Българско дружество за защита на птиците
Изтегляне 436.3 Kb.
|
 БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ПТИЦИТЕ
П. К. 50, 1111 София Офис: ж.к “Яворов” бл.71 вх.4 ап.1 Телефон (+359 2) 97 99 500, 97 99 501  Ел. поща: bspb_hq@bspb.org, www.bspb.org БУЛСТАТ 121244539
ИЗ//28.02.2009 До: Джевдет Чакъров Министър на околната среда и водите На вниманието на: Представителство на Европейската комисия в България СТАНОВИЩЕ на Българското дружество за защита на птиците по реда на чл.12, ал.5 на Закона за биологичното разнообразие относно забраните в проект на заповед за обявяване на защитена зона “Дуранкулашко езеро” BG0002050 Уважаеми г-н Министър, След като се запознахме с проекта на заповед за обявяване на защитената зона “Дуранкулашко езеро” с идентификационен код BG0002050, публикуван на интернет страницата на МОСВ се обръщаме към Вас по реда на чл.12, ал.5 на Закона за биологичното разнообразие по отношение предложените забрани за дейности в т.7 от проекта на заповед. Считаме, че предложените забрани не осигуряват достатъчна защита на видовете предмет на опазване и на техните местообитания. Според нас липсват някои основни ограничения, без които е невъзможно постигането на целите на обявяване на защитената зона. Необходимо e да бъдат въведени допълнителни забрани във връзка с чл.12 ал.5 на ЗБР за дейности, които са в противоречие с целите на опазване на защитената зона като по-конкретно имаме следните предложения за изменения и допълнения в текстовете по т. 7 “В границите на защитената зона се забранява” от проектозаповедта, а именно:
Мотиви: Понастоящем Дуранкулашко езеро е включено в списъка на застрашените влажни зони с международно значение съгласно Рамсарската конвенция, поради нарушен воден режим и баланс на водните екосистеми (http://www.ramsar.org/key_montreux_record.htm.) Замърсяването на езерото с биогени (нитрати, фосфати), ускорява еутрофикационните процеси и нарушава баланса на водните екосистеми в него. Използването на изкуствени торове и пестициди в околните на Дуранкулашко езеро обработваеми земи, в границите на защитената зона оказва влияние върху качеството на водите, а оттам и върху състава на водната и водолюбивата растителност и фауната във водните екосистеми, които са от ключово значение за поддържане на благоприятния природозащитен статус на видовете, предмет на опазване. По този начин замърсяването води индиректно до влошаване на хранителната база и качество на местообитанията за видовете предмет на опазване и е в противоречие с целите на опазване на защитената зона и с препоръките на Конвенцията. От друга страна използването на неселективни средства за борба с т.нар. вредители по селскостопанските култури може да доведе пряко до смъртност на водолюбиви и грабливи птици.
Мотиви: Промяната на ползването на този тип естествени или слабо повлияни от човешка дейност земи е на практика промяна на характеристиките на местообитанията на видовете, предмет на опазване в зоната. Загубата на местообитания, тяхното разпокъсване и/или влошаване на качествата им води до влошаване на природозащитния статус на тези видове. Забраната за промяна на предназначението и начина на трайно ползване на тези земи и води е минималното необходимо условие за предотвратяване на унищожаването на местообитания. Земеделските земи около езерото са от първостепенно значение за изхранването (освен на хората) и на два застрашени от изчезване в световен мащаб и силно уязвими видове птици – червеногушата гъска (Branta ruficollis) и малката белочела гъска (Anser erythropus), поради което е необходимо да се запазят и ползват именно като земеделски земи. От друга страна в картата на възстановената собственост с категориите “друг вид деградирала земя”, “друг вид земеделска земя” и “гори и храсти в земеделска земя”, „изоставена земеделска земя”, “друг вид дървопроизводителна гора”, “друг вид недървопроизводителна горска площ” и др. са обозначени изключително ценни за опазването на птиците местообитания, като:
С цел запазването на горепосочените типове местообитания е необходимо да се гарантира, че начина на трайно ползване на подобни природни територии от селскостопанския и горския фонд, няма да бъде променян. За целта предлагаме в текста на забраната да бъде включен допълнителен текст „независимо от начина на ползване в картата на възстановената собственост”, който да елиминира възможността такива територии да бъдат увредени или унищожени поради погрешното им или неправилно отразяване. (Например да се допусне разораване на понтийски степи поради това, че са отразени в КВС като „друг вид обработваеми земи”.) Приложение 1: Карта с местообитанията на видовете и местата за хранене на гъските
Мотиви: В защитените зони са недопустими дейности, водещи до унищожаване и разпокъсване на местообитания. Разкриването и експлоатацията на кариери е свързано с трайна и необратима загуба на местообитанията, като променя характера им и е източник на безпокойство. Забраната се налага с цел да се гарантира запаването на местообитанията и да се осигури благоприятния природозащитен статус на видовете предмет на опазване.
Мотиви: Ограничението е в съответствие с цел 3.1 от проекта на заповед. В защитените зони не са допустими дейности, водещи до унищожаване на местообитания и тяхната фрагментация. Изграждането на ветроенергийни и фотоволтаични съоръжения се съпътства с изграждането на нови електропреносни мрежи. Ако те са изградени над земята, водят до фрагментация на местообитания на птиците, дори ако ветроенергийните и соларните съоръжения са разположени извън защитената зона, на съпътстващите електропреносни мрежи я пресичат. На много места в Европа е доказано че тези ветроенергийните съоръжения са високо рискови за мигриращите и за гнездящите птици (ежегодно всяка вятърна турбина в Европа убива до 125 птици). Превантивната забрана за изграждането на такива съоръжения ще осигури безопасни миграционни коридори за мигриращите видове реещи се птици и подходящи ловни територии за гнездящите грабливи птици, обект на опазване в защитената зона. На базата на изложените по-долу факти считаме, че изграждането на ветроенергийни и фотоволтаични съоръжения в защитена зона «Дуранкулашко езеро» противоречи на постигането и поддържането на благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване в зоната, както през размножителния им период, така и по време на миграция и зимуване. Тя трябва да остане в заповедта, но да включва и съпътстващите надземни електропреносни мрежи. В резултат на проучвания за въздействието на ветрогенераторите върху пиците от 1980 г. до днес, недвусмислено са доказани следните отрицателни въздействия върху птиците (BirdLife International, 2003; Keil, 2005): - Безпокойство водещо до изместване на птиците или изцяло изоставяне на подходящото местообитание („прогонване” на птиците), включително бариера за придвижванията им; В резултат от „прогонването” на птиците се получава ефективна загуба на местообитанията за тях. Установено е, че водолюбиви птици – поен лебед, гъски, и др. избягват да ползват териториите за хранене и почивка (макар и в подходящи местообитания - напр. житни култури) в радиус до 800 м от вятърни турбини (Winkelman, 1989, 1992a; Kruckenberg, Jaene, 1999; Percival 2003). При увеличаване броя на турбините се получава значителна загуба на местообитания на принципа на кумулативния ефект. Степента на този тип негативно въздействие може да се увеличи от липсата на подходящи или достатъчно добри местообитания за вида на други места в околността. Подобни отрицателни въздействия има върху гнездящите птици, като значителни са отчетени върху белоглавия лешояд (Gyps fulvus) в Испания, някои дъждосвирцови птици като черноопашатия крайбрежен бекас (Limosa limosa) в Холандия. Резултатите от горните проучвания са използвани в процеса на вземане на решения в страни като Холандия и Германия, като не е допускано изграждане на ветрогенератори в Орнитологично важни места поради горните причини (Elbe, on appeal in 2000, & Leybucht, H. Hötker pers. comm.). Шумът и движението причиняват безпокойство на местните гнездящи птици, както и тези ползващи територията за хранене, като причиняват намаляване на гнездовия успех и физическото здраве и допринасят за повишаване на смъртността (Kingsley & Whittam 2001). Безпокойството нараства и от факта, че има засилено човешко присъствие около турбините, по изградените заради поддръжката им пътища, особено в места, където достъпът на хора преди това е бил ограничен. - Смъртност от преки сблъсъци с ветрогенератори, включително и съпътстващи ги електропреносни мрежи Смъртност на птици от директен сблъсък с ветрогенератори е доказана за гнездящи, мигриращи и зимуващи птици. Най висока смъртност е установена при грабливите птици (независимо от вида), щъркелите и пеликаните, но също така и при редица пойни видове. Оценено е, че до 125 птици на турбина годишно загиват от сблъсък с ветрогенератори (BirdLife International, 2003; SEO/BirdLife, 1995; BioSystems Analysis Inc. 1990, Orloff & Flannery 1992 и др.). Количеството на убитите птици зависи от местоположението на ветрогенераторите, в съчетание с физичните и климатичните условия. Доказана е висока смъртност на птици от сблъсък с ветрогенератори, на места където се концентрират големи количества птици, особено мигриращи птици, грабливи птици или други реещи се птици, напр. Проходът Алтамонт в Калифорния, САЩ, Тарифа и Навара в Испания. В тези два случая са установени големи количества убити от генераторите скални орли, респективно белоглави лешояди. Дори относително малко увеличаване на смъртността може да бъде значително за някои видове птици, особено едрите, дълго живеещи видове с ниска реплодуктивност и дълъг период на достигане на полова зрелост (орли, лешояди), особено ако вече са малочислени. Рискът от сблъсък с ветрогенератори е най-голям при:
По ръбовете на плата и в близост до влажни зони (Хоткер и колектив, 2006); планинските проходи и билните части на хълмовете, които са предпочитано място за преминаване на реещите се птици (Howell & DiDonatoр,1991). Изграждането на фотоволтаични съоръжения за производство на електроенергия е свързано със заемането на големи по площ пространства, които се поддържат без растителност поради технологични причини. Заетите от съоръженията територии стават неизползваеми за птиците. Съоръженията са причина за пряка загуба и разпокъсване на местообитания на наземно гнездящите птици и на дребни видове бозайници, които служат за храна на грабливите птици, като особено уязвими са лалугеровите колонии. За грабливите птици изграждането на фотоволтаични съоръжения води до фрагментация на ловните им територии и до намаляване на хранителната база.
Мотиви: През последните двадесет години Дуранкулашко езеро, заедно със Шабленските езера редовно подслоняват почти цялата световна популация на червеногушата гъска (Branta ruficollis). България има изключително значение за нейното опазване. От друга страна много притеснителен факт е, че през последните 10 години популацията на червеногушата гъска в световен мащаб е намаляла над 2 пъти. Докато през втората половина на 90-те години на миналия век числеността е варирала от 62 000 до 88 000, то през последните 4 години тя е под 40 000 птици. Максимумът от сезон 2007/2008 година е 33 576 екземпляра. Това е установено въз основа на едновременните ежемесечни преброявания, които БДЗП извършва с румънските, украинските и руските колеги от ноември до април. Една от основните причини за това безспорно е ловът на голяма белочела гъска (която е ловен вид) в района на местата за зимуване, водещ до директно убиване или раняване на червеногушата гъска, независимо че последната не е ловен обект. Както е известно червеногушата гъска почти винаги се държи в смесени ята с голямата белочела гъска. През някои месеци от зимния период (най-често декември и януари) червеногушата гъска е дори по-многочисления нощуващ вид в Дуранкулашко езеро в сравнение с голямата белочела гъска. Нашите проучвания сочат че всяка зима ловната преса нанася директни щети (убити и ранени птици) на около 3-5 % от популацията на червеногушата гъска. Не по-малко фатално за оцеляването на популацията на вида е и безпокойството по време на стрелба, както при лов на водоплаващи птици, така и при всякакъв друг лов. Това не им позволява нормално хранене и натрупване на достатъчно мазнини за дългата пролетна миграция до Северозападен Сибир, където червеногушата гъска гнезди. Загубата на енергия при сурови зимни условия често води до засилена смъртност от изтощение още в зимовищата. От 1993 г насам ежегодно установяваме втори световно застрашен вид гъска – малката белочела гъска (Anser eryhtropus) в района на езерата, като на базата на теренни проучвания и стандартни методи на екстраполация можем да твърдим че през последните 5-6 години в района на езерата ежегодно зимуват минимум около 20 - 30 екземпляра, което е около 50 % от Европейска субпопулация на вида (Норвегия, Финландия и Русия). Състоянието на световната популация на този вид е също така тревожно както това на червеногушата гъска. В момента популацията на малката белочела гъска наброява около 28-32 хиляди екз. Като основна причина за намаляването на малката белочела гъска се посочва ловната преса в местата за зимуване и миграция (реф. Международен план за действие за опазване на малката белочела гъска - http://www.unep-aewa.org/activities/working_groups/lwfg.htm). През януари 1997 г. дори една малка белочела гъска беше убита по време на лов край Дуранкулашко езеро. Поради практическата невъзможност видът да бъде отличен в полет от голямата белочела гъска, както и характерното му поведение да се държи винаги в смесени ята с този ловен вид, на практика без пълно ограничение на лова в района малката белочела гъска не е защитена, както се изисква по закон. Поради тези факти има вече практика в Гърция за пълна забрана на лова в местата, където видът зимува. На база гореизложеното настояваме за пълна забрана на ловната дейност в района на защитената зона от 01 декември до 15 март, т.е. в периода на зимуване на гъските. Приложение 2. Карти с редовните места за паша на зимуващите гъски, както и справка за ловната преса от през зимата на 2007/2008 и 2008/2009 г. и снимки с убити червеногуши гъски от последната зима (2008/2009 г).
Мотиви: Както в езерото и в крайбрежната водна растителност, така и по пясъчните дюни гнездят видове обект на опазване. Пясъчните дюни са едни от най-добре запазените по българското Черноморие – с непроменена автохтонна растителност. Влажните понижения между дюните, заедно с плажната ивица се обитават от значителна част от националната популация на морския дъждосвирец, като Дуранкулашкото езеро е една от четирите защитени зони за птиците, където вида се среща. Дюните са и основното местообитание по време на пролетна и есенна миграция на малката черноглава чайка (Larus melanocephalus), речната чайка (Larus ridibundus), гривестата рибарка (Sterna sandvicensis), речната рибарка (Sterna hirundo) и белочелата рибарка (Sterna albifrons) в зоната.
Мотиви: Движението на моторни превозни средства извън съществуващата пътна мрежа води до утъпкване, почвена ерозия и постепенно унищожаване на повърхностния почвен слой на пасища, ливади и други открити терени. По този начин качествата на местообитанията се влошават, включително до степен да са неизползваеми за видовете, предмет на опазване. Нерегламентираното движение на МПС извън пътната мрежа е причина за значително безпокойство и прогонване на птиците от гнездовите и ловните им територии в места, където този източник на безпокойство не съществува и дори директно унищожаване на гнезда и люпила на наземногнездящи птици.
Мотиви: Изгражданетона игрища за голф е свързано с трайно отнемане на цялата тревна покривка на дадена територия, като се подменя с тревна покривка от райграс, където не се допускат други растителни видове. Това води до трайна и необратима промяна на местообитанията. Планираните на територията на защитена зона Дуранкулашко езеро голф игрища се разполагат върху ценни за птиците местообитания, описани в т.2 на настоящото становище. Експлоатацията на голф-игрища е свързана с огромно водочерпене и третиране на тревната покривка с изкуствени торове и пестициди (многократно по-високо в сравнение с интензивните селско-стопански практики)1. Карстовият характер на геоложката основа е причина валежните води бързо да понират/попиват/ в дълбочина като подхранват сарматския водоносен хоризонт, който представлява основната приходната част (около 78-79 %) от водния баланс на езерото. Интензивното поливане и третиране с химикали и изкуствени торове за поддържане на тревната покривка на голф игрищата ще доведе до замърсяване не само на почвите, но и на водоносните хоризонти в дълбочина, които се ползват за напояване на земеделските земи. От друга страна засиленото водочерпене за поддръжка на игрището ще доведе до необратими нарушения във водния режим и баланс на езерото, който както е посочено по-горе, е необходимо да бъде подобрен и стабилизиран, а не допълнително влошаван. Това ще засили процесите на еутрофикация на езерото и ще допринесе за унищожаване на уникалното биологично разнообразие на езерните комплекси. Ще се наруши водоподаването и качеството на подаваните питейни води за домакинствата в над 10 населени места от общината (Дуранкулак, Ваклино, Крапец, Граничар и др.), които черпят вода от сондажи, разположени във водосборната област на езерото. В допълнение, експлоатацията на голф игрищата е свързана и с постоянното присъствие и движение на хора в близост до езерото, което е допълнителен фактор, причиняващ безпокойство на птиците и изместването им от тези територии.
Мотиви: Защитена зона Дуранкулашко езеро е природен комплекс от различни по характер местообитания на сравнително малка и компактна площ, където се концентрират значителен брой застрашени видове с различни екологични изисквания. В самото езеро се концентрират хиляди мигриращи и зимуващи водолюбиви птици, които ползват и морската акватория пред езерото. Както в езерото, така и в крайбрежната водна растителност и по пясъчните дюни гнездят видове обект на опазване. Пясъчните дюни се обитават от значителна част от националната популация на морския дъждосвирец, като Дуранкулашкото езеро е една от четирите защитени зони за птиците, където видът се среща. В обработваемите земеделски земи покрай езерото се намират постоянни места за хранене на два силно застрашени от изчезване вида гъски – червеногушата и малката белочела. Тези територии се ползват като места за хранене и от пойния и тундровия лебед, като места за почивка на мигриращи щъркели, златиста булка (Pluvialis apricaria), планински дъждосвирец (Charadrius morinellus), места за хранене на мигриращи и зимуващи грабливи птици и като гнездови територии на видове предмет на опазване в зоната. Строителството в която и да е част от защитената зона, извън съществуващия къмпинг, ще доведе до унищожаване, фрагментация и влошаване на местообитанията в зоната, като при всички случаи това ще засегне, освен пряко повлияните местообитания, също така и влажните зони и бреговата ивица. Съпътстващо с тези въздействия ще се увеличи многократно антропогенния натиск и нивото на безпокойство за видовете птици, които поначало са чувствителни към човешко присъствие. До момента има планирани, одобрени и или в процедура отделни инвестиционни предложения, които например общо ще доведат до пряко унищожаване на над 22% от обработваемите земи в зоната, а нарастването на броя на туристите, вследствие на реализирането им, ще надвиши капацитета на плажната ивица. Аргументите за настоящите твърдения са посочени подробно в приложения 2 и 3. Почти всички процедури по одобряване на инвестиционните предложения в защитената зона и по границите й са стартирали след 1 януари 2007 г., когато защитената зано е трябвало вече да бъде обявена по реда на ЗБР и за нея да се прилагат Директивите на ЕС. Според решение по дело С-96/98 на Съда на европейските чл.4.4 от Директива 79/409/ЕИО „изисква от държавите-членки да предприемат подходящи мерки за избягване на увреждането, включително и на местообитанията, не само в територии класифицирани съгласно член 4.1 като СЗЗ, но и в териториите, които са подходящи за опазването на дивите птици, които е следавло да бъдат класифицирани като СЗЗ...”. Мнозинството от получените решения не са издадени на базата на надлежно извършени екологични оценки и отчитане на кумулативния ефект, както и предотвратяване на значителните ваздействия. По тези причини допуснатеите до момента инвестиционни предложения, особено тези без ОВОС и оценка за съвместимост, както и такива, които са допуснати в следствие ОВОС или ОС, неотчитащи в пълнота кумулагтивните въздействия, въздействията върху видовете, обект на опазване, както и алтернативите, са в грубо нарушение на чл. 4.4 на Директивата за птиците и на решенията на Съда на европейските общности С-96/98 (цитирано по-огоре), С-374/98, С-374/98, и С-209/02. Поради горепосочените причини, както и поради аргументите изтъкнати в приложенията считаме, че строителството в защитената зона извън границите на съществуващия къмпинг, противоречи на целите на опазване на защитената зона. В тази връзка, за да се коригират допуснатите законови нарушения на националното и европейското законодателсто, и за да се избегнат наказателин процедури е наложително забраната за строителство да влезе в сила от 18.12.2007 г .
Мотиви: Дуранкулашкото езеро е една от застрашените влажни зони с международно значение съгласно Рамсарската конвенция, поради нарушен воден режим и баланс на водните екосистеми (http://www.ramsar.org/key_montreux_record.htm.) Всякакви дейности свързани с отводняване или намаляване на постъпващите в езерото водни количества, води до допълнително нарушаване на водния баланс, което е в противоречие с плана за управление на защитената местност и изискванията на Рамсарската Конвенция и респективно с изискванията на законодателството на ЕС (Рамсарската Конвенция е ратифицирана от ЕС и изискванията са влезли като част от Директивите за птиците и за местообитанията и Рамковата директива за водите).
Мотиви: Внасянето на неприсъщи за района растителни и животински видове противоречи на цел 3.1. от проекта на заповед и ще доведе до нарушаване естествения облик на местообитанията и дори до изместване на местните видове от флората и фауната. Известно е, че внасянето на неприсъщи за даден район растителни и животински видове е на второ място по значимост негативно въздействие, водещо до загуба на биологично разнообразие след унищожаването на местообитанията.
Мотиви: Оформянето на бреговата зона е тясно свързано с продължителното и циклично взаимодействие между динамиката на крайбрежните води и литоложкия субстрат на сушата. Пясъчните коси и дюни отделящи езерото от морето, както и самата плажна ивица имат огромно значение за правилното функциониране на езерната екосистема и за поддържане на водния му баланс. Пасивната защита на брега посредством подпорни и вълнозащитни стени не създава условия за акумулиране на пясъци, тъй като под действие на вълните се размива плажната ивица пред стените и се изнасят дребните фракции. Плажът се съкращава, което води до интензивно размиване и на подводния склон, деформация на фундаментите и разрушване на съоръжението. Противопоставянето с железобетонни съоръжения на морските вълни в зоните на концентрация на тяхната енергия е безперспективно и само временно може да реши възникналите проблеми. Към активните брегоукрепителни съоръжения спадат брегозащитните подводни и надводни вълноломи, чието предназначение е да разрушат напълно или частично щормовите вълни и да способстват за задържане на наносния материал. Тези резултати невинаги се постигат по отношение гасенето на вълновата енергия, тъй като при щорм възниква нагон и високи вълни и доколкото енергията на вълните е пропорционална на квадрата на тяханата височина, ефективнивното действие на вълноломите се понижава значително. Често явление е създаването между вълнолома и брега на застойни зони, където водата се замърсява, което е недопустимо за защитени зони. Буните са способни да намалят или напълно да прекратят надлъжно-бреговия транспорт на наноси, при което се формира плаж и се прекратява бреговата абразия. Същевременно поради прекъсване на надлъжно-бреговия наносен поток се предизвиква размиване на брега в подветрените участъци, което след време налага ново брегоукрепване. По време на силни щормове в междубунните пространства възниква локален нагон, вследствие на който се активизира дънната абразия и се изнася пясък в дълбочина. Техногенното въздействие води до бърза деградация на бреговете и до ситуация, при която се налага брегоукрепване на по-рано стабилни територии, които биха останали такива, ако не е извършвано хидротехническо строителство в съседни участъци. Изграждането на буни и други съоръжения за намаляване на силата на морските вълни ще доведе до значителни изменения в процесите на отлагане на пясък и ще възпрепятства интрузията на морски води към езерото, което допълнително ще влоши водния му баланс. От друга страна подобни съоръжения ще имат пряко отрицателно въздействие върху видовете обект на опазване, за които бреговата ивица е важно местообитание:
Доколкото изграждането на пристанища и лодкостоянки е свързано с необходимостта от брегозащита, то отрицателните ефекти от строителството им върху защитената зона ще надвишават значително положителните, прибавяйки постоянното присъствие на хора и движение на предвозни средства. Считаме, че съхраняването или изменението на бреговите процеси в благоприятна посока трябва да се осъществява по принципите на “геониката”, т.е. да се взаимстват по аналогия вече съществуващите в природата елементи за самозащита на брега от вълнение. Принципът на самозащита се състои в това, че при постоянни изходни условия бреговата зона се стреми да достигне до стабилно динамично равновесие. Строителството на съоръжения нарушава това равновесие и предизвиква ответни реакции, които могат да доведат до многовариантно и неустойчиво развитие.
