Bg комисия на европейските общности брюксел, 16 2008 com(2008) 466 окончателен зелена книга

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2008) 466 окончателен

1. Въведение Error: Reference source not found

1.1. Цел на Зелената книга Error: Reference source not found

1.2. Обхват на Зелената книга Error: Reference source not found

2. Общи въпроси Error: Reference source not found

3. Изключения: специфични въпроси Error: Reference source not found

3.1. Изключения за библиотеки и архивни учреждения Error: Reference source not found

3.1.1. Цифровизация (съхраняване) Error: Reference source not found

3.1.2. Предоставяне на разположение на цифровизирани произведения Error: Reference source not found

3.1.3. Осиротели произведения Error: Reference source not found

3.2. Изключение в полза на хората с увреждания Error: Reference source not found

3.3. Разпространение на произведения за преподавателски и изследователски цели Error: Reference source not found

3.4. Съдържание, създадено от потребител Error: Reference source not found

4. Покана за коментари Error: Reference source not found

Целта на Зелената книга е да насърчи дебат по въпроса как знанията за изследователската дейност, науката и образованието могат най-сполучливо да бъдат разпространявани в електронен вид. Зелената книга цели да разгледа поредица от въпроси, свързани с ролята на авторското право в „икономиката на знанието“¹, и предвижда да постави началото на допитване по тези въпроси.

Зелената книга се състои основно от две части. Първата част разглежда общи въпроси относно изключенията от изключителните права, въведени с основния документ от европейското законодателство за авторско право - Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество („директивата“)². Другият документ от законодателството за авторското право, който има отношение към икономиката на знанието, Директива 96/9/ЕО за правна закрила на базите данни³, е анализиран в отделен доклад⁴. Въпреки това, в настоящия доклад ще бъдат разгледани и някои аспекти на тази директива, като например изключенията и ограниченията.

Втората част разглежда специфични въпроси, свързани с изключенията и ограниченията, които имат най-голямо значение за разпространението на знания, както и с това дали тези изключения следва да претърпят развитие в ерата на цифровото разпространение.

Зелената книга разглежда всички въпроси по един балансиран начин, отчитайки гледните точки на издателите, библиотеките, учебните заведения, музеите, архивните учреждения, изследователите, хората с увреждания и обществото като цяло.

1.2. Обхват на Зелената книга

В своя преглед на единния пазар⁵ Комисията подчертава необходимостта от насърчаване на свободното движение на знания и иновации като „петата свобода“ в рамките на единния пазар. Зелената книга основно проследява как изследователската дейност, науката и образователните материали се разпространяват сред обществеността и се стреми да установи дали знанията циркулират свободно във вътрешния пазар. При все това Зелената книга не се ограничава единствено до материали от научно и образователно естество. В обхвата ѝ са включени и такива материали, които, макар и да не попадат в тези параметри, играят важна роля за повишаване на знанията.

„Обществеността“, спомената в настоящата Зелена книга, включва учени, изследователи, учащи, а също и хора с увреждания или обикновени граждани, които желаят да развиват нивото на знанията и образованието си, използвайки Интернет. По-широкото разпространение на знания допринася за по-високо интеграционни и единни общества, които създават условия за равенство на възможностите в съответствие с приоритетите на предстоящата обновена Социална програма.

Високата степен на защита на авторското право е изключително съществена за създаването на творчески произведения. Авторското право гарантира поддържането и развиването на творческия импулс в полза на авторите, продуцентите, потребителите и широката общественост. Необходима е строга и ефективна система за защита на авторското право и сродните му права, която да осигури на авторите и продуцентите възнаграждение за техните творчески усилия и да насърчи продуцентите и издателите да инвестират в творчески произведения (виж съображения 10 и 11 от директивата). Издателският сектор е важен за европейската икономика⁶. Авторското право е също така и политика в съответствие с изискването за насърчаване на прогреса и иновациите. Комисията се стреми да получи становището на научно-изследователския сектор за начина на предоставяне на цифровото съдържание. Тези нови способи на предоставяне на съдържанието следва да позволят на потребителите и учените да имат достъп до защитеното съдържание при пълното съблюдаване на авторското право.

Традиционен подход в съществуващите закони за авторското право е стремежът да се установи равновесие между гарантирането на възнаграждение за реализирани в миналото творчество и инвестиции, и бъдещото разпространение на продукти на знанието чрез въвеждане на списък с изключения и ограничения, които да позволяват извършването на определени специфични действия, свързани с научните изследвания, дейностите на библиотеките и хората с увреждания. В тази връзка директивата въвежда изчерпателен списък с изключения и ограничения. В същото време тези изключения не са задължителни за държавите-членки и, дори когато биват приети на национално ниво, те често са формулирани по начин, по-ограничен от предписаното в директивата.

2. Общи въпроси

Директивата хармонизира правото на възпроизвеждане, правото на публично разгласяване, правото на предоставяне на публично разположение и правото на разпространение. Основният принцип, залегнал в хармонизацията, е да се осигури на притежателите на права висока степен на закрила, поради което обхватът на изключителните права е определен много свободно. Някои заинтересовани страни изразяват съмнение дали въвеждането на изключителни права води до справедливо разпределение на доходите между всички категории носители на права. Авторите (като композитори, филмови режисьори и журналисти) и особено артистите-изпълнители твърдят, че не са спечелили никакви значими приходи от упражняването на новото право на „предоставяне на разположение“, по отношение на ползването на техните произведения онлайн.

Освен aдаптирането на изключителните права към онлайн средата, с директивата се въведе, без това да е обвързваща в международен план практика, изчерпателен списък с изключения от закрилата на авторското право. Главната причина за наличието на такъв списък, изглежда, е да се ограничи възможността на държавите-членки да въвеждат нови или разширяват обхвата на съществуващите изключения извън позволеното от Директивата. В хода на законодателния процес държавите-членки постепенно въведоха актуалния списък с едно задължително изключение и 20 незадължителни изключения.

Условията за прилагане на изключенията са описани в доста общ смисъл. Избраният от съставителите подход определено осигурява на държавите-членки голяма гъвкавост в прилагането на съдържащите се в директивата изключения. Освен по отношение на изключението за временно копиране, националното законодателство може да бъде по-ограничаващо от директивата що се отнася до обхвата на изключенията. Със съдържащия се в директивата списък с изключения е постигната известна хармонизация, тъй като изчерпателният списък с изключения не позволява на държавите-членки да запазват или въвеждат изключения, които не са включени в него.

В допълнение, член 5, параграф 5 от директивата предвижда позволените от нея изключения и ограничения да се прилагат в определени специални случаи, които не засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект и не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права. Тази разпоредба е позната като „тристъпков тест“.

Формулировката на член 5, параграф 5 е израз на международните задължения на Общността в областта на авторското право и сродните му права. Тристъпковият тест е формулиран по подобен начин в член 9, параграф 2 от Бернската конвенция⁷ и – което е по-важно – в член 13 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правото върху интелектуална собственост (Споразумението „TRIPS”)⁸, по което Комисията е страна⁹. Тристъпковият тест е, следователно, част от международната правна рамка в областта на авторското право, обвързваща за Общността и нейните държави-членки. Той се е превърнал в основа за всички ограничения на авторското право¹⁰.

1. 
   Следва ли да се насърчава или да се предоставят указания за сключването на договорни споразумения между държателите на авторски права и потребителите за прилагане на изключения от авторското право?
   
2. 
   Следва ли да се насърчава, да се предоставят указания или образци за сключването на договорни споразумения между държателите на авторски права и потребителите по отношение на аспекти, необхванати от изключенията от авторското право?
   
3. 
   Адекватен ли е подходът, основаващ се на списък с незадължителни изключения, в светлината на развиващите се интернет технологии и преобладаващите икономически и социални очаквания?
   
4. 
   Следва ли определени категории изключения да станат задължителни, за да се гарантира по-голяма правна сигурност и по-добра закрила на бенефициерите на изключенията?
   
5. 
   Ако това е така, кои да бъдат те?
   

Зелената книга обръща внимание на изключенията от авторското право, които са с най-голямо практическо значение за разпространението на знания, а именно:

• 
  изключението в полза на библиотеки и архивни учреждения;
  
• 
  изключението, позволяващо разпространението на произведения за преподавателски и изследователски цели;
  
• 
  изключението в полза на хората с увреждания;
  
• 
  възможно изключение за съдържание, създадено от потребител.
  

Съгласно действащото законодателство за авторското право, общодостъпните библиотеки, учебните заведения, архивните учреждения и музеите се ползват от две изключения, предвидени в Директивата за авторското право:

• 
  изключение от правото на възпроизвеждане по отношение на специфични действия на възпроизвеждане за нетърговски цели (член 5, параграф 2, буква в) от директивата), и
  
• 
  по-тясно формулирано изключение от правото на публично разгласяване и правото на предоставяне на разположение за целите на частно изследване или проучване чрез специализирани терминали в помещенията на тези ведомства (член 5, параграф 3, буква н) от директивата).
  

Изключението от правото на възпроизвеждане е ограничено до „специфични действия на възпроизвеждане“. По този начин член 5, параграф 2, буква в) изпъква като единственото изключение, което изрично се позовава на първия клон на „тристъпковия тест“, както е заложено в член 5, параграф 5 от директивата, в който се изисква изключението да се ограничава до „някои специални случаи“. В съответствие с това и както е посочено в съображение 40 от директивата, това изключение следва да се ограничи до някои специални случаи и не следва да обхваща ползване, извършващо се в контекста на предоставяне в електронен вид на закриляни произведения или фонограми.

Според внимателно подбраната формулировка на горното изключение излиза, че то не освобождава напълно библиотеките или други бенефициери от съблюдаването на правото на възпроизвеждане. Възпроизвеждането е разрешено единствено в специфични случаи, които безспорно биха обхванали някои действия, необходими за съхранението на произведения, съдържащи се в каталозите на библиотеките. От друга страна, това изключение не съдържа ясни правила по въпроси като „смяната на формата“ или броя копия, които могат да бъдат правени по силата на това изключение. Подробните разпоредби в това отношение произлизат от взетите на национално равнище решения относно провежданата политика.

Някои държави-членки имат ограничителни разпоредби относно възпроизвеждането, което може да се прави от библиотеките. Правителството на Обединеното кралство в момента прави допитване¹² с оглед внасяне на изменения в член 42 от Закона за авторското право, дизайна и патентите (CDPA), който позволява на библиотеките и архивните учреждения да правят по едно копие на литературни, драматични или музикални произведения, съхранявани в техни постоянни колекции, за целите на съхранението и подмяната им. Правителството предлага това изключение да се разшири, за да включи и копирането и смяната на формата за звукозаписи, филми и радио- и телевизионни предавания, както и да се разреши повече от едно копие, когато за съхранението на постоянните колекции в достъпен формат може да се налага извършване на последователно копиране.

По отношение на съхраняването на произведения, библиотеките, архивните учреждения и музеите обикновено са тези, които съхраняват произведенията в дълготраен формат. Независимо от това, все повече нараства участието на частни субекти, каквито са например интернет търсачките, в широкомащабните проекти за цифровизиране. През 2005 г. например бе поставено началото на проекта Google Book Search с цел позволяване на търсене в съдържанието на книги в Интернет¹³. Google сключва споразумения с европейски библиотеки, с които се обхваща цифровизацията на произведения, предоставени на свободен достъп¹⁴. Издателите също експериментират със свободния електронен достъп до части или дори до пълни текстове на книги и разработват средства, позволяващи на потребителите да преглеждат съдържанието на книги. ¹⁵

Необходимо е да се подчертае, че дейността на частноправни субекти като търсачките в Интернет не може да се ползва от съдържащото се в член 5, параграф 2, буква в) изключение, което обхваща само публично достъпните библиотеки, учебните заведения, музеите или архивните учреждения и касае само дейности, които не са с пряка или непряка стопанска цел. Цифровизацията е свързана с правото на възпроизвеждане¹⁶, тъй като промяната на формата на едно произведение от аналогов в цифров формат изисква възпроизвеждане на произведението. Така например, преди да може да бъде цифровизирана, една книга трябва да бъде сканирана. По принцип притежателите на правата трябва да дадат предварително съгласието си за такова възпроизвеждане, освен ако сканирането не е обхванато от някое от изключенията. По подобен начин предоставянето на разположение на цифровизирано произведение за ползване в Интернет изисква предварителното съгласие на притежателя(-ите) на правата.

Проекти като Google Book Search, които са свързани със сканиране на произведения, които се съхраняват в библиотеки, с цел да се осигури възможност за търсене в тяхното съдържание чрез Интернет, обикновено се различават от дейности като създаването на връзки (линкове), дълбоки връзки (линкове), взаимни връзки или индексация, имащи отношение към произведения, които вече са достъпни онлайн. Например, по отношение на хипервръзките (електронна връзка към файл, качен в Интернет), германският Върховен съд реши, че произведенията не се възпроизвеждат чрез създаване на връзка или дълбока връзка (такава, която препраща потребителя до друга подстраница в рамките на една и съща електронна страница)¹⁷. В американското дело Perfect 10 срещу Google и Amazon¹⁸ съдът реши, че свързването с изображение в пълен размер в друга страница, което не изисква възпроизвеждане на оригиналните изображения, не накърнява правото на възпроизвеждане. Макар че някои съдилища считат миниатюрите, т.е. възпроизведени малки изображения, които улесняват връзките с други сайтове в Интернет, за накърняващи изключителното право на възпроизвеждане¹⁹, Районният съд в Ерфурт²⁰ реши, че използването на миниатюри за създаване на връзки (линкове) не поражда отговорност по отношение на авторското право, ако изображението е било публикувано в Интернет от притежателя на правата или с негово съгласие²¹.

Често се твърди обаче, че проектът Google Book Search надхвърля дейността на търсачката, която е предмет на спор по делото на германския Върховен съд Paperboy²² или по делото Perfect 10. По делото Paperboy търсачката е създала връзки към електронни страници, които са съдържали закриляни произведения, предоставени за достъп в Интернет със съгласието на притежателите на правата. Услугата Paperboy се е основавала на произведения, предоставени за достъп от други лица, и не би имала възможност да създаде връзка към произведение, което вече е било оттеглено от притежателя на правата. Освен това, услугата не е била свързана и с кеширане на произведението, тъй като връзката не би функционирала след оттеглянето на оригинала.

Съгласно действащото законодателство за авторското право, общодостъпните библиотеки, учебните заведения, архивните учреждения и музеите се ползват от тясно формулирано изключение от правото на публично разгласяване или правото на предоставяне на публично разположение на произведения или друг закриляни обекти, ако това се прави за целите на изследване или частно проучване, чрез специализирани терминали в помещенията на тези ведомства (член 5 параграф 3, буква н) от директивата).

Това изключение определено не обхваща електронното предоставяне на документи на крайни потребители на разстояние. Що се отнася до електронното предоставяне на материали на крайни потребители, съображение 40 от директивата посочва, че изключението за библиотеки и архивни учреждения не следва да обхваща „ползване, извършващо се в контекста на онлайн предоставянето на закриляни произведения или други закриляни обекти“.

3.1.3. Осиротели произведения

Въпрос, който излезе на преден план при широкомащабните проекти за цифровизация, е явлението, наречено „осиротели произведения“. „Осиротелите произведения“ са произведения, които все още имат авторско право, но чиито собственици не могат да бъдат идентифицирани или открити. Налице е значително търсене по отношение на относително евтиното разпространение в електронен вид на произведения или звукозаписи с образователна, историческа или културна стойност сред широката публика. Често се твърди, че такива проекти се забавят поради липсата на задоволително решение на въпроса с осиротелите произведения. Закриляните произведения могат да се превърнат в осиротели, ако данните за автора и/или друг(-и) подобен(-ни) притежател(-и) на права (например издатели или филмови продуценти) липсват или не са актуални. Често такъв е случаят с произведения, които вече не се използват за търговски цели.

Освен книги, понастоящем в библиотеки, музеи или архивни учреждения се съхраняват хиляди осиротели произведения, като например снимки или аудио-визуални произведения. Липсата на данни за тяхната собственост може да бъде препятствие пред предоставянето на публично разположение в електронен вид на тези произведения и може да възпрепятства работата по цифровото им възстановяване. Това важи с особена сила за случая с осиротелите филми.

Въпросът с осиротелите произведения е основно проблем на уреждането на правата, т.е. как да се гарантира, че потребителите, които предоставят на разположение осиротели произведения, няма да носят отговорност за нарушаване на авторското право, когато притежателят на правата се появи отново и докаже правата си върху произведението. Освен проблемите с отговорността, може да се окаже, че разходите и времето, необходими за откриване или идентифициране на притежателите на правата, особено в случаите на произведения в съавторство, са прекалено големи, за да оправдаят усилията. Това изглежда особено вярно по отношение на правата върху звукозаписите и аудио-визуалните произведения, които в момента се съхраняват в архивите на радио- и телевизионните оператори. Обхващането на осиротелите произведения от авторското право може да бъде препятствие пред разпространението на ценно съдържание и може да се разглежда като пречка пред приемствеността в творчеството. Въпреки това не е ясно в каква степен осиротелите произведения в действителност затрудняват използването на произведенията. Няма достатъчно икономически данни, които са необходими, за да могат да се определят количествените измерения на проблема на общоевропейско равнище.

Въпросът за осиротелите произведения в момента се разглежда както на национално²³, така и на равнище ЕС. САЩ²⁴ и Канада²⁵ също са предприели инициативи, свързани с осиротелите произведения. Макар че подходите към проблема се различават, предложените решения се основават предимно на един общ принцип: потребителят трябва да извърши добросъвестно търсене, за да се опита да установи или открие притежателя(-ите) на правата.

През 2006 г. Комисията прие препоръка²⁶, насърчаваща държавите-членки да създадат механизми, които да улеснят ползването на осиротели произведения и да насърчат достъпността на редица от известни осиротели произведения. Създадена бе експертна група на високо равнище в областта на цифровите библиотеки, в която бяха включени лица, заинтересовани от осиротелите произведения. Групата прие „Окончателен доклад за цифровото съхранение, осиротелите произведения и спрените от печат произведения“, а представители на библиотеки, архивни учреждения и притежатели на права подписаха „Меморандум за разбирателство относно осиротелите произведения“²⁷. Меморандумът съдържа набор от насоки за добросъвестно издирване на притежатели на права, както и общи принципи относно базите данни с осиротели произведения и механизмите за уреждане на права. На национално равнище следва да се разработят подробни решения.

6. 
   
   Каталог: pub -> ECD
   ECD -> Съдържание
   ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
   ECD -> I. въведение
   ECD -> Съвет на европейския съюз
   ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
   ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
   ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
   ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
   ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес
   
   
   
   Изтегляне 377.01 Kb.
   
   Сподели с приятели: