Бизнес компас република узбекистан през 2013 г. Обща информация



Дата14.09.2017
Размер330.28 Kb.
БИЗНЕС КОМПАС

РЕПУБЛИКА УЗБЕКИСТАН

ПРЕЗ 2013 г.

1. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ
ТЕРИТОРИЯ – 448 900 кв.км.

НАСЕЛЕНИЕ - на 01.01.2014 г. наброява 30,49 млн. души, с плътност 65,8 д. на кв. км. Градското население съставлява 51%, а селското 49%.

СТОЛИЦА – гр. Ташкент с население от 2,3 милиона жители

РЕЛИГИИ - Ислям (предимно сунити) – 93 %;

- Православни - 4 %;

- Други - 3%.

НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК - Ден на независимостта – 1 септември

Официални празници:


  • Нова година – 1 януари;

  • Ден на защитника на отечеството – 14 януари;

  • Международен ден на жената – 8 март;

  • Навруз - 21 март;

  • Ден за памет и почит – 9 май;

  • Ден на учителя и наставника – 1 октомври;

  • Ден на Конституцията – 8 декември.

Религиозни празници – Ураза байрам и Курбан байрам

НАЦИОНАЛНА ВАЛУТА – узбекски сум

ОФИЦИАЛНИ ЕЗИЦИ - държавен език е узбекски, като успоредно с него се използва и руски език.
2.АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛЕНИЕ

Република Узбекистан се дели административно на 12 области (вилояти), една автономна република и един град: 1. град Ташкент; 2. Андижанска област; 3. Бухарска област; 4. Ферганска област; 5. Джизакска област; 6. Наманганска област; 7. Навойска област; 8. Кашкадаринска област; 9. Самаркандска област; 10. Сърдаринска област; 11. Сурхандаринска област; 12. Хорезъмска област; 13. Ташкентска област и 14. Република Каракалпакстан.



Кратка географска информация за страната:

Република Узбекистан е разположена в Централна Азия. Общата дължина на държавната граница на Република Узбекистан е 6621 км. Граничи: на североизток с Киргизстан, на север и на северозапад с Казахстан, на запад и югозапад с Туркменистан, на изток и югоизток с Таджикистан, на юг – с Афганистан. Границата по Аралско море е около 600 км. Площта, която заемат реките и езерата е 4,92% от територията на страната. По-голямата част от територията на страната е разположена между двете най-големи реки на Узбекистан (и на цяла Централна Азия) – Сърдаря на север (с дължина 3019 км) и Амударя на юг (с дължина 2540 км). Тези реки се вливат в Аралско море. Останалите по-големи реки в страната са Зарафшан, Чирчик, Кашкадаря и Ахангаран. Аралско море (площ 66 хил.кв.м) е най-голямото езеро в Централна Азия. То навлиза в Узбекистан със своята южна част. През първата половина на 20 век режимът на Аралско море е бил устойчив. От 1961г. нивото на Арал спада и езерото започва да пресъхва и настъпва екологична катастрофа.

Климатът в Узбекистан е изключително разнообразен. Средната температура през януари варира от +4°С до -8°С. Средната температура през юли е от 22°С до 42°С. Най-ниските температури през зимата достигат до - 45°С, а най-високите през лятото до +50°С. Средно годишните валежи в равнинната част са около 90-580 мм/кв.м, а в планинските райони - 460-910 мм/кв.м. По особености на релефа територията на Узбекистан се дели на две части. По-голямата част (78,7%) се състои от равнини, останалата (21,3%) е заета от планини и котловини. Населението на страната е концентрирано основно в долините на реките. Голяма част от територията на страната се състои от пустини и степи и е непригодна за живот. В Узбекистан има малко езера, като най-голямото от тях е Аралско езеро. Най високата точка над морското равнище е Хазрет Султан - 4 643 м (Гисарския хребет, Сурхандаринска област), а най-ниската – депресията Мъинбулак -12,8 м (пустинята Къзълкум). На територията на Узбекистан има над 3000 вида растения, 91 вида бозайници, 57 вида влечуги, 400 вида птици, над 40 вида риби.

Съобразно природните условия, територията на Узбекистан се подразделя на два големи района - равнинен и предпланински - планински.



Равнинната част на страната обхваща северозападните и западните райони. Ландшафтът на равнинната част е разположен на височина 100-250 м над морското равнище. Климатът е най-сух. Равнините се състоят основно от пустини. Най-големите пустини са Каракум и Къзълкум. Равнинната част се дели на три физикогеографски района: 1. Устюрт; 2. Долна Амударя; 3. Къзълкум.

Предпланинската – планинска част на страната включва в себе си югоизточните и източните й територии. Тя се дели на 6 физикогеографски района: 1. Сурхандаря; 2.Кашкадаря; 3. Зарафшанска долина; 4. Мирзачул; 5. Чирчик-Ахангаранска долина; 6. Ферганска долина.

Територията на Узбекистан е сеизмична. Само през ХХ в. са регистрирани няколко разрушителни земетресения: Андижанско (1902 г.), Каратагско (1907 г.), Чаткалско (1949 г.), Ташкентско (1966 г.), Газлийско (1976 г. и 1984 г.). В планините сеизмичната активност е по-голяма, отколкото в равнините.


3. ФОРМА НА УПРАВЛЕНИЕ

Република Узбекистан е унитарна държава, с президентска форма на управление.



Президент - Ислам Абдуганиевич КАРИМОВ

Президентът на Република Узбекистан се явява държавен глава и осигурява съгласуваното функциониране и взаимодействие на органите на държавната власт. Избира се от гражданите на Република Узбекистан въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право, при тайно гласуване, за срок от 5 години.



Висш законодателен орган - двукамерен Парламент, съставен от:

- Сенат Олий Мажлис (Горна камара) - състояща се от 100 депутата, от тях 84 се избират по време на избори (по шест от всяка област, от Република Каракалпакстан и от столицата Ташкент), а 16 депутата се назначават от президента. Председател на Сената – Илгизар СОБИРОВ

- Законодателна палата Олий Мажлис (Долна камара) - състояща се от 150 депутата. 135 от местата в Долната камара са разпределени между представители на 4 партии и независими кандидати от инициативни групи, а 15 места са за представителите на Екологично движение на Узбекистан. Председател на Законодателната палата е Дилорам ТАШМУХАМЕДОВА



  • Жокарги Кенес (парламент Каракалпакстан) - 86 депутата;

  • Кенгаши на народните депутати от областите и град Ташкент (общо за цялата страна) - 734 депутата;

  • Кенгаши на народни депутати на градовете с областно подчинение (общо за цялата страна) - 806 депутата;

  • Кенгаши на народните депутати от районите (общо за цялата страна) - 4494 депутата.

Понастоящем в Законодателната палата на парламента на Узбекистан са представени четири политически партии и една обществена организация:

  • Либерално-демократическа партия на Узбекистан;

  • Народно-демократическа партия на Узбекистан;

  • Политическо обединение „Миллий тикланиш”;

  • Социал-демократическа партия „Адолат”;

  • Обществена организация „Екологично движение на Узбекистан”.

Изпълнителната власт се осъществява от Кабинет на Министрите на Република Узбекистан. Той се състои от министър-председател, заместници, министри, председатели на държавни комитети и премиера на Република Каракалпакстан.

Състав на кабинета:



Министър-председател – Шавкат Миромонович МИРЗИЯЕВ

Заместници на министър-председателя:

  • Рустам Судикович АЗИМОВ - първи заместник-министър председател;

  • Адхам ИКРАМОВ, Ельмира БАСИТХАНОВА, Батир ЗАКИРОВ, Улугбек РОЗУКУЛОВ, Гуломжон ИБРАХИМОВ.

Председател на Съвета на министрите на Република Каракалпакстан –Бахадир Янгибаевич ЯНГИБАЕВ.

Министри:

  • Министър на финансите - Рустам Содикович АЗИМОВ

  • Министър на икономиката –Галина Каримовна САИДОВА;

  • Министър на външноикономическите връзки, инвестициите и търговията –Ельор Маджидович ГАНИЕВ;

  • Министър на труда и социалната защита –Актам Ахматович ХАИТОВ;

  • Министър на културата и спорта – Минхажидин Мирзажанович ХОДЖИМАТОВ;

  • Министър на вътрешните работи –Адхам Акрамович АХМЕДБАЕВ;

  • Министър на външните работи –Абдулазиз Хафизович КАМИЛОВ;

  • Министър на отбраната –Кабул Раимович БЕРДИЕВ;

- Министър на висшето и средно-специалното образование – Алишер Васикович ВАХОБОВ;

  • Министър на народното образование –Улугбек Илясович ИНОЯТОВ;

- Министър на селското и водно стопанство –Шухрат Журакулович ТЕШАЕВ;

  • Министър на правосъдието –Нигматилла Тулкинович ЮЛДАШЕВ;

  • Министър на здравеопазването - Анвар Валиевич АЛИМОВ;

- Министър на извънредните ситуации - Турсинхан Айдарович ХУДАЙРБЕРГЕНОВ.

На местно равнище изпълнителната власт се представлява от хокимиятите (областни, градски и районни), ръководени от хокими.


4. ПРИРОДНИ РЕСУРСИ

Богатият минерално-суровинен потенциал на Узбекистан се оценява на 3,5 трил. долара и е една от основните гаранции за икономическа и политическа независимост на страната. Страната е на първите места в света по запаси на злато, мед, уран, сребро, цинк, олово, волфрам и редки метали. По официални данни Узбекистан има запаси от 185 800 тона уран, от които 138 800 тона са „пясъчен” тип, а 47 000 тона са „черни шисти”. Страната заема 12 място по добив на природен газ в света. Най – големите находища на природен газ са в: Газли, Учкир, Шуртан, Уртабулак, Зеварди, платото Устюърт. Узбекистан изнася природен газ в РФ, Китай, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. В страната има находища на каменни въглища (Ангренско, Шаргунско, Байсунско и др.), кварц, антимон, мрамор (Газган, Аманкуган, Дасам, Майбулак), гранит, варовик, гипс и др.


5. ДАНЪЧНА СИСТЕМА

Всички данъци и плащания към държавния бюджет от юридическите и физически лица в страната се изчисляват и извършват в съответствие с Данъчен кодекс. Този нормативен акт се състои от две части: Обща – регулира общите въпроси на данъчното законодателство, отношенията по въвеждането на данъците и на другите задължителни плащания и отношенията, свързани с изпълнението на данъчните задължения; Специализирана – определя реда за изчисляване на данъчните задължения, особеностите на данъчното облагане за отделните категории данъчно задължени лица.

Съгласно данъчното законодателство в Узбекистан се заплащат следните основни видове данъци и акцизи: данък печалба на юридическите лица - 8 %; ДДС - 20 %; данък върху дивиденти и лихви – 10%; акциз на алкохолна продукция и цигари, съответно 17% и 30%; данък имущество за юридически лица е 4% от стойността на собствеността; поземлен данък за юридически лица -20%; данък за благоустройство и развитие на социалната инфраструктура – 8% от чистата печалба и данък общ доход – 25%.
6. ТРАНСПОРТ И ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА

В Узбекистан са развити всички съвременни видове транспорт с изключение на морския.

Общата дължина на автомобилните пътища в страната е 184 000 км. От тях 42 654 км. са магистрални пътища за общо ползване, в т.ч. 3 979 км. международни пътища и 14 069 км. с републиканско значение. През територията на Р Узбекистан преминават 20 международни транспортни коридора.

Общата развърната дължина на основните ЖП линии възлиза на около 4200 км, от тях 930 км са електрифицирани. Оператор на железопътната мрежа в страната е железопътната компания на Република Узбекистан ГАЖК „Узбекистон темир йуллари”. Основната й дейност е: транспортиране на товари по ЖП линии; ремонт и техническо обслужване на ЖП вагони; превоз на пътници; обслужване и обновление на локомотивния и вагонен парк и изграждане и поддръжка на ЖП инфраструктурата.

Въздушните съобщения на Узбекистан се осъществяват от държавната авиокомпания „Узбекистон хаво йуллари”. Тя изпълнява редовни полети до 44 дестинации, включително Америка, Европа, Близкия и Средния Изток, Югоизточна и Централна Азия, ОНД (23 дестинации) и по 11 направления за вътрешни полети.

Между Република България и Република Узбекистан не функционира пряка въздушна линия. Пътуванията с въздушен транспорт между двете страни се осъществяват с транзитно преминаване през Истанбул или Москва.


7. ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ НА УЗБЕКИСТАН ПРЕЗ 2013 Г.
Динамика на основните макроикономически показатели на

узбекистанската икономика в периода 2011 г.-2013 г.

( в парично изражение)




Показател

Мерна единица

2011

2012

2013

Брутен вътрешен продукт

млрд. сум

77750,6

96589,8

18986,9

Промишлено производство

млрд. сум

41655,9

50730,6

1105,8

Селскостопанска продукция

млрд. сум

19633,6

24370,3

0849,4

Инвестиции в основен капитал

млрд. сум.

17518,6

22067,0

7557,3

Строителни дейности

млрд. сум.

9438,1

11311,8

5080,8

Превоз на товари

млн.тон

1269,0

1343,9

387,3

Превоз на пътници

млн. души

6341,8

6744,3

988,0

Сектор услуги

млрд. сум

41083,3

51809,0

53337,6

Търговия на дребно

млрд. сум

28357,0

36917,8

7463,7



Динамика на основните макроикономически показатели на

узбекистанската икономика в периода 2011 г.-2013 г.

(в % спрямо предходната година)




Показател

2011

2012

2013

Брутен вътрешен продукт

8,3

8,2

8

Инфлация

7,6

7

6,8

Промишлено производство

6,3

7,7

8,8

Селскостопанска продукция

6,6

7

6,8

Инвестиции в основен капитал

7,9

11,6

9,8

Строителни дейности

8,5

11,5

16,6

Превоз на товари

8,7

5,4

4,4

Превоз на пътници

5,9

5,8

4,2

Сектор услуги

13,2

14,2

14,3

Търговия на дребно

16,4

13,9

14,8



Привлечени инвестиции в икономиката на Узбекистан за периода 2008 г.- 2013 г.


година

Инвестиции в млрд. сум

Ръст спрямо предходната година в %

2008

8483,7

28,3

2009

12531,9

24,8

2010

15409,1

22,9

2011

17518,6

7,9

2012

22067,0

11,6

2013

27557,3

9,8

С цел привличане на чуждестранни инвеститори в Узбекистан се прилагат преференции и данъчни облекчения, които са валидни при следните нива на преки инвестиции:



  • от 300 000 до 3 млн.щ.д. – за 3 г.;

  • от 3 млн.щ.д. до 10 млн.щ.д. – за 5 г.;

  • над 10 млн.щ.д. – за 7 г.

Данъчните облекчения са валидни за отраслите: производство на радиоелектроника, компютърна и изчислителна техника, лека промишленост, производство на коприна, на строителни материали, хранително-вкусова промишленост и производство на птиче месо и яйца, месна и млекопреработвателна промишленост, химикофармацевтична промишленост.

В Узбекистан действат специални икономически зони (СИЗ), които имат специален статут и са създадени с цел облекчаване на работата на чуждестранните инвеститори, като това са: СИЗ в гр. Ангрен и СИЗ в гр. Навои.

На територията на СИЗ „Ангрен” действа особен данъчен режим и митнически облечения. Регистрираните в СИЗ стопански субекти се освобождават от поземлен данък, данък имущество, данък печалба, данък благоустройство и развитие на социалната инфраструктура, единен данъчен платеж (за малките предприятия), отчисления към Републиканския пътен фонд и Републиканския фонд за училищно образование, в съответствие с обема на преките инвестиции, както следва:

- от 300 000 щ.д. до 3 млн.щ.д. – за срок от 3 години;

- от 3 млн.щ.д. до 10 млн.щ.д. – за 5 години;

- над 10 млн.щ.д. - за 7 години.

Създадена е система на принципа „едно гише” за желаещите да се регистрират в СИЗ.

СИЗ в гр. Навои е разположена в района на международното летище. На територията й действа особен митнически, валутен и данъчен режим, опростен ред за влизане, пребиваване и напускане от чуждестранни граждани, както и облекчен ред за упражняване на трудова дейност от чуждестранни граждани. Регистрираните в СИЗ „Навои” стопански субекти се освобождават от поземлен данък, данък имущество, данък печалба, данък благоустройство и развитие на социалната инфраструктура, единен данъчен платеж (за малките предприятия), отчисления към Републиканския пътен фонд и Републиканския фонд за училищно образование, в съответствие от обема на преките инвестиции, както следва:



  • от 3 млн.евро до 10 млн.евро – за 7 години;

  • от 10 млн.евро до 30 млн.евро – за 10 години, като в следващите 5 г. ставките на данък печалба и единния данъчен платеж са с 50% по-ниски от действащите;

  • над 30 млн.евро - за 15 години, като в следващите 10 г. ставките на данък печалба и единния данъчен платеж са с 50% по-ниски от действащите.

Регистрираните в свободната зона стопански субекти се освобождават от плащането на мита (освен таксите за митническо оформяне) за целия период на функциониране на зоната при внос на производствено оборудване, суровини, материали и комплектуващи изделия, необходими за производство на продукция за износ. При внос на оборудване, суровини, материали и комплектуващи изделия, необходими за производство на стоки за узбекския пазар, се начисляват мита в размер на 50% от действащите, с отсрочка за плащането им до 180 дни, ако в законодателството не е установен по-благоприятен режим.

На регистрираните в свободната зона стопански субекти се разрешава да извършват взаимни разплащания в рамките на зоната в чуждестранна валута, да плащат в конвертируема валута доставките на стоки и услуги от страна на стопански субекти, които се явяват резиденти за Узбекистан, както и да използват удобни за тях условия и форми за разплащания при износ и внос на стоки и услуги.


Външна търговия

Узбекистан не е член на Световната търговска организация. Страната членува в МВФ, Световната банка, ЕБВР, Азиатската банка за развитие, ОИК, ОЕС. През 1992 г. Узбекистан подписа споразумение за техническо сътрудничество с Европейския Съюз.

През 2013 г. бяха запазени положителни тенденции в развитието на външната търговия на Узбекистан, спрямо 2012 г. Външнотърговският оборот се увеличи с 9,6 % , като достигна 28,8 млрд. долара. Износът се увеличи с 10,9% до 15 млрд. долара, а вносът в Р Узбекистан беше 13,8 долара, което е ръст от 7,7% спрямо 2012 г. Външнотърговският баланс на страната възлиза на сума от 1,2 млрд. долара
Стокообмен на Република Узбекистан в периода 2011 г. – 2013 г.

(в млн. долара)



 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

Стокообмен общо

25537,4

26176,6

28894,8

в това число:

-

-

-

- страни от ОНД

11107,5

12293,5

12316,3

- останали страни

14429,9

13883,1

16578,5

Износ-общо

15027,4

14150,1

15087,4

в това число:

-

-

-

- страни от ОНД

6719,9

7629,2

7155,4

- останали страни

8307,5

6520,9

7932,0

Внос-общо

10510,0

12026,5

13807,4

в това число:

-

-

-

- страни от ОНД

4387,6

4664,3

5160,9

- останали страни

6122,4

7362,2

8646,5



Динамика на структурата на износа и вноса (в %)




Всичко

Страни от ОНД

Други страни




Дял в общия обем в %

Дял в общия обем в %

Дял в общия обем в %




2012

2013

2012

2013

2012

2013

Износ - общо

100

100

100

100

100

100

памук

9,3

7,7

4,0

6,0

16,2

9,3

хранителни стоки

6,4

9,8

8,4

16,2

3,9

4,0

химическа продукция

5,6

4,0

2,9

2,8

9,1

5,1

енергоносители

34,6

31,1

53,8

40,9

9,5

22,3

метали

7,8

6,3

1,4

16,0

16,0

10,8

машини и оборудване

6,5

5,5

11,2

10,7

0,3

0,7

услуги

17,3

16,2

10,6

12,3

26,1

19,7

други

12,5

19,4

7,7

9,7

18,9

28,1

Внос - обшо

100

100

100

100

100

100

хранителни стоки

10,9

9,7

16,5

14,6

7,2

6,7

химическа продукция

13,7

14,3

8,7

8,5

17,0

17,7

енергоносители

6,6

7,3

16,5

19,1

0,2

0,3

метали

7,2

7,9

13,7

14,4

3,0

4,0

машини и оборудване

45,9

44,1

24,1

18,9

60,0

59,2

услуги

5,8

5,8

4,2

5,4

6,7

6,0

други

9,9

10,9

16,3

19,1

5,9

6,1



8. РАЗВИТИЕ НА ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И УЗБЕКИСТАН

Външнотърговски стокообмен между България и Узбекистан


(в хил.долара)

Години:

Стокообмен

Износ


Внос

Салдо

2008 г.

13 615

11 253

2 362

8 891

2009 г.

12 880

10 516

2 365

8 151

2010 г.

13 242

9 949

3 293

6 656

2011 г.

16 213

11 415

4 798

6 618

2012 г.

21 908

16 603

5 305

11 299

2013 г.

25 919

23 722

2 197

21 524

Външната търговия между България и Узбекистан през последните години се характеризира с многократното нарастване на българския износ, съставен от промишлени стоки като медикаменти, козметика, машини и апарати.

През 2013 г. стокообменът между двете страни отбеляза нарастване с 18.3 % спрямо 2012 г., българският износ за Узбекистан с 42.8 %, а вносът отбеляза спад с 58.5 %.
Водещи стоки в износа на България за Узбекистан през 2013 г.


Стоки:

% дял

Медикаменти

59.7

Доилни машини и млекопреработващи машини и апарати

9.7

Антидетонатори, антикорозионни добавки, присадки за добавяне към минерални масла (включително към бензина)

9.2

Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати

3.9

Преси, гроздомелачки и аналогични машини и устройства за производство на вино, на плодови сокове или подобни напитки

3.0

Апарати и устройства за обработване чрез загряване, сваряване, изпичане, дестилация, ректификация, стерилизация

1.6

Помпи за течности

0,9

Полимери на пропилена или на други олефини в първични форми

0,9



Водещи стоки във вноса на България за Узбекистан през 2013 г.


Стоки:

% дял

Минерални или химични торове

83,2

Влакнести маси, получени от хартия или картон

7,1

Фъстъци непечени

4,8

Нефтен газ и други газообразни въглеводороди

4,6


България може да разшири своя износ за Узбекистан на широка гама стоки от областта на:

- селското стопанство - фермерските стопанства в Р Узбекистан (създадени на мястото на бившите Совхози) се нуждаят не само от техника за обработка на земите и събиране на реколтата, но и от техника и технологии за по-нататъшното преработване на произведената селскостопанска продукция. Линиите за преработка, сушене и консервиране на селскостопанска продукция се очертават като особено перспективни на пазара в Р Узбекистан за българските производители;

- хранително-вкусовата промишленост – консервирани храни, детски храни и пюрета, кашкавал, сирене, вина, коняк;

- фармацевтичната промишленост – утвърждаване на внасяните български лекарства и препарати, увеличаване на обемите и разширяване на номенклатурата;

- парфюмерийната и козметична промишленост – разширяване на номенклатурата на внасяните стоки;

- текстилната промишленост – качествени мъжки и дамски облекла от среден и по-висок клас, със собствена утвърдена марка;

- обувната промишленост – качествени мъжки и дамски обувки;

- машиностроенето - подемно-транспортни машини, електро- и мотокари, резервни части и оборудване за тях – хидравлични помпи и компоненти, електродвигатели и т.н., металорежещи, металообработващи, дървообработващи и селскостопански машини;

- електротехническата продукция;

- строителните услуги и материали, като строителни смеси, санитарно оборудване (смесители за вода) и др.


Български инвестиции в Узбекистан

- „Bultex Eurostar” (със съучредител българската фирма „Кокет”) произвежда трикотажни изделия. Във фабриката работят около 500 човека и се произвежда основно детска конфекция под регистрираните български и европейски марки на фирма „Кокет”.

- в гр. Термез работи транспортен терминал на „СОМАТ” АД. Компанията реализира годишно около 2500 - 3000 броя превози от България и Европа до Узбекистан.

- смесено българо-узбекско предприятие „Комби-Востока” за производството на парфюмерийна и козметична продукция, ориентирано за експорт в Централна Азия.

- ПРИСТА ОЙЛ ХОЛДИНГ ЕАД съвместно с Националната холдингова компания „Узбекнефтегаз” създаде смесеното предприятия „Уз-Приста”, което произвежда българската марка синтетични и полусинтетични двигателни масла. Производството се осъществява във Ферганския нефтопреработвателен комбинат. Към настоящия момент „Приста Ойл” реализира инвестиционен проект в гр. Ангрен за изграждането на завод за рециклиране на отработени технически масла по съвременни стандарти и технология.

Към настоящия момент няма регистрирани инвестиции на узбекистански икономически субекти в България.


Туризъм

Туристическите връзки между България и Узбекистан са все още слабо развити. Съществува потенциал за по-активното им развитие, както по отношение на нарастване на броя на узбекските туристи в България (основно за летен туризъм на Черноморието), така и за откриване на Узбекистан като нова туристическа дестинация за българските туристи (културно-исторически туризъм, под мотото на „Великият път на коприната”, ловен туризъм, екстремен ски-спорт).

За да се създадат реални условия за увеличаване на туристопотока е необходимо разширяване на чартърните полети между узбекистанската столица Ташкент и летищата по българското Черноморие Варна и Бургас.

През 2008 г. бяха подписани Меморандум за взаимно разбирателство и сътрудничество между Националната компания „Узбектуризъм” и фирма „DM Travel” за разширение на туристическия обмен между България и Узбекистан, а така също Меморандум за взаимно разбирателство и сътрудничество между Националната компания „Узбектуризъм” и фирма „Stan 1” Ltd. за разширение на туристическия обмен между двете страни и за организиране на ученически туризъм от Узбекистан в България.

По отношение на трети страни, с РМС № 48 от 27 януари 2012 година нашата страна прие до датата на пълното ни присъединяване към Шенгенското пространство Република България да признава едностранно като равностойни на нейните национални визи, за целите на краткосрочно пребиваване за не повече от 3 месеца в рамките на всеки 6-месечен период, считано от датата на първото влизане документи, издавани от държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, както и от Швейцария и Лихтенщайн.
Посещения на узбекистански туристи в България


2010 г.

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2013 към 2012 г.

673

651

896

979

9,3 %


Активизирането на двустранното българо-узбекско сътрудничество в икономическата област би могло да се осъществи чрез:

- откриване на пряка въздушна линия между двете страни, която ще благоприятства и стимулира взаимните контакти на фирмено ниво между представителите на малкия и среден бизнес;

- развитие на междубанковото сътрудничество с цел създаване на механизъм за експортно застраховане, основно касаещо доставките на български фирми в Узбекистан за избягването на съществуващи проблеми в търговията, свързани с неосъществени плащания при български износ за фирми от Р Узбекистан или платени от наши фирми, а неизвършени доставки по внос в Р България от узбекски фирми;

- задълбочаване на контактите между браншови и междуотраслови организации, асоциации, холдинги и т.н., като следва да се има предвид, че в повечето основни отрасли в Р Узбекистан се запазва централизираният контрол на държавните ВТО върху външнотърговската дейност;

- организиране на бизнесфоруми и на срещи с представителите на бизнеса от двете страни под егидата на търговско промишлените палати;

- стимулиране на участието на представители на бизнеса в международни изложения и панаири в двете страни, чрез реципрочно предоставяне на облекчения – безплатни щандове, безплатно настаняване и др.



Често срещани трудности, от страна на български фирми:

Основен проблем се явява конвертацията на валута – след реализацията на даден продукт в страната е необходимо местната валута „узбекски сум” да се обърне в чуждестранна валута, което става посредством Централната банка по ред, определен от Министерски съвет и отнема от 1 до 2 месеца. За избягването на това усложнение е препоръчително узбекския партньор да има разработена схема и да се работи с авансово разплащане. Друг вариант е след реализацията на даден продукт да се закупи друг (например през борсата или директно), който след това да се реализира на външен за страната пазар и по този начин да се набавят валутни постъпления. Трети вариант е да се пристъпи към създаване на смесено предприятие с местни лица. В този случай, ще могат да се ползват определени облекчения по отношения на данъци, мита, изградена дистрибуторска мрежа и посредством последващ износ на съседните пазари да се набавя конвертируема валута.

Друг проблем за чуждите фирми е, че държавната политика е експортно ориентирана и силно протекционистка по отношение на родното производство. По тази причина вносните мита и ставки са изключително високи, като могат да достигнат до 200 % , в зависимост от продукта.

Съгласно законодателството на страната вносните стоки се облагат с импортно мито; акцизен данък на подакцизни стоки (по определен номенклатурен списък); ДДС - 20 %) и митнически сборове за митническо оформление, която е 0,2 % от митническата стойност на импортираната стока.


Междуправителствена българо-узбекска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество

На 15 ноември 2012 г. в София се проведе третата сесия на МПК, на която бяха набелязани редица мерки за разширяване на двустранните връзки в областта на търговията, инвестициите, научно-техническото сътрудничество и образованието, туризма, селското стопанство, транспорта, съобщенията и др. Като съпътстващо мероприятие БТПП организира българо-узбекистански бизнес форум.

Съпредседател на МПК от българска страна е министърът на регионалното развитие г-жа Десислава Терзиева, а от узбекска страна Ельор Ганиев – министър на външноикономическите връзки, инвестициите и търговията. Към настоящия момент е в ход подготовката на Четвърта сесия на Смесената комисия през м.юни 2014 г. в Ташкент.
Ддвустранни срещи и форуми

През периода 26-29.08.2013 г. извънредният и пълномощен посланик на Република България в Република Узбекистан със седалище в Москва Бойко Коцев посети Ташкент и се срещна с г-н Батир Закиров – заместник министър- председател и председател на Държавния комитет по архитектура и строителство, г-н Абдулазиз Камилов – министър на външните работи, г-н Ельор Ганиев – министър на външноикономическите връзки, инвестициите и търговията, г-н Рахмонбек Усманов – кмет на гр.Ташкент и г-н Алишер Шайхов – председател на Търговско-промишлената палата. В състава на българската делегация бяха включени и представители на българския бизнес.



Договорноправна база

Между България и Узбекистан са подписани следните по-важни документи:

- Споразумение за икономическо и научно-техническо сътрудничество между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан, подписано на 4 април 2007 г. в Ташкент, в сила от деня на подписването му;

- Договор между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на туризма, подписан на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 14 декември 1998 г.;

- Договор между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 31 март 1999 г.;

- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и на плащане на данъци върху доходите и имуществото, подписана на 24 ноември 2003 г. в София, в сила от 21 октомври 2004 г.;

- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за международни автомобилни превози на пътници и товари, подписана на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 24 декември 1998 г.;

- Меморандум между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на транспорта, подписан на 24 юни 1998 г. в София, в сила от 27 ноември 1998 г.;

- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана на 7 май 1999 г. в Ташкент, в сила от 18 октомври 1999 г.;

- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за международни комбинирани превози на товари, подписана на 24 ноември 2003 г. в София;

- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на железопътния транспорт, подписана на 24 ноември 2003 г. в София;

- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на информационните технологии и комуникации, подписана на 6 ноември 2008 г. в Ташкент;

- Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Узбекистан за сътрудничество в областта на охраната на правата в интелектуалната собственост, подписана на 6 ноември 2008 г. в Ташкент;

- Меморандум за намерения между Министерството на транспорта на Република България и Националната авиокомпания на Република Узбекистан "Узбекистон хаво йуллари", подписан на 25 юни 1998 г. във Варна, в сила от деня на подписването;

- Спогодба за сътрудничество в областта на туризма между Българската асоциация на туристическите агенции и Националната компания “Узбектуризъм”, подписана на 23 ноември 2003 г. в София, в сила от деня на подписването;

- Споразумение за размяна на информация, маркетингови и логистични проучвания между Република България и Република Узбекистан, подписано от българска страна от директорите на БДЖ ЕАД, Параходство БМФ ЕАД и Пристанище Варна ЕАД, а от узбекска страна от председателите на ГАЖК „Узбекистон Темир йуллари” и ГАК „Узвнештранс”, подписано на 22 ноември 2003 г. в София, в сила от деня на подписването;

- Спогодба за сътрудничество между Търговско-промишлената палата на Република България и Палатата на стокопроизводителите и предприемачите на Република Узбекистан, подписана на 25 ноември 2003 г. в гр.София, в сила от деня на подписването.;

- Спогодба за сътрудничество между “Булбанк” и Националната банка за външноикономическа дейност на Република Узбекистан, подписана на 25 ноември 2003 г. в гр.София, в сила от деня на подписването;

- Меморандум за взаимно разбирателство и сътрудничество между БТПП и „Узинфоинвест” към Министерството на външноикономическите връзки, инвестициите и търговията на Р Узбекистан, подписан на 6 ноември 2008 г. в Ташкент;

- Меморандум за взаимно разбирателство и сътрудничество между БТПП и „Узинкомцентър” към Министерството на външноикономическите връзки, инвестициите и търговията на Р Узбекистан, подписан на 6 ноември 2008 г. в Ташкент;

- Меморандум за взаимно разбирателство и сътрудничество между Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА) и Националната компания „Узбектуризъм”, подписан на 6 ноември 2008 г., Ташкент;

- Споразумение за сътрудничество между Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Търговско промишлената палата (ТПП) на Узбекистан, подписано на 6 ноември 2008 г. в Ташкент.

Полезни контакти

Официални електронни страници с информация за митническия и данъчен режим на страната, основните местни закони регламентиращи външноикономическата и стопанска дейности.


Портал на държавната власт в Р Узбекистан

(+998) 71 2398295, 2398676, 2398260, факс: 2398463;

Уеб сайт: www.gov.uz



Олий Мажлис на Р Узбекистан

2398559, 2398546,2382696; Уеб сайт: www.parliament.gov.uz

Централна Банка на Р Узбекистан

(+998) 71 2336829, 2333509; www.cbu.uz

Министерство на икономиката

(+998) 71 2326400, 2326500, 2326320;

Факс: (+998) 71 2326372

Уеб сайт: www.mineconomy.uz

Email: mineconomy@mmes.gov.uz



Министерство на външните работи

Тел: (+998) 71 233-64-75; Факс: (+998) 71 239-15-17 
E-mail: rnews@mfa.uz; Уеб сайт: www.mfa.uz

Министерство на външноикономическите връзки, инвестициите и търговията

100029, ул. “Тарас Шевченко”№1;Тел. (+998) 71 2385000

Факс (+998) 71 2385200

Email: secretary@mfer.uz; Уеб сайт: http://www.mfer.uz


Агенция за привличане на чуждестранни инвестиции “Узинфоинвест”

