"Косьо, доскоро ти казвах батко. Вече няма да ти викам така."
"Защо?"
"Надминах те по белите коси. Пред хората ще е смешно."
Изгледа ме с почуда. Вдигна рамене:
"Все едно."
Взрях се - уподобяваше образа - прическа, костюм, вратовръзка. Да, ама оня имаше шапка....Гостувах, що гостувах на братовчеда, па на раздяла изплюх камъчето:
"Косьо, бе, къде ти е меката шапка?"
"Тук нейде. Защо?"
"Хайде да я сложиш, да те видя с нея, че, както сме я подкарали, я се срещнем до края на дните си, я не."
Прие молбата ми за странна прищявка. Напуши го смях. Помисли си навярно - тая е превъртяла.Намеси се жена му:
"Косьо пък, какво толкова - дипломатично подхвърли, - сложи я, като толкова настоява Славка! Наложи му я.Братовчедът дяволито ме изгледа. Направи реверанс на средновековен благородник. Запита през смях:
"Е, харесваш ли ме?"
Вгледах се в него. Обърнах го на една страна. Завъртях на друга. Взирах се, взирах...
"Ти не си оня."
"Ха сега де! Кой е тоя "оня", който не съм бил аз?!..." - Прихна отново. Убеден - тая не е вред.
"И да ти кажа, братовчеде, няма да повярваш. Спестявам го, да не хулиш. Инак ще възроптаеш срещу мене."
Разделихме се.
- Мина не мина година, че и повече. Колкото да се оглеждах - няма го и няма предопределеният образ. В това време на изпитания идваха какви ли не хора при мене. Връщах ги. Взирах се и взирах. А от него - ни следа.
- Някога - продължава интригуващата си одисея, - ме бяха запознали с Лиляна. Изключителна зъболекарка.
При нея ходел някакъв архитект. Чул за мене, помолил да го доведе. А тя - заета. Отлагала, отлагала.
Най-сетне се наканила. Без да знае горката, че дарбата ми е отнета. Не приемам. Вече не гледам.
Люта зима. Сняг до колене. Студът скърца и реже. Фучат виелици.
Сгушили сме се в къщицата на топло с моя Степан, а те хлопат ли, хлопат на портата.
Излязох да им отворя.
В мига, в който зърнах непознатия - с костюм, вратовръзка, мека шапка - сърцето ми лудо заби. От вълнение ще изхвръкне.
"Край! - Рекох. - Свърши се... Той е! Слава тебе, Господи! Богооткровението се сбъдна!" И нещо като люспа, затъмнила очите, се свлече. Душата ми се избистри. Занизаха се картини от живота на хората. Оживяха - ярки, като на кино. А думите се леят...
Гостите онемяха.
Както бе предречено, отнетата ми дарба се върна.
В тоя миг в душата ми - глас: "Пратихме те, да видиш и там какво е..." Слава на Бога, страшните изпитания свършиха! Свършиха? - Тъй си мислех тогава. Вече знам - едни си отиват, идват други... Върнах се в същността си. Не треперех вече от нищо. Само от Всевишния. Ни от моя неизтрезняващ Степан, ни от ограниченията на властта.
...От мен да запомните - завършва съкровена изповед, - отвори ли се ей тук (сочи пространството над веждите - така нареченото "трето око"), край. Но колко усилия са нужни...
Не, не е толкоз трудно - опровергава с блага усмивка себе си, - трябва да бъдете добри, искрени, смирени. Тогаз и Висшата светлина ще е с вас. Въпреки изпитанията. Те са да проверят кой ще се съхрани, кой огъне. Кой ще остане добър, искрен, честен.
Имам психотропно зрение. Не мислете, че се хваля. Отдавна е проверено, доказано с научни изследвания. И, въпреки това, стремя се да съм по-тиха от водата, по-ниска от тревата. Дарбата е да помагам. Ползвана за зло или само за себе си, отнема се. * * * Заработват отново свръхсетивните възприятия на рицарката на духа. Ако душата на самурая е в меча, нейната е в божественото дарование. Бликат изчистени видения. Информацията е от най-висше естество.
Странни метаморфози. Как се обясняват феномените? За владетелката на Силата победата се състои в правилно отношение към поражението. Оставила зад гърба си един покаял се човек, продължава възродена. Не би допуснала повторна загуба на способности. Взела е поука.
Това я извисява. Не изучава феноменология. Родена е с дарба. До сетен дъх ще развива психотронични качества, за да достигнат зенита си. И ще е нащрек - да не бъде победена от онова, което е победила.
Изследванията показват - енергия се усвоява със сетивата. С емоционални импулси ни стимулира зрението, вкусът, слухът, обонянието и допирът. (Приемаме ги с очи - от светлината, с вкусов апарат - от течностите и храната, с обоняние - от ароматите, с допира на кожата - от полъха на милувката, с уши - от звуковата хармония и магията на словото.) Възстановяващи енергийни приливи нахлуват в нас при физиоло-гическите процеси: хранене, дишане, сън...