Банкова гаранция

Преглед на нормативната уредба и съдебната практика

Изтегляне 26.32 Kb.

страница	3/3
Дата	11.12.2022
Размер	26.32 Kb.
	#115851
Тип	Закон

1 2 3

Банково инкасо

2. Преглед на нормативната уредба и съдебната практика.
Молителят може да бъде както титулярът на ценната книга, така и залогоприемателят, както и лицето, което по пълномощие е получило ценната книга, за да упражни правата от нея от името на титуляра (Хорозов, Г. Цит. съч., с. 1234). В този смисъл молител може да бъде и джиратарят по джиро по пълномощие /чл. 472, ал. 1 от ТЗ/ с уговорка "за събиране", "за инкасо", "по пълномощие" или друг израз, който означава упълномощаване, въз основа на което приносителят може да упражни всички права по ценната книга. „Инкасомандата”, учреден чрез джиро “за събиране”, възниква само като последствие от формална сделка - поименно датирано джиро, дори когато менителницата или записът на заповед не са издадени на заповед /арг. чл. 466, ал. 1 от ТЗ/ (Бобатинов, М. Сконтови сделки, сп. Право и икономика, м. януари-февруари 1999, с. 169). Съгласно чл. 316, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ с джиро могат да се прехвърлят и нареждания за предаване на ценни книги и други заместими вещи, документи за задължения, издадени от търговец на заповед за заместими вещи, стига в тях изпълнението на задължението да не е обвързано от насрещно изпълнение, както и коносаменти, товарителни записи, складови записи, записи за морски заеми и транспортни застрахователни полици, когато са издадени на заповед.
Молител може да бъде и цесионерът по цесия „за събиране“ /инкасоцесия/ (Найденов, Б. Специфични търговски сделки. С. 2007, с. 179-187), например, когато в текста на ценната книга, на основание чл. 466, ал. 2 от ТЗ, издателят е написал в думите "не на заповед" или друг равнозначен израз и тя се прехвърля по реда за прехвърляне на вземания /чл. 99 и чл. 100 от ЗЗД/.При договора за цесия за “събиране” (инкасоцесия, Incassozession -нем. ез.) инкасомандатът се учредява върху довереника (мандатара на събирането) по силата на самия договор, а спрямо длъжника - след като прехвърлянето му бъде съобщено. При инкасоцесията е възможна и друга договорна конструкция. Двата договора - за инкасо (поръчка) и за цесия ”за събиране”, могат да бъдат обединени и в един договор за прехвърляне на вземането, който да съдържа и всички съществени елементи на договора за поръчка. Цесията на вземането при този вид договор за инкасо е само предвиденият от закона способ за делегирането на инкасомандата.
В този смисъл е Решение № 28/14.07.2011 г. по т. д. № 331/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., според което упражняването на правата по договор може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, като приложение ще намерят нормите за прехвърляне на вземания. Доколко е налице прехвърляне на вземане и/или упълномощаване се преценява според конкретните уговорки между страните. Особеността в случая е, че предмет на прехвърлянето не са права на кредитора - право на обезщетение от неизпълнение на задължението на трето лице, а упълномощаване с право за съдебно предявяване на претенции за обезщетение за вреди. При такава клауза на договора пълномощникът придобива възможността да претендира за своя сметка заплащането на обезщетение за вреди, причинени в неговия патрумониум, но произтичащи от неизпълнението на договорно задължение на трето лице към неговия упълномощител.
Правилата на упълномощаването и на мандата допускат пълномощникът и довереникът да действат от името на пълномощника или доверителя, респ. довереникът - да действа от свое име по чл. 292, ал. 2 ЗЗД. Хипотезата, при която едно лице действа от свое име и с намерение да придобие права и да поеме задължения от сделки с трети лица за себе си, е налице по договора за поръчка, като законодателят е направил разграничение относно правното им действие според добросъвестността или недобросъвестността на съдоговорителите и наличието или липсата на достоверна дата на договора. Следователно клаузата в договор, с която едната страна е упълномощена от другата да упражни правата й по договор с трето лице, но когато от неизпълнението на задължението на третото лице упълномощената страна е претърпяла вреди, не сочи на възникването на мандатно правоотношение между страните, тъй като пълномощникът ще действа от свое име, за своя сметка и правата и задълженията ще възникнат за него без същият да дължи извършването на отчетна сделка спрямо доверителя. Тези материалноправни отношения между страните, когато не са съчетани с цесия и не е учреден мандат за извършване на сделки, а единствено е налице упълномощаване за съдебно предявяване на собствени права на основание на договорно правоотношение, по което пълномощникът не е страна, нямат за последица придобиването на активна процесуална легитимация. Сходно становище се поддържа и в мотивите на Определение № 753/10.11.2010 г. по т. д. № 331/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о.
Доколкото договорът за инкасо с цесия ”за събиране” или с джиро ”за събиране” съчетава в себе си характерните елементи на тези договори и на договора за поръчка, той може най-точно да се квалифицира като ненаименован договор (sui generis). Към такава квалификация навежда и функцията му на предварителен договор по отношение на цесията ”за събиране” и джирото ”за събиране”. В същото време обаче текстът на чл. 443 и чл. 444 от ТЗ включва в предметния обхват на договора за инкасо и “други инкасови действия”. Според повечето автори (Герджиков,О. Цит. съч., с. 231; Диков, Л. Цит. съч., с. 613,623; Кацаров, К. Систематичен курс по българско търговско право, Фототип. изд., С. 1991, с. 576, 577 и др.) те включват предявяването на менителнични ефекти и други инкасови инструменти за плащане. Следователно, сключването на допълнителни във вече указания смисъл договори за цесия или джиро не променя квалификацията на договора за инкасо като специална разновидност на договора за поръчка, нито променя правата и задълженията на довереника и доверителя във връзка с така наречения инкасомандат. Допълнителен аргумент в тази насока е и сходството между разпоредбите на чл. 447 и чл. 472, ал. 1 от ТЗ. Упълномощаването, извършено с джирото “за събиране”, не се прекратява със смъртта или поставянето под запрещение на упълномощителя, така както и банковото инкасо и банковото документарно инкасо не се прекратяват със смъртта на наредителя.
РЕЗЮМЕ

Договорът за банково инкасо е съглашение между банката и възложителя, по силата на което банката се задължава срещу възнаграждение по поръчка на възложителя да събере негово парично вземане от трето лице или да извърши друго инкасово действие. Страни по този договор са банката и възложителят (наредителят). Когато клиент поиска от своята банка да събере пари, дължими му от трета страна, банката приема искането и след това става както кредитор на клиента за тази сума, така и изпълнител на работата. След като банката изпълни заданието, тя става длъжник на изпълнителя. Банките обслужват клиенти, които ги наемат за извършване на конкретни правни действия. Тези действия могат да бъдат услуги или стоки, продавани от трета страна.

Когато даден договор включва събиране на пари, дължими от някого, това се нарича банково събиране. Друго условие за това договорно действие е предявяване на запис на заповед на длъжника срещу плащане на обещаната парична сума. Договорите за банково инкасо включват и други действия по събиране, като например представяне на менителница на платеца.
БИБЛИОГРАФИЯ

Бобатинов, М. Сконтови сделки, сп. Право и икономика, м. януари-февруари 1999, с. 169;
Герджиков,О. Цит. съч., с. 231; Диков, Л. Цит. съч., с. 613,623; Кацаров, К. Систематичен курс по българско търговско право, Фототип. изд., С. 1991, с. 576, 577 и др.;
Найденов, Б. Специфични търговски сделки. С. 2007, с. 179-187;
Хорозов, Г. Цит. съч., с. 1234;
Решение № 28/14.07.2011 г. по т. д. № 331/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о.

Изтегляне 26.32 Kb.

Сподели с приятели:

1 2 3