Мотиви: Подобен тип дейности са несъвместими с целите на опазване на защитената зона тъй като водят до влошаване на качеството на местообитанието на видовете обект на опазване, за които бреговата ивица е основно местообитание:
28.02.2009 г. С уважение: Стойчо Стойчев Директор природозащита БДЗП
ЕС. 2002. Оценка на планове и проекти значително засягащи Натура 2000 места. Методично ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО. Офис на официалните публикациина Европейската общност. ISBN 92-828-1818-7 (превод на български език) Георгиев, Д. 2001. “План за управление на Дуранкулашки езерен комплекс”, С., МОСВ и БШПОБ, 110 с. ГЕОРГИЕВ, Д., С. ДЕРЕЛИЕВ, П. ЯНКОВ, И. ИВАНОВ, 2006. Натура 2000 Стандартен формуляр за набиране на данни за специално защитени зони, за обекти, подлежащи на идентифициране като мест а от специален интерес за общността и за зони под специална защита – Дуранкулашко езеро BG0002050. ГЕОРГИЕВ, Д., С. ДЕРЕЛИЕВ, П. ЯНКОВ, Н. ПЕТКОВ, И. ИВАНОВ, 2007. Дуранкулашко езеро. В: Костадинова, И., М. Граматиков (отг. ред.). Орнитологично важни места в България и Натура 2000. БДЗП, 11, София: 291-295 (на бълг. и англ. език). БОГОЕВ, В., И. КОСТАДИНОВА, Р. ЦОНЕВ. 2008. Доклад за оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитени зони BG0000154 “Езеро Дуранкулак” и BG0002050 “Дуранкулашко езеро” на проект за изменение на ТУП на община Шабла във връзка с инвестиционно предложение за формиране на устройствена зона ОК- курорт и обслужващи дейности в поземлени имоти 145,147,155,156 и 170 в землището на с. Крапец, община Шабла, Област Добрич. EKATTE 39493. Възложител: „Соутрейдинг” ЕООД. ИВАНОВ, Б. 1994. Шабленски езерен комплекс - В: Национален план за приоритетни действия по опазване на най-значимите влажни зони в БЪлгария. Министерство на околната среда и водите.
ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОЦЕНКА НА ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ по чл. 7 ал. 3 във връзка с чл. 6 ал. 1 т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици. София. КОЧЕВ, Х. ЙОДАНОВ, Д. 1981. Растителност на водоемите в България. Екология, охрана и стопанско значение. БАН.
КОСТАДИНОВА, И., М. ГРАМАТИКОВ (отг. ред.). Орнитологично важни места в България и Натура 2000. БДЗП, 11, София, 639 с. (на бълг. и англ. език). КОСТАДИНОВА, И., М. МИХАЙЛОВ, (съст.) 2002. Наръчник за НАТУРА 2000 в България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 5, БДЗП, София, 80 с.
МИЧЕВ, Т., Л. ПРОФИРОВ, И. ВАТЕВ, П. СИМЕОНОВ. 1987. Радарни проучвания върху есенната миграция на пеликани, щъркели и жерави по Българското черноморско крайбрежие. - В: Съвременни постижения на българската зоология. С. БАН, 155-158. МОСВ, 1993 Национален план за действие за опазване на най-значимите влажни зони в България, София, МОСВ, 55 с. МОСВ, USAID, ППБР, WWF, NATURE CONSERVANCY, World RESOURCE INSTTUTE 1995. Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. София, Програма за поддържане на биологичното разнообразие, 128 с. MOСВ, 2000. Национален план за действие за опазване на биологичното разнообразие 1993 - 2003, С. МОСВ, Артифекс Еоод 55с. МОСВ, 2005. Архив на защитените територии в България. База данни (непубл.) НАНКИНОВ, Д, С. СИМЕОНОВ, Т. МИЧЕВ, Б. ИВАНОВ, 1997. Фауна на България, Т. 26. Aves. Част II., София, АИ "Проф. М. Дринов" :1-428.
ПЕТКОВ, Н. 1997. Съвременно състояние на белооката потапница (Aythya nyroca) в България. Дипломна работа. София, Биологически факултет. ПЕТКОВ, Н. 2002. Белоока потапница (Aythya nyroca). В: Янков, П. (отг. ред.). 2002. Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им, част 1, София, Българско дружество за защита на птиците, Министерство на околната среда и водите. Природозащитна поредица – книга 4, част 1: 61-84. ПЕТКОВ, Н. 2004. Сравнителни екологични изследвания на белооката потапница (Aythya nyroca Guldenstaedt, 1769) и кафявоглавата потапница (Aythya ferina Linnaeus, 1758). Дисертация, Централна лаборатория по обща екология. ПО СЛЕДИТЕ НА ПТИЦИТЕ (http://www.worldbirds.org) интернет-основана пространствена база за птиците, познанията за тях и разпространението им, които позволяват на потребители от цял свят да въвеждат и обсъждат данни за птиците в България. Системата предлага възможност за теглене на данните в Excel и анализирането им за лични нужди. Публикувани наблюдения на птици в място “Рибарници Челопечене”.
СИМЕОНОВ, С., Т. МИЧЕВ, Д. НАНКИНОВ 1999. Фауна на България, т. 20 Aves Част I, Издателство на БАН, София, 350 с. ЯНКОВ, П. (ред.). 2002. Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им. Част 1. БДЗП-МОСВ, Природозащитна поредица, Кн. 4, София: 204-219.
ATKINSON-WILLES, G. L. (1976) The numerical distribution of ducks, swans and coots as a guide in assessing the importance of wetlands in midwinter. Pp. 199–255 in M. Smart, ed. Proc. Int. Conf. on the Conservation of Wetlands and Waterfowl, Heiligenhafen. Slimbridge, UK: International Waterfowl and Wetlands Research Bureau. Birdlife International. 2004. Birds in Europe: Population estimates, trends and conservation status. Cambridge, UK: Birdlife International, Birdlife Conservation Series No 12, 373 p. BIRDLIFE INTERNATIONAL. 2000. Threatened birds of the world. Barcelona and Cambridge, UK: Lynx Edicions and BirdLife International, 695 pp. BirdLife International. 2004 Threatened Birds of the World. CD-ROM. Cambridge, UK: BirdLife International. BirdLife International. 2005. World Bird Database – Important Birds Areas.Bulgaria. Cambridge. (unpublished) Cramp, S., K. Simmons (eds.) 1977. The Birds of the Western Palearctic. Vol.1. Oxford-London-New York. Oxford Univ. Press. 722 pp. Cramp, S., K. Simmons (eds.) 1980. The Birds of the Western Palearctic. Vol.2. Oxford-London-New York. Oxford Univ. Press. 695 pp. Cramp, S., K. Simmons (eds.) 1983. The Birds of the Western Palearctic. Vol.3. Oxford-London-New York. Oxford Univ. Press. 913 pp. Cramp, S. (ed.) 1985. The Birds of the Western Palearctic. Vol.4. Oxford-London-New York. Oxford Univ. Press. 895 pp. DERELIEV, S. 2003. Information Sheet on Ramsar Wetlands. Durankulak Lake. Sofia. (manuscript) DERELIEV S.,HULEA D., IVANOV B., SUTHERLAND W.J., SUMMERS R.W. 2000. The numbers and Distribution of Red-Breasted Goose Branta fuficollis at winter roosts in Romania and Bulgaria. Acta Ornithologica 35: 63-66 DEVILLIERS, P. AND J. DEVILLIERS - TERSCHUREN. 1996. A classification of Palearctic habitats. Nature and Environment, No. 78, 11-34.
GREEN, A.J. 1998. The summer ecology of the Marbled Teal (Marmaronetta angustirostris), Ferruginous Duck (Aythya nyroca) and other ducks in the G’ksu Delta, Turkey in summer. Reuve D’Ecologie – La Terre et Vie 53: 225-243. MICHEV, T. & M. P. STOYNEVA (EDS). 2007. Inventory of Bulgarian Wetlands and their Biodiversity. Part 1: Non-Lotic Wetlands. Sofia, 364pp. + CD supplement.
Каталог: upload -> documents -> 2009 2009 -> Обявяваме 21 януари 2009 г за ден на Обединен граждански протест 2009 -> Българско дружество за защита на птиците 2009 -> Доклад за пълнотата на мрежата натура 2000 за кафявата мечка в българия 2009 -> Асоциация на парковете в българия 2009 -> Принципи и техники за засаждането на дръвчета 2009 -> До: Антон Генов Кандидат за кмет на София на Българска демократична общност Валентин Симов 2009 -> Г-н Бойко Борисов Министър-председател на р българия 2009 -> Истината е в подробностите 2009 -> Етири годишното изпълнение на Плана за управление (2004 2008г.) 2009 -> Ефективна подкрепа чрез социални услуги за уязвимите групи в България. Основни принципи Изтегляне 436.3 Kb. Сподели с приятели:
|