Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

445
— Да, има промяна в програмата. Мнестер ще ни представи
„Смъртта на тирана“. Не е играна от години насам. Разказва за цар
Кинир, който не искал да започне война с Троя и бил убит заради своята страхливост.
Пиесата започна и Мнестер беше неподражаем. Когато умря в ръцете на Аполон, той обля с кръв целите си дрехи от мехура, който бе скрил в устата си. Калигула прати да го повикат и го целуна по двете бузи. Касий и Тигъра го отведоха до гримьорната му, уж за да го предпазят от напора на почитателите. После се измъкнаха през вратата на сцената. Офицерите ги последваха, докато траеше суматохата при хвърлянето на даровете, Аспренат казал на Калигула:
— Това беше великолепно. А сега не би ли искал да се поразхладиш в басейна и да похапнеш малко?
— Не — отвърнал Калигула. — Искам да видя девойките- акробатки. Казват, че били много добри. Смятам да изгледам номера им. Това е последният ден.
Бил в много дружелюбно настроение.
Виниций се изправил. Отивал да съобщи на Касий, Тигъра и другите да не чакат. Калигула го дръпнал за наметалото.
— Драги приятелю, не си отивай. Трябва да видиш тези момичета. Едната изпълнява танц, наречен танца на рибите, който те кара да се чувстваш така, сякаш си дълбоко под водата.
Виниций седнал и изгледал танца на рибите. Но преди това трябваше да види и късата мелодраматична интермедия, наречена
„Лавриол или Главатарят на разбойниците“. В нея имаше много убийства и актьорите, второстепенни артисти, си бяха наслагали мехури с червена боя в устата, подражавайки на Мнестер. Не можете да си представите как прокобно-зловещо изглеждаше сцената след тях!
Като свърши танцът на рибите, Виниций пак са вдигнал:
— Да ти призная, господарю, с радост бих стоял, но Клоакина ме зове. Изглежда, ял съм нещо развалено.
Калигула се разсмял.
О, приношения, бъдете меки, плавни —
ни неприятно бързи, ни безсрамно бавни.

446
— Не съм крив аз, драги. Ти си един от най-близките ми приятели. За нищо на света не бих сложил нещо в храната ти.
Виниций излязъл през сценичния изход и намерил Касий и
Тигъра на двора.
— По-добре влезте — казал. — Той иска да стои до края.
Касий заявил:
— Отлично. Да се върнем. Ще го убия там, където седи. Очаквам да бъдете край мене.
В този миг един от преторианците дошъл при Касий и казал:
— Момчетата пристигнаха най-сетне, господарю.
Напоследък Калигула бе разпратил писма до гръцките градове в
Мала Азия с нареждане всеки град да му изпрати по десет момчета от най-благороден произход, които да изтанцуват на празника националния танц на мечовете и да изпеят един химн в негова чест.
Това бе само повод да сложи ръка на момчетата; щяха да послужат за полезни заложници, когато отправеше гнева си срещу Мала Азия.
Трябваше да пристигнат няколко дни по-рано, но буря в Адриатика ги беше задържала в Корфу. Тигъра наредил:
— Съобщете незабавно на императора.
Преторианецът се затичал към театъра. Междувременно бях започнал да огладнявам. Прошепнах на Вителий, който седеше зад мене:
— Много бих искал императорът да ни даде пример, като отиде да обядва.
В този миг преторианецът влезе със съобщението за пристигането на момчетата и Калигула казал на Аспренат:
— Отлично! Ще могат да играят днес следобед. Трябва да ги видя веднага и да чуя репетиция на химна. Хайде, приятели! Първо репетицията, сетне баня, обяд и пак обратно!
Излязохме. Калигула се поспря на портата да даде нареждания за следобедното представление. Тръгнах напред с Вителий, един сенатор на име Сенций и двама пълководци. Минахме по закрития коридор.
Забелязах на входа Касий и Тигъра. Не ме поздравиха, което ми се стори странно, защото поздравиха останалите. Стигнахме до двореца.
Аз казах:
— Гладен съм. Подушвам готвено еленово месо. Надявам се репетицията да не трае много.

447
Намирахме се в преддверието на банкетната зала. Странно, казах си, ни един офицер, само подофицери наоколо. Обърнах се озадачен към спътниците си и — още по-странно — открих, че всички тихомълком са изчезнали. Точно тогава дочух далечни викове и писъци, сетне още по-силни викове. Зачудих се какво ли става. Някой мина край прозореца и изкрещя:
— Свърши се. Той е мъртъв!
Две минути по-късно се разнесе страхотен рев откъм театъра,
сякаш избиваха цялата публика. Това продължи известно време, но скоро настъпи затишие, последвано от бурни овации. Запрепъвах се нагоре към малката си читалня, където се сринах разтреперан на стола.
Бюстовете на Херодот, Полибий, Тукидид и Азиний Полион стояха над постаментите си срещу ми. Безизразните им черти като че казваха: „Един истински историк всякога съумява да се издигне над политическите смутове на своето време.“ Реших да се държа като истински историк.

448

Изтегляне 7.72 Mb.

Сподели с приятели: