Bg комисия на европейските общности брюксел, 12. 2008 com(2008) 823 окончателен съобщение от комисията до европейския парламент и съвета

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2008) 823 окончателен

{SEC(2008) 2974}

За Европейския съюз е от жизнен интерес да се установи стабилност, по-добро управление и икономическо развитие по източните му граници. Същевременно всички наши партньори в Източна Европа и Южен Кавказ се стремят да активизират отношенията си с ЕС. Политиката на Съюза към тях трябва да бъде активна и недвусмислена: ЕС ще окаже силна подкрепа на тези партньори в усилията им да се сближат с ЕС и ще предостави всяка необходима помощ за свързаните с това реформи посредством специфично източно измерение в рамките на европейската политика за добросъседство (ЕПД)¹.

През последните 15 години настъпиха драстични промени по източната граница на ЕС. След сключването на споразумения за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и източните партньори² последователните разширявания доведоха до по-голяма географска близост, докато реформите, подпомогнати от ЕПД, приближиха тези страни политически и икономически до ЕС. ЕС носи все по-голяма отговорност към своите партньори, за да им помогне в преодоляването на политическите и икономическите предизвикателства, пред които са изправени, и да подкрепи техния стремеж към по-тесни връзки. Настъпи моментът за преминаване на нов етап в отношенията с тези партньори, без да се засяга стремежът на отделните страни за техните бъдещи отношения с ЕС.

Европейският съвет от 19-20 юни 2008 г. прикани Комисията да изготви предложение за „Източно партньорство“ (ИП) , подчертавайки необходимостта от диференциран подход, който не нарушава, а запазва характера на ЕПД като единна и съгласувана политическа рамка. Извънредният Европейски съвет на 1 септември 2008 г. поиска ускоряване на работата, което се дължи на необходимостта от по-ясен сигнал за ангажимента на ЕС след конфликта в Грузия и широките последици от него.

Настоящото съобщение представя предложения за Източно партньорство. ИП трябва да носи твърдо политическо послание на солидарност от страна на ЕС, както и допълнителна осезаема подкрепа за демократичните, пазарно ориентирани реформи и укрепването на държавността и териториалната цялост. Това е от полза за стабилността, сигурността и благополучието на ЕС, на неговите партньори, както и на целия континент. Източното партньорство ще се осъществява паралелно със стратегическото партньорство на ЕС с Русия.

ЕПД вече донесе успехи в постигането на по-тесни отношения между ЕС и неговите съседи. Източното партньорство трябва да постигне повече резултати. Водещият принцип трябва да бъде предоставяне на възможно най-голяма подкрепа при отчитане на политическата и икономическата реалност и състоянието на реформи в съответния партньор, като се създадат видими ползи за гражданите на всяка страна. Съществен компонент на Източното партньорство е ангажиментът на ЕС да се включи по-активно в индивидуалните усилия на партньорите за реформа.

Важно е това партньорство да се осъществява с пълния политически ангажимент на ЕС и държавите-членки. Важна роля ще играят и активните парламентарни контакти и обмен.

Източното партньорство ще се основава на взаимни ангажименти по отношение на върховенството на закона, доброто управление, спазването на човешките права, зачитането и защитата на малцинствата и принципите на пазарна икономика и устойчиво развитие. Амбициозността на отношенията на ЕС с източните партньори ще бъде съобразена със степента, в която тези ценности са отразени в националните практики и прилагането на политиката.

Схващането за обща кауза е от съществено значение, като и двете страни на Източното партньорство носят своите отговорности. Само със силна политическа воля и от двете страни Източното партньорство ще постигне целта си на политическо асоцииране и икономическа интеграция.

Работата за постигане на тези цели трябва да продължи на двустранна и многостранна основа:

- Двустранната основа ще има за цел да създаде по-тесни отношения между ЕС и всяка от страните партньори за укрепване на тяхната стабилност и просперитет в общ взаимен интерес. Тя ще включва превръщане на договорните отношения в споразумения за асоцииране; перспективата за преговори, имащи за цел установяването на задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия с всяка страна и по-голяма подкрепа за посрещане на свързаните с тях изисквания, водещи до изграждането на мрежа от споразумения за свободна търговия, която да прерасне в икономическа общност на съседство в по-дългосрочен план; постепенно либерализиране на визовия режим в обстановка на сигурност; по-задълбочено сътрудничество за повишаване на енергийната сигурност на партньорите и на ЕС; и подкрепа за икономическата и социалната политика, предназначени да намалят неравенствата в рамките на всяка страна партньор и между отделните страни. Нова цялостна програма за институционално укрепване ще бъде необходима за подобряване на способността на всеки партньор да предприеме необходимите реформи.

– Многостранната основа ще предостави нова рамка за подход към общите предизвикателства. По-долу са предложени четири политически платформи за демокрация, добро управление и стабилност; икономическа интеграция и сближаване с политиките на ЕС; енергийна сигурност; и контакти между хората. Многостранната основа ще се развива чрез редица водещи инициативи в подкрепа на целите на Източното партньорство, които ще се финансират чрез подкрепа от различни донори, международни финансови институции и частния сектор.

3. По-задълбочен двустранен ангажимент

Партньорите нямат еднакви цели за своите отношения с ЕС, но всички споделят общото желание за задълбочаване на отношенията. ЕС трябва да остане отворен за това и да предложи по-висока степен на политическо асоцииране и постепенно засилване на връзките в ключови области.

Като се опира на предишни предложения на Комисията за укрепване на ЕПД, Източното партньорство ще укрепи отношенията с шестте партньора, отчитайки специфичното положение и амбиции на партньорите. Степента на участие на Беларус в Източното партньорство ще зависи от цялостното развитие на отношенията ЕС—Беларус.

3.1. Нови договорни отношения

Споразуменията за асоцииране (СА) могат да отговорят на стремежа на партньорите към по-тесни отношения. По тази договорна рамка за по-силен ангажимент, надхвърляща настоящите споразумения за партньорство и сътрудничество, ще се проведат преговори с партньорите, които желаят и са в състояние да поемат твърдите ангажименти спрямо ЕС, които произтичат от това. Тези нови споразумения ще създадат силна политическа връзка и ще насърчават по-нататъшното сближаване чрез създаването на по-тясна връзка със законодателството и стандартите на ЕС. Те трябва също така да засилят сътрудничеството в областта на общата външна политика и политиката за сигурност, както и европейската политика за сигурност и отбрана.

Съдържанието на споразуменията ще бъде различно в зависимост от целите и способностите на партньорите. Прилагането на СА ще се подпомага от документи, заменящи настоящите планове за действие за европейската политика на добросъседство, които при необходимост ще включват етапи и референтни показатели и ще представляват основа за националните програми за реформа.

Предварително условие за започване на преговорите и за задълбочаване на отношенията е наличието на достатъчен напредък в областта на демокрацията, върховенството на закона и човешките права, и по-специално на доказателства, че законодателната рамка и практиката на провеждане на избори съответстват на международните стандарти, както и наличието на пълно сътрудничество със Съвета на Европа, ОССЕ/СДИЧП (OSCE/ODIHR) и организациите на ООН за правата на човека.

За подпомагане на партньорите в изпълнението на тези условия и на ангажиментите, произтичащи от споразуменията за асоцииране, съвместно с всеки партньор ще бъде разработена цялостна програма за институционално укрепване, имаща за цел подобряване на административния капацитет във всички съответни сектори на сътрудничество, като тези програми ще бъдат съфинансирани от Европейския инструмент за добросъседство и партньорство (ENPI)³.

Отворените пазари и икономическата интеграция са от съществено значение за развитието на партньорите и за тяхната увереност в засиленото партньорство с ЕС. Споразуменията за асоцииране предвиждат взаимен достъп до пазарите, което ще създаде нови възможности и за двете страни и ще бъде основа за политическото стабилизиране.

Споразуменията за асоцииране имат за цел установяване на задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия с всяка от страните партньори⁴. Зоните за свободна търговия ще бъдат създадени, едва след като тези страни се присъединят към СТО⁵. Те ще обхващат в голяма степен цялата търговия, включително енергетиката, и ще се стремят към възможно най-голяма либерализация⁶ (с асиметричен ритъм на либерализация, адаптиран с икономиките на партньорите). Те ще съдържат правно обвързващи ангажименти за регулаторно сближаване в областите, свързани с търговията, и по този начин ще спомагат за модернизирането на икономиките на страните партньори и за установяването на необходимите икономически реформи. В дългосрочен план те ще създадат реални перспективи за по-активно движение на стоки (това може да включва споразумения за оценка на съответствието, за приемане на промишлени продукти и признаване съответствието, постигнато от партньорите, свързано със санитарните и фитосанитарните норми за селскостопанските и хранителните продукти), движение на капитал и предоставяне на услуги (между другото чрез взаимно признаване на правните и институционалните рамки в някои сектори, по-добри условия за установяването на дружества и повече възможности за временен престой по работа на лица на територията на страните).

Някои партньори може да не са готови да водят преговори и да поемат ангажиментите, свързани с такава цел, в момента на сключване на споразуменията за асоцииране. Въпреки това целта за създаване на зони за свободна търговия ще представлява неразделна част от споразуменията за асоцииране с ангажимент за започване на преговори за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия, съвместима със СТО, веднага щом страната партньор напредне достатъчно в подготовката си за преговори и за прилагане и поддържане на ефектите от засилената либерализация. Докладите на Комисията за напредъка на ЕПД и специфични проучвания относно осъществимостта ще подпомогнат тази оценка. Цялостната програма за институционално укрепване ще подпомогне партньорите в подготовката им за преговори и за изпълнението на ангажиментите във връзка с бъдеща зона за свободна търговия.

В по-дългосрочен план целта е създаване на мрежа от двустранни споразумения между партньорите, която евентуално да доведе до установяване на икономическа общност на съседство. Този въпрос се разглежда по-долу в раздел 4.

Едновременно с това трябва да се прилагат секторни мерки за улесняване на пазарния достъп за партньорите. В селското стопанство ще бъдат договорени споразумения с партньорите за географски указания⁷ и при необходимост може да се предвиди диалог в областта на селското стопанство за подобряване на взаимното разбиране на селскостопанските политики на ЕС и на партньорите и за напредък към хармонизация. Защитата на интелектуалната собственост може да се засили чрез по-активен диалог и споразумения за валидиране между партньорите и Европейската патентна служба. С оглед развиване на икономически дейности в съответната нормативна рамка, ще се насърчава доброто управление в областта на данъците.

Партньорите подчертават, че мобилността е ключов индикатор за ангажираност с ЕС и насърчаването на мобилността в обстановка на сигурност⁸ трябва да бъде приоритет за Източното партньорство. ЕС трябва да насърчава мобилността на гражданите с тези страни партньори, които се ангажират да гарантират наличието на условия за добре управлявана и сигурна мобилност.

ЕС трябва да предложи на партньорите пактове за „мобилност и сигурност“, които да включват както аспекта мобилност, така и необходимите условия за гарантиране на обстановка на сигурност. Главните области на политиката, които ще бъдат включени в тези договорености, са борбата с нелегалната миграция, актуализирането на системите за убежище с цел да достигнат стандартите на ЕС, установяването на структури за интегрирано управление на границите, съответстващи на законодателството на ЕС, както и подобряване на капацитета на полицията и съдебната система, по-специално в борбата с корупцията и организираната престъпност. Пактовете ще подобрят мобилността на хората, като същевременно ще допринесат за стабилността и сигурността на самите партньори, както и за сигурността на границите на ЕС. Те ще са адаптирани поотделно към особеностите на всяка страна.

Частта на договореностите, свързана с мобилността, ще отразява неотдавнашното съобщение на Комисията за засилване на глобалния подход към миграцията и Европейския пакт за имиграцията и убежището, приет от Европейския съвет през октомври 2008 г. Главният инструмент ще бъде партньорството за мобилност, възприето в рамките на глобалния подход към миграцията и което в момента се изпробва в редица страни, включително Република Молдова (по-нататък наричана Молдова). Промените в областта на визовата политика ще бъдат неразделна част от тази по-широка концепция.

В допълнение към предишни предложения в рамките на пактовете ЕС трябва:

• 
  като първа стъпка да започне разговори за облекчаване на визовия режим с партньорите без такива споразумения. Споразуменията за облекчаване на визовия режим ще бъдат придружени от споразумения за реадмисия и при необходимост от техническа помощ в рамките на общите бюджети за подпомагане на партньорите да изпълнят задълженията си, произтичащи от тези споразумения;
  
• 
  като втора стъпка да преразгледа тези споразумения и да въведе допълнителни облекчения, напр. премахване на таксата за виза за всички граждани⁹.
  
• 
  да разработи координиран план за подобряване на консулския обхват на държавите-членки в региона чрез насърчаване на по-широко представителство на държавите-членки и чрез финансова подкрепа за създаването на общи центрове за кандидатстване за виза, основаващи се на успешния опит в Кишинев.
  
• 
  след ефективното прилагане на споразуменията за визови облекчения и реадмисия, да започне диалози относно безвизово пътуване с всички партньори, с които има сътрудничество¹⁰. Диалозите ще установят пътни карти за премахване на визите, насочени към четири основни области: сигурност на документите; борба с нередовната миграция, включително реадмисия; въпроси, свързани с обществения ред; и въпроси, свързани с външните отношения, включително човешките права на мигрантите и други уязвими групи.
  
• 
  Комисията ще стартира изследване за определяне на разходите и ползите за ЕС и за партньорите във връзка с трудовата мобилност и евентуалните мерки за намиране на съответствие между предлагането и търсенето на работна ръка¹¹. В зависимост от резултатите от изследването ЕС ще пристъпи към целево отваряне на трудовия пазар на ЕС за граждани от страните партньори, както и към мерки за улесняване на циркулярната миграция в рамките на партньорствата за мобилност.
  
• 
  За да гарантира, че мобилността се осъществява в обстановка на сигурност, ЕС трябва да помогне на своите партньори да изпълнят политическите и икономическите ангажименти, които са поели в рамките на ЕПД в областта на правосъдието и правоприлагането. Това може да се осъществи чрез засилено техническо сътрудничество и финансова помощ, като ролята на туининг проектите и на TAIEX трябва съществено да се повиши.
  

• 
  да помогне на партньорите да установят процедури за гранично управление от високо ниво по външните граници;
  
• 
  да ги подкрепя в създаването на ефективен режим за защита на данните, който ще им позволи да обменят оперативна информация с Европол и Евроюст в контекста на двустранните споразумения;
  
• 
  доколкото е възможно, да предостави на партньорите специален статут в агенциите на ЕС;
  
• 
  да ги подкрепя в приемането и ефективното прилагане на национални стратегии в съответствие със стандартите на ЕС за енергична борба с организираната престъпност, трафика и корупцията на високо равнище, както и за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, спрямо които трябва да се предприемат ефективни мерки на ранен етап.
  

Източното партньорство ще има за цел да укрепи енергийната сигурност на ЕС и на партньорите по отношение на енергийните доставки и транзит в дългосрочен план¹². В допълнение към многостранните инициативи (вж. раздел 4.3.) Комисията предлага редица двустранни мерки, като взема предвид Втория стратегически енергиен преглед¹³.

• 
  Включване на разпоредби за „енергийна взаимозависимост“ в споразуменията за асоцииране в съответствие между другото с политиките на ЕС в областта на търговията, конкуренцията и енергията, които трябва да бъдат договорени с партньорите, като се вземат предвид, ако е уместно, съществуващи меморандуми за разбирателство¹⁴;
  
• 
  Бързо приключване на преговорите за членство на Украйна и Молдова в Енергийната общност. Ако е подходящо, следва да се обмисли предоставяне на статут на наблюдатели и на други партньори;
  
• 
  Сключване при необходимост на меморандуми за разбирателство по енергийни въпроси с Молдова, Грузия и Армения като допълнителни гъвкави инструменти. Те трябва да съдържат мерки за подкрепа и контрол на сигурността на енергийните доставки и транзит, включително за ключова енергийна инфраструктура. По отношение на Армения меморандумът за разбирателство трябва да засяга и закриването на атомната електроцентрала в Медзамор;
  
• 
  По-голяма подкрепа за пълното интегриране на украинския енергиен пазар с този на ЕС, като се отчита важността от извършването на задоволителна оценка на нивото на ядрена безопасност във всички работещи атомни електроцентрали в Украйна. Подобряването на украинската газопроводна и нефтопроводна транзитна мрежа представлява приоритет, включително чрез подобряване на мониторинга на притока на газ и нефт за Украйна. През 2009 г. ще се проведе конференция на дарителите и на инвеститорите, имаща за цел да помогне на Украйна за подобряването и развитието на нейната газопроводна мрежа;
  
• 
  Засилен политически ангажимент към Азербайджан, като единствен източен партньор на ЕС, износител на въглеводород, въз основа на постепенното сближаване на Азербайджан с енергийния пазар на ЕС и инфраструктурна интеграция;
  
• 
  Финализиране на съвместна декларация на Европейската комисия и Беларус по въпросите на енергетиката, като основа за развитие на енергийно сътрудничество. Това сътрудничество може да обхваща между другото пренос на въглеводород и реформи в енергийния сектор;
  
• 
  Насърчаване на всички партньори да участват в програмата „Интелигентна енергия — Европа“.
  

Някои партньори имат структурни проблеми, произтичащи от големите икономически и социални неравенства между отделни региони и групи от населението, които често са разделени от исторически, културни, етнически и религиозни различия. Всички те се стремят и към икономическо сближаване с ЕС. За преодоляване на тези предизвикателства източните партньорски страни трябва да са в състояние да почерпят от опита и механизмите на икономическата и социалната политика на ЕС. Комисията предлага:

• 
  Меморандуми за разбирателство относно регионалната политика с партньорите като основа за диалог. Експертните знания и мрежите на ЕС могат да помогнат за изграждането на административен капацитет на национално и местно равнище и да подпомогнат националните планове за развитие;
  
• 
  Сътрудничество с партньорите, подпомогнато от допълнително финансиране (вж. раздел 5), по пилотни програми за регионално развитие, свързани с местните потребности от инфраструктура, човешки капитал и малки и средни предприятия (МСП), по модела на от кохезионната политика на ЕС;
  
• 
  Пряко сътрудничество между регионите на ЕС и тези на страните партньори, включително участие на заинтересовани партньори от съществуващите транснационални програми в Югоизточна, Централна и Североизточна Европа;
  
• 
  Разширяване на трансграничното сътрудничество, финансирано от ENPI, което в момента се прилага по външните граници на ЕС, за да обхване и границите между страните партньори.
  

Източното партньорство ще добави нова многостранна рамка към отношенията на ЕС с неговите партньори. Това ще подпомогне напредъка в двустранните отношения между партньорите и ЕС, които ще продължат да следват принципа на диференциацията, като се развиват в зависимост от амбициите и способностите на всеки партньор. Източното партньорство ще предостави форум за обмен на информация и опит по отношение на стъпките на партньорите към преход, реформа и модернизация¹⁵ и ще осигури на ЕС допълнителен инструмент за придружаване на тези процеси. То ще улесни развитието на общи позиции и съвместни дейности. Многостранната рамка ще засили връзките между самите партньори и ще бъде естествен форум за дискусии по бъдещите промени в Източното партньорство.

Важно е да се отбележи, че законодателното и регулаторно сближаване е от съществено значение за сближаването на партньорите към ЕС. Предложената многостранна рамка ще предостави възможност за системно организиране на специализирани сесии, включващи съответните служби на Европейската комисия и когато е уместно, експерти от държавите-членки, насочени към представяне и обяснение на законодателството и нормите на ЕС, както и към сравнение с националната политика и законодателство. По този начин Източното партньорство ще постави началото на структуриран процес на сближаване, подпомаган от цялостната програма за изграждане на институции¹⁶.

Съществува значителна допълняемост между Източното партньорство и Черноморското взаимодействие и други регионални и международни инициативи. Този въпрос е засегнат в работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящото съобщение.

Комисията предлага да организира многостранната рамка на Източното партньорство на четири нива:

• 
  Срещите на държавните или правителствените ръководители на страните от Източното партньорство следва да се провеждат на всеки две години.
  
• 
  Източното партньорство следва да се осъществява и чрез годишни пролетни срещи на министрите на външните работи от ЕС и от източните партньори, включително Беларус, ако е уместно, обвързани със срещи на Съвета по общи въпроси и външни отношения. Външните министри ще разглеждат напредъка и ще предават насоки на политиката. Работата в отделните сектори може да се засили чрез специфични за сектора министерски конференции.
  
• 
  На трето ниво следва да се установят четири тематични платформи според главните области на сътрудничество (вж. раздел 4.2.). Всяка платформа ще приеме съвкупност от реалистични, периодично актуализирани ключови цели със съответстваща работна програма и ще прави оценка на постигнатия напредък. Срещите ще се провеждат поне два пъти годишно на ниво висши служители, заети с работата по реформата в съответните области на политиката. Държавите-членки с опит в прехода могат да бъдат особено полезни в този процес. Платформите ще докладват на годишните срещи на външните министри. Комисията ще изготвя дневния ред на заседанията в тясно сътрудничество с председателството на ЕС и партньорите и ще ръководи събранията. Работата на платформите може понякога да е тема на секторни министерски срещи.
  
• 
  На четвърто равнище следва да има панели за подкрепа на работата на тематичните платформи в специфични области. Техният формат и участници ще се определят в зависимост от нуждите.
  

Въпреки че се намират на различни етапи в процеса на реформи, страните партньори срещат сходни трудности в изграждането на стабилни демократични институции и ефективни държавни структури в услуга на гражданите и в спазването на ангажиментите, произтичащи от членството им в Съвета на Европа и ОССЕ. Текущите им реформи също налагат по-активно участие на гражданското общество за повишаване на контрола на публичните служби и засилване на доверието в тях. Многостранните дейности могат да включват партньорски проверки на управлението и обмен на най-добри практики за справяне с въпроси като изборни стандарти, регулиране на медиите и борба с корупцията.

Източното партньорство следва да насърчава стабилността и многостранното изграждане на доверие да цел консолидиране на суверенитета и териториалната цялост на партньорите. То трябва да подпомогне политическия диалог в области от общ интерес и да обхване специфични въпроси от общата външна политика и политиката за сигурност, както и европейската политика за сигурност и отбрана, включително участието на страните партньори в мисии и учения в рамките на политиката за сигурност и отбрана. Трябва да се подобрят разпоредбите за ранно предупреждение, с особено внимание върху конфликтните райони.

Икономическа интеграция и сближаване с политиките на ЕС

Партньорите могат да извлекат ползи от координирането на своите усилия към икономическа интеграция и нормативно сближаване с ЕС. Като дългосрочна цел ЕС трябва да насърчава тези страни да установят помежду си мрежа от зони за свободна търговия или регионални споразумения за свободна търговия, основани на двустранни ангажименти, поети по отношение на зоните за свободна търговия с ЕС. Това силно ще поощри междурегионалната търговия и икономическата интеграция и ще допълни усилията на страните за по-добро интегриране към икономиката на ЕС. Важен елемент за по-нататъшната икономическа интеграция е диагоналното кумулиране на произхода. Друго ключово действие е подкрепа на митническите реформи в страните партньори с цел подобряване на капацитета в съответствие с международните и европейските стандарти. Този процес трябва да бъде специално съобразен с техния статут на страни в преход и да се съпровожда от подходящи придружаващи политики. Като по-нататъшна стъпка ЕС и неговите партньори може да помислят за по-широк подход към регионалната търговия, като създадат икономическа общност на съседство¹⁷, вдъхновена, доколкото е уместно, от Европейското икономическо пространство¹⁸. Тази общност ще предостави в дългосрочен план пълен достъп до единния пазар. Тя ще изисква партньорите да развият капацитета на своите икономики, за да са в състояние да устоят изцяло на конкурентния натиск на единния пазар и да покажат не само желание за приемане на всички съответни елементи от законодателството на ЕС, но способност и да ги прилагат със сравними стандарти и практики. За постигане на тази цел ще е необходимо значително увеличаване на техническата помощ и финансирането.

Ще се търси участието на частния сектор с оглед подобряване на бизнес климата в страните партньори. Усилията ще са насочени също към подобряване на заетостта, достойния труд, социалното сближаване и равните възможности, с цел положително въздействие върху икономическата интеграция.

Многостранното сътрудничество трябва да се разшири, за да обхване политиката за околната среда и изменението на климата и да разглежда въпроси като многостранни конвенции, стратегическо планиране, управление на околната среда, правоприлагане, специфични теми в областта на околната среда, финансиране на инвестиции в околната среда в регионален контекст, мерки за смекчаване ма изменението на климата и приспособяване, участие на партньорите в международни дискусии за бъдещи действия за борба с изменението на климата и обмен на опит в сферата на търговията с емисии. Многостранния процес на Източното партньорство трябва също така да улесни взаимовръзката между транспортните и телекомуникационните мрежи на партньорите между тях самите и с ЕС и хармонизацията на нормативните рамки. Вече съществува силно и диверсифицирано регионално сътрудничество в областта на транспорта¹⁹; Източното партньорство може да насърчи допълнителни технически разговори по избрани теми като авиационната безопасност, проекти за корабоплаване по вътрешните водни пътища и инфраструктурни проекти, като се вземат предвид текущите разговори в други региони. Следва да се насърчи и разпространението на усъвършенствани изследователски и комуникационни мрежи.

Енергийната сигурност на ЕС е тясно свързана с тази на партньорите и платформата за енергийна сигурност на Източното партньорство следва да се концентрира върху мерки от взаимен интерес:

Източното партньорство ще се стреми да развива и прилага механизми за взаимна енергийна подкрепа и сигурност, включително механизми за ранно предупреждение и съвместни действия в областта на сигурността. Една от целите ще бъде укрепване на контактите в областта на енергийната сигурност и повишаване на готовността за справяне с кризи. За подкрепа на тази работа ще бъде съставен пенел по енергийна сигурност. Тази група може да обмисли официализиране на база ad hoc комуникацията между страните партньори и мрежата от кореспонденти за енергийна сигурност към ЕС (NESCO), като се облегне на съществуващите споразумения с Групата за координация по газта и Групата по доставките на нефт и отчита предприетите дейности в други форуми, включително в Енергийната общност, доколкото е подходящо.

Източното партньорство ще ускори хармонизацията на енергийните политики и законодателство на партньорите с практиките и правото на ЕС, между другото в областта на електроенергията, газа, нефта, възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност. Засиленото сътрудничество с ключовите заинтересовани страни (национални администрации, регулатори, агенции) ще подкрепи този процес.

Сред преследваните цели ще бъде и създаването в средносрочен план на взаимно полезен взаимосвързан и диверсифициран енергиен пазар между ЕС и партньорите. Това изисква разработване на план за действие за енергийна инфраструктура за Източното партньорство, като се отчита Вторият стратегически енергиен преглед и Планът на ЕС за приоритетно взаимно свързване²⁰. Капацитетът на партньорите за съхранение на нефт и газ също трябва да се подобри, включително чрез насърчаване на съвместни системи за съхранение. По отношение на ключовата инфраструктура, която среща високи некомерсиални рискове, разработването на публично-частни партньорства, обединяващи ЕС и източните партньорски страни, може също да става все по-важно.

Енергийната сигурност на ЕС и партньорите изисква силна диверсификация на пътищата за доставка и транзит. Това може да се постигне чрез активното участие на трети държави, включително страни от Централна Азия. Затова Източното партньорство трябва да допринесе за настоящото укрепване на процеса от Баку като реално енергийно партньорство с пълно участие на страните от Централна Азия като ключов район производител, включително чрез развитието на южния коридор и транскаспийския коридор.

Взаимодействията между гражданите от ЕС и страните партньори, по-специално младите хора, трябва да се признаят за средство за насърчаване и наблюдаване на промяната и ще бъдат окуражавани. ЕС специално призна стойността на културното сътрудничество и междукултурния диалог като неразделна част от всички външни политики и подчерта важността на културното сътрудничество в справянето с политическите процеси и предизвикателства²¹. Сътрудничеството може да се основава и на редица добре приети общностни програми и програми за външна помощ в областта на образованието, в това число езиковото обучение; младежта и научните изследвания. Трябва да се подкрепи развитието на Информационното общество и ролята на медиите за улесняване на контактите между хората.

Целите на Източното партньорство могат да се постигнат и чрез подбрани водещи инициативи, осигуряващи видимост и съсредоточени върху многостранното сътрудничество. Тези инициативи трябва да се стремят към мобилизиране на подкрепата от различни дарители, финансиране от различни международни финансови институции и инвестиции от частния сектор. Комисията смята, че те могат да включват Програма за интегрирано управление на границите; Механизъм за МСП; насърчаване на регионалните пазари за електроенергия, енергийна ефективност и възобновяеми източници на енергия²²; разработване на Южния енергиен коридор; и сътрудничество по предотвратяване, готовност и отговор на природни бедствия и бедствия, породени от човешка дейност.

Потенциалните области, по които може да се работи в рамките на тематичните платформи и работните групи, както и описание на предлаганите водещи инициативи са изложени в работния документ на службите на Комисията.

4.4. Участие

В работата ще участват не само правителствени представители и Европейската комисия, а и други институции на ЕС, международни организации (като ОССЕ и Съвета на Европа), международни финансови институции, парламенти, представители на бизнеса, местни власти и широк кръг заинтересовани лица в областите, обхванати от тематичните платформи.

Особено внимание трябва да се обърне на участието на гражданското общество. Комисията предлага да подкрепи бъдещото развитие на организациите на гражданското общество и да създаде форум на гражданското общество към Източното партньорство, за да насърчава контактите между организациите и да улеснява техния диалог с публичните органи.

В зависимост от случая и ако за това се постигне съгласие, в работата на някоя тематична платформа, работна група или инициатива могат да се включат трети държави, ако това е полезно поради наличие на взаимни интереси по дадена тема, географска близост или икономически връзки.

Комисията ще приветства всяка инициатива на Европейския парламент, имаща за цел да включи неговия проект за парламентарно сътрудничество „EuroNest“ в Източното партньорство. В допълнение, парламентарната тройка, която обхваща Европейския парламент, ОССЕ и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, може да подкрепи многостранните аспекти на Източното партньорство.

Комисията приканва за участие Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет, особено в работата по тематичните платформи за Демокрация, добро управление и стабилност и Контакти между хората. Комисията приканва Комитета на регионите да създаде Местна и регионална асамблея за Източна Европа и Южен Кавказ, а Европейският икономически и социален комитет да участва във форума на гражданското общество.

Един от най-ясните сигнали за конкретен ангажимент, които ЕС може да даде на своите партньори, е нивото на финансиране, съобразено с политическата амбиция на партньорството. Необходими са значително по-големи финансови ресурси за постигане на целите, посочени в настоящото предложение.

Тези средства ще се използват за изпълнението на плана за реформа на Източното партньорство чрез прилагане на програмите за институционално укрепване, които осигуряват на публичните администрации съвети и обучение (напр. чрез туининг и TAIEX), както и оборудване и специализирана инфраструктура (напр. лаборатории), необходими за тяхното функциониране. Увеличените ресурси ще финансират и операции на платформите и редица водещи инициативи. Накрая, те ще подкрепят и създаването в страните партньори на регионални политики, които повишават стабилността чрез насърчаване на вътрешната кохезия и намаляване на социално-икономическите неравенства.

В момента финансирането по Европейския инструмент за добросъседство и партньорство (ENPI) за партньорите възлиза на около 450 млн. EUR за 2008 г. Комисията възнамерява да предложи прогресивно увеличаване на тази сума, за да достигне приблизително 785 млн. EUR през 2013 г. Това ще наложи допълнителен пакет от 350 млн. EUR нови средства освен тези, които са планирани за ENPI за периода 2010—2013 г. В допълнение, в рамките на прегледа на бюджета ще се обмисли повишаване в значителна степен на нивото на помощ, за да отговаря на амбицията на политиката спрямо тези партньори.

За да се отговори на най-спешните потребности, регионалната програма „Изток“ към ENPI ще бъде коригирана в подкрепа на многостранния аспект на Източното партньорство. Средствата, налични в пакета за 2009 г., могат да се използват за стартиране на спешни инициативи и около 250 млн. EUR от сегашния пакет за ENPI могат да се препрограмират за периода 2010—2013 г.

С тази комбинация от нови и препрограмирани средства общата сума на ресурсите, посветени на новите инициативи, определени в настоящото съобщение, ще достигне 600 млн. EUR.

Едно енергично Източно партньорство ще изисква освен увеличаване на безвъзмездните средства от Общността, и практически мерки за гарантиране на ефективни резултати и по-добра координация на дарителите, както и мобилизиране на повече инвестиционно финансиране, по-специално чрез ЕИБ и ЕБВР. Междинният преглед на външния мандат на ЕИБ ще предостави възможност за повишаване на индикативния таван за източните партньори и разширяване на обхвата. За мащабните инфраструктурни проекти ще се обмисли подкрепа за публични/частни инвестиции чрез покриване на нетърговските рискове. Инструментът за инвестиции в рамките на ЕПД може да се използва за насочване на безвъзмездни средства от ЕС към такива проекти и Комисията приканва държавите-членки да участват финансово в Източното партньорство чрез повишаване на вноските в Инструмента за инвестиции. Допълнителна информация по тези въпроси фигурира в работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящото съобщение.

Прилагането на Източното партньорство ще изисква осигуряване на адекватните човешки ресурси в съответните служби на Комисията. По-специално трябва да се увеличи капацитета в делегациите на ЕО в страните партньори.

Принципът в основата ЕПД — че Съюзът има жизнен интерес да насърчава по-добро управление и икономическо развитие чрез решителен ангажимент към съседните страни — е по-валиден от всякога. Задълбочаването на нашите отношения с партньорите чрез Източното партньорство е както стратегически императив, така и политическа инвестиция за ЕС, която ще донесе дивиденти за гражданите на Европа.

Източното партньорство допринася за активизиране на реформите, интегриране на пазарите и обществата, разпространяване на стабилност и противодействие на риска от поява на нови граници на нашия континент. Комисията приканва Съвета и Европейския парламент да окажат силна политическа и финансова подкрепа на Източното партньорство.

Комисията предлага началото на Източното партньорство да бъде поставено по време на среща на върха през пролетта на 2009 г., която включва държавните или правителствените ръководители на всички държави-членки на ЕС и на партньорите. По време на тази среща на върха за Източното партньорство ще бъде приета политическа декларация за създаване на партньорството, която съдържа неговите основни цели и принципи и определя общите характеристики на произтичащия от него процес на сътрудничество.

Източно партньорство (ИП)

Глава 19.08 — Европейска политика на добросъседство и отношения с Русия

Функция 4 — Външни отношения

BL 19.01.04.02 Разходи за административно управление на ENPI

BL. 19.08.01.03 Финансово сътрудничество с Източна Европа в рамките на ЕПД

Източното партньорство допълва Европейската политика на добросъседство. Финансовото въздействие, обхванато от тази обосновка, се отнася за периода 2009—2013 г. в допълнение към средствата, които са вече предвидени за периода 2007—2013 г.