Биология на убежденията
Изтегляне 1.49 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Биология на убежденията - Брус Липтън (2006), Липтън-Магията на медения месец, Пространство на вариантите - Вадим Зеланд, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда
| Изминахме дълъг път от първа глава, в която се изправих пред паникьосаните си студенти по медицина и започнах пътуването си към Новата биология. Но в цялата книга не се отклонявах много от темата, която зададох в първата глава - а именно, че интелигентните клетки могат да ни научат как да живеем. Сега, когато сме в края на книгата, ми се иска да обясня как проучването ми върху клетките ме превърна в духовна личност. Освен това искам да обясня защо съм такъв оптимист за съдбата на планетата ни, въпреки че, предполагам, понякога е трудно да си оптимист, ако всекидневно четеш вестници. Нарочно отделих дискусията върху душата и науката от останалите глави в книгата, озаглавявайки този раздел „Епилог". Епилогът обикновено представлява кратък текст в края на дадена книга, който обобщава съдбата на героя в нея... в този случай това съм аз. Когато проникновението, което предизвика у мен написването на тази книга, ме споходи за първи път преди двадесет години, открих в него нещо толкова истинско, че то мигновено промени живота ми. Още в първия миг от моето голямо просветление мозъкът ми започна да се опиянява от красотата на нововъзникналата у него представа за механиката на клетъчната мембрана. Секунди по-късно бях обхванат от толкова искрена и дълбока радост, че сърцето ме заболя и от очите ми потекоха сълзи. Механиката на новата наука ми разкри съществуването на нашата духовна същност и безсмъртие. За мен изводите бяха толкова убедителни, че на мига от неверник се превърнах в ревностен вярващ. Знам, че за някои от вас заключенията, които ще изложа в този раздел, са твърде спорни. Изводите, направени в предишните глави, се базират на четвърт век проучвания върху клонираните клетки и се основават на удивителните нови открития, които променят разбиранията ни за тайните на живота. Изводите, които правя в този епилог, се основават и на научния ми опит, а не се дължат на внезапен изблик на религиозна вяра. Знам, че традиционните учени може би няма да застанат зад тях, защото те засягат душата, но аз ще ви ги представя с увереност по две причини. Едната е философското и научно правило, наречено Бръснач на Окам. Съгласно принципа на Бръснача на Окам, когато съществуват няколко теории, обясняващи един и същи проблем, за най- вероятна се приема най-простата хипотеза и тя бива разглеждана първа. Новата наука, която разглежда мембраната като мозък, и принципите на квантовата физика дават най-елементарното обяснение, което важи не само за традиционната медицина, но и за философията на нетрадиционните практики и за енергийното лечение. Освен това, след толкова много години използване на тези научни принципи, което съм описал в книгата, мога да потвърдя, че те притежават силата да променят живота. Но все пак допускам, че когато науката ме доведе до моя еуфоричен момент на прозрение, преживяването наподобяваше спонтанното обръщане, описвано от мистиците. Помните ли библейската история за Савел 11 , който бил повален от коня си от мълния? При мен нямаше такава мълния, която да падне върху ми от карибското небе. Но влетях като луд в медицинската библиотека, защото същността на клетъчната мембрана, която се беше „отпечатала" в съзнанието ми съвсем рано сутринта, ме беше убедила, че сме безсмъртни, духовни същества, които съществуват независимо от телесната си обвивка. Бях чул някакъв неопровержим вътрешен глас, който ми казваше, че водя живот, основан на погрешното схващане, че гените контролират биологичните процеси, както и на това, че всичко свършва, когато физическото тяло умре. Бях прекарал години в изучаването на молекулярните контролни механизми на същото това физическо тяло и в онзи поразителен момент осъзнах, че протеиновите „превключватели", които контролират живота, изначално се включват и изключват от сигналите, подавани от околната среда... Вселената. Може би сте изненадани, че именно науката ме отведе до този момент на духовно просветление. В научните среди думата „душа" се приема толкова топло, колкото думата „еволюция" сред фундаменталистите. 11 Рожденото име на ап. Павел – Б.р. Както знаете, вярващите и учените възприемат живота по коренно различен начин. Когато животът на един вярващ не върви, той се моли за помощ на Бог или друга невидима сила. Ако учен срещне проблем, той тича към лекарския кабинет за лекарство. Той може да получи облекчение само с хапче против стомашни киселини. Фактът, че науката ме отведе до духовно проникновение е съвсем на място, защото последните резултати от изследванията върху физиката и клетките откриват нови връзки между света на Душата и този на Науката. Тези две области са били отделени една от друга преди векове, по времето на Декарт. Въпреки това аз искрено вярвам, че само тогава, когато Душата и Науката се обединят отново, ще имаме средствата да създадем един по-добър свят. Изтегляне 1.49 Mb. Сподели с приятели:
|