Роля на силата: Доктрината за справедливата война е първата която третира въпроса за употреба на сила. Тази доктрина е формирана от св. Августин. Св. а Тома Аквински доразвива доктрината. С установяването на обществото на народите се прави опит проблема за употребата на сила. Устава не съдържа конкретна забрана на войната в него се фиксира задължението на държавите да решат най-напред споровете си с мирни средства. През 1928 г. е подписан международен договор с който войната се забранява въобще като средство за решаване на спорове.
Понятията дипломация и външна политика не са идентични, макар че те взаимно са свързани и обосновани. В този смисъл външната политика е съвкупност от тези цели и интереси, които преследва и защитава дадена държава в своите отношения с други държави, и тези способи и средства, които тя прилага за постигане и защита на тези интереси и цели. За реализиране на своята външна политика всяка страна използва различни сили, методи и средства. Те могат да бъдат политически, икономически, идеологически и др., включително и военни. Дипломацията е едно от средствата за постигане на външно-политическите цели и интереси на държавата. Тя обаче не е само едно от различните средства, а в мирно време е най-важното от тях. Дипломацията в мирно време действително е най-важното средство за осъществяване на външната политика на държавата.
Номер 8
Библиотека „УНСС“
86569
Средства на външната политика. Дипломация и парадипломация.
Георги Стефанов
Външна политика. Дипломация
Теория и практика
CIELA
София, 2006
384-388
Общото което обединява силовите средства при цялото разнообразие на формите и сферите, в които се прилага силата е, че желаният резултат се постига с принуда. Принудата изключва взаимността и съгласието. Съпротивлението на силовите средства води към форми на силово противопоставяне. Възможността да се използват силови средства произтича от присъщото на международните отношения силово неравенство. Силата може да се използва само от онази страна която я притежава и която има силово превъзходство над своите опоненти. Разделянето на външнополитическите средства на силови и несилови не следва да се смесва с друга класификация на тези средства: мирни и военни средства. Най-крайното силово средство, към което външната политика може да прибегне, е военното насилие. Ако се изхожда от критерия в коя сфера (подсистема) на международни отношения се използват средствата, те могат да се определят като: дипломатически, политически, икономически, военни, юридически, културата и образованието,
Номер 8
Библиотека „УНСС“
60351
Международни отношения и външна политика на България. 1878-1945г.
Доц. к.и.н. Петър Арсов Сотиров, Динко Георгиев Динков
Международни отношения и външна политика на България.
1878-1945г.
София, 1985
Печатна база на ВИИ „Карл Маркс“- София
32-35
Външната политика едновременно е същност и отношение. Като същност тя представлява субективен израз на интересите, целите и задачите на господстващата класа в дадена страна във взаимоотношенията й с господстващите класи от другите страни. Към насилствените се отнасят например войната и всички други форми на международна принуда от една държава по отношение на другите държави. Мирните средства на външната политика са също твърде разнообразни. Тук се отнасят икономическите, политическите, културните и други връзки. Особено важна роля играе дипломацията, която се отличава от другите средства на външната политика по следните особености: 1. Тя е специфична държавна дейност по осъществяване на външната политика.
2. при нея се прилагат изключително мирни средства- основният й метод за преговорите.
3. примерни условия е главното средство за осъществяване на държавната политика и често подчинява на себе си останалите средства на външната политика. Има определена тенденция към изключително голямо нарастване на ролята на мирните средства във външната политика.
Политически средства за разрешаване на конфликтите.
Учебно помагало
Глория Мунди, СОФИЯ 2000
66-67
Според Галтунг съществуват четири типа население в съвременния свят:
1. Класическо насилие, т.е. преднамерено нанасяне на вреди, включващо не само войните и различните други типове въоръжени конфликти, за което стана дума по-горе, но също мъченията, „нехуманните или унизителни“ наказания, разнообразните заплахи за човешкия живот и престъпността.
2. Мизерията, разглеждана като лишаване от елементарни материални потребности.
3. Репресиите, означаващи липса на свобода на избор.
4. Отчуждение (Алианация), т.е. лишаване от нематериални потребности за реализиране на човешките взаимоотношения с обществото, другите и себе си, което в крайна сметка води до загуба на идентичността.
