Бележки на журито до Главния мениджър на Корпорация „Развитие“ Александър Александров
Изтегляне 418.21 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- За това, което се случва между двама
- Еретиците. Книга първа и книга втора
- Свети Никола от Залива на подковата
- Веднъж в годината можеш да излъжеш
- Марина и нейните два опита да избяга от живота
- Сеизмичен роман
- Оптимистична история за прегрешение и наказание
- Сенсус. Магията на флирта
- Те трябва да се страхуват
- Заветът. История, оцеляла през вековете
- Никола Петров Георгиев, Не са хубави тия работи
- Лято на връх айсберг леден
- Късмет, успех и щастие, пораснали деца
Те (тя и той) Гладко написан текст за проблемите на човек, претърпял тежка операция, която го изважда от досегашния живот. Героят бавно се връща към нормалния живот в един разказ, описан с точни медицински термини и много подробности. Така или иначе, връщането към нормалния живот минава през няколко любовни връзки и благоприятни за героя съвпадения на обстоятелствата. Благодарение на неговата човешка доброта, мъжка привлекателност и късмет той не само започва да живее нормално, но успява в професията, замогва се и с това отстранява психологическата преграда между него и любимата жена, която се оказва успешна бизнес дама. Наивен битоописателен текст, който започва в почти документален стил и постепенно се изпълва с всички клишета на жанровата литература. За това, което се случва между двама Добре овладян психологически разказ за отношенията между мъж и жена, двама души не само различни, но в известен смисъл и несъвместими. Скупульозно, с впечатляващи и вкусни детайли са описани перипетиите на тяхната комплицирана връзка. Всъщност това е разказ от името на потърпевшия мъж, за невъзможността, за разпадането на връзката. Героинята е олицетворение на самата женственост - витална, любвеобилна, отворена към света, подвижна, контактна, обичаща приключенията и секса, непокорна… Докато той е разумен, подреден, прагматичен, моногамен, ревнив, едва потискащ чувството си за малоценност… Въпреки че разказът тече от името на мъжа, се чувства атмосферата на един прикрит феминизъм, нито демонстративен, нито отблъскващ. Неравностойният в тази връзка мъж не е в състояние да задържи тази мечтана жена и понеже не може да я задържи, решава да я погуби… Това е не само начин да преглътне обидата и загубата, но и да я преодолее, да се върне към своята «нормалност», да създаде едно обикновено семейство. Като се очисти от проникващите в езика отделни банални фрази, този текст може да представлява интерес. Силата на пеперудите Този текст е интересен с това, че донася една съвършено нова проблематика, обръща гръб на всички комерсиални клишета, тръгва в противната посока. Дълбоко автобиографичен разказ, животоописание от първо лице - героят, от чието име се разказва, носи името на автора - Пламен. Това е израз на някаква етична реакция на днешната реалност. Жанрово текстът може да се определи като разказ за инициацията на един селски младеж, сменящ много професии в начеващия български капитализъм и извличащ уроци от сблъсъка с действителността. Всъщност той реагира на заобикалящото го със самата си природа, която му задава правилата. За да изрази човеколюбието му, пацифизма му и духовната храброст, авторът го определя като: «млад философ», «млад поет» или «млад вегетарианец»… За него работата не е просто средство за препитание, а реализация на човешката съзидателност и затова отказва всяка работа, която вреди на природата, на животните, на хората… Озарен е от някакво дълбоко религиозно просветление. В сблъсъка си с грубостта и жестокостта се уповава на Бога. В хода на разказа излага критичното си отношение към медиите, към «модерната» лудост, към разпуснатостта, към отровените от химия храни… В духа на своите убеждения той намира подходяща спътница в живота, създава семейство, построява дом, създава деца и намира приятели, с които изгражда истинско братство. Винаги готов да помага на ближния, да дава от себе си. Споменаването на дъновизма не е празна фраза в неговите уста. Така героят се противопоставя на хаоса и злото, което цари в обществото. Това е някаква утопия, но много реалистична утопия. Краят е под знака на новото хилядолетие. Братството е събрано за посрещането на 2000 г. под знака на въпроса «Какво ще ни донесе новото хилядолетие?». Има излишни дължини и обстоятелственост, но заслужава внимание като нова насока. N 9 Динамичен роман, четивен, провокативно арогантен, интелигентно написан, добър диалог, съспенс. Ангел Павлов, звездата-футболист, циничен, с ужасна майка и травми от детството, и Ева, която е със синдрома на Колинс, леки малформации на лицето, депресирана... На места хладен и груб, романът всъщност владее добре ритъма, четивен е, навързва различните истории и герои умело. Заслужава номинация. Прагът Много добро и умело писане, добра идея. Утопичният свят в отвъдното, където героят се преселва още в началото на романа, е разкрит с остроумие, ирония, но и позволява добри отклонения в това как се трансформират „вечните въпроси” на предишния живот. Понякога твърде бързо се развиват някакви нишки, което оставя впечатление за повърхностност. Но вън от това владеенето на разказа и мярата са много добре спазени, текстът звучи свежо. Изобилстват хубави изречения, като «бащите са бета версия на майките, без тях не може, но в никакъв случай не са най-съвършеното, което има на пазара на синовната обич…» и др. Еретиците. Книга първа и книга втора Героят е Йоан, ученик на известния богомил Василий Врач (убит в Константинопол, 11 в.) Двойната и тройна игра на Йоан. Носи последния завет на учителя си – разпространение на Запад. Как се обръща в католицизма. Пътуването му на Запад, Тодора, католическите покровители, изправянето срещу богомилите. Сложно историческо платно, намесва се папата, кръстоносният поход, с който Йоан минава отново през България и среща пак болярина Георги. Опитът на А. Томов си личи. На места поради твърде големия залог, изобилието от детайли и сюжетни линии, някои сцени и персонажи звучат леко неразвити. Театрален гамбит Убийство в театъра, историята през очите на частното ченге, любител на театъра. Самият автор, зад когото стоят поне два романа с този герой, е част от театъра. Четивна книга, която познава законите на жанра и в същото време се опитва да мине отвъд него. Много добра картина на провинциалния театър от Прехода, мизерното и леко унизително състояние. В същото време тонът не е мрачен, има ирония, анекдотика. Един от издържаните в цялост романи. Проблем е леко демодираният стил, появата на познати места, ползването на познати мъдрости и пр. Училището Важна тема – усещането за несправедливост вътре в едно съвременно училище. Добър разказ със сменящи се разказвачи: Ани, ученичка в 11 клас, Директорката, учителката Шаранкова. Неизбежната корупция, подчинение, но и преобръщането (Шаранкова), способността за промяна. Авторът, зад когото стоят няколко книги, умело води разказа, няма пропадания, на места стои малко очаквано и равно. Диалогът е добър, но се усеща лека декларативност в представящата реч на героите, особено при Директорката. Чудната долина В българската литература има една паралелна фентъзи сцена, за която знаем твърде малко – със собствен канон, конкурси, сайтове. Дебютният роман на Калоян Захариев „Ех, магесническа му работа…” е един от най-радостно приетите. Настоящият ръкопис също е бил в номинациите на една от фентъзи наградите. Отново става дума за некроманта Лазар и неговият помощник Григор. С много добро чувство за хумор, иронични препратки. Ако жанрът трябва да бъде представен и в този конкурс, това е най-доброто от ръкописите на фентъзи романи. На 40 Роман, в който има можене, обезоръжаващо искрен, движещ се по ръба на чиклита, без да пада в него. Историята на 40-годишна жена, освободена от работа в радиото. В рамките на един месец, в който тя пътува из страната, се запознаваме с объркания й живот, най-вече с мъжете в живота й, твърде натрапчиво присъства сексът. Срещата с Тоси, голямата любов, смъртта му. В крайна сметка - при циничния и влиятелен Максим. Много добро описание на нравите вътре в медията, на изневери, отношения, лек цинизъм. Проблеми с известна многословност и обсесии от сексуални сцени, невинаги нужни на текста. И така не беше Много хубаво разказване, но по-скоро мемоар, родова хроника, поглед към българския 20 век и назад през рода. На места е като родословно дърво с