Учредителното събрание в 1879 г. се е състояло от 231 депутати. В Търновската и Димитровска конституции принципа на представителност е определен на изборни квоти. На 20 или 30 хиляди души се избира един народен представител.
Първото обикновено Народно събрание от 1879 г. е било от 158 депутати, второто от 172, третото от 47, четвъртото от 195, петото от 285 и т.н. с променлив състав.
След изработването на Димитровската конституция първият парламент от 1950 г. е имал 239 народни представители, следващия 249 и е стигнал през 1966 г. до 416 депутати.
С приемането на Живковата конституция се възприема принципът на постоянен /фиксиран/ състав на парламента. От 1971 г. до 1990 г. съставът на Народното събрание е 400 души.
При приемането на новата конституция се разисква съставът на бъдещия парламент. Възприема се схемата на постоянен състав от 240 депутати.
На парламента – той се посочва в конституцията. Търновската конституция определя тригодишен мандат, но снейното изменение през 1883г. този мандат става 5 –годишен, а с промяната от 1911 4 години.
Според конституцията от 1991г. мандатът на настоящия парламен е 4 години. Съгласно Решение №5 от 2001 г. На КС „..........властническите правомощия на Народното събрание възникват от деня на избора. Упълномощаването не може да бъде отделено от акта на избора. Няма друг акт, освен изборът, който делегира власт на парламента. Нито актовете, констатиращи редовността на изборите, нито клетвата на народните представители и вътрешното структуриране на органа го овластяват» . След изтичането на мандата избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно в срок до 2 месеца след прекратяване пълномощията на предишното Народно събрание. Краят на парламентарния мандат може да настъпи по два начина – с изтичане на срока на парламента и с предсрочно прекратяване на пълномощията.