Банкова гаранция
Задачи на курсовата работа
Изтегляне 26.32 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Изследователска хипотеза
- Използваната методика
- Ограничения и информационна обезпеченост на курсовата работа
- ИЗЛОЖЕНИЕ 1. Същност и значение
| Задачи на курсовата работа включват:
- да се изясни същността на понятието за банково право и съответните видове инкасо; - да се изясни банковото инкасо; - да се изяснят проявленията на банковото инкасо. Изследователска хипотеза за текущия въпрос може да се направи едва след внимателно, точно и задълбочено изследване на всички релевантни факти и обстоятелства, свързани с предмета на правно регулиране на този правен отрасъл. Използваната методика се основава на принципа на изясняване на понятието за банково правоотношение, неговото кодифициране и уреждане от съответен нормативен акт. Ограничения и информационна обезпеченост на курсовата работа. Ограниченията са свързани предимно с оскъдния брой източници и нормативни актове (ТЗ), но за сметка на това в ТЗ е уреден подробно процесът по извършване на банково инкасо и съответните банкови правоотношения. За написването на курсовата работа са използвани всякакви източници на информация. ИЗЛОЖЕНИЕ 1. Същност и значение Инкасото е типична дебитна форма, защото започва с волеизявление на получателя на плащането. Търговският закон (ТЗ) урежда два вида инкасо - банково инкасо и банково документарно инкасо. 1.1. Банково инкасо - съгласно чл. 443 от Търговския закон, банката се задължава срещу възнаграждение по поръчка на наредителя да събере неговото парично вземане или да извърши друго инкасово действие. Банката може да се задължи да извърши и други действия. Договорът е възмезден (чл. 443 ТЗ). 1.2. Банково документарно инкасо - договор, с който банката се задължава към наредителя да предаде на платеца стоково-разпоредителна ценна книга и други документи (коносомент, фактури). Банката може да се задължи да предяви (предаде) на платеца и други документи , които материализират парично вземане, срещу възнаграждение. Документарното инкасо е форма на разплащане между търговски субекти, чрез посредничеството на търговските банки. Документарното инкасо е събиране или инкасиране чрез банка на сума, дължима от купувач, срещу представянето на определени документи. Банката, действаща като доверено лице и посредник между износителя и вносителя, представя документите по нареждане на износителя, които са доказателство за действителната доставка на стоки или предоставени услуги, и в замяна получава като заплащане сумата, която му е дължима, или акцептирана трата. Ако от обстоятелствата не следва друго, за банково инкасо и за банково документарно инкасо се прилагат съответно разпоредбите относно договора за поръчка (чл. 446 от ТЗ). Документарното инкасо е форма на разплащане между стопански субекти най-често във външната търговия чрез посредничеството на търговските банки. Съгласно чл. 444 от ТЗ, с договора за банково документарно инкасо банката по поръчка на наредителя се задължава срещу възнаграждение да предаде на друго лице документи, даващи право на разпореждане със стока или други документи срещу заплащане на сума, която банката се задължава да събере, или срещу извършване на други инкасови действия. На практика тази форма на плащане се инициира от износителя по даден договор (наредителя по инкасото), който цели да събере или инкасира чрез банка сумата, която купувача (вносител по договора) му дължи, като за това представя в банката определени документи. Банката, действаща като доверено лице и посредник между износителя и вносителя, представя документите по нареждане на износителя, които са доказателство за действителната доставка на стоки или предоставените услуги, и в замяна получава плащане на сумата, дължима по договора на наредителя, или акцептирана менителница (трата). След изпълнението на инкасото банката трябва да даде на наредителя сметка за извършените от нея действия и да му предаде получените от платеца пари. Ако наредителят има сметка в банката, тя следва да бъде заверена, освен ако страните не са уговорили плащане в брой. Така по силата на този договор износителят събира чрез банката сумата, която му се дължи от вносителя. По своята правна характеристика договорът за банково документарно инкасо е много близък с договора за банково инкасо. Разликите при двата договора са главно в задълженията на банката. В първия случай това са задължения за събиране на вземания или друго действие, а при документарното инкасо те са свързани и с предаване на документи. И двата договора по същината си са видове на договора за поръчка. Затова съгласно чл. 446 от ТЗ, "ако от обстоятелствата не следва друго, за банковото и за банковото документарно инкасо се прилагат съответно разпоредбите относно договора за поръчка". Тези договори обаче разкриват и известна разлика от поръчката - съгласно чл. 447 "договорите за банково инкасо и за банково документарно инкасо не се прекратяват със смъртта на наредителя". При банковото документарно инкасо има три участващи страни - наредител, инкасираща банка и третото лице. Третото лице обаче не е бенефициер, тъй като то има насрещни задължения към банката за плащане на определена парична сума, срещу която получава вложените в инкасиращата банка документи. Банковото документарно инкасо има преди преди всичко разплащателна функция, не гаранционно обезпечителна, както при банковата гаранция. Изтегляне 26.32 Kb. Сподели с приятели:
|