кратки портрети на всеки от предшествениците. Добре вплита познатите колективни български страхове, суеверия, тегла. Минава се през важни исторически моменти, през историите на дедите, войните, национализацията и пр. На места, където се влиза в по-общи разсъждения, има нарушаване на стила и като цяло остава в жанра на родовата хроника. Свети Никола от Залива на подковата Роман, разказващ тривията на живота с много добри проблясъци от хумор. Вероятно един от най-разсмиващите романи в селекцията. На места в точните описания личи потенциалът на авторката. Проблемите са сходни с тези на други ръкописи от конкурса – динамично и обещаващо начало с двамата герои Никола и Ветка (1969), преместването в Черноморец и после сякаш тривиализирането на житейската история, раждането на децата, промените след 1989-а, самият наратив също се тривиализира леко. Все пак поради проблясъците и доброто владеене на стилистичните регистри (авторката вече има две книги зад гърба си) романът заслужава почетно отбелязване. Боговете в нас Роман, в който движещите герои са гадателят Хуан и ясновидката Алекс (българка), дъщеря на бъдещия испански президент, който не подозира за нея, преди да срещне Хуан. Текат различни линии, герои и гласове. Има сръчност в писането, но и известна доза тривиалност, част от нещата стоят познато, леко „сериално”, героите остават в познати схеми. Мистериозното и фантастичното също са важна част от книгата. Великите учители на водата се оказват Боговете в нас, героинята Крис е избрана за техен вестител. Все пак на фона на много от останалите текстове това е едно прилично писане, в което има потенциал. Ще чакаме следваща книга. Веднъж в годината можеш да излъжеш Христина Панджаридис е автор на два романа и очакванията към нейния ръкопис естествено са по-големи. Вътрешната съзнателна разпаднатост на текста, за съжаление, излиза често от намеренията на авторката и става проблематична за повествованието. Силна разпиляност, особено в началото. Късите, насечени изречения не сработват тук. Затлачват се наративни линии, понякога липсват логически връзки, има проблем в синтаксиса, несправяне с езика. Текстът остава непрозрачен, често тъпче на едно място. Остаряването. Марина и нейните два опита да избяга от живота Кратък текст, който жанрово може да се отнесе по-скоро към дълга новела или повест. Започва с първия опит за самоубийство на Марина, млада жена, женена за Едуард. Отделните глави са кратки, през гледната точка на различните герои в историята. Охладняването на Марина към Едуард, търсенето на нещо различно, страхът от остаряването. Опитно писане, което държи интереса на читателя. Нуждае се от по-голяма задълбоченост, извеждане на мотиви и по-последователно изграждане на отделните характери. Сега част от действията на главна героиня стоят малко като капризи, хаотични, неизведени. Автор, който има потенциал. Галя Борисова Бременната Сара катастрофира на път към съпруга си Майк при сблъсък с моторист, който кара срещу нея и прилича на бившето й гадже Стив. Мистика, чиклит, сънища, утопичният Еос, където не познават смъртта. Слабости и известна стилистическа тривиалност: „В подобно състояние й се струваше, че духът й напуска очертанията на нейната идентичност и се разтваря във вселенския окен на безкрая.” Аморфия или Рошав роман Още в предговора авторът заявява природата на този роман: „една безформена, разплута и разлята маса от истории, мисли, разсъждения, чувства и случки.” За съжаление се е получило тъкмо нещо такова. Опитът да се водят паралелни истории се е превърнал в разностилие и лоша колажност. Има проблем на стилистическо ниво, известна претенциозност - “Звукът: симфония от багри” като заглавие на една от главите и пр. Добре е авторът да знае, че и фасетъчното писане иска здрава логика и дисциплина. Прозорецът Героят е писател, успешен и пътуващ, влюбил се от пръв поглед в момиче, което рисува в общежитието на Худ. академия. Праща й разказ от всеки град, в който отива - за мъж, който сваля жена в съответния град. За съжаление на много места тривиално, в клишето, вж. например началото на «Берлин». При бездната на Ницше Спасената, надвесена над пропастта/бездната, и нейният спасител. Всичко се развива в една нощ, нощта на спасяването. Всъщност целият роман е разговорът между тях след спасяването, зараждането на чувство между двамата. Добрата страна е в желанието за съвременност и разговорност. Но е останало твърде статично, често темите са тривиални. Най-големият проблем е слабият диалог, повтарящите се реплики от типа на «Хахахаха, яко. Хахахаха, стига бе». Може би следващите работи на авторката ще преодолеят тези слабости. Най-ТЪРСЕНите Класическа история, кино образци: Винс, който е излязъл от затвора, в нова акция с двама приятели, включваме се след края й. Добър, динамичен стил, разбира се, много от сцените звучат познато. Пътят на Винсент - криене от полицията по хотели, градчета, компаньонки. Добро жанрово писане, но и доста клишета, сучайности, срещата с Гери, която бяга от къщи и го спасява и пр. Към средата започва да губи инерция, повече клишета, секс, екстаз. В края авторката дава и музиката, която е слушала, докато пише романа - парчета на Металика, Ози Озбърн и др. Шаманите на лятото Добро динамично начало с Гепи и неговите съказарменици, но скоро тази енергия се губи. Както в голямя част от романите личи едно добро владеене на стил, фрази, тук много добър диалог. Но липсва цялостната промисленост на романа, цялостна концепция. Накрая стигаме до стандартните истории на героя или героите, минаващи през казармата, после студентството, после, все по-често в българската литература, романтична връзка в Созопол. След първата третина, за съжаление, романът губи доста от достойнствата в началото си. И все пак, при добра работа с редактор, авторът има бъдеще. Сеизмичен роман Вече издаден. Отпада. Китайската стена, или С Биг Брадър от двете страни на времето Румен Шомов е професионален писател, автор на пиеси и книги за деца, така че очакванията към неговия ръкопис са по-големи. За съжаление този опит не се е получил сега. Романът не намира верния тон. Стои предвидимо, с очаквани сцени и сглобки. Разочарованият аутсайдер, който живее с дъщеря си, разговорите с нея и вътрешните разговори с „Биг брадър” стоят бледо и познато. Връщанията в детството и студентските години също не носят много на цялото, макар че точно там талантът на автора личи най-добре и това са най-хващащите епизоди. Когато бях Ева Звучи като дневник на ранните 90-те: тийнейджърка, купон, попадане в християнска секта, влюбване в младежа пастор... би могло да бъде социологически интересно, но литературно има върху какво да се работи, докато се превърне в роман. Засега, точно като дневник, се разпада на описване на преживявания и случки, очаквани за възрастта на героинята. Броеницата Еднакви сънища, стрес, решение за пътуване до южното село, врачуване, нейните сънища, истории около броеницата, предавана по наследство... Проблемът е, че текстът не напуска пределите на познатото, от една страна, а от друга, романовото непрекъснато се пропуква от вмъкнати разсъждения, уточняване на биографични подробности, които ни вадят от фикционалното (напр. «изповядвам източното православие», вметнато така в текста) и пр. Няма големи стилистични пропадания, нека авторката продължи да развива опита си в писането на роман. Последните Мореви (Продължение на романа „Тютюн” от Димитър Димов) Остава като куриозитет в конкурса. Не подлежи на разглеждане, тъй като авторът е самопубликувал книгата още през 2012 г. под заглавието „След тютюна”, петдесетина страници. Синът на фон Гайер от ГФР и племенницата на Борис Морев се срещат на „Златния Орфей”… Етиопска приказка „Магичната история за най-голямото съкровище на света” е подзаглавието на този роман. Историята на Матео, който подарява на света кафето. За съжаление стилът е твърде клиширан, дори подражанието на приказното и легендарното не спасява разказа. Усмивките са сияйни, очите - сапфиреносини, устните на любимата жена са като нар и пр. За съжаление не се е получил роман. Оптимистична история за прегрешение и наказание Много важна тема – за трафика на жени, но за съжаление романът не се е получил. Твърде директни, на места деларативно звучащи параграфи. Още в началото доста дълги отклонения и връщания назад - бащата на Айтен, неговата история, после дядото на Виктор. Известен схематизъм в героите. Липсва епическо натрупване, дефицит на романовост. Очакваме следващи текстове от автора. Седем капки светлина Част от онзи корпус в кандидатстващите ръкописи, които залагат на историческа стилизация, за съжаление твърде слаб стил. Опит да се включи колкото се може повече, най-вече български дял, в световната история. Исус, Борис, покръстването, Боян Мага, богомилството... И късния соц със Странджа-Сакар, поет (класически банален образ, пиян и възвишен) и режисьор, ДС. Амбициозен проект, за който се иска още търпение и работа. И стилистическа цялост. Рената Станкова, Сирма Исторически роман за известната Сирма Войвода. Ситуиран в края на 18 век, тръгва от детството на Сирма. Няма силна езикова стилизация, но на места героите говорят като днес, в езика на малката Сирма и другите герои влизат думи като «гадно», «кифли», «толерантност» и пр. Положителното в романа е, че тече в добър порядък, сцените следват без излишни отклонения, няма национализъм, четивен е. Другият залог е битката на жената в патриархалния свят, ранно-просвещенски идеал. При стилистическа редакция би се получил един добър роман. Чувствени светове Отново български фентъзи роман, но далеч под нивото на ръкописа от Калоян Захариев. „Една колоритна фентъзи история с местен привкус”, както пише авторката в анонса. Родопите (свъсили усойно гъсти вежди) и силите на злото в звездния безкрай. Смесицата между „жарки устни” в дискотеката, светлинни разузнавачи, архонти, расата на джинавис и пр. За съжаление не е удържано в добър наратив. Отсъствието на стил е болезнено. Сенсус. Магията на флирта Петнайсетгодишната Цвета на своя рожден ден получава тайнствено кристално кълбо, започва да чува глас, получава напътстващи писма и се оказва една от самодивите. Но това не е големият проблем на ръкописа, а пълното отсъствие на език и стил. Разказът и диалогът текат твърде семпло и познато, героите говорят изкуствено. За съжаление не се е получил роман. Откраднати сълзи За съжаление текстът е далеч от доброто писане. Звучи дидактично, героите са само рупори на директни клиширани твърдения. Образец: «Българино, пред теб рухнаха каменните стени на тайната. Искам да те съхраня и да ти подаря нов живот...» Нечетивност. Виетнамският роман на Данчо от Сандански. Аз, невидимият Много важна тема – за невидимите деца около нас, тези с ментални и физически проблеми, по домовете и пр. Структурата на романа също е интересна. Но тук е изпусната възможността през повече конкретност, дори документалност да се постигне силно внушение. Останало е само лирическото, невинаги успешно, абстрактното. На моменти текстът стои като стихотворен цикъл, като дневникови записи. Надяваме се авторката да продължи по тази тема и да ползва повече от опита, който има по нея. Те трябва да се страхуват Близко бъдеще, лека антиутопия, публична екзекуция по телевизията. Всички са задължени да са пред телевизорите. Осъденият има час да говори, питат го за всяко от 26-те убийства, историята на всяко от тях е голяма част от романа. Накрая признанията му преобръщат сценария – скритата вина на системата, част от която са жертвите. За съжаление авторът не удържа амбицията на романа, самите описания на убийствата натежават, не изненадват. Стилистически и граматически има доста пропуски. Успех на автора със следващи книги. Шепот под липите Един от най-наивно написаните романи, които участват в този конкурс. Любовно-сантиментална история, която не издържа на ниво синтаксис, стил, сюжет, герои и пр. Огледало за сънища След смъртта си съпругът Анастас започва да се явява в живота на съпугата Анна, все по-интензивно, наблюдава интимните й срещи с Наум. Как да има дете от Анастас, правейки секс с Наум. За съжаление романът остава в плен на един мистичав сантимент и неовладяност на наратива. Книга на демони Габриела и нейният род, организация в борбата срещу злото, хора с паранормални способности – но всичко това за съжаление написано банално, без стил, вече гледано и четено. Несъгласуваност на изреченията. „Първият дявол, който все още държеше книгата, се спусна в атака срещу Габриела, която успя да използва това като преимущество.” Ръкописецът Исторически роман за Симон, ръкописецът на Четвероевангелието на Иван Александър, царица Сара и съдбата на този препис. Написано на едно добро средно ниво, не по-зле от повечето излизащи днес исторически четива. Този бум на исторически романи днес е друга, интересна тема. За съжаление романът все пак не надхвърля очакванията, остава в традиционното русло, а диалогът е твърде скован и изкуствен. Твърде директни исторически обяснения на места. Заветът. История, оцеляла през вековете Авторката има талант, измисля ситуации и ходове. За съжаление е твърде многословно, разпиляващо се, въвежда твърде много герои, понякога самоцелно, леко повърхностно. Гротеска/близка антиутопия за бизнесмен магнат, едновременно циничен и екзистенциално чувствителен, който управлява цялата страна от офисите си в Софийския университет. Текстът е едновременно фарс, мистерия, трилър... Нуждае се от още работа, редакция, съкращаване. Също така и на езиково ниво – да се избегнат допуснати лесни клишета. Никола Петров Георгиев, Не са хубави тия работи Битово повествование с опит за ирония – тъпата квартална кръчма, мизерията, байчото Гътьо, диалект, кръчмарката, лакърдии. Зацикляне. За съжаление звучи остаряло, макар да има известен усет към езика. Четвъртият райх Увлекателно четиво в жанра „световна конспирация”. Дълбоко под ледовете на Антарктида се оказва, че има нацистка база, в която се правят научни експерименти и се подготвя завладяването на света. Добре изграден трилър. В моментите, в които авторът се отдалечава от „екшъна” и преминава към описание или психологизация, се проваля. Главният герой е американец с немски произход. Последна надежда Роман, който напомня като сюжетно действе и персонажна система повестите на Каравелов. Българска мома на име Лиляна се влюбва в бунтовнтик, но поради стечение на обстоятелствата (баща-конформист) е принудена да заживее в турски дом, а след това да стане и жена на влюбения в нея син на онбашията. Опетняването бива изкупено с героична смърт. Изобилие от идеологически клишета. Емоционална приповдигнатост. Лято на връх айсберг леден История за пътя на една жена към любовта – от ученическите години до зрелостта. Повратните моменти в сюжета са предателствата на мъжете, в които тя е била влюбена. Героите са схематични, бегло скицирани и действията им изглеждат слабо мотивирани. Не е трудно да си представим сюжета, разгърнат в сериал – семейството на потомствени адвокати, където дъщерята се забърква с престъпници и трябва да бъде спасявана от главната героиня, синът, чиято любов е бързо разрушена от ревност , семейният приятел, който помага на героинята, в която е влюбен, само за да я препаде, когато получава от бащата адвокат обещание, че ще го направи приемник на бизнеса, при условие, че я зареже… (Междувременно героинята в сомнамбулен пристъп е наръгала с нож сина на адвоката, с който са живели заедно.) Сантиментално-клиширани размишления за любовта. Историята изглежда правдоподобна, но представянето й е неубедително и оставя читателя хладен. Късмет, успех и щастие, пораснали деца Повествование, което силно напомня книгите на братя Мормареви. Действието се редува през гледните точки на членовете на едно съвременно българско семейство – баща и майка (разведени), брат и сестра близнаци на около 7-8 години, по-голяма сестра. Децата и възрастните попадат в ситуации, в които трябва да открият или преоткрият чувството си за отговорност. Приятно четиво, би могло да стане основа на сполучлив съвременен телевизионен сериал. Хепиенд. Каталог: uploads -> files files -> Книга на етажната собственост (Загл изм. Дв, бр. 57 от 2011 г.) files -> П р е д у п р е ж д е н и е от Управителя/Управителния съвет files -> 10 години движение за социален хуманизъм files -> Категория : open, индивидуален смесен Хендикап : за жени 8 точки на игра Дати : от 06 октомври до 12 октомври 2008 files -> Xxxv редовна годишна среща „Регионални организации и местни органи 2016” files -> Списък на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селскотостопанство files -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори files -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел files -> Рег.№ Име на фирмата Адрес на управление и телефон files -> Т е Х н и ч е с к о з а д а н и е технически изисквания и технически спецификации Изтегляне 418.21 Kb. Сподели с приятели:
|