100029, ул. “Тарас Шевченко”№1

тел. (998 71) 2389100; 2389800; Факс: (998 71) 2389200

Е-mail:info@uzinfoinvest.uz; www.investuzbekistan.org


Държавен митнически комитет

http://www.customs.uz

Информация за дейността в митническата област

www.customsreform.uz

Държавен данъчен комитет на Р Узб.

www.soliq.uz

Държавен комитет по статистика на Р Узбекистан

www.stat.uz

Агенция за автомобилен и речен транспорт на Р Узбекистан (изпълнява функциите на министерство за транспорта)

100128, Ташкент, ул. Эульфияханум №3

Тел. +998 71 244 72 85; факс +998 71 244 72 86/244 56 83

Email:info@uzaart.uz; www.uzaart.uz



Контактна информация за местни търговско-промишлени палати, стопански камари и браншови организации.


Търговско-промишлена палата на Р Узбекистан

www.chamber.uz

ГАК "Узбекенгилсаноат"

www.legprom.uz

ГАК "Узкимесаноат"

www.uzkimyosanoat.uz

АК "Узавтосаноат"

www.uzavtosanoat.uz

ХК"Узмевасабзавотузумсаноат-холдинг"

www.uzvinprom.com

НХК "Узбекнефтегаз"

www.uzneftegaz.uz

Асоциация на бизнес инкубаторите и технопарковете на Р Узбекистан

www.binc.uzsci.net

Асоциация на межд. спедитори на Узбекистан

www.uifa.uz

Асоциация на адвокатите в Р Узбекистан

www.advocates.uz

Асоциация на транспорта и транспортните комуникации

Тел. (+998) 71 2398509

Email: uztrans@sarkor.uz




Информация за надеждни консултантски и юридически фирми в Р Узбекистан, които могат да бъдат търсени за съдействие от българския бизнес.

Консултантски фирми за външнотърговски и митнически режими, пазарен достъп:



  • ООО "SKS Consulting" - 700047, г. Ташкент, ул. „Шахрисабская”, 85

Тел.: (+998 71) 133 87 97; (+99871) 132 07 12; Факс: (+99871) 133 93 34;

E-mail: info@sks-consult.com; www.sks-consult.com

7.4.2 Консултантски фирми за пазарни проучвания и маркетинг, телемаркетинг, намиране на потенциални партньори:

- „Stafar Consulting” - 100084, г. Ташкент

ул. „АмираТемура” 107Б, Международный Бизнес Центр

Тел: (+99871) 1385868/48, 1389700; Факс: (+99871) 1385910

info@stafar.uz; www.stafar.uz


  • Avesta Research” - 100084 г. г. Ташкент

ул. „Амира Темура”, 107а (2 етаж); тел: +(998 71) 138-9754; тел/факс: +(998 71) 138-5751; E-mail: research@avestagroup.com; www.research.uz
- „Donaev Management Consulting”

100078, г. Ташкент

ул. „Узбекистон овози”, №2; Юнусабадский район

Тел.: +(998 71) 139 11 83, 139 45 15; Факс: +(998 71) 139 89 42

E-mail: bdonaev@hotmail.com; www.donaev.com
- MBM Guruhi - Business Training and Consulting Group

700070 Tashkent

12 Shota Rustaveli St., 3. floor

Phone: (++998 71) 152 24 75, 115 26 56, 115 2610; Fax: (++998 71) 115 2610

Electronic Business Card : http://www.cefe.net/hetsch

E-mail: irina@mbm.uz, office@mbm.uz, ihetsch@bcc.com.uz; www.mbm.uz


Юристи по регистрация на фирми, клонове, регистрационни и лицензионни режими:

- „Adleks – Advokat”

100047, г. Ташкент; Ул. „Шахрисабз” №85

Тел.: +(998 71) 133 9324, 132 0712, 133 5339, 133 8218;

Факс: +(998 71) 133 9334

Е-мейл: adleks-advokat@mail.ru; www.ciargroup.net
Юристи по търговски спорове:

- Адвокатска фирма „Huquqiy Garant” – Румия Сатарова

г. Ташкент, ул. „Чолпан-ота” №81

Моб. тел.: +998 97 401 11 93

Е-mail: rushana_spb@mail.ru


Координати на Посолството на Р България в Р Узбекистан и на СТИВ-Ташкент.

Посолство на Р България в Р Узбекистан

гр. Ташкент, 100031, ул. „Ракатбоши” 52

Тел.: (+998 71) 256 48 88 – централа

(+998 71) 255 40 17 – консулска служба

Факс: (+998 71) 120 33 73

Дежурен телефон: (+998 90) 987 12 00

E-mail: Embassy.Tashkent@mfa.bg


Служба по търговско-икономическите въпроси в гр. Ташкент

гр. Ташкент, 100031, ул. „Бешагач” 1

Тел. (+998 90) 948 35 81

Е-mail: ikirev@mee.government.bg



Бизнес-компаса е изготвен от Иван Кирев, ръководител на СТИВ-Ташкент.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница