
  

• 
  Спиране на преексплоатацията на боровинките;
  
• 
  Общината да подпомогне строителството на горски пътища в частните гори;
  
• 
  Общината да поддържа общинските пътища, които се ползват за извоз и превоз на дървесина от кооперациите;
  
• 
  Зрелите и дозряващите насаждения да се стопанисват по състояние;
  
• 
  Отмяна на държавната такса за горските пътища;
  
• 
  Промяна в мерките за горите по националната програма за развитие на селските райони, така че, кооперациите, чиито собственици са с идеални части да могат да кандидатстват по различните мерки.
  

• 
  Да се устрои модерно и природосъобразно ДГС Чепеларе;
  
• 
  Да се предвиди по ЛУП зона за изборно стопанисване в двете лесничейства.
  
• 
  Да се търсят алтернативни източници на приходи за частните горовладелци.
  

• 
  Добива на дървесина да се отдава по няколко начина, а не както досега само с преговори с потенциален изпълнител;
  
• 
  Да се организира съвещателен орган на общинско ниво за отстояване на общи интереси;
  
• 
  Да се потърсят начини за сдружаване, за преодоляване на ограниченията при финансиране от национални, европейски и международни донори и институции;
  
• 
  Да се спре използването на краткосрочни възобновителни мероприятия;
  
• 
  Да се намали интензивността на сечите в насажденията с глухар;
  
• 
  Да се оставят по минимум 5 дървета от стоящата суха маса и 5 от лежащата суха маса на всеки хектар при извеждане на мероприятия в горите;
  
• 
  Да се обособят съгласно Закона за водите вододайните зони около източниците за питейно водоснабдяване Б и В и да се наложат там строги режими.
  
• 
  Да се потърси начин и метод за сдружаване на кооперациите, за отстояване на максимална пазарна цена при продажбата на дървесина.
  

На 29.09.2009 г. подготвената от екипа на проекта първа работна чернова е предложена за дискусия на всички заинтересовани страни. Разгледани бяха основно частите пряко засягащи участниците, като зонирането и оперативните цели по зоните. Много добре бяха приети мерките по опазване на глухара и другата ловна фауна. Беше уточнено, че зоните трябва да бъдат придружени от списък с отделите които попадат в тях, което ще улесни прилагането на ПМСГ на практика и на терен. Бяха уточнени неточности и грешки в ПМСГ. Уточнихме и предложените до сега проекти за изпълнение към ПМСГ и бяха генерирани нови идеи. Проведе се дискусия за това кое и кои карти/тематични/ графики и схеми са по уместни да бъдат изработени и приложени към проекта. Екипа по проекта разясни,още веднъж, как се работи с ГИС, какви изисквания има, как се поддържа ГИС и как може да им бъде полезен.

Изработване на втора брошура

Втората брошура е отпечатана в тираж 300 бр. и разпространена до заинтересованите страни на събиранията по проекта, на общественото обсъждане и бяха предоставени различни количества от 10-30 бр. на нашите партнйори да раздават във времето на заинтересовани граждани и организации. Прилагаме един екземпляр от нея.

Общата оценка от работата по проекта е отличен

В резюме – гората се разделя на относително еднородни участъци и в тях се пускат рекогнозцировъчни трансекти. По време на обхода по трансектите се определят съответните категории/5бр./ на които съответства гората.

Бяха определени следните видове гори съгласно ръководството на WWF – България, за определяне стопанисване и мониторинг на гори с висока консервационна стойност:
Висока Консервационна Стойност 1. Горски територии, в които са съсредоточени глобално, регионално или национално значими стойности за биоразнообразието (напр. ендемизъм, застрашени видове, рефугии).

ВКС2. Горски територии, които включват глобално, регионално или национално значими гори на ландшафтно ниво, които се съдържат в, или съдържат горското стопанство, в което жизнеспособни популации на повечето или всички естествено срещащи се видове съществуват в естествените си нива на разпространение и плътност.

ВКС3. Горски територии, които са в, или включват редки, застрашени или заплашени от изчезване екосистеми.

ВКС4. Горски територии, които изпълняват важни природни функции в критични ситуации (напр. водозадържащи и водоохранни функции, контрол на ерозията).

1. 
   Планираните лесовъдски и стопански мероприятия не трябва да водят до намаляване на лесистостта на територията.
   
2. 
   Да се използват лесовъдски системи, които да поддържат видовото, възрастовото и структурното разнообразие в насажденията и на ниво ландшафт. Да се прилагат природосъобразни и разнообразни лесовъдски системи в съответствие с особенностите на конкретното насаждение.
   
3. 
   Не по-малко от 2% гори от основно представените горскодървесни видове на територията на горскостопански единици или части от тях, попадащи във ВКС 2, трябва да бъдат отделяни за превръщане в гори във фаза на старост (Old-growth forests).
   
4. 
   Да се спазват екологични принципи и практики при планиране и извеждане на лесовъдските мероприятия. При провеждане на лесовъдски дейности те да поддържат определено количество мъртва дървесина в насаждението, дървета с хралупи, единични и групи стари дървета.
   
5. 
   Да се дава приоритет на естественото възобновяване. Да се прилагат лесовъдски системи, които осигуряват естествено възобновяване.
   
6. 
   Не се допуска смяна на коренния дървесен състав на насажденията дори при провеждане на реконструкции. Това важи и в случаите, когато обект на реконструкция са насаждения на бедни месторастения.
   
7. 
   При възстановителни дейности (залесяване) да се използват само местни видове и произходи. В определените по ВКС 2 територии да не се внасят чуждоземнни дървесни видове и произходи с изключение на дендрариумите и географските култури, както и животински видове извън естественият им ареал на разпространение.
   
8. 
   Да не се допуска изкуствено залесяване на естествени открити пространства в горските масиви, с изключение на мероприятия за контрол на ерозионни процеси.
   
9. 
   Да не се допускат дейности (в това число и лесовъдски), които да увеличават антропогенната фрагментираност на територията, незвисисмо дали съществуващият процент е под определения по критерий. При планиране на пътищата и инфраструктурата, трябва максимално да се запази целостта на ландшафта. Необходимо е да се осигурят подходящи елементи, намаляващи влиянието на фрагментираността на територията, които да подпомагат движението на живите организми – например да се предвиждат коридори за придвижване, връзки и зони на спокойствие на животните и т.н.
   

Целта на тези зони е опазването и евентуалното възстановяване на местообитанията от Приложение 1 на ЗБР, както и на местообитанията на животинските видове от Приложение 2 на ЗБР.

Животинските видове от Приложение 2, чието устойчиво състояние на популациите пряко зависи от популациите на Vaccinium myrtillus L. на територията на ДГС Чепеларе и ДГС Хвойна са три.

Това са глухарят Tetrao urogallus L., лещарката Bonasa bonasia L. и кафявата мечка Ursus arctos L.

Установено е, че основната храна на глухарят и лещарката през летните месеци са плодовете на черната и червената боровинка, които растат в типичните местообитания за двата животински вида. Събирането на плодовете на черната боровинка от хората директно влияе върху вероятността за намирането на оптималните хранителни ресурси на тези видове, чието опазване е регламентирано със Закона за биологичното разнообразие. Опазването на местообитанията на глухаря и лещарката е регламентирано и на територията на защитената зона по Директива за птиците „Персенк“, която частично покрива горския фонд на ДГС Чепеларе и ДГС Хвойна.

Черната боровинка е и основен хранителен ресурс през лятото и за кафявата мечка, приоритетен за опазване според ЗБР животински вид от Приложение 2. Запазването на местообитанията на Ursus arctos L. е регламентирано в споменатите по-горе защитени зони „Средни Родопи“ и „Западни Родопи“. Масовото събиране на плодовете на черната боровинка от хората може да е предпоставка за намаляване на хранителния ресурс на кафявата мечка, както и за пряка конкуренция между хората и животните. Това би могло да рефлектира и в зачестени срещи на берачите на боровинки с дивите животни от този вид. Недостатъчния хранителен ресурс през лятото може да е причина и за търсенето на от мечката на алтернативни източници на храна, което да доведе да директни материални загуби на местното население.

