Мониторинг честотата на стартиране

За да не се съкрати очакваната продължителност на живота на двигателя, трябва да има адекватен интервал от време между последователните стартирания. Ето защо не трябва да се превишава определената честота на стартиранията, т. е. броят стартове за час, специфицирани за даден електродвигател.

Важна особеност по време на последователните стартирания е, че температурата на ротора се покачва и пада много бързо, докато температурата на статора се променя много по-бавно. При номинално натоварване температурата на ротора е много по-ниска от тази на статора.

Ако след стартиране двигателят работи известно време, преди да спре, роторът има достатъчно време, за да се охлади. Тогава, дали може да се извърши рестарт или не, зависи изцяло от температурата на статора, която може да бъде ограничаващ фактор.

От друга страна, ако първоначалният старт е направен от “студено” състояние и не е бил успешен поради някаква причина, то тогава възможността за рестарт зависи изцяло от температурата на ротора, което в случая я прави ограничаващ фактор. Ако първоначалното стартиране е било направено от “топло” състояние, тогава ограничаващият фактор отново е температурата на статора.

Мониторингът на последователните стартирания може да се извърши чрез използване на проста функция за броене: за определен период от време се разрешава определено количество стартови секунди. Недостатъкът на този метод е, че той не разграничава неуспешните стартирания от нормалните.

По-добър и по-точен метод за защита на електродвигателите от твърде чести стартирания е използването на термичен модел с определяне на лимити за позволените стартови температури. Ако установената температура на ротора или статора превишава лимита, то повторният старт бива забранен.