в политиката, дал ход на разделението между Душа и Наука, когато разпространил своя задълбочен ръкопис
De revolutionibus orbium coelestium („За въртенето на небесните сфери"). Този труд от 1543 г. смело заявил, че не Земята, а Слънцето е центърът на „Небесните сфери". Днес е ясно, че във времето на Коперник това се е считало за ерес, защото неговата прогресивна теория за Вселената била в противоречие с „безпогрешната" Църква, която твърдяла, че Земята е центърът на Божието царство. Коперник вярвал, че Инквизицията ще унищожи и него самия, и еретичните му възгледи, затова благоразумно изчакал да наближи краят на дните му, за да публикува своя труд. Страхът за сигурността му се оправдал напълно. Петдесет и седем години по-късно Джордано Бруно, монах от
Ордена на доминиканците, който имал неблагоразумието да говори открито и да защити теорията за
Вселената на Коперник, бил изгорен на кладата за своята ерес. Коперник надхитрил Църквата - трудно се измъчва някой, който вече е в гроба. Тъй като не можела да убие вестоносеца, в крайна сметка се наложило Църквата да се изправи срещу самото послание.
Век по-късно френският математик и философ Рене Декарт настоявал да се използват научни методи, за да се провери истинността на вече наложените „истини". Невидимите сили на духовния свят очевидно не се поддавали на подобен анализ. В постреформаторската ера учените били поощрявани да разработват трудове върху материалния свят, а духовните „истини" били отпратени в областта на религията и метафизиката. Духът и другите метафизични понятия били подценявани като
„ненаучнообосновани", защото техните истини не можели да бъдат доказани чрез аналитични научни методи. Важните „неща" за живота и Вселената попаднали под юрисдикцията на рационалните учени.
Ако може да се каже, че разделението между Душа и Наука се
нуждаело от още доводи, то ги получило през 1859 г., когато Еволюционната теория на Дарвин направила невиждана сензация. Тя се разпространила из цялото земно кълбо подобно на клюките в интернет в наши дни. Била горещо приветствана, защото принципите, на които почива, хармонират с опита на хората в грижата за домашните им любимци, в отглеждането на животни и растения. Дарвинизмът приписва произхода на човечеството на случайно стечение на наследствените изменения, което означава, че не е нужно да търсим божествена намеса в живота си и в науката. Модерните учени благоговеели пред Вселената не по-малко от свещениците-учени преди тях, но въоръжени с теорията на Дарвин, те вече нямали нужда да се обосновават с Божията ръка като велик „диригент" на сложния порядък в природата.
Видният дарвинист Ернст Майр пише: „Когато се чудим как е възникнало това съвършенство, отговорите, до които достигаме, са
винаги произволно, непланирано, случайно и по стечение на обстоятелствата..." (Мауг 1976).
Въпреки че според Дарвиновата теория целта на житейските борби е оцеляването, тя не конкретизира средствата, които трябва да се използват за постигането й. Очевидно в тази борба
„всичко е позволено", защото целта е оцеляване
на всяка цена. Неодарвинистът Майр предлага вместо да формираме живота си според някакви морални норми, да се подчиняваме на закона на джунглата. Неодарвинизмът по своята същност защитава тезата, че тези, които притежават повече, са си го заслужили. Ние в западния свят сме приели за даденост, че цивилизацията ни се дели на
„имащи" и „нямащи". Не желаем да
се занимаваме с факта, че всичко в този свят си има цена. За жалост, към числото на нещата, за които нехаем, влизат и болната ни планета, и бездомните, и експлоатацията на деца, които са ушили дизайнерските ни дънки...
Сподели с приятели: