Аз, Клавдий. Божественият Клавдий

647
Междувременно срокът на командуването му бе изтекъл и той трябваше да се завърне в Рим. На негово място дойде един Хосидий
Гета, когото аз посъветвах, преди да потегли, за нищо на света да не позволява Салаб да се превърне във втори Такфаринат. (Такфаринат беше нумидиецът, който по времето на Тиберий бе спечелил на трима римски пълководци лаврови венци за това, че им бе позволил да го победят в привидно решителни битки, но който винаги се появяваше отново начело на преустроената си армия веднага щом римските войски се изтеглеха обратно; тъй или иначе, четвърти пълководец приключи историята, като успя да хване и лично да убие Такфаринат.)
Казах на Гета:
— Не се задоволявай с частични успехи. Открий главните сили на Салаб, разбий ги и убий или плени Салаб. Ако трябва, гони го из цяла Африка. Ако избяга навътре в страната, гдето разправят, че главите на хората растели изпод мишниците им, добре тогава —
последвай го и там. Лесно ще го познаеш, защото неговата глава ще е на друго място.
Казах още на Гета:
— Не ще се опитвам да направлявам действията ти: но само един съвет — не се оставяй да те обвързват установените походни военни правила, подобно на Августовия генерал Елий Гал, който тръгнал да завоюва Арабия, сякаш Арабия е втора Италия или Германия.
Натоварил войниците си с обичайните окопни сечива и с тежки снаряжения вместо с тулуми за вода и допълнителни хранителни дажби, та дори помъкнал и обоз от обсадни машини. Когато войниците започнали да страдат от колики и взели да си преваряват водата, която вадели от кладенците, за да я пият спокойно, Елий се появил и се развикал: „Какво! Варите си водата! Ни един истински римски войник не преварява водата! Как, палите си огън със сухи фъшкии? Нечувано!
Римските войници или събират съчки, или изобщо не палят огън.“ По- голямата част от войската му загинала. Вътрешността на Мавритания също е опасна област. Приспособи тактиката и екипировката си според природните условия.
Гета последва съвета ми в най-буквалния смисъл. Подгони Салаб от единия до другия край на Мавритания, два пъти го срази, като при втория път за малко не го улови. Тогава Салаб побягна в Атласките планини, прекоси ги и влезе в изоставената пустиня отвъд тях,

648
нареждайки на войските си да бранят прохода, докато той събере подкрепления от своите съюзници, пустинните номади. Гета оставил една войскова част до прохода, а с най-издръжливите си войници се промъкнал през друг един, по-труден проход няколко мили по-далеч и продължил да търси Салаб. Взел със себе си толкова вода, колкото можели да носят войниците и мулетата, намалявайки екипировката до минимум. Надявал се, както писа сетне, да намери някъде вода, но следвал Салаб на зигзаг през пустинните пясъци в продължение на повече от двеста мили, за да стигне накрая до някакви трънливи храсти. Водата започнала да се свършва и хората да се изморяват. Гета прикрил тревогата си, но осъзнал, че дори и да успее да се изтегли веднага и да се откаже от намерението да залови Салаб, нямал достатъчно вода, за да се върне обратно. Атлас бил на сто мили далеч и само някакво божествено чудо можело да го спаси.
Когато настане суша тук в Рим, знаем как да увещаем боговете да пратят дъжд. Има един черен камък, наречен Капещият камък, взет още от етруските и прибран в един храм на Марс, вън от града.
Отиваме в свещена процесия, внасяме го в стените на града, където го поливаме с вода, пеем литургии и принасяме жертви. След това винаги вали — освен когато се направи грешка в ритуала, както често се случва. Но Гета нямаше Капещ камък, затова бил съвсем объркан.
Номадите са свикнали да карат без вода по цели дни и освен това познават местността. Започнали да ограждат римските войски; убили,
съблекли и се гаврили с неколцина от нашите изоставащи войници,
които жегата била подлудила.
Гета имал един чернокож ординарец, който бил роден в тази същата пустиня, но бил продаден в робство на мавританците. Той не можел да си спомни къде се намира най-близката вода, защото го продали, докато бил съвсем малко дете. Ала казал на Гета:
— Генерале, защо да не се помолим на отеца Гуа-Гуа!
Гета запитал коя е тази личност. Човекът отвърнал, че това бил богът на пустинята, който дарявал дъжд в сушаво време. Гета рекъл:
— Императорът ме посъветва да съобразявам тактиката си със страната. Кажи ми как да умилостивим отец Гуа-Гуа и ще го сторя незабавно.
Ординарецът му казал да вземе едно малко гърне, да го зарови до шията в пясъка и да го напълни с бира, изричайки, докато върши това:

649
„Отче Гуа-Гуа, предлагаме ти бира.“ След това войниците трябвало да напълнят съдовете си за пиене с всичката питейна вода от водните тулуми и да оставят само толкова, колкото да намокрят пръстите си и да пръснат наоколо. После всички трябвало да пеят, да танцуват и да боготворят отец Гуа-Гуа, като пръскат водата и изпият до дъно меховете. Сам Гета трябвало да припява: „Както тази вода се пръска,
тъй да завали дъждът! Изпихме и последната си капка, отче. Нищо не остана. Какво да правим сега? Пийни си бира, отче Гуа-Гуа, а на нас,
твоите деца, си пусни водата, иначе ще умрем!“ Защото бирата е силен мочогон и тези номади имат същите геологически схващания като древните гърци, които са смятали, че когато вали, Юпитер си пуска водата; тъй че същата дума (с малка разлика в рода) се употребява от гърците и за Небесни селения, и за нощно гърне. Номадите смятали, че техният бог ще бъде подмамен да си пусне водата във формата на дъжд, ако му предложат да пие бира. А пръскането на водата подобно на нашите очищения, трябвало да му напомни как пада дъждът, в случай че е забравил.
Гета, изпаднал в отчаяние, свикал изнемощелите си воини и запитал дали някой случайно има малко бира. За щастие неколцина от германските помощни войски пазели малко бира във воден мех; носели си я вместо вода. Гета ги накарал да му я дадат. А после разпределил по равно останалата вода, но бирата оставил за отец Гуа-Гуа.
Войниците танцували, пили водата и посипвали необходимите капки по пясъка, докато Гета мърморел предписаните умилостивителни думи. Отец Гуа-Гуа (името му очевидно означава „Вода“) бил толкова зарадван и развълнуван от почитта, оказана му от тази голяма войска,
съставена от чужденци, че небето незабавно се покрило с дъждовни облаци и се излял порой, който продължил цели три дни и превърнал всяка пясъчна вдлъбнатина във водно езерце. Армията била спасена. А
номадите, приемайки изобилния дъжд като неоспорим знак за благоволението на бога Гуа-Гуа към римляните, смирено се приближили с предложение за съюзническо. Гета отказал, заявявайки,
че ще ги приеме едва след като му предадат Салаб. Скоро Салаб бил доведен в лагера окован. Между Гета и номадите се разменили подаръци и се сключил договор; а после Гета потеглил обратно без други загуби към планините, където хванал откъм гърба хората на
Салаб, които все още задържали прохода, като избил или заловил

650
цялата част. Другите мавритански войски, като видели, че предводителят им е доведен в Танжер пленен, предали се без по- нататъшна съпротива. Така десетина литра бира спасиха живота на повече от две хиляди римляни и спечелиха на Рим една нова провинция. Наредих да се вдигне светилище на бога Гуа-Гуа в пустинята отвъд планините, където властвуваше; в Мавритания, която сега е разделена на две провинции — Западна Мавритания, със столица Танжер, и Източна Мавритания, със столица Цезарея, —
трябваше да доставя на светилището годишно по петстотин кози меха най-хубава бира. Отсъдих на Гета триумфалните отличия и щях да поискам от Сената да му гласува наследствената титла Мавър (от
Мавритания), ако той не бе надвишил правата си, осъждайки Салаб на смърт в Танжер, преди да се е посъветвал с мене. Нямаше никаква военна необходимост за това деяние; сторил го беше от суета.
Току-що споменах раждането на дъщеря си Октавия. И народът,
и Сенатът се стараеха много да спечелят благоразположението на
Месалина, защото се знаеше, че й бях предал по-голяма част от задълженията, които бяха паднали върху ми като блюстител на обществения морал. На теория тя ми беше уж само съветничка, но притежаваше, както обясних, дубликат от моя печат, за да ратифицира документи; и в известни граници аз я оставях да решава кои конници или сенатори да деградира, поради обществени нарушения, и кои да слага на освободените места. Сега пък се беше заела с изморителната задача да преценява достойнствата на всички кандидати за римско гражданство. Сенатът искаше да й гласува титлата Августа и използува раждането на Октавия като повод за това. Но колкото и да обичах
Месалина, не смятах, че все още е заслужила подобна чест: това бе нещо, към което тя трябваше да се стреми по време на своята зрелост.
Все още беше едва седемнайсетгодишна, докато баба ми Ливия бе заслужила титлата малко преди смъртта си, а майка ми — в дълбоката си старост. Затова й я отказах. Но александрийците, без да поискат съгласието ми, а щом веднъж го извършиха, не можех да се противя, —
изсякоха монета с моята глава на лицевата страна, а на обратната — с цяла фигура на Месалина, в дрехата на богиня Деметра, която държи в едната си ръка две малки фигурки, представляващи момченцето и момичето й, а в другата — снопче жито, символизиращо

651
плодородието. Това бе ласкателна игрословица с името Месалина —
латинската дума messis означава жътва. Тя остана очарована.
Една вечер дойде стеснително при мене, вгледа си в лицето ми,
без да продума, и накрая запита, видимо смутена, след един-два неуспешни опита да заговори:
— Обичаш ли ме, скъпи съпруже?
Уверих я, че я обичам повече от всекиго другиго на света.
— А кои каза ти, че били трите главни стълба на Храма на
Любовта?
— Казах ти, че Храмът на Истинската Любов се държи върху добротата, искреността и разбирателството. Или по-скоро цитирах думите на философа Мназалк.
— В такъв случай готов ли си да проявиш най-голямата доброта и разбирателство, на които е способна любовта ти към мене? От моята
любов аз трябва да ти предоставя единствено искреността. Ще говоря направо. Ако това не ти струва много, би ли — възможно ли ще ти бъде да ми позволиш да спя в отделна спалня за известно време? Това не е, защото те обичам по-малко от преди, но защото сега, след като в две години вече имаме две деца, не би ли трябвало да почакаме, преди да си позволим трето? Много неприятно нещо е бременността: сутрин повръщам и имам киселини, храносмилането ми се обърква и просто нямам сили да помисля, че скоро пак ще трябва да преживея същото.
И, да си призная, независимо от този ужас, някак си чувствувам по- малко страст към теб, отколкото преди. Кълна се, обичам те точно колкото и по-рано, но сега по-скоро като най-мил приятел и като баща на децата ми, отколкото като любовник. Струва ми се, че майчинството похабява голяма част от чувствата на жената. Нищо не крия от теб.
Вярваш ми, нали?
— Вярвам ти и те обичам.
Тя погали лицето ми.
— Освен това не съм като някоя обикновена жена, чиято единствена работа е да ражда дете след дете, докато се изтощи, нали?
Аз съм твоя съпруга — съпругата на императора, и много му помагам в неговите императорски задължения, а това трябва да се сложи пред всичко останало, нали? Бременността пречи на работата.
Обадих се разтревожено:

652
— Разбира се, скъпа моя, щом наистина го чувствуваш така, не съм от ония съпрузи, които биха те принудили към каквото и да било.
Но нима наистина е необходимо да спим отделно? Не бихме ли могли да заемаме едно легло, ей тъй, просто за компания?
— О, Клавдий — каза тя почти разплакана, — достатъчно трудно ми беше, докато реша да те помоля за това, защото много те обичам и не искам да те огорчавам. Не прави нещата още по-мъчни. А сега, след като ти казах как се чувствувам, нима на теб не ще ти бъде ужасно трудно да сдържаш страстта си към мен, когато спим заедно, и аз не съм в състояние почтено да ти отвърна със същото? Ако те отблъсна,
това ще бъде точно толкова рушително за любовта ни, колкото ако ти се отдам против волята си; а пък уверена съм, че и ти ще съжаляваш много, ако се случи нещо, което да накърни любовта ми към теб. Не,
още ли не виждаш колко по-добре ще бъде, ако спим отделно, докато изпитам към теб същите желания като преди? Представи си, че само за да се отдалеча от изкушението, аз се преместя в моите покои отсреща,
в новия дворец? Много по-благоприятно за работата ми ще е да съм там. Ще мога, още щом стана, да се хвана за преписките. От това излежаване страшно изостанах със списъка на гражданите.
Замолих я:
— Докога смяташ, че ще искаш да си надалеч?
— Ще видим как ще потръгне — отвърна тя, целувайки ме нежно по тила. — О, колко ми олекна, че не се разгневи. Докога ли? О,
ами не знам. Толкова ли е важно? В края на краищата половият живот не е най-същественото за любовта, ако между влюбените съществува друга здрава връзка, като, да речем, идеалистически стремеж към
Красотата или Съвършенството. Намирам, че Платон е прав в това отношение. Той смята половия живот като голяма пречка за любовта.
— Но той говори за хомосексуалната любов — напомних й,
опитвайки се да не изглеждам разочарован.
— Е, добре де, мили — весело отвърна тя, — но аз извършвам мъжка работа също като тебе и в края на краищата то е почти същото,
нали? А що се отнася до споделен идеализъм, сигурно наистина сме големи идеалисти, за да се трепем с цялата тая черна работа в името на бъдещото политическо съвършенство! Нали ще бъдеш моят мил, мил
Клавдий и не ще настояваш да спим в едно легло, в буквалния смисъл на думата, искам да кажа? Във всяко друго отношение аз ще си бъда

653
твоята предана малка Месалина не забравяй, че за мен беше много,
много мъчително да те помоля за това.
Отвърнах й, че още повече я уважавам и обичам заради откровеността й и, разбира се, тя може да постъпи както иска. Но че естествено ще очаквам с нетърпение времето, когато ще изпита към мен същото желание както преди.
— О, моля те, не бъди нетърпелив — извика тя. — Това ме притеснява. Ако си нетърпелив, ще имам чувството, че съм била лоша с тебе и вероятно ще трябва да се преструвам, че изпитвам чувства,
които нямам. Може и да съм изключение, но някак си половият живот не означава много за мен. Предполагам обаче, не с повечето жени е така, ала те продължават да обичат съпрузите си и да искат от съпрузите си да ги обичат. Но всякога ще те ревнувам от другите. Ако имаш истории с други жени, струва ми се, че ще полудея от ревност.
Това не означава, че имам нещо против да спиш с друга освен с мене;
страхувам се да не започнеш да я обичаш повече от мен, вместо да я приемаш като приятно полово развлечение, а след това да решиш да се разведеш с мене. Искам да кажа, че ако от време на време лягаш с някоя хубава, прислужница или друга приятна, чиста жена, твърде долна по произход, за да ревнувам, ще бъда радостна, истински доволна да знам, че си прекарал приятно с нея; и ако ти и аз някога след това пак легнем заедно, няма да го смятам за нещо, което ни разделя. Ще го приемем като мярка, необходима за здравето ти — като очистително или средство за повръщане. Няма да искам да узная името на жената, всъщност за нищо на света не бих искала да го знам, ако първо ми обещаеш, че не ще имаш вземане-даване с някоя, заради която ще имам и правото да те ревнувам. Нали разправят, че същото е изпитвала и Ливия към Август?
— Да, отчасти. Но тя никога не го е обичала истински. Самата тя ми го каза. Това я е улеснявало да бъде внимателна с него. Избирала млади жени от пазара за роби и ги водела тайно в спалнята му през нощта. Предимно сирийки, струва ми се.
— Но ти не би могъл да искаш от мен същото, нали? В края на краищата аз съм жив човек…
Тъй Месалина си поигра много умно и много жестоко със сляпата ми любов към нея. Премести се отсреща в новия дворец още
същата вечер. И дълго време аз не й казах нищо повече, надявайки се

654
да се върне при мене. Но и тя не каза нищо, освен дето показваше с нежното си отношение, че помежду ни съществува отлично разбирателство. Като голямо благоволение понякога се съгласяваше да спи с мене. Минаха цели седем години, преди да чуя дори и намек за онова, което е ставало в покоите й в новия дворец, докато дъртият съпруг-рогоносец си е гледал работата или е хъркал спокойно в леглото си в стария дворец.
А това ме довежда до историята за съдбата на Апий Силан, бивш консул, който бе управител, на Испания още от времето на Калигула.
Искам да припомня, че бракът със същия този Силан бе послужил като подкуп за Емилииното предателство спрямо Постум: Емилия беше правнучка на Август, за която аз като момче едва не се бях оженил. От
Емилия Силан имаше три момчета и две момичета, вече големи. Като изключим Агрипинила и малкия й син, те бяха единствените оцелели потомци на Август. Тиберий смяташе Силан за опасен поради видните му роднински връзки и бе уредил да го обвинят в измяна заедно с неколцина други сенатори, включително
Винициан.
Обаче доказателствата срещу им се оказаха слаби и те се отърваха само с изживяния страх. Като шестнайсетгодишен Силан беше най-красивият младеж в Рим; на петдесет и шест години той все още беше забележително хубав, косата му бе леко прошарена, очите — искрящи,
а походката и стойката му — на човек в разцвета на живота. Беше вдовец, защото Емилия бе умряла от рак. Една от дъщерите му,
Калвина, се бе омъжила за син на Вителий.
Един ден, малко преди раждането на Октавия, Месалина ми каза:
— Човекът, който наистина ни трябва в Рим, е Апий Силан. Бих искала да го отзовеш и да го задържиш за постоянно в двореца като съветник. Той е необикновено интелигентен и направо се похабява в
Испания.
Отговорих:
— Да, идеята ти не е лоша: възхищавам се от Силан и той е с голямо влияние в Сената. Но как да го убедим да дойде и да живее с нас? Няма да е удобно да го домъкнем в двореца като някой нов секретар или сметководител. Би трябвало да се намери благовиден предлог за присъствието му тук.
— Мислих си за това и ми хрумна блестяща идея. Защо не го сродим със семейството, като го оженим за моята майка? Тя с радост

655
би се омъжила отново: едва трийсет и три годишна е. А ти е тъща,
което ще бъде голяма чест за Силан. Признай, че идеята ми е добра.
— Добре, ако се разбереш с майка си…
— Вече я попитах. Казва, че щяла да бъде очарована.
Тъй Силан се върна в Рим и аз го ожених за Домиция Лепида,
майката на Месалина, и им отредих покои в новия дворец, до тези на
Месалина. Скоро забелязах, че Силан се държи много смутено пред мене. С готовност изпълняваше всички задължения, които му възлагах,
като да прави неочаквани посещения в гражданските съдилища от мое име, за да се увери, че там се съди правилно, или да надзирава и да докладва за жилищните условия в по-бедните градски квартали, или да присъствува на обществени наддавания на имущества, конфискувани от Сената, за да попречи на служебните лица да правят шмекерии, но сякаш нямаше сили да ме погледне в лицето и всякога избягваше каквато да била близост с мене. Почувствувах се засегнат. Но в края на краищата как бих могъл да отгатна истината, която бе — че Месалина ме помолила да повикам Силан от Испания, защото била влюбена в него още като девойка, и че го оженила за майка си само за да бъде в по-близък досег с него, и че от пристигането му насам го увещавала да спи с нея? Представяте ли си! Собственият й втори баща, човек с цели пет години по-възрастен от мене, с внучка на възрастта на самата
Месалина! Естествено, че държането му към мен е било странно, след като Месалина му заявила, че се била преместила в новия дворец по мое нареждане и че аз съм бил предложил да му стане любовница!
Обяснила му, че съм желаел тя да се забавлява, докато аз съм въртял глупава любов с оная Юлия, някогашната съпруга на племенника ми
Нерон, която наричахме Елена, за да я различаваме от другите Юлии,
но сега зовяхме Хелуо, защото беше страшна лакомница. Силан очевидно е повярвал на тази история, обаче твърдо отказал да спи с доведеницата си въпреки хубостта й и въпреки предложението на императора: заявил, че по природа бил любвеобилен, но не и непочтителен.
— Давам ти десет дни да си помислиш! — викнала Месалина заплашително. — Ако в края на този срок ми откажеш, ще кажа на
Клавдий. Знаеш го колко суетен е станал, откакто е император. Не ще му е приятно, като чуе, че си отхвърлил собствената му съпруга.
Сигурно ще те убие, нали, майко?

656
Домиция Лепида била изцяло под чехъла на Месалина и потвърдила. Силан им повярвал. Преживелиците му по времето на
Тиберий и Калигула го били направили таен антимонархист, макар че не беше човек, който се бъркаше в политиката. Бил дълбоко верен, че няма същество, което, като застане начело на държавата, да не се поддаде на тиранството, жестокостта и сластолюбието. До деветия ден все още не бил отговорил на Месалина, но изпаднал в състояние на такова нервно отчаяние, че решил, както изглежда, да ме убие.
Моят секретар Нарцис бил свидетел на отчаянието, обхванало
Силан през тази вечер; подминал го в коридора на двореца и го чул да си мърмори объркано: „Касий Херея — старият Касий Херея. Стори го
— но не сам.“ В момента Нарцис си мислел за нещо друго и чул думите, но не се спрял над тях. Те обаче се запечатали в ума му, както често става в подобни случаи, и когато си легнал, без изобщо да се връща към чутото, те изплували в съня му в ужасяваща картина: Касий
Херея подавал на Силан окървавения си меч и му крещял: „Стори го!
Удари! Удари пак. Старият Касий е с тебе! Смърт на тирана!“, а сетне му се присънило как Силан се втурва върху ми и ме насича на парчета.
Сънят бил толкова жив и толкова страшен, че Нарцис скочил от леглото и се втурна в стаята ми, за да ми го разкаже.
Уплахата от внезапното събуждане преди зазоряване и ужасеният глас, с който ми разказа за кошмара — спях сам, и то не особено добре,
— ме изпълниха с дълбок страх. Наредих да запалят светлини —
стотици светлини — и веднага пратих за Месалина. Тя също беше стресната от внезапното повикване; уплашила се е, предполагам, че съм я разкрил. Трябва да е усетила дълбоко облекчение, когато просто й разказах съня на Нарцис. Тя потрепери.
— Не! Нима наистина е сънувал това? О, Небеса! Та това е същият страхотен кошмар, който се опитвам да си припомня всяка сутрин през последните седем дни! Всякога се събуждам с викове, но не мога да си обясня защо викам. Трябва да е вярно. Сигурно е вярно.
Това е божествено предупреждение. Извикай веднага Силан и го накарай да признае.
Тя изтича из стаята да предаде съобщението на един от своите освобожденци. Сега вече знам, че му е наредила да каже: „Десетте дни минаха. Императорът ти нарежда да се явиш пред него незабавно и иска обяснение.“ Освобожденецът не разбрал за какви десет дни става

657
дума, но предал съобщението, събуждайки Силан. Силан извикал: „Да дойда ли? Наистина ще дойда!“ Облякъл се набързо, мушнал нещо в гънката на робата си и се втурнал, препъвайки се, с обезумели очи пред пратеника към моите покои. Освобожденецът бил нащрек. Спрял някакъв млад роб: „Тичай като мълния към стаята на Съвета и кажи на стражите да претърсят Апий Силан още щом пристигне.“ Стражите намериха скритата кама и го арестуваха. Разпитах го. Не му беше възможно естествено да обясни присъствието на камата, но аз го запитах дали има да каже нещо в своя защита. Единствената му защита беше да се гневи и да крещи неразбираемо, като ме наричаше чудовище, а Месалина — вълчица. Когато го запитах защо е искал да ме убие, той каза само: „Върни ми камата, тиранино. Искам да я забия в собственото си сърце!“ Осъдих го на екзекутиране. Умря си,
бедничкият, защото не му стигна ум да каже истината.

658

Изтегляне 7.72 Mb.

Сподели с приятели: