Богат татко, беден татко — На какво богатите учат децата си за парите, а бедните и средната класа — не

155
— Навсякъде има злато — отговори той. — Но повечето хора не са обучени да го виждат.
Смятам, че това е така. Аз например мога за един ден да намеря четири-пет потенциално страхотно изгодни сделки в областта на недвижимото имущество там, където средностатистическият човек не би открил нищо. Същият ще бъде резултатът и ако двамата огледаме един и същ квартал. Причината е, че другите не са отделили време за развиване на финансовия си гений.
Предлагам ви следващите десет стъпки като процес за развиване на дадените ви от Господ сили. Сили, върху които имате контрол само вие самите.
1. Трябва ни много силна мотивация:
Силата на духа.
Ако попитате хората дали биха желали да бъдат богати или финансово независими, повечето биха отговорили с „да“. Но тогава идва ред на действителността. Пътят изглежда прекалено дълъг и трябва да се изкачат твърде много височини. По-лесно е просто да работиш за пари и да даваш излишъка на своя брокер.
Веднъж се запознах с млада жена, която мечтаеше да плува в олимпийския отбор на САЩ. Действителността бе, че трябваше да става всяка сутрин в четири часа, за да плува три часа преди училище.
В събота не ходеше да се забавлява с приятелите си. Трябваше да учи като всички останали.
Когато я попитах кое я зарежда с подобна свръхчовешка амбиция и жертвоготовност, тя отвърна простичко:
— Правя го за себе си и за хората, които обичам. Именно любовта ми помага да преодолявам всички пречки и лишения.
Човекът или целта е съчетание от всички „искам“ и „не искам“.
Когато ме попитат коя е причината да желая да бъда богат, аз отговарям:
— Това е комбинация от дълбоко емоционални „искам“ и „не искам“. Ще изброя някои от тях. Първо „не искам“, тъй като те създават „искам“. Не искам да работя цял живот. Не искам това, за което мечтаеха цял живот моите родители: сигурна работа и къща в предградията. Не искам да бъда наемен работник. Страшно неприятно ми беше, задето татко пропускаше всичките ми мачове, защото

156
трябваше да се отдаде на своята кариера. Ужасно се почувствах, когато баща ми работи като вол през целия си живот, а след смъртта му правителството отне почти всичко, за което се бе старал толкова. След смъртта си дори не можа да ни остави плода на многогодишните си усилия. Богатите не правят така. Те оставят на своите деца плодовете на своите усилия.
А сега част от „искам“. Искам да бъда свободен да пътувам по света. И да живея по начина, който ми е приятен. Искам когато това стане възможно, да съм още млад. Искам просто да бъда свободен, да имам контрол върху времето и живота си. Искам парите да работят за мен.
Това са моите дълбоки, емоционални причини. Какви са вашите?
Ако не са достатъчно силни, тогава действителността на пътя, който ви чака, може да се окаже по-голяма от причините. Много пъти съм губил пари, но именно дълбоките емоционални причини ми помагаха да се изправя и да продължа напред. Исках да бъда свободен на четирийсетгодишна възраст, но успях да го постигна след четирийсет и седмия си рожден ден, след много поучителни преживявания.
Иска ми се да можех да кажа, че е лесно. Не беше лесно, но не беше и трудно. Но ако липсва силна причина или цел, всичко в живота изглежда трудно.
Ако нямате силна причина, няма смисъл да четете нататък.
Работата, която ви предстои, ще ви се стори прекалено много.
2. Аз правя избор всеки ден:
Силата на избора.
Това е главната причина за желанието на хората да живеят в свободна страна. Искаме да имаме властта да избираме.
Ние държим в ръцете си силата да изберем дали в бъдеще да бъдем богати, бедни или представители на средната класа. Навиците ни за харчене отразяват това, което сме. Бедните просто имат навици за харчене на бедни хора.
Като момче обичах да играя на „Монополи“. Никой не ми каза,
че това е игра само за деца, затова продължих да я играя и като възрастен. Освен това имах богат татко, който ми обясни разликата между актив и пасив. И така, още отдавна, като момче, аз избрах да бъда богат и знаех, че трябва да се науча само да се сдобивам с активи,

157
истински активи. Най-добрият ми приятел Майк получи като подарък колонка с активи, но той също трябваше да избира: дали да се научи как да я поддържа. Много богати фамилии губят активите си през следващото поколение, тъй като никой не е бил обучен да се грижи за тях.
Повечето хора избират да не бъдат богати. За 90% от населението да бъдеш богат е „прекалено голямо главоболие“. И затова си измислят неща от рода на: „Не се интересувам от пари“, „Никога няма да стана богат“, „Няма защо да се притеснявам, още съм млад“, „Когато изкарам някакви пари, тогава ще мисля за бъдещето“, „Моят/а/ съпруг/
а/ се оправя с финансите“.
Подобни твърдения ограбват своите привърженици от две неща:
време, което е най-ценният актив, и възможност за учене. Фактът, че нямате пари, не би трябвало да бъде извинение да не учите. Всеки от нас избира всекидневно какво да прави с времето и парите си и какво да трупа в главата си. Това е силата на избора. Всички ние имаме избор. Аз просто избрах да бъда богат и правя този избор всеки ден.
ИНВЕСТИРАЙ ПЪРВО В ОБРАЗОВАНИЕТО: В действителност единственият реален актив, който притежавате, е вашият ум, най- мощното средство, с което можем да доминираме. Всеки един от нас избира какво да трупа в мозъка си, щом поотрасне достатъчно. Може да гледате цял ден MTV или да четете списания, посветени на голфа,
да посещавате курс по керамика или по планиране на финансите. Вие избирате. Повечето хора просто първо купуват инвестиции, вместо да инвестират в обучението си за инвестирането.
Неотдавна ограбиха апартамента на една приятелка, богата жена.
Крадците взели телевизора и видеото и оставили всичките й книги.
Всички ние също имаме този избор. И отново, 90% от населението си купува телевизори и само 10% — книги, посветени на бизнеса, или аудиокасети как да инвестираме.
И така, какво правя аз? Аз ходя по семинари. Харесвам, когато продължават поне два дена, тъй като обичам да се потопя в темата.
През 1973 година видях по телевизията реклама за тридневен семинар на тема „Как да купуваме недвижимо имущество, без да притежаваме средства за изплащането на първата вноска“. Дадох за този курс 385 $
и благодарение на него спечелих поне 2 милиона, ако не и повече. Но,
най-важното, с него си купих живот. Не ми се налага да работя до края

158
на живота си благодарение на този единствен курс. Всяка година посещавам поне два подобни курса.
Обичам да слушам аудиокасети на тази тема. Причината ли? Ами мога да върна записа веднага назад, ако поискам. Веднъж на една такава касета Питър Линч каза нещо, с което аз изобщо не се съгласих.
Вместо да ставам арогантен и критичен, аз просто натиснах бутона за връщане и прослушах този петминутен откъс поне двайсет пъти. Най- вероятно — и повече. И изведнъж, благодарение на това, че не си бях затворил съзнанието, аз разбрах защо го бе казал. Беше истинско вълшебство. Стори ми се, че съм отворил прозорец към ума на един от най-великите инвеститори на нашето време. Осъзнах дълбочината и проникновението на огромните му познания и опит.
Новият резултат: все още мисля по стария си начин, но мога да гледам на същия проблем или ситуация и по начина на Питър. Вече имам две мисли вместо една. Разполагам с още един начин за анализиране на даден проблем или тенденция и това е наистина безценно. Днес казвам често: „Как би направил това Питър Линч или
Доналд Тръмп, или Джордж Сорос?“
Единственият начин да получа достъп до обширната им умствена мощ е като проявя достатъчно смирение, за да прочета или изслушам това, което имат да кажат те. Арогантните или критични хора често са особи с ниско самочувствие, които се страхуват от поемането на рискове. Нали разбирате, ако научите нещо ново, ще трябва да направите грешки, за да проумеете напълно новата информация.
Ако сте стигнали дотук, арогантността очевидно не е сред вашите проблеми. Арогантните хора рядко четат или си купуват аудиокасети. Защо да го правят? Та те са центърът на света.
Твърде много „интелигентни“ хора оспорват всяка нова идея,
която се сблъсква с начина им на мислене. В този случай тяхната така наречена „интелигентност“, комбинирана с „арогантността“, дава
„невежество“. Всички познаваме хора, които са високообразовани или смятат, че са умни, но финансовите им отчети показват нещо друго.
Истински интелигентният човек приветства новите идеи, тъй като те могат да се прибавят към синергията на другите, събрани до този момент.

159
Слушането е по-важно от говоренето. Ако не беше така, Господ нямаше да ни даде две уши и само една уста. Прекалено много хора мислят с устите си, вместо да слушат и да опитват да абсорбират новите идеи и възможности. Те спорят вместо да задават въпроси.
Аз не поддържам манталитета „Забогатявай бързо“ на повечето играчи в казината и привържениците на тотото. Залагам на обучението,
Ако искате да управлявате самолет, съветвам ви първо да вземете уроци. Винаги се шокирам от хората, които купуват недвижимо имущество или акции, но никога не инвестират в най-безценния си актив — своя ум. Фактът, че сте купили една-две къщи все още не ви прави специалист по въпросите на недвижимото имущество.
3. Избирайте внимателно приятелите си:
С какъвто се събереш, такъв ставаш…
Силата на общуването.
Първо, аз не избирам приятелите си според финансовите им отчети. Имам както приятели, дали обет за бедност, така и такива,
които печелят милиони всяка година. Работата е в това, че аз се уча от всички тях и се старая да продължавам да се уча непрестанно от тях.
Признавам, че с някои от хората съм се свързал, защото имат пари.
Но не заради самите пари, стремях се към знанията на техните притежатели. Някои от тези хора ми станаха скъпи приятели, но не всички.
Бих искал обаче да отбележа нещо. Забелязах, че приятелите ми,
които имат пари, говорят за пари. Нямам предвид, че се хвалят. Те се интересуват от тази тема. И така аз се уча от тях и те — от мен.
Приятелите ми, чието финансово положение не е никак розово, не обичат да говорят за пари, бизнес и инвестиране. Често смятат, че това е невъзпитано или неинтелигентно. Така че, както виждате, аз се уча и от финансово затруднените си приятели. От тях научавам какво да не правя.
Имам неколцина приятели, спечелили повече от милиард долара за краткия си живот. Трима от тях споделят същото: техните бедни приятели никога не са отишли да ги попитат как са спечелили такава сума. Затова пък често ги питат за следните две неща: 1. заем, и 2.
работа.

160
Предупреждение: Не слушайте бедни или изплашени хора. Аз самият имам такива приятели и ги обичам много, но те са олицетворение на Страхливото пиле в реалния живот. Стане ли дума за пари, особено за инвестиции, и те извикват в един глас: „Небето пада!“
Разчитайте на тях да ви обяснят защо нещо не може да стане.
Проблемът е, че хората ги слушат, но тези, които приемат сляпо информацията за края на света, са също „Страхливи пилета“. Или,
както се казва в старата поговорка: „Краставите магарета и през десет села се надушват“.
На един от телевизионните канали излъчват редовно чудесно предаване, което дава безценна информация за инвеститорите. Там често пускат т.нар. „експерти“. Единият експерт може да каже, че пазарът всеки момент ще се срине, а другият — че е пред голям разцвет. Ако сте умен, ще се вслушате в думите и на двамата. Нека съзнанието ви бъде отворено, тъй като и двамата имат своите основания. За жалост повечето хора чуват само „Страхливото пиле“.
Почти всичките ми близки приятели в един или друг момент са опитвали да ме откажат от дадена сделка или инвестиция. Преди няколко години един приятел сподели вълнението си, че е открил 6%
доход от сертификати за депозит. Аз му казах, че печеля 16% от правителството. На следващия ден той ми изпрати статия, обясняваща защо моята инвестиция е опасна. Аз получавам вече години наред по
16%, а той продължава да взема 6%.
Според мен едно от най-трудните неща при изграждането на богатство е да останеш верен на себе си и да не се изкушаваш да тръгнеш с тълпата. Тъй като на пазара обикновено именно тълпата се появява късно и съответно бива унищожена финансово. Ако дадена страхотна сделка се появи на първите страници на вестниците, в повечето случаи вече е прекалено късно. Търсете новите сделки. Или,
както обичат да казват сърфистите: „Винаги има нова вълна“. Хората,
които хващат късно вълната, обикновено не ги чака нищо добро.
Умните инвеститори не се хващат само за момента. Ако пропуснат някоя вълна, те търсят следващата и заемат позиция.
Подобен начин на действие обаче прави предпазливи повечето инвеститори, защото онова, което не е популярно, ги плаши.
Плашливите инвеститори са като овцете, които се движат със стадото.
Или пък алчността им ги кара да действат едва тогава, когато умните

161
инвеститори вече са си взели печалбите и са се придвижили по- нататък. Умният инвеститор купува инвестицията тогава, когато не е популярна. Той знае, че печалбата му се прави, когато купува, не когато продава. Той чака търпеливо. Както казах, не той регулира пазара. Той е просто като сърфист — заема позиция в очакване на следващата голяма вълна.
Всичко това е „бизнес за вътрешни хора“. Едни негови форми са незаконни, но други са законни. Единствената разлика е според това доколко сте се отдалечили от „вътре“-то. Най-добре е да имате приятели, намиращи се близо до вътрешността, тъй като парите се правят именно там. Те се правят на базата на информация. Несъмнено ще искате да научите за следващия бум, преди масата. Не казвам да го правите незаконно, но колкото по-рано научите, толкова по-големи шансове имате за по-голяма печалба с минимален риск. Затова са приятелите. Което също е финансова интелигентност.
4. Овладейте някоя формула и после научете нова:
Силата на бързото учене.
За да направи хляб, всеки хлебар изпълнява някаква рецепта,
дори да е само в главата му. Същото се отнася за правенето на пари.
Повечето хора са чували поговорката: „Човек е това, което яде“. Аз имам вариант на същата поговорка, а именно: „Човек се превръща в това което учи“. С други думи, внимавайте какво учите и усвоявате,
защото умът ни е толкова мощен, че ние се превръщаме в това, което слагаме в главата си.
Така например, ако изучавате готварско изкуство, ще се стремите да готвите. Ставате готвач. Ако не желаете да бъдете повече готвач ще трябва да изучите нещо друго. Да речем, да бъдете учител. А онези,
които се учат за учители, често се превръщат в учители. И т.н.
Избирайте внимателно какво ще учите.
Когато става дума за пари, мнозинството обикновено разполага с една основна формула, научена в училище. А тя е: „Работи за пари“. И
е преобладаващата формула в света. Заради това виждам как всеки ден милиони хора стават и отиват на работа, печелят пари, плащат сметки,
балансират чековите си книжки, купуват малко кооперативни фондове и отиват пак на работа. Такава е основната формула или рецепта.
Ако сте се изморили от това, което правите, или не печелите достатъчно, тогава просто трябва да смените формулата, чрез която

162
изкарвате пари.
Преди доста време, когато бях на двайсет и шест години, посетих един двудневен курс на тема „Как да се купуват просрочени ипотеки за покупка на недвижимо имущество“. Там научих една формула.
Следващата стъпка беше да проявя нужната дисциплина да приложа наученото. Повечето хора обикновено спират дотук. В продължение на три години, докато работех за „Ксерокс“, посвещавах свободното си време на овладяването на изкуството да се купуват просрочени ипотеки. С тази формула спечелих няколко милиона долара, но днес това вече става прекалено бавно, а също се използва и от много хора.
И така, след като овладях тази формула, започнах да търся други.
Не използвах винаги пряко информацията, получена от голяма част от курсовете, но винаги научавах нещо ново.
Повечето полувисши институти предлагат курсове по финансово планиране и покупка на традиционни инвестиции. Те са много подходящи за начало. Аз обаче винаги съм търсил по-бързо действаща формула. И точно поради това редовно печеля за един ден повече пари,
отколкото мнозина изкарват за цял живот.
И още нещо. В днешния бързо променящ се свят не е важно толкова какво знаете, защото често онова, което знаете, е старо. Важно е колко бързо можете да учите. Такова умение е безценно. Безценно е за откриването на по-бързодействащи формули, рецепти, ако желаете,
за правене на пари. Да работиш за пари е стара формула, родена по времето на пещерните хора.
5. Плащайте първо на себе си:
Силата на самодисциплината.
Ако не можете да се контролирате, не опитвайте да забогатявате.
Може би е по-добре първо да се присъедините към Военноморските сили или към някой религиозен орден, за да се научите да се контролирате. Няма никакъв смисъл да инвестирате, да спечелите и после да пропилеете всичко. Именно липсата на самодисциплина е причина повечето спечелили милиони от тотото да се разорят скоро след това. И пак липсата на самодисциплина е причина веднага след повишението хората да отидат да си купят нова кола или да си направят околосветско пътешествие.

163
Трудно е да се каже коя от десетте стъпки е най-важна. Но тази вероятно се овладява най-трудно, ако вече не е част от личностната ви характеристика. Осмелявам се да твърдя, че именно липсата на самодисциплина е главният разделителен фактор между богати и бедни.
Казано простичко, хората с ниско самочувствие и ниска степен на търпимост за финансов натиск никога, повтарям — никога няма да станат богати. Както казах, урокът, който научих от богатия си татко бе, че „светът ще те блъска насам-натам“. Светът блъска насам-натам не защото другите хора са грубияни, а защото на въпросния човек му липсват вътрешен контрол и дисциплина. Хората, на които им липсва вътрешна твърдост, често стават жертва на дисциплинираните хора.
В курса за предприемачи, който водя, постоянно напомням на хората да не се съсредоточават върху своя продукт или услуга, а върху развиването на управленски умения. Трите най-важни управленски умения, необходими за създаването на собствен бизнес, са:
1. Управление на парични потоци.
2. Управление на хора.
3. Управление на личното време.
Бих казал, че тези качества са необходими за всички, а не само за предприемачите. Те са важни за живота ви като човек, в семейството,
бизнеса, благотворителната организация, града или нацията.
Всяко едно от тези умения се подсилва от овладяването на самодисциплината. Аз съвсем не приемам лековерно максимата
„плащай първо на себе си“.
Твърдението „плащай първо на себе си“ идва от книгата на
Джордж Класън „Най-богатият човек във Вавилон“. От нея са продадени милиони екземпляри. Но въпреки че милиони хора вече повтарят тези думи, много малко ги прилагат на практика. Както казах,
финансовата грамотност позволява на човек да разчита цифри, а цифрите могат да разкажат цяла история. Ако погледна отчета за приходите и баланса на човек, мога веднага да разбера дали той практикува наистина „плащай първо на себе си“ или само го проповядва.
Една картина струва колкото хиляда думи. Затова нека сравним отново финансовите отчети на някой, който плаща първо на себе си и на някой, който не го прави.

164
Хора, които плащат първо на себе си:
Приходи
Разходи: Данъци, Наем, Храна
Активи: Инвестиции, Спестявания
Пасиви
Схемата е стандартна: отгоре поле Приходи и под него Разходи и отдолу успоредно Активи и Пасиви
Потока се генерира от Работа, преминава през Приходи, Разходи
(Данъци, Наем Храна), оттам през Активи (Инвестиции, Спестявания)
се връща директно в Приходи
Изследвайте схемите и вижте дали ще забележите някакви различия. Отново става дума за разбирането на притока на пари, който казва всичко. Повечето хора гледат цифрите и пропускат историята.
Започнете ли веднъж наистина да проумявате силата на притока на пари, скоро ще осъзнаете какво не е наред в долната схема, или защо
90% от хората работят усилено цял живот и когато вече не са в състояние да работят, се нуждаят от подкрепата на правителството във вид на социални осигуровки.
Хора, които плащат първо на всички други и често накрая не остава нищо за самите тях:
Приходи
Разходи: Данъци, Наем, Храна
Активи Пасиви
Схемата е като горната.
Потока се генерира от Работа, преминава през Приходи, Разходи
(Данъци, Наем Храна) и оттам директно в нищото
А вие виждате ли ги? Първата схема отразява действията на човек, избрал да плаща първо на себе си. Всеки месец той вкарва пари в колонката с активи, преди да си плати разходите. И макар милиони хора да са чели тази книга и да са разбрали посланието „плащайте първо на себе си“, те продължават да плащат последни на себе си.

165
Струва ми се, че чувам виковете на онези от вас, които вярват искрено, че всеки трябва да си плаща първо сметките. Дочувам и всички хора с чувство за отговорност, които си плащат сметките навреме. Не казвам да бъдете безотговорни и да не си плащате сметките. Повтарям само това, което пише в книгата — „плащайте първо на себе си“.
Първата схема е точна счетоводна схема на това действие.
За разлика от втората схема.
Със съпругата ми сме имали множество счетоводители и банкери, за които беше голям проблем да приемат тезата „плащай първо на себе си“. Тези професионалисти в областта на финансите всъщност правеха това, което правят масите, т.е. плащаха на себе си последни. Плащаха първо на всички останали.
В живота ми е имало месеци, когато, поради една или друга причина, притокът на пари е бил по-малък от сметките ми. И въпреки това продължавах да плащам първо на себе си. Счетоводителят ми викаше паникьосано: „Ама те няма да те оставят така! Ще те тикнат в затвора! Ще си съсипеш имиджа за кредитната карта! Ще ти спрат тока!“ Въпреки това плащах първо на себе си.
— Защо? — ще попитате. Защото точно за това става дума в
„Най-богатият човек във Вавилон“. За силата на самодисциплината и на вътрешната твърдост. Или за куража. Както бе казал богатият ми баща през първия месец, в който работих за него, повечето хора позволяват на света да ги блъска насам-натам. Данъчният инспектор се провиква: „Плащай, защото иначе…!“ И вие плащате на тях, но не и на себе си. Точно затова е написана тази книга — за да даде смелост на хората да тръгнат срещу течението и да забогатеят. Може и да не сте слаби, но когато става дума за пари, мнозина стават непривично мекушави.
Не казвам да бъдете безотговорни. Причината да нямам дългове в кредитните си карти и да нямам просрочени заеми е именно тази —
плащам първо на себе си. Свеждам до минимум приходите си, тъй като не желая да плащам на правителството. Онези от вас, които са гледали видеозаписа „Тайните на богатите“, знаят, че приходите ми идват от колонката с активите, чрез една фирма в Невада. Ако работя за пари,
правителството ми ги взема.

166
Макар да плащам сметките си последни, аз съм достатъчно хитър във финансово отношение, за да не позволя да се окажа в затруднено финансово положение. Разходите ми са по-високи от тези на 99% от населението, но за тях плащам не аз, а други. Те се наричат наематели. И така, правило 1, произтичащо от максимата да плащате първо на себе си, е да не задлъжнявате. Макар да плащам сметките си последни, аз правя така, че да трябва да плащам само малки,
незначителни сметки.
Второ, когато все пак се случи да изпадна в парично затруднение, пак плащам първо на себе си. Оставям кредиторите и дори правителството да покрещят. Харесва ми, когато обърнат дебелия край. Защо ли? Защото така ми правят услуга. Вдъхновяват ме да изляза и да направя още пари. Така че аз плащам първо на себе си,
инвестирам парите и оставям кредиторите да повикат. И без това обикновено им плащам веднага след това. Със съпругата ми имаме чудесни досиета на длъжници. Просто не се поддаваме на натиска и не теглим своите спестявания, нито продаваме акции, за да плащаме дълговете си. Това не е финансово интелигентна постъпка.
И така, отговорът е:
Не затъвайте в големи дългове. Нека разходите ви не бъдат големи. Изграждайте първо активите. И едва тогава купете голямата къща или мечтаната кола. Не е интелигентно да не се измъкнете от омагьосаната въртележка.
Когато сте финансово затруднени, не се поддавайте на натиска и не посягайте към своите спестявания или инвестиции. Използвайте натиска като вдъхновител на финансовия ви гений; нека той го стимулира да измисли нови начини за изкарване на повече пари и тогава си платете сметките. Така ще увеличите както способността си да правите повече пари, така и финансовата си интелигентност.
Многократно съм се оказвал във финансови затруднения и съм си използвал мозъка за създаване на повече приходи, като същевременно защитавам с всички сили колонката с активи.
Счетоводителят ми си раздра гърлото да вика, но аз бях като верен войник и защитавах с кръвта си крепостта „Активи“.
Бедните хора имат лоши навици. Един от тези лоши навици е това, което наричат невинно „бъркане в спестяванията“. Богатите

167
знаят, че спестяванията се използват само за създаване на още пари, а не и за плащане на сметки.
Знам, че звучи грубо, но както вече казах, ако не сте жилави вътре в себе си, светът винаги ще ви блъска насам-натам. Ако не харесвате финансовия натиск, тогава намерете подходяща за вас формула. Една от тях е да си намалите разходите, да започнете да влагате пари в банката, да плащате още по-голям данък печалба, да се включите в безопасни кооперативни фондове и да дадете обет за средностатистичност. Но това нарушава правилото „плащай първо на себе си“.
Правилото не насърчава самопожертването или финансовото въздържание. То не означава да платите първо на себе си и да умрете от глад. Човек трябва да се наслаждава на живота. Ако се опрете на финансовия си гений, ще можете да си осигурите всички сладости на живота, да забогатеете и да си плащате сметките, без да принасяте в жертва хубавия живот. Ето това е финансова интелигентност.
6. Плащайте добре на брокерите си.
Силата на добрия съвет.
Често виждам следното съобщение: „Продавам къща, без посредник“. А по телевизията не е рядко да видиш някой да твърди, че е „брокер на недвижимо имущество, който взема по-ниски цени“.
Богатият ми баща ме научи да правя точно обратното. Той смяташе, че на професионалистите трябва да се плаща добре и аз възприех неговата тактика. Днес имам скъпо платени адвокати,
счетоводители, брокери на недвижими имоти и брокери. Защо ли?
Защото, ако хората са професионалисти, техните услуги би трябвало да ви носят пари. А колкото повече пари правят те, толкова повече пари правя аз.
Живеем в ерата на информацията. Информацията е безценна.
Добрият брокер трябва не само да ви информира, а и да отделя време,
за да ви образова. Имам неколцина брокери, които са готови да правят това за мен. Някои ме учиха, когато нямах никакви или почти никакви пари, и днес съм все още с тях.

168
Това, което плащам на брокера, е нищожно в сравнение с парите,
които правя благодарение на доставената от него информация. Много обичам, когато моите брокери изкарат много пари. Защото обикновено това означава, че аз съм спечелил още повече. Освен това добрият брокер ми пести времето, както в случая, когато купих незастроения парцел земя за 9 000 $ и го продадох веднага за повече от 25 000 $, за да си купя по-скоро Поршето.
Брокерът е твоите очи и уши за пазара. Той е там всеки ден, така че на мен не ми се налага да бъда там. В това време аз играя голф.
Освен това хората, които продават някакъв имот без посредник,
очевидно не ценят особено времето си. Какъв смисъл има да опитам да спестя тази сума, когато за същото време ще мога да изкарам повече пари или да ги изхарча с хората, които обичам? Странно ми е, че толкова много от представителите на средната и бедна класа плащат по
15-20% бакшиш в ресторанта, дори да са били обслужени лошо, а се оплакват, когато трябва да платят 3-5% на брокера. Приятно им е да дават бакшиш на хората в колонката с разходи и задушават хората в колонката с активи. Това не е интелигентно във финансово отношение.
Всички брокери не са еднакви. За жалост повечето брокери са само търговци. Бих казал, че търговците на недвижимо имущество са най-лошият вариант. Те продават, но самите не притежават никакво или почти никакво недвижимо имущество. Съществува огромна разлика между брокера, който продава къщи, и брокера, който продава инвестиции. И това се отнася за всички видове брокери — на акции,
бонове, кооперативни фондове и застраховки. Както в приказката, вие целувате много жаби, за да откриете вашия принц.
Когато правя събеседване с брокер, първото, което искам да разбера, е колко акции или имоти притежава и какъв процент плаща за данъци. По същия начин постъпвам и при избора на счетоводител.
Моята счетоводителка има собствен бизнес. Професията й е счетоводство, но бизнесът й е недвижимо имущество. Предишният ми счетоводител нямаше бизнес, свързан с недвижимо имущество.
Смених го, тъй като не обичахме един и същ бизнес.
Намерете си брокер, който взема присърце вашите интереси.
Много брокери биха ви обучавали охотно и ще бъдат най-добрия ви актив. Просто бъдете справедливи и повечето ще ви отговорят със същото. Ако единствената ви мисъл е как да им орежете

169
комисионните, защо ще остават да работят с вас? Логиката е съвсем проста.
Както вече стана дума, едно от управленските умения е управлението на хора. Мнозина управляват само хора, от които се чувстват по-умни и над които имат власт. Много управители си остават цял живот на едно средно ниво и никога не биват повишавани, защото могат да работят със свои подчинени, но не и с хората над тях.
Истинското умение е да управлявате и да плащате добре на хората,
които са по умни от вас в някои технически области. Ето защо компаниите имат борд на директорите. Вие също би трябвало да имате такъв борд. Това също е финансова интелигентност.
7. Давайте като индианците.
Силата на получаването на нещо за нищо.
Когато първите бели заселници пристигнали в Америка, те били смаяни от една, характерна за културата на някои индианци, практика.
Например, ако някой от заселниците настинел, индианецът му давал одеяло. Болният решавал, че това е подарък, и се обиждал,
когато след като оздравеел, индианецът си го поискал обратно.
Индианците на свой ред също се разстройвали, като откриели, че заселниците не искали да им го върнат. Най-обикновено разминаване между културите, породило неразбиране.
В света на „колонката с активите“ за богатството е жизнено важно да действаш по принципа на индианците. Първият въпрос на истинския инвеститор е: „След колко време ще мога да си върна парите?“ Той иска да знае също така какво получава безплатно.
Възвръщаемостта на инвестицията е от изключително значение.
Открих малък апартамент на няколко пресечки от дома си с просрочен заем. Банката искаше 60 000 $, но аз ги намалих на 50 000,
просто защото придружих предложението си с чек на тази стойност. Те разбраха, че говоря сериозно. Повечето инвеститори биха попитали:
— По този начин не се ли затваря много голяма сума в брой? И
няма ли да бъде по-добре да се вземе заем?
В този случай отговорът е „не“. Беше зимният сезон и моята инвестиционна компания искаше да дава въпросния апартамент под наем на любителите на снега и ските, които пристигат по това време в

170
Аризона. И така, аз го давах за 2 500 $ на месец в продължение на четири месеца. През останалото време наемът е само 1 000 $. Върнах си парите за около три години. И сега притежавам този актив, който ми носи всеки месец известна сума.
Същото важи и за акциите. Често се случва брокерът да ми се обади и да ми препоръча да преместя солидна сума в акциите на дадена компания, която според него всеки момент ще предприеме нещо, увеличаващо стойността на акциите, като например изваждането на пазара на нов продукт. Аз премествам парите си там за една седмица до месец, докато цената започне да се покачва. Тогава изтеглям първоначално вложената сума и спирам да се тревожа за капризите на пазара, тъй като съм си върнал парите и те вече са готови да влязат в действие за нови активи. И така, моите пари се влагат в нещо, след това се вадят и аз притежавам активи практически за нищо.
Наистина не мога да отрека, че съм губил пари, и то неведнъж.
Но аз играя само с пари, които мога да си позволя да изгубя. Бих казал,
че от десет инвестиции средно в два до три случая удрям голяма печалба, в пет-шест не става нищо, и при два-три губя. Но ограничавам загубите си само до парите, с които разполагам в съответния момент.
Хората, които мразят риска, влагат парите си в банката. Все пак е по-добре да имаш спестявания, отколкото да нямаш. Нужно е обаче много време, докато си вземеш обратно парите и в повечето случаи не получаваш нищо безплатно с тях.
При всяка своя инвестиция търся нещо допълнително, нещо,
което да получавам безплатно. И рискът трябва да бъде ограничен.
Има много книги, посветени напълно на тази идея, така че тук няма да се впускам в подробности. Рей Крок е продавал франчайзи за производство на хамбургери не защото е обичал хамбургери, а защото искал да получава безплатно имота под франчайза. Така че разумните инвеститори трябва да търсят нещо повече от възвръщаемост на инвестицията, а именно — активите, които получават безплатно, след като си върнат парите. Ето това е финансова интелигентност.
8. Луксът се купува само от активи.
Силата на фокуса.

171
Детето на един приятел бе придобило неприятния навик да прахосва пари. Щом стана на шестнайсет години, разбира се, пожела да си има кола. Извинението: Родителите на всичките му приятели вече им били купили коли. Юношата поиска да изтегли от направените на негово име спестявания, за да плати първата вноска. Точно тогава ми се обади баща му.
— Мислиш ли, че трябва да му позволя да го направи, или най- добре просто да постъпя като другите родители и да му купя кола?
— Това може би ще намали напрежението в близко бъдеще, но на какво ще си го научил? Можеш ли да използваш желанието на сина си да има кола, за да го вдъхновиш да научи нещо?
Два месеца по-късно срещнах отново приятеля си.
— Е, синът ти купи ли си кола? — попитах аз.
— Не. Но аз му дадох 3 000 $ за нея. Казах му да използва моите пари, вместо събраното за висшето му образование.
— Е, много щедро от твоя страна.
— Не съвсем. Парите бяха придружени от едно условие.
Използвах съвета ти да впрегна желанието му да си купи автомобил,
така че да научи нещо.
— И какво беше условието?
— Ами, извадихме отново твоята игра „ПОТОЦИ ПАРИ“.
Играхме на нея и обсъждахме дълго как могат да се използват най- разумно парите. После му дадох квитанция за абонамент за
„Уолстрийт Джърнъл“, който му бях направил, и няколко книги за борсата.
— И какво стана?
— Казах му, че тези 3 000 $ са негови, но може да не си купи веднага кола с тях. Може да ги използва, за да купува и продава акции,
да си намери свой брокер, и щом направи от тях 6 000 $, ще може да си купи кола с 3 000 $ от тях, а останалите да прибави в спестяванията за по-нататъшното си обучение.
— Какви са резултатите?
— Ами отначало късметът му се усмихна, но няколко дни по- късно той изгуби всичко, което бе спечелил. Тогава вече наистина се заинтригува. Днес от първоначалните 3 000$ са му останали само 1 000$, но затова пък интересът му нараства. Изчете всички книги, които му дадох, и отиде в библиотеката за още. Изчита жадно „Уолстрийт

172
Джърнъл“, следи индикаторите и вместо MTV вече гледа CNBC.
Разполага само с 1 000$, но интересът и желанието му да учи са стигнали до небето. Знае, че ако изгуби тези пари, ще ходи пеш още две години, но не му пука. Струва ми се дори, че вече перспективата да има кола изобщо не го привлича, тъй като си е намерил по-забавна игра.
— А какво ще стане, ако изгуби всичките си пари? — попитах аз.
— Ще мислим, когато се случи. Предпочитам да изгуби всичко сега, отколкото да изчакам да стане на нашите години и тогава да рискува да изгуби всичко. Освен това с никои други пари не съм му осигурил такова добро образование както с тези 3 000$. Наученото сега ще му служи цял живот, а освен това като че ли придоби ново уважение към силата на парите. Струва ми се, че вече не харчи така безразборно.
Както казах в частта „Плащайте първо на себе си“, няма смисъл да се стараете да станете богати, ако не сте овладели силата на самодисциплината. Макар процесът на създаване на приток на пари от колонката с активи на теория да е лесен, трудна е умствената твърдост при определяне посоката на парите. Поради външните изкушения, в днешния консуматорски свят е много по-лесно просто да издухаш тези пари през колонката с разходи. При липса на умствена непреклонност,
тези пари изтичат в посоката на най-малкото съпротивление. А това вече означава бедност и финансови проблеми.
Ще дам следния пример за финансова интелигентност; в този случай става дума за способността парите да се насочват така, че да правят още пари.
Ако в началото на годината дадем на 100 човека по 10 000$, в края на същата година:
• на 80 няма да им е останало нищо. Нещо повече, много от тях дори ще са задлъжнели, тъй като с тези пари ще са направили само първата вноска за нова кола, хладилник, телевизор, видео или почивка.
• 16 ще са увеличили тази сума с 5-10%.
• 4 ще са я увеличи на 20 000$ или на милиони.
Ходим на училище, за да усвоим професия и да можем да работим за пари. Според мен би трябвало да учим също така как да караме парите да работят за нас.

173
Обичам лукса не по-малко от всички други. Разликата е там, че някои хора купуват нещата от тази категория на кредит. А това е ужасен капан. Когато пожелах да си купя „Порше“, най-лесният път щеше да бъде да се обадя на моя банкер и да поискам заем. Но вместо да се концентрирам върху колонката с пасиви, аз избрах да съсредоточа вниманието си върху колонката с активи.
По навик използвах желанието си да консумирам като вдъхновител и мотиватор на моя финансов гений.
Прекалено често ние се съсредоточаваме върху вземането на заеми, вместо върху създаването на пари. Едното е по-лесно в момента, но в крайна сметка се оказва по-трудно. Това е лош навик, от който страдаме всички поотделно и като нация. Не забравяйте, лесният път често се оказва труден, а трудният неочаквано става по-лесен.
Колкото по-рано обучите и самите себе си, и хората, които обичате, да владеят парите, толкова по-добре. Парите са голяма сила.
За жалост хората я използват срещу себе си. Ако финансовата ви интелигентност е на ниско ниво, парите ще ви бягат и ще ви надхитряват. Ако парите са по-умни от вас, ще работите цял живот за тях.
За да бъдете господари на парите, трябва да бъдете по-умни от тях. Тогава те ще правят това, което им кажете. Вместо да им робувате,
ще им заповядвате. Ето това е финансова интелигентност.
9. Нуждата от герои.
Силата на мита.
Като дете се възхищавах много от Уили Мейс, Ханк Арън. Те бяха моите герои. Исках да стана като тях. Исках да знам всичко за тях.
Главата ми беше изпълнена с всевъзможни факти около техния професионален и личен живот. Исках да знам всичко, тъй като мечтаех да стана като тях.
На 9–10 годишна възраст всеки път когато играех бейзбол, аз не бях аз. Бях Ханк. Това е един от най-мощните начини за учене, който често губим като възрастни. Губим своите герои. Губим наивността си.
Днес наблюдавам децата, играещи баскетбол край дома ми. На игрището те са Майкъл Джордан, сър Чарлз или Клайд. Копирането и ревностното подражаване на героите е страхотен начин за обучение.

174
Ето защо има такъв обществен отклик, когато човек като О. Дж.
Симпсън се подхлъзне. Това е нещо повече от съд. Това е загуба на герой. На някого, с когото хората са пораснали, на когото са се възхищавали, на когото са искали да приличат. Внезапно изпитваме желание да се освободим от този човек.
С годините си намирам нови герои. Имам герои в областта на голфа като Фред Къпълс и Тайгър Удс. Имитирам играта им и се старая да изчитам всичко, което излиза за тях. Имам също така герои като
Доналд Тръмп, Питър Линч, Джордж Сорос и Джим Роджърс. Знам множество факти за тях така, както някога знаех всичко за моите бейзболни герои. Прочетох книгата на Питър Линч, за да разбера как той избира в какви инвестиции да вложи парите си. Чета написаното за
Доналд Тръмп, опитвайки да открия как води сделките си.
Така, както едно време не бях аз, докато играех бейзбол, сега,
когато уговарям някаква сделка, подсъзнателно действам с настъпателността на Тръмп. Когато анализирам дадена тенденция,
опитвам да вляза в ролята на Питър Линч. Нашите герои ни дават възможност да черпим от неизчерпаем извор на необуздан гений.
Но героите не само ни вдъхновяват. Благодарение на тях нещата изглеждат лесни. Именно впечатлението, че е наистина лесно, което създават у нас, ни кара да искаме да бъдем като тях.
„Щом те могат, значи мога и аз“.
Когато става дума за инвестиции, мнозина създават впечатление,
че е много трудно. Вместо да слушате тях, по-добре си намерете герои,
които да го правят лесно на вид.
10. Обучавайте и ще получите.
Силата на даването.
И двамата ми бащи бяха учители. Богатият ми предаде урок,
който запомних за цял живот: необходимостта да давам и да участвам в благотворителността. Образованият ми татко даваше много във вид на време и знания, но почти никога не даваше пари. Както вече стана дума, обикновено казваше, че ще даде, когато има малко повечко пари.
И, разбира се, рядко се случваше да има „малко повечко пари“.
Богатият татко даваше както пари, така и обучение. Вярваше твърдо в десятъка. „Ако искаш, първо трябва да дадеш“ — повтаряше той.

175
Когато имаше проблеми с парите, просто даряваше пари на своята църква или на любимата си благотворителна организация.
Ако от всичко написано дотук трябва да ви остане само една идея, нека бъде тази. Всеки път, когато усетите, че нещо не ви достига,
че се нуждаете от нещо, първо дайте и то ще ви се върне десетократно.
Това се отнася както за пари, така и за усмивки, любов,
приятелство. Знам, че много често това е последното желание на човек, но при мен поне винаги се е получавало. Вярвам, че принципът на взаимността е истинен и давам каквото искам. Ако искам пари,
давам пари и те ми се връщат умножени. Ако искам