Черната боровинка осигурява и хранителния ресурс на няколко вида горски гризачи, чиито популации от своя страна поддържат състоянието на популациите на защитени от ЗБР животински видове, обитаващи горския фонд на ДГС Чепеларе и ДГС Хвойна, като врабчовата кукумявка Glaucidium passerinum L. пернатоногата кукумявка Aegolius funereus L. и др.
Ресурсна оценка:
Проективно покритие на черната боровинка в гори с преобладаващ смърч – 12 803 910 m²
Проективно покритие на черната боровинка в гори с преобладаващ бял бор – 2 128 060 m²
Добивът на плодовете е определен чрез директното измерване на теглото на плодовете от изследваните площадки в пунктове „а“ и „б“.

Плодовете от площадките на пунктовете са събирани в обща проба, като тя представлява всички плодове във всякаква степен на зрялост, които са били налични в момента на изследването. Измерванията на теглото са извършени на техническа везна. Получените резултати са следните:

Пункт „б“ - 21 гр.

Общо на територията на общината могат да се съберат до 165,6 тона черна боровинка. Цената на изкупвателните пунктове средно на килограм е 1,60 лв., а се реализира на българския пазар средно на цена 6 лв. за килограм черна боровинка.

Като изчислим 165 000,6 кг. х 1,60 лв., се получават 265 000 лв. на година - доход от събирането на черна боровинка.

Половината от горните количества черна боровинка се реализират на българския пазар от местни хора - прекупвачи и част от печалбата остава също в общината. Прекупвачите са основно от градовете: Смолян, Чепеларе и Асеновград. По наши данни, прекупвачите от гр. Чепеларе са около половината от всички извършващи прекупваческа дейност на гъби, билки и горски плодове на територията на община Чепеларе.

Общата стойност на продукцията от черна боровинка, реализирана на българския пазар е: 165 000,6 кг. х 6 лв. - 265 000 лв. = 725 003,6 лв. Парите, които остават в общината от прекупваческа дейност са около 50 % от тази стойност, т.е. около 362 502 лв., тъй като приблизително половината от прекупвачите са жители на общината.

Общата стойност от събиране и препродаване на черна боровинка от жители на община Чепеларе е: 265 000 + 362 502= 627 502 лв.

• 
  описание на местоположението на естествените находища на лечебните растения, условията в местообитанията, количеството и състоянието на ресурсите;
  
• 
  анализ на дейностите за опазване на екосистемите, включващи лечебни растения, за осигуряване на устойчивото им ползване и опазване на ресурсите;
  
• 
  приоритетни мерки за опазване на ресурсите и разнообразието на лечебните растения, включително на редки или застрашени от изчезване видове;
  
• 
  избор и регламент на територии, които не са защитени, но изискват подходящо управление с цел устойчиво ползване на лечебните растения в тях;
  
• 
  предложения за разработване на местни нормативни актове, от общинския съвет, за начините на земеползване зан прилагане на изискванията на нормативните актове и плановите документи от по-висока степен.
  

3. С оглед на въвеждането на тези практики препоръчително е изготвянето на кадастър на лечебните растения на територията на ДГС Чепеларе и ДГС Хвойна.

4. Информацията в кадастъра ще послужи и за разработването на система за мониторинг и оценка на състоянието на популациите на лечебните растения в страната.

5. Да се разработи Устройствен проект на лечебни растения и диворастящи плодове, разрешени за събиране за стопански цели на територията на общината.

Подготвено бе задание за изработката на заслоните и е направен контакт с редица фирми потенциални изпълнители. Заданието прилагам към настоящия отчет

Проведени са търгове за възлагане на изпълнител, и такива са избрани. Прилагаме протокол от избора и представените оферти.

Заслоните са построени и вече се ползват по предназначение от туристи ловци и местни хора.

Залесяване на терени, засегнати от пожарите през лятото на 2007 г.

• 
  Да се залеси площ от 50 дка;
  
• 
  За почвоподготовка – 100 дка;
  
• 
  За попълване на култури – 18 дка;
  
• 
  За отглеждане на култури – 122 дка;
  
• 
  За подпомагане на естественото възобновяване – 85 дка.
  

- почистване на сечища – 80 дка;

- събиране на вършина – 5 дка;

- ръчни тераси – 411дка;

- залесяване - 70 дка;

- попълване на култури – 18 дка.

- отглеждане на култури – 106 дка

- семепроизводство в генеративни градини – 72 дка

- Лесозащита – 80 дк

- Транспорт и съхраняване на фиданки – 114 300 бр.;

- Залесяване на фиданки – 114 300 бр

- Брой участници от местно население 27 човека

• 
  базова карта
  
• 
  ортофотокарта
  
• 
  лесоустройство
  
• 
  възраст на горите
  
• 
  предвидени по ЛУП лесовъдски мероприятия
  
• 
  запас на хектар
  
• 
  собственост
  
• 
  дървесен вид
  
• 
  туризъм
  
• 
  биоразнообразие и зониране
  

Проведено е обучение на служители от общината, двете ДГС и сдружение „Гора” - общо 5 човека.

Основни изводи и препоръки направени в плана са :

1. 
   Визия за стопанисване на горите и развитие на Община Чепеларе.
   

Няколко са водещите принципи, оформящи визията на Държавните горски стопанства Чепеларе и Хвойна:

• 
  Хармонично развитие между природата и човека.
  
  • 
    Устойчиво и многофункционално стопанисване на държавните, частните и общински гори,
    
  • 
    Запазване на ресурсите и развитие на природния характер на горските области,
    
  • 
    Развитие на хармонично съжителство между природата и човека с цел подобряване условията на живот на местното население.
    
• 
  Развитие на традиционния поминък, чрез оптимално оползотворяване на горските продукти и ресурси.
  
  • 
    Подпомагане и задоволяване належащите нужди на местното население с необходимите горски продукти – предимно дърва за огрев,, строителни материали, дивеч, плодове, билки, гъби и др.
    
  • 
    Подпомагане развитието на различните видове туризъм.
    
  • 
    Повишаване принадената стойност на продуктите от горите, чрез поощряване преработването в региона на продуктите от гората
    
  • 
    Създаване и поддържане на заетост и работни места.
    

Опазване, възстановяване и устойчиво управление на горите и биологичното разнообразие на територията на община Чепеларе, за създаване на оптимални условия, среда и перспективи за живот и устойчив поминък на хората.

2. 
   Приоритетни направления за действие, свързани със стопанисването на горите в община Чепеларе.
   

За да задоволява обществените нужди горите следва да изпълняват всички свои природни и обществено полезни функции. Важно е да се отчита, че има съвместими и несъвместими функции а също, че общата комбинация от функции и териториалното и площното им изражение трябва да вземат предвид тенденциите и очакванията за бъдещето обществено и икономическо развитие, както и промените и тенденциите в глобалната околна среда.

1. 
   Приоритет 1. Опазване и поддържане на пътната мрежа за достъп в горите, извоз и транспортиране на дървесина.
   

Пътищата и трасетата използвани до преди реституцията сега са включени в площта на ревирите. Старите пътища, където ги има като инфраструктура са направени от ГОРСКОТО СТОПАНСТВО и общината и съответно са заведени като техни активи.

Има и пътища или част от тях, служещи за достъп до горите и направени (поддържани, ремонтирани) от кооперации, както и новопостроени пътища върху собствени земи на кооперациите.

Прилага се/ПМС 202 за плащане на инфраструктурата

Основнят проблем е с поддръжката и реда за ползване на пътищата при тази смесена и недоизяснена собстевност върху земите и пътищата върху тях.
За нуждите на дърводобива се ползват както бившите полски и горски пътища, така и пътни трасета през полски и горски имоти, стари коларски пътища, пътища за достъп до стопански сгради (напр. на бившето ТКЗС и други). Голяма част от тези пътища са общински или са част от частни или кооперативни земеделски имоти и поради липса на поддръжка и неправилна експлоатация са в много лошо състояние. Много от тях са само трасета, а пътните съоръжения не са оразмерени за машини над 10-12т. Повечето от трасетата се използват от местното население за достъп и транспорт на продукти от селското стопанство и горите, с което имат важно значение за общността и традиционно се ползват като пътища от местните хора.

След преминаването на дърводобива в частни ръце, ползването на такива трасета остава нерегламентирано. В следствие преминаването на тежки машини за дърводобив и извоз на дървесина, както и поради липса на регламент за ползване и средства за поддържане и възстановяване, върху тези пътища се образуват дълбоки коловози или се нарушава изцяло целостта на пътищата и съпътстващите ги съоръжения. Поради това достъпът на местното население до имоти, пасища и др. на много места е силно ограничен, което поражда мотивирано недоволство спрямо дейностите в горите, местните и горски власти. От друга страна тежки и високопроходими машини често минават директно през имотите увреждайки почвите и др.

1. 
   Ползване в мокро време – тежките машини правят дълбоки до 40-50см. коловози в омекналата почва, като особено тежко се увреждат пътищата при боксуване..
   
2. 
   Ползване от по-тежки от предвиденото или верижни машини. Повечето от тези пътища са коларски или са изградени за ползване от леки и лекотоварни МПС. Дори в сухо време под тежестта на пълни с дървесина камиони и тежка дърводобивна техника по пътищата се образуват коловози и ями поради пропадане на пътната основа.
   
3. 
   Последващото разрушаване на пътищата е под въздействие на водата и метеорологичната обстановка ( следствие от пропадане на пътищата или образуване на пукнатини и кухини, които се пълнят с вода и през зимата замръзват, а през дъждовните периоди се отнасят от водата). Промени на водни течения (потоци, долове) в следствие разрушена пътна настилка, задръстени и увредени канавки и дРДГи.
   

4. 
   Собственост. Пътищата в голямата си част са собственост на община Чепеларе или са с неизяснена такава. Дейностите в горите се контролират от ДГС, които нямат отношение към трасетата и пътните съоръжения. Собственост на НУГ са само ..................................... - всички останали са общински. Това поставя под въпрос възможностите за финансиране ремонт и поддръжка на пътищата, чрез средства от ДАГ или външно финансиране.
   
5. 
   Законова основа. Не съществува законова база, регламентираща ползването на пътища (трасета) с местно значение. Необходими са промени в Закона за Местните Данъци и Такси, за да бъде оставена възможност за въвеждане на такса за ”полски и горки пътища”, собственост на общината.
   
6. 
   Съоръжения. Повечето от пътните съоръжения са изградени в периода на действие на ТКЗС. Пътищата не са оразмерени за машините извозващи дървесина, чиято маса неколкократно надвишава допустимата товароносимост. Особено проблемни са случаите, когато съоръжения по използваните трасета не са изграждани и се използват полски – почвени - пътища и трасета които лесно се разрушават.
   
7. 
   Няма как да се оцени кой точно е допринесъл най-много за разрушаване на пътя.
   

8. 
   Да се ограничи извозва при мокро време. ДЛ може да ограничи, чрез контрол от страна на горските стражари ползването в кално време – изпълнимо решение. При осъществяване на контрола върху извоза да се ангажира и кмета.
   
9. 
   Да се поощрява използването на по-малки камиони в потенциално уязвимите райони.
   
10. 
    Да се измести местоположението на временните складове до подходящо място, осигурено с пътища с достатъчна товароносимост.
    
11. 
    Да се сече и извозва само през сухите периоди целогодишно – има нормативни ограничения, свързани с биологията на гората.
    
12. 
    Пътищата в горите да минат към ДЛ – трудно изпълнимо предложение, за което се изискват решения на високо ниво.
    
13. 
    Да се отделят средства от таксите в ДЛ. Това е едно от възможно най-добрите решения, но нормативно не е регламентирано. Необходимо е да се започнат действия за регламентиране на отчисления за пътищата.
    
14. 
    Да се решава въпроса на местно ниво с кмета и всички големи машини, които ползват пътя. Да се подпише протокол за намерение и да се подготви план за действие със заинтересованите
    
15. 
    Информация. Необходима е предварителна информация от ДЛ от досиетата – кои обекти ще се ползват, по какви схеми и пътища, кой, с какви машини. Необходимо да се подготвят карти (схеми) и списък на пътищата ползвани за дърводобив и извоз с категориите пътища, параметрите им, и тяхното актуално състояние (най-лесно би било, ако се създаде база данни в ГИС среда).
    
16. 
    Да се предложат и гласуват такси в % на м³ (тонаж) за машините ползващи пътищата, като средствата ще се събират от собственика, който има ползване. Дирекция ССПТСУОСЕ ще проучи законовите ограничения за гласуване от общински съвет на такса “ремонт на общински пътища”, която, ако бъде одобрена ще се изчислява на тонаж и ще засяга тежките машини. Със средствата ще се прави последователно ремонт на най-важните пътища вкл. Горски и полски пътища, собственост на общината.
    
17. 
    До общински съвет ще се отправи и предложение за въвеждане на гаранционна вноска за фирмите, извършващи дейности в горите и/или ползващи общинските пътища с товарни и др. машини над 5т.От страна на ДЛ, на основание решението на общински съвет ще се пусне заповед за изискване на допълнителен документ за фирмите добиващи в частни гори - бележка (от собственика? Или фирмата) за внесена еднократна гаранционна такса за поддръжка на пътища. Преди започването на всеки обекти, както и преди приключване на обекта съвместна комисия между ДЛ и общината да прави оглед на състоянието на пътя. В случай на установени повреди и отказ на фирмата ползвател да ги отстрани, гаранционната сума се използва за отстраняване на повреди или ремонт на увредения път. В случай че пътя е в състоянието в което е, парите от гаранционната вноска се връщат на фирмата.
    

• 
  Оперативни цели
  

Целта на проекта е да се създаде и поддържа база данни (геобаза данни) за състоянието на пътищата, на основа тяхното паспортизиране и категоризиране по значимост (приоритизиране).

Включва дейности по картиране, инвентаризация и паспортизиране на пътищата за достъп в горите; определяне на приоритетите за ползване на пътищата; проектиране и изготвяне на проекти за ремонт, изграждане на съоръжения вкл. определяне на необходимите минимум средства за ежегодна поддръжка и начина по който ще се извършва (напр. договор с фирма, наемане на пътища, работа с програми за временна заетост и др.). За ДГФ – и пътищата собственост на ДАГ отговорник е ДГС, а за останалите Общината със съдействие на ДЛ. Срок – края на 2012г.
Проект 2. Възстановяване на пътища с местно значение за населените места.

Цели да осигури изграждане и възстановяване на пътищата с определен най-висок приоритет (значение за развитието на икономика, комуникации, ползване и опазване на горите и др). Ще се реализира на база изготвената база данни и проектите за ремонт и изграждане, чрез търсене на средства от структурни фондове и други източници.

Включва :

Като основни действия в него се предвиждат : разработване и въвеждане на система за финансиране на поддържане на горските пътища. – въвеждане на такси (отчисления) и гаранционни вноски. (регионална или местна). Проучване на възможностите и инициатива за въвеждане на отчисления (% от таксите в горите) в системата на ДАГ за поддръжка на пътища за достъп в горите. Срок – 2013, отговорник община Чепеларе със съдействието на РДГ Смолян ( и ДЛ).

2. 
   Приоритет 2. Създаване и поддържане на актуална и обществено достъпна база данни за горите и биологичното разнообразие.
   

Две са ведомствата поддържащи базата данни за горите – общинска служба земеделие и гори (ОСЗГ) и Държавните горски стопанства (ДГС). ДГС са отговорни за поддържане на регистър за горите – досиетата на подотделите от лесоустройствените проекти. ОСЗГ внася системна информация за собствеността, използвайки национална база данни от кадастъра. Необходимо е и ДГС да поддържа общодостъпна база данни и да актуализира информация за състоянието на ГФ.

Ограничения: Нормативната база не дава възможност горското ведомство да следи и обновява директно базата данни, която после в актуализиран вид да служи на останалите ведомства. На практика ДГС разполагат с актуална инфорнмация за състоянието, ОСЗГ за собствеността, кадастъра за местоположението и т.н.
Решения:

Подобряване на взаимодействията между двете ДГС, ОСЗГ и общината по отношение обмен и поддържане на база данни с актуална информация за горите и горските имоти.

Създаване и поддържане на база данни в ГИС среда, с отворен достъп за справки от граждани и за улесняване работата на общинската администрация, местните институции, организации и гражданите.

Идеална цел 2.: ДГС Чепеларе и Хвойна и Община Чепеларе разполагат с актуална база данни и карти за горите и биоразнообразието на територията на общината. Всички горско-стопански и природозащитни обекти и единици са отложени на карти и разпознаваеми на терена.
Оперативна цел 2.1. В общината съществува и се поддържа актуална база данна за горите и биологичното разнообразие.
Програма 2.1: Създаване и поддържане на актуална база данни за горите.
Проект 2.1.:Инвентаризиране на горите в и извън ГФ на територията на общината.

Цели получаване на актуална информация за състоянието на горите, необходимостта от провеждане на поддържащи, възобновителни, санитарни и възстановителни мероприятия. Включва инвентаризация на горите и поддържане на база данни в подходящ и използваем формат. (напр. excel) който може да се използва и в ГИС среда.

Цел – подобряване на координацията между ДГС и ОСЗГ. Проектът предвижда преглед на законодателството и уточняване на формата и периодичността за обмен на данни; подписване на междуведомствен протокол-споразумение; действия по обмен на информацията и сътрудничество за изграждане на съвместна система за обмен на информация.

Цели получаване на актуална информация за състоянието на биоразнообразието, необходимостта от провеждане на поддържащи, и възстановителни мероприятия. Включва инвентаризация на биоразнообразието и поддържане на база данни в подходящ и използваем формат в ГИС среда.

3. 
   Приоритет 3. Поддържане разнообразието на ланшафта на територията на общината.
   

Този приоритет осъществява няколко цели. От една страна изоставените слескостопански земи, както и по-малки открити пространства от ГФ са в процес на самозалесяване. Това променя съотношението гори/открити пространства съответно горски/тревни местообитания. От друга страна се губи ценен и привлекателен за посетителите на региона ландшафт, който има висок атракционен и туристически потенциал. Освен това площите за развитие на традиционни ползвания (паша, сенокос и др.) намаляват, с което процесите на обезлюдяване и миграция се задълбочават. За нуждите на настоящия план се обособява специална зона :

Представяне като таблица и графика/карта.

В последните години много са интензивни процесите на изсичане на частните гори. Съгласно Закона за Горите, собствениците на гори са длъжни в двегодишен срок от извършване на сечта да залесяват сечищата. На практика това не се прави.

Собствениците и ползватели на гори не се грижат за възобновяването и в търсенето на еднократна, максимална и бърза печалба, изсичат напълно дървостоите, което понякога води до затревяване, захрастяване и затруднено възобновяване. Освен това собствениците се лишават от възможността да ползват плавно/ежегодно нужните им дърва за огрев и строителна дървесина, които могат да бъдат в рамките на санитарни, поддържащи и други мероприятия извършвани постепенно през годините.

Възможни решения.

1. 
   Подобряване на нормативната база.
   
2. 
   Повишаване осведомеността и ангажираността на собствениците и ползвателите на гори относно законодателството, процесите на възобновяване и възможностите за устойчиво стопанисване на горите.
   
3. 
   Търсене на подходи за повишаване мотивираността и подпомагане дейностите на собствениците на гори.
   
4. 
   Оценка възможностите за поддържане на незалесени горски и изоставени селскостопански земи или за залесяване със стопански ценни и високопродуктивни видове. Проектиране на мероприятия за залесяване.
   

В дните около общественото обсъждане и около заседанието на общинския съвет за приемане на плана бяха направени няколко представителни и протоколни срещи, с различни ръководители на заинтересованите страни, за обсъждането на детайлите по ПМСГ и проблемите на управлението на горите в общината и двете горски стопанства по отделно. В тези срещи бяха проведени в по-непринуден и свободен разговор на обяд или вечеря.