Блага дума железни врати отваря

Изтегляне 22.92 Kb. страница 1/2 Дата 14.05.2023 Размер 22.92 Kb. #117692

Навигация на страницата:

• Блага дума – железни врати отваря” /Есе/

Благата дума представлява ключ към постигането на желаната цел независимо от нейните морални измерения; благата дума не е задължително израз на истината - напротив - тя е средство да се предразположи събеседника на всяка цена, домогване до другия. „Благостта” на думите е оръжие, зад което може да стои принцип на добронамереност към човека отсреща, но също така конформизъм и лицемирие, прикрита лъжа. Този въпрос, обаче, не стои пред традиционната култура, която, в случая, подхожда към действителността прагматически, а не етически. Изразът внушава, че в човешките отношения всичко е постижимо с правилно избрана речева стратегия и това допълнително се подчертава от хиперболата в пословицата. Силата на словото има и друг аспект - благата дума достига до места, недостъпни за други сили. Това показва висока степен на развитие на традиционната устна култура, която, като че ли, дава предпочитания на словесните пред физическите действия, словото е оценностено изключително високо. Думата може да руши, но може и да изгражда, да прониква, да свързва, да проправя пътища в сложните човешки отношения. Чрез словото човекът търси и намира мястото си в света. Вгледайте се, за да видите добрината, която прави всеки. Някои хора я правят дори без да осъзнават това. Добрата дума не е нещо сложно, не е услуга която връщаш. Тя помага на приятел, подава ръка, дарява топлина, която сгрява сърцето. Така малките добрини, правят големи неща. Най-силното продължение на думите е мълчанието: мълчанието на уловената птица, която е замръзнала от страх; мълчанието след изстрела; мълчанието, наситено с очакване; мълчанието на влюбените; мълчанието, пълно с обич или омраза; мълчанието, заредено с безразличие. Въпреки многото начини за изразяване, най-важният си остава словесният. Ако искаме да бъдам откровени и да ни разберат правилно, трябва да съберем смелост и да използваме думите. А техните „заместници” правят общуването по- емоционално. „Блага дума – железни врати отваря” /Есе/ Личните взаимоотношения са жизненоважни за нас както въздухът, който дишаме. Всички знаем, че „блага дума железни врати отваря”. В последно време като че ли добрите думи се чуват по – рядко от грубостите. Всеки се мисли за повече от другия и се държи толкова неучтиво, нетактично, неуважително. А каквото правим, това и получаваме. Всички ние се нуждаем от приятели, любими партньори, от доброжелателни хора, с които да споделяме и радости, и мъки, опасения и успехи. Това общуване докосва най-нежните и тънки струни и обогатява най-затънтените кътчета на душата ни. Споделяйки, човек се разтоварва, изчиства от тежко бреме, което носи като излишен товар. Душата на човека трябва да е свободна, спокойна, за да работи и да твори пълноценно, защото всеки човек е специален, уникален и заслужава уважение независимо от социалния му статус. Всеки носи зрънцето, от което да поникне величие, красота и да разгърне талантите си. Стига да знае как да стигне до тях, защото те се намират дълбоко в нас. Най-важното, което хората трябва да знаят, е, че малката подадена ръка навреме е по – ценна от безмерните закъснели грижи после. Във взаимоотношенията хората проявяват преходност, днес се обичат и си разказват всичко, утре са скарани и не искат да се виждат. Точно тук е мястото на прошката. Тя помага да си простим и да продължим напред, пак да се обичаме и да останем приятели или да продължим трудната си връзка. Най-разпространеният начин за общуване е с думи. Те са навсякъде около нас. С тях изразяваме своите мисли, чувства, желания. Думата може да приласкае, да разколебае, да разсмее, да разплаче, да разгневи, да убие. Има много пословици за нея: „Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя”, „Казана дума – хвърлен камък”, „Думата не е врабче, ама когато я изпуснеш, не се улавя”, „Добра дума – златен ключ”, „Блага дума железни врати отваря”. Без съмнение, никой не би се наел да оспорва проверената с вековете истинност на народните пословици и поговорки. Преминали нелекия изпит на времето, те чакат подходяща житейска ситуация, за да дадат ориентир и отговор на възникналите въпроси. В българската народна култура съществуват значителен брой пословици и поговорки посветени на „думата” – словото. Те са едни от най-популярните, използват се и до днес. Това е напълно естествено – традиционната колективистична устна култура на българите е задала готови формули, които да регулират словесното поведение и да не допускат потенциални конфликти, възникващи при комуникация между членовете на общността. Малко по – особен е случаят с пословицата „Блага дума – железни врати отваря”. Тя представлява формула – стратегия на словесното поведение, а от там и начин за житейска активност. За разлика от други текстове, поставящи акцента върху етичната страна на човешкото общуване /добрата дума – лошата дума/, тук такъв аспект липсва. Благата дума представлява ключ към постигането на желаната цел независимо от нейните морални измерения; благата дума не е задължително израз на истината – напротив – тя е средство да се предразположи събеседника на всяка цена. „Благостта” на думите е оръжие, зад което може да стои принципна добронамереност към човека отсреща, но също така и лицемерие, прикрита лъжа. Този въпрос, обаче, не стои пред традиционната култура, която, в случая, подхожда към действителността прагматически, а не етически. Изразът внушава, че в човешките отношения всичко е постижимо с правилно избрана речева стратегия и това допълнително се подчертава от хиперболата в пословицата. Силата на словото има и друг аспект – благата дума достига до места, недостъпни за други сили. Това показва висока степен на развитие на традиционната устна култура, която, като че ли, дава предпочитания на словесните пред физическите действия, словото е оценностено изключително високо. Думата може да руши, но може и да изгражда, да прониква, да свързва, да проправя пътища в сложните човешки отношения; чрез словото човекът търси и намира мястото си в света. „Блага дума – железни врати отваря” е метафоричен израз на една прагматична житейска философия, която предоставя на индивида готова формула на човешки взаимоотношения, формула необходима за съществуването в един свят на утвърдени от традицията норми и условности. Нанизът от думи прави гердана, с който се окичваме и вървим между хората. Говорният ни език е показателен за нашия характер и настроения. Употребяваме най – различни съчетания от думи и изречени с добро намерение, постигаме успех в общуването. С един звук можем да предизвикаме съответстващи реакции у околните. Една дума, произнесена тихо или високо, има различно въздействие – звучи като молба или заповед, а никой не иска да слуша заповеди, защото го сковават. Като поднесем с уважение всичко, което имаме да кажем, печелим добро отношение и не нараняваме нито себе си, нито някой друг. „Блага дума железни врата отваря!” Колко добре ще бъде да се замислим, преди да изречем нещо и да преценим дали ни харесва и ако ни харесва, тогава да го насочим навън. Да удостояваме себе си и хората с най-добрата си реч. Да използваме почтени съзвучия, с които ще носим радост на слушателите ни. А това ще ни дари с удоволствие, ще почувстваме вълшебството и красотата на всяка дума! ‘’Блага дума железни врати отваря’’ Благата дума достига до места, недостъпни за други сили. Това показва висока степен на развитие на традиционната устна култура. Тя като, че ли дава предпочитания на словесните пред физическите действия. Думата може да руши, но може и да изгражда, да прониква, да свързва и да проправя пътища в сложните човешки отношения. Чрез словото човекът търси и намира мястото си в света. Думите са комбинация от букви или произволно изречени звукове. Думите са изразно средство, служещи за нормалната комуникация между хората. Те имат способността да достигат до душата на човек. Думата е тази, която може да те накара да се усмихнеш, да се разплачеш, да изпиташ различни емоции. Една блага дума е възможно да те разчувства, да те подтикне към едно благородно дело, каквото е прошката. „ Блага дума – железни врати отваря“ е метафоричен израз на една прагматична житейска философия, плод на колективното мислене, която предоставя готова формула на човешките взаимоотношения. Тази формула е необходима за съществуването в един свят на утвърдени от традицията норми и условности. Благата дума представлява ключ към постигането на желаната цел независимо от нейните морални измерения. Думите са оръжие на словото, зад което може да стои добронамереност към човека от среща, но също така лицемерие и прикрити лъжи. Изразите от благи думи внушават, че в човешките отношения всичко е постижимо с правилно избрана речева стратегия. Като цяло във всяка една ситуация е по-добре да се държиш мило и вежливо. Така вероятността да получиш от събеседника си същото е много по-голяма. Благата дума отваря не само нови възможности, но и е ключ към най-важната врата, тази към сърцето на човека. Ако е произнесена искрено и откровено, тя често става основа за развитие на едно ново приятелство и любов. Най-хубавото е, че вратите на всяко сърце се отварят с мили и топли думи. Един богат, но прост, неграмотен човек, изпратил сина си в странство да учи. Един ден бащата получил писмо от сина си, но като неграмотен, той го занесъл на един касапин да го прочете. Касапинът чете с груб, рязък глас: Татко, изпрати ми пари, трябват ми. – Виж го ти, хем иска пари, хем грубо пише. Няма да му изпратя нищо! – казал бащата. Като му минал гневът, той занесъл писмото на фурнаджията, добър човек, с мек характер. Фурнаджията отворил писмото и чете с мек глас: Татко, моля ти се, изпрати ми пари, трябват ми. – А, сега е друго нещо! Като се моли, ще му изпратя. Поднесени по този начин думите са притежавали магическа сила да влияят върху чувствата им и да отворят „железните врати „ към сърцето на този, към когото са предназначени. Именно думите са били първоизточникът, който сигнализира за породените емоционални трепети. Първоначално добронамереността ни в общуването, предразполага комуникирането ни в положителна посока. Благата дума е и средството, което сплотява хората от различни възрастови групи, различни етноси, различни религии и т.н. Доброто послание, положителната нотка в изказа влияе благотворно за една добронамерена комуникативност между хората. Хората сме различни по нрав, притежаващи своя собствена личностна характеристика. Някои притежават умението да комуникират много лесно и открито с останалите хора, други са по-затворени и изричането на една блага дума има способността да те накара да се довериш, да те накара да повярваш в искреността на човека отсреща. От друга страна думите изпълняват и нараняваща, критична функция, имаща за цел да те подтикне към преосмисляне на собствените си действия и постъпки. Пътят към прошката в повечето случаи е съпроводен с изричането на блага дума. Ако обърнем поглед отново към фолклора, към народното творчество, именно там можем да откроим моментът на прошката съпроводен с изричането на благи, чувствителни думи, от молещия опрощение. Това твърдение ясно проличава, когато свиден син се прощава с либе или с родната си майчица, но обричащ се в името на милата си роднина. В такива лични моменти изречените благи думи, притежават способността да отворят железните врати към скърбящите сърца на близките и те да се примирят с принудителната раздяла. В много различни произведения, от видни наши автори като Иван Вазов, Христо Ботев и други благата дума е носител на добрината, мира и всички положителни добродетели. Чрез стихотворната форма най-често се предава закодираното послание на авторите, имащи за цел да подтикнат българския народ да прогледне и да отвори железните врати към българската принадлежност. Всяка груба дума се отразява вредно върху нервната система на човека. Защо? Защото тя се връща обратно върху него. Както каруцата разтърсва човека, така и трептенията на грубите думи, на отрицателните мисли и чувства произвеждат сътресение на нервната система и човек заболява. За предпочитане е да вървите пеш, отколкото да се качите на каруца, която ще ви разтърси до последната клетка. Като знаете това, пазете се от мисли, чувства и постъпки, които разтърсват нервната система. От какво се нуждае каруцата? От пружина. Трептенията на човешките думи, мисли и чувства също се нуждаят от пружина, т.е. от мекота... Казано е: "Блага дума отваря железни врата". Следователно, кажи на човека една блага дума, да го повдигнеш и успокоиш. Острата, груба дума възбужда, дразни човека. Благата дума е естествена храна за човека. Дай му сладка храна, ако искаш да ти благодари. В днешния забързан и динамичен свят, не казваме благи думи. Забравили сме, че те са вълшебни, защото благата дума е билка. Ако се опитаме поне веднъж на ден да казваме по една добра дума ще припомним вълшебството на думите. Може би светът, в който живеем ще стане по-добър ! Всеки от нас знае колко е приятно да чуе една блага дума за себе си или за близките си и колко криво би му станало, ако чуе обратното. Ние хората трябва да бъдем по-дружелюбно настроени един към друг и да се усмихваме повече, защото усмивката е част от нашето възпитание. За да отвориш железни врати не нужно да имаш ключ, достатъчно е да изречеш една блага дума, която да достигне до душата на човека и да успееш да го убедиш да ти се довери. Добронамереното слово независимо дали е поднесено в устна или писмена форма е способно да те разчувства, да стопли сърцето ти и да промени настроението ти. Благата дума е лъч светлина за всеки. „Блага дума – железни врати отваря” /Есе/ Личните взаимоотношения са жизненоважни за нас както въздухът, който дишаме. Всички знаем, че „блага дума железни врати отваря”. В последно време като че ли добрите думи се чуват по – рядко от грубостите. Всеки се мисли за повече от другия и се държи толкова неучтиво, нетактично, неуважително. А каквото правим, това и получаваме. Всички ние се нуждаем от приятели, любими партньори, от доброжелателни хора, с които да споделяме и радости, и мъки, опасения и успехи. Това общуване докосва най-нежните и тънки струни и обогатява най-затънтените кътчета на душата ни. Споделяйки, човек се разтоварва, изчиства от тежко бреме, което носи като излишен товар. Душата на човека трябва да е свободна, спокойна, за да работи и да твори пълноценно, защото всеки човек е специален, уникален и заслужава уважение независимо от социалния му статус. Всеки носи зрънцето, от което да поникне величие, красота и да разгърне талантите си. Стига да знае как да стигне до тях, защото те се намират дълбоко в нас. Най-важното, което хората трябва да знаят, е, че малката подадена ръка навреме е по – ценна от безмерните закъснели грижи после. Във взаимоотношенията хората проявяват преходност, днес се обичат и си разказват всичко, утре са скарани и не искат да се виждат. Точно тук е мястото на прошката. Тя помага да си простим и да продължим напред, пак да се обичаме и да останем приятели или да продължим трудната си връзка. Най-разпространеният начин за общуване е с думи. Те са навсякъде около нас. С тях изразяваме своите мисли, чувства, желания. Думата може да приласкае, да разколебае, да разсмее, да разплаче, да разгневи, да убие. Има много пословици за нея: „Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя”, „Казана дума – хвърлен камък”, „Думата не е врабче, ама Изтегляне 22.92 Kb. Сподели с приятели: