Програмата започва на живо

след 1 минута и 39 секунди.
Актуален брой на дистанционните зрители: 227501173.
„Цялата стена е дисплей?!“
Тя се втренчи в два и половина метровия екран и в този момент осветлението в църквата постепенно започна да отслабва. Уинстън очевидно се грижеше за приятното им прекарване с голямото шоу на Едмънд.
Лангдън стоеше в ъгъла на лабораторията като хипнотизиран — само че не от грамадната телестена, а от един малък предмет, който току-що беше забелязал, поставен върху изящен пиедестал като в музейна изложба.
В метална витрина със стъклена предна стена имаше запушена с тапа и надписана епруветка, която съдържаше мътнокафява течност. В първия момент Робърт се зачуди дали не е някое от лекарствата, които беше взимал някогашният му студент. После прочете етикета.
„Невъзможно — каза си. — Какво прави това тук?!“
По света имаше само няколко „прочути“ епруветки, но професорът знаеше, че тази определено спада към тях. „Не мога да повярвам, че Едмънд е притежавал една от епруветките!
— Сигурно я беше купил нелегално на космическа цена. — Също като картината на Гоген в Каса
Мила“.
Приклекна и впери очи в седемдесетгодишната епруветка. Етикетът от хартиено тиксо беше избледнял и изтъркан, но двете имена все още се четяха: „Милър — Юри“.
Настръхна, когато препрочете имената.
„Милър — Юри.“
„Господи… Откъде идваме?“
През 50-те години на XX век химиците Стенли Милър и Харолд Юри бяха провели легендарен научен експеримент, за да отговорят на същия този въпрос. Макар и неуспешен,
дръзкият им опит беше получил световни акламации и оттогава го наричаха „експеримент на
Милър-Юри“.
Робърт си спомняше урока по биология в гимназията, когато беше слушал в захлас как тези учени се опитали да възпроизведат условията от зората на съществуването на Земята — гореща планета, покрита с лишен от живот океан от врящи химически вещества.
„Първичният бульон“.
След като възпроизвели химическите вещества в древните океани и атмосферата — вода,
метан, амоняк и водород, — Милър и Юри нагрели сместа, за да имитират кипящите морета.
После я разтресли с електрически заряди, за да имитират мълнии. И накрая я оставили да се охлади, както били изстинали земните океани.
Бяха преследвали проста и смела цел — да запалят искрата на живота в безжизненото първично море. „Да симулират «Сътворението» единствено с научни средства“ — помисли си
Лангдън.
Милър и Юри изследвали сместа с надеждата в нея да са се образували първични микроорганизми — безпрецедентен процес, наречен „абиогенеза“. За съжаление опитите им да създадат „живот“ от мъртва материя не се увенчали с успех. Вместо това останали само с колекция от стъклени епруветки, които днес събираха прах в някой тъмен килер в
Калифорнийския университет в Сан Диего.

Креационистите до ден-днешен продължаваха да привеждат неуспешния експеримент на
Милър-Юри като научно доказателство, че животът не може да е възникнал на Земята без помощта на Бог.
— Трийсет секунди — прозвуча от тонколоните гласът на Уинстън.
Робърт изхъмка. Само преди минути Уинстън беше казал, че най-големите научни открития са довели до създаване на нови „модели“ на вселената. И че МареНострум е специализиран в компютърно моделиране — симулиране и последващ анализ на сложни системи.
„Експериментът на Милър-Юри е пример за ранно моделиране… симулиране на сложни химически реакции на първичната Земя“ — помисли си професорът.
— Робърт! — извика Амбра от дивана. — Започва!
— Идвам — отвърна той и тръгна към къта за почивка, внезапно обзет от подозрението, че току-що може да е зърнал част от онова, върху което е работил Кърш.
Докато вървеше, си спомняше драматичното встъпление на своя приятел на „моравата“ в музея „Гугенхайм“. „Нека сме като първите изследователи, хората, които зарязвали всичко и се отправяли в безкрайните океани. Наближава краят на ерата на религията и започва ерата на науката. Само си представете какво ще се случи, ако чудодейно научим отговорите на големите въпроси на битието“.
Когато се настани до Амбра, на огромния стенен екран течеше последното отброяване.
Тя го погледна изпитателно.
— Добре ли си, Робърт?
Лангдън кимна и в този момент се разнесе драматична музика. На стената пред тях се появи високото метър и половина лице на Едмънд. Прочутият футурист изглеждаше измършавял и уморен, но широко се усмихваше към обектива.
— Откъде идваме? — попита той. Вълнението в гласа му се усилваше обратнопропорционално на стихването на музиката. — И къде отиваме?
Амбра хвана ръката на Лангдън и нервно я стисна.
— Тези два въпроса са част от една и съща история — продължи Кърш. — Да започнем отначало — от самото начало.
Едмънд със закачливо кимване бръкна в джоба си и извади малък стъклен предмет —
епруветка с мътна течност, надписана с избелелите имена Милър и Юри.
Сърцето на Робърт се разтуптя бясно.
— Нашето пътуване започва много отдавна… четири милиарда години преди Христа… в първичния бульон.

91.
Седнал на дивана до Амбра, Лангдън се взираше в бледото лице на Едмънд на стъклената стена и с болка си мислеше, че приятелят му тайно е страдал, разяждан от фатална болест. В
момента обаче очите на футуриста сияеха от чиста радост и вълнение.
— След малко ще ви разкажа за тази мъничка епруветка. — Кърш я вдигна пред себе си. —
Но първо нека поплуваме… в първичния бульон.
Едмънд изчезна и проблесна светкавица, която освети кипящ океан с вулканични острови,
бълващи лава и пепел в бурната атмосфера.
— Тук ли е възникнал животът? — попита гласът на футуриста. — Спонтанна реакция във врящо море от химически вещества? Или може би микроб, дошъл с метеорит от космоса? Или е бил… Бог? За съжаление не можем да се върнем във времето и да присъстваме на този момент.
Известно ни е само какво се е случило след него, когато животът вече се е появил. Протекла е еволюция. И ние сме свикнали да я виждаме илюстрирана горе-долу така.
На екрана се материализира познатата хронология на човешката еволюция — приведена първобитна маймуна в началото на колона от все по-изправени хоминиди, свършваща с напълно изправен човек с гола кожа.
— Да, човекът е еволюирал — каза Едмънд. — Това е безспорен научен факт и въз основа на фосилните свидетелства ние сме разработили ясна хронология. Ами ако можехме да проследим еволюцията наопаки?
Лицето на Кърш изведнъж започна да се покрива с козина и той се преобрази в първобитен човек. Костната му структура се промени, все повече заприлича на маймунска и после процесът бясно се ускори, появяваха се все по-древни видове — лемури, ленивци, двуутробни,
птицечовки, двойнодишащи, връщащи се във водата и мутиращи в змиорки и риби, пихтиести създания, планктон, амеби, докато накрая от Едмънд Кърш остана микроскопична бактерия,
една-единствена клетка, пулсираща в безкраен океан.
— Най-ранните искрици живот — заяви футуристът. — Тук свършва лентата на нашия прожектиран отзад напред филм. Нямаме представа как от безжизненото химическо море са възникнали първите форми на живот. Просто не можем да видим първия кадър от тази история.
„Т равно на нула“ — помисли си Лангдън и си представи подобен връщащ се назад филм за разширяващата се вселена, в който космосът се свиваше в една-единствена точица светлина и космолозите стигаха до задънена улица.
— „Първопричината“ — продължи Кърш. — С този термин Дарвин назовава неуловимия момент на Сътворението. Той доказва, че животът непрекъснато е еволюирал, но не може да определи как е започнал процесът. С други думи, неговата теория описва оцеляването на най- годните, но не и тяхната поява.
Робърт се позасмя. Никога не беше чувал да го представят точно така.
— Но как все пак се е появил животът на Земята? С други думи, откъде идваме? — Едмънд се усмихна. — През следващите няколко минути ще получите отговор на този въпрос.
Повярвайте ми обаче, колкото и да е изумителен, този отговор е само половината от днешната ни история. — Той погледна право в обектива и се ухили злокобно. — Отговорът на въпроса
„Откъде идваме?“ е невероятно вълнуващ… само че отговорът на въпроса „Къде отиваме?“ е невероятно шокиращ.
Амбра и Лангдън се спогледаха озадачено и макар да усещаше, че Едмънд пак преувеличава,
професорът се чувстваше все по-неспокоен.
Кърш отново повдигна познатата епруветка с мътната течност.

— През петдесетте години на двайсети век двама такива изследователи, химиците Милър и
Юри, провели дързък експеримент, с който се надявали да установят точно как е възникнал животът.
Робърт се наведе към Амбра и ѝ прошепна:
— Тази епруветка е ей там. — И посочи витрината в ъгъла.
Тя се изненада.
— Защо е при Едмънд?
Лангдън сви рамене. Ако се съдеше по странната колекция предмети в жилището на стария му приятел, епруветката сигурно представляваше част от научната история, която Кърш беше искал да притежава.
Едмънд накратко описа опитите на Милър и Юри да пресъздадат първичния бульон и да
„сътворят“ живот в стъкленица с „мъртви“ химически вещества.
Екранът показваше избеляла статия в „Ню Йорк Таймс“ от 8 март 1953 година, озаглавена
„Да погледнем два милиарда години назад“.
— Този експеримент очевидно е бил посрещнат с напрегнато очакване — каза футуристът.
— Последиците щели да са потресаващи, особено за религиозния свят. Ако животът магически се беше появил в тази епруветка, щяхме категорично да се убедим, че химическите закони наистина са напълно достатъчни, за да възникне живот. Вече нямаше да имаме нужда от свръхестествено същество, което да се пресегне от небето и да ни дари искрата на
Сътворението. Щяхме да разберем, че животът просто възниква… като неизбежен вторичен резултат от природните закони. Нещо повече, щяхме да заключим, че тъй като животът спонтанно се е появил на Земята, почти със сигурност същото се е случило и на други места в космоса, с други думи, че човекът не е уникален, не е център на Божия свят, не е сам във вселената.
Едмънд въздъхна.
— Както мнозина от вас обаче знаят, експериментът Милър-Юри е бил неуспешен.
Образували се някои аминокиселини, но нищо, което дори малко да напомня живот. Химиците опитвали многократно, комбинирали съставките по различен начин, променяли начините на загряване, ала напразно. Явно животът, както отдавна били убедени вярващите, се нуждаел от божествена намеса. Милър и Юри накрая се отказали от експериментите си. Религиозната общност облекчено въздъхнала и научната общност се върнала към изследванията си. — Той направи пауза и в очите му заблестяха весели пламъчета. — Поне до две хиляди и седма…
когато се случи нещо неочаквано.
Кърш разказа, че след смъртта на Милър забравените епруветки на двамата химици били преоткрити в един килер в Калифорнийския университет в Сан Диего. Студентите му отново анализирали пробите, като използвали по-съвършени съвременни методи, например течна хроматография и масспектрометрия — и получили смайващи резултати. При оригиналния експеримент на Милър-Юри очевидно се образували много повече аминокиселини и сложни съединения, отколкото навремето били в състояние да установят. Новите анализи на съдържанието на епруветките дори идентифицирали няколко важни нуклеобази — градивните елементи на РНК и може би на… ДНК.
— Това удивително научно откритие отново потвърди идеята, че животът наистина просто възниква… без божествена намеса — каза в заключение Едмънд. — Експериментът Милър-
Юри явно всъщност е бил успешен, но му е било нужно повече време. Да си спомним един важен факт: животът е еволюирал в продължение на милиарди години, а тези епруветки са престояли в килера само малко повече от пет десетилетия. Ако хронологията на опита се измерваше в километри, нашата перспектива все едно е била ограничена само до първия

сантиметър…
Остави тази мисъл да увисне във въздуха.
— Излишно е да споменавам, че интересът към идеята за пресъздаване на живот в лабораторни условия изведнъж отново се възроди.
„Спомням си“ — помисли си Лангдън. Харвардските биолози бяха организирали факултетно парти под мотото „Създай си собствена бактерия“.
— Разбира се, съвременните религиозни водачи реагираха остро. — Едмънд постави с пръсти кавички около думата „съвременните“.
На стенния екран се появи началната страница на creation.com — Робърт знаеше, че уебсайтът често е бил обект на гневните подигравки на Кърш. Тази организация наистина проявяваше изключителна активност в разпространението на креационистките възгледи, но едва ли можеше да се посочи като показателен пример за „съвременния религиозен свят“.
Тя определяше мисията си по следния начин: „Да доказваме истинността на Библията и да потвърждаваме нейната достоверност — и особено на историята в Битие“.
— На този популярен и влиятелен сайт буквално има десетки постове за опасностите от продължаването на проучванията на Милър и Юри — каза Кърш. — Тези хора всъщност няма от какво да се страхуват. Даже експериментът да успее да създаде живот, това сигурно няма да се случи през следващите два милиарда години.
Едмънд за пореден път вдигна епруветката.
— Както можете да си представите, най-голямото ми желание е да съм в състояние да превъртя напред тези два милиарда години, да анализирам съдържанието на тази епруветка и да докажа, че всички креационисти грешат. За съжаление за тази цел ми трябва машина на времето.
— Той направи кисела физиономия. — И затова… аз я построих.
Лангдън погледна Амбра, която почти не помръдваше от началото на презентацията.
Тъмните ѝ очи бяха приковани в екрана.
— Не е чак толкова мъчно да се направи машина на времето — усмихна се футуристът. —
Сега ще ви покажа какво имам предвид.
На екрана се появи пуст бар, в който влезе Едмънд и се насочи към една от билярдните маси. Топките бяха подредени в обичайния триъгълник и очакваха някой да ги разбие. Той взе една щека, надвеси се над масата и решително удари топката бияч, която се затъркаля към другите топки.
В мига преди да се блъсне в тях Едмънд извика:
— Стоп!
Биячът замръзна на мястото си в момента преди удара.
— Ако сега поискам да предскажете кои топки ще паднат в джобовете, ще можете ли да го направите? — попита Кърш. — Няма, разбира се. Възможностите са хиляди. А ако имате машина на времето и превъртите петнайсет секунди напред в бъдещето, видите какво се случи и се върнете? Ако щете ми вярвайте, приятели, обаче ние вече разполагаме с такава технология.
Кърш посочи няколко миниатюрни камери по ръбовете на масата.
— С помощта на оптични сензори, които измерват скоростта, ротацията, посоката и оста на въртене на бияча, мога да получа математическа моментна снимка на движението на топката във всеки даден момент и на тази основа да направя изключително точни предвиждания за нейното бъдещо движение.
Веднъж Робърт беше използвал голф симулатор, който прилагаше подобна технология, за да предвиди с потискаща прецизност склонността на професора да изстрелва топките в гората.
Едмънд извади от джоба си голям смартфон, чийто дисплей показваше масата със замръзналата на мястото си виртуална топка бияч. Над нея имаше серия математически

уравнения.
— Като знам точната маса, положение и скорост на бияча, мога да изчисля неговите взаимодействия с другите топки и да предвидя резултата. — Футуристът докосна екрана и симулираният бияч се съживи, блъсна се в очакващите го топки, разби ги и прати четири от тях в различни джобове. — Четири топки — съобщи Кърш, без да откъсва поглед от телефона си. —
Доста добър удар. — Отново вдигна очи към публиката. — Не ми ли вярвате?
Едмънд щракна с пръсти над истинската маса и биячът звучно се удари в другите топки.
Същите четири се търколиха и паднаха в същите четири джоба.
— Не е точно машина на времето, обаче пак ни дава възможност да виждаме в бъдещето —
ухили се той. — А и ми позволява да променям физическите закони. Например мога да премахна триенето и скоростта на топките никога няма да намалява… постоянно ще се търкалят, докато накрая и последната не падне в джоба.
Кърш натисна няколко клавиша и отново пусна симулацията. Този път след разбиването рикоширащите топки не намаляваха скоростта си, бясно отскачаха и една по една падаха в джобовете, докато накрая на масата останаха да се движат само две.
— И ако ми омръзне да чакам последните две топки, мога просто да превъртя процеса напред. — Той докосна дисплея и двете топки бясно се затъркаляха насам-натам, а после и те паднаха в джобовете. — Така мога да виждам бъдещето много преди то да се е случило.
Всъщност компютърните симулации просто са виртуална машина на времето. — Замълча за миг.
— Естествено, всичко това е доста елементарна математика в малка затворена система като билярдната маса. Ами по-сложните системи?
Футуристът повдигна епруветката на Милър-Юри и се усмихна.
— Предполагам, че се сещате накъде бия. Компютърното моделиране е своеобразна машина на времето и ни позволява да виждаме бъдещето… може би дори милиарди години напред.
Амбра се разшава на дивана, без да откъсва поглед от лицето на Кърш.
— Както можете да си представите, аз не съм първият учен, който мечтае да моделира първичния бульон на Земята — продължи той. — Този експеримент теоретично е очевиден,
обаче на практика е кошмарно сложен.
Отново се появиха бурните първични морета, мълнии, вулкани и гигантски вълни.
— Моделирането на океанската химия изисква симулация на молекулно равнище. Все едно да предвиждаме времето толкова прецизно, че да знаем положението на всяка въздушна молекула във всеки даден момент. Следователно за каквато и да е сериозна симулация на първичното море е нужно компютърът да разбира не само физическите закони — движението,
термодинамиката, гравитацията, съхранението на енергия и така нататък, — но и химията, за да възпроизвежда вярно връзките между всички атоми във врящия океански бульон.
Камерата се „гмурна“ във вълните, образът се уголеми и показа една-единствена водна капка, в която бурен въртоп от виртуални атоми и молекули се свързваха и разкъсваха.
— За съжаление — Едмънд отново се появи на екрана, — симулация на толкова много възможни пермутации изисква огромна изчислителна мощност, далеч надхвърляща капацитета на всеки компютър. — Очите му пак заблестяха от вълнение. — Тоест… на всеки друг компютър, освен един.
Прозвуча орган, изпълняващ прочутото начало на „Токата и фуга в ре минор“ от Бах, и на екрана се появи зашеметяваща панорамна снимка на грамадния двуетажен компютър на Кърш.
— Е-Уейв — прошепна Амбра, за пръв път от доста време нарушавайки мълчанието си.
Лангдън се взираше в екрана. „Разбира се… блестящо“.
На този драматичен музикален фон Едмънд се впусна в емоционална видеоекскурзия около своя суперкомпютър и накрая показа неговия „квантов куб“. Органът завърши с гръмовна

кулминация — футуристът буквално прибягваше до всякакви изразни средства.
— В заключение, Е-Уейв е способен с изумителна точност да възпроизведе експеримента
Милър-Юри във виртуална реалност — накрая каза той. — Не мога да моделирам целия
първичен океан, естествено, затова създадох същата петлитрова затворена система, каквато са използвали двамата химици.
Появи се виртуална епруветка с химически вещества. Образът на течността неколкократно се уголеми и стигна до атомно равнище — атомите подскачаха в загрятата смес, свързваха се и се отделяха под влияние на температурата, електричеството и физическото движение.
— Този модел съдържа всичко, което сме научили за първичния бульон от времето на експеримента Милър-Юри, включително вероятното наличие на хидроксилни радикали от заредената с електричество пара и карбонилни сулфиди от вулканичната дейност, както и теориите за въздействието на „редукционната атмосфера“.
Виртуалната течност на екрана продължаваше да кипи и започнаха да се образуват групи атоми.
— Сега ще превъртим процеса напред… — развълнувано съобщи Едмънд и в замъглената от бързината картина започнаха да се образуват все по-сложни съединения. — След една седмица вече виждаме същите аминокиселини, каквито са установили Милър и Юри. — Образът отново се замъгли и продължи да се движи още по-бързо напред. — И после… към петдесетата година започваме да виждаме зачатъци на градивните елементи на РНК.
Течността вреше все по-бързо.
— Оставям процеса да тече! — още по-напрегнато извика Кърш.
Молекулите продължаваха да се свързват и сложността на структурите растеше с хода на столетията, хилядолетията и милионите години. Докато картините препускаха напред с невероятна скорост, Едмънд радостно попита:
— И знаете ли какво се появи накрая в епруветката?
Лангдън и Амбра развълнувано се наведоха напред.
Ликуващото лице на футуриста внезапно помръкна.
— Абсолютно нищо. Никакъв живот. Никаква спонтанна химическа реакция. Никакъв момент на Сътворение. Само безжизнена смес от химически вещества. — Кърш въздъхна тежко.
— Мога да направя едно-единствено логично заключение. — Той тъжно погледна в обектива. —
За сътворяването на живот е нужен… Бог.
Робърт зяпна смаяно. „Какви ги говори?!“
След малко някогашният му студент се усмихна дяволито.
— Или пък че съм пропуснал някоя важна съставка от рецептата.

92.
Амбра Видал седеше като хипнотизирана и си представяше милионите хора по цялото земно кълбо, които в момента също като нея унесено гледаха презентацията на Едмънд.
— Е, каква съставка пропусках? — попита Кърш. — Защо от моя първичен бульон не се раждаше живот? Нямах представа. И затова постъпих като всеки добър учен. Попитах човек,
който е по-компетентен от мен!
Появи се очилата жена: доктор Констанс Джерард, биохимичка от университета
„Станфорд“.
— Как можем да създадем живот ли? — засмя се тя и поклати глава. — Ами, не можем!
Тъкмо това е проблемът. Когато се стигне до процеса на създаване, до прекрачването на онзи праг, където неодушевените химически вещества образуват живи организми, цялата ни наука отива на кино. В химията няма механизъм, който да обясни какво се случва. Дори самата идея,
че клетките се организират във форми на живот, като че ли влиза в пряко противоречие със закона за ентропията!
— Ентропията — повтори Едмънд, който сега се появи на красив плаж. — „Ентропия“ е просто сложен начин да кажем, че нещата се разпадат. Науката твърди, че „една организирана система неизбежно се разваля“. — Той щракна с пръсти и в краката му изникна разкошен пясъчен замък. — Току-що организирах милиони песъчинки в замък. Да видим какво ще каже за това вселената. — След секунди в брега се разби вълна, която отнесе замъка. — Хопа, вселената откри моите организирани песъчинки и ги дезорганизира, като ги разнесе по плажа. Това е ентропия в действие. Разбиващите се в брега вълни никога не носят пясък във формата на замък.
Ентропията разгражда структурата. Във вселената никога не възникват спонтанни пясъчни замъци, а само изчезват.
Кърш пак щракна с пръсти и се пренесе в елегантна кухня.
— Когато си стопляте кафето, вие насочвате топлинна енергия към чаша — каза той, като извади димяща чаша от микровълнова фурна. — Ако оставите тази чаша на кухненския плот за един час, топлината се разнася в стаята и се разпространява равномерно като песъчинки по плаж. Отново ентропия. И процесът е необратим. Колкото и да чакате, вселената никога няма сама да ви стопли кафето. — Футуристът се усмихна. — Няма да ви направи здрави счупените яйца, нито ще ви построи пак разрушения пясъчен замък.
Амбра си спомни, че веднъж беше видяла инсталация, наречена „Ентропия“ — редица стари циментови тухли, всяка по-разтрошена от предишната, постепенно превръщащи се в купчина отломки.
Отново се появи доктор Джерард, очилатата биохимичка.
— Живеем в ентропична вселена, свят, чиито физически закони не организират, а

Изтегляне 2.15 Mb.

Сподели с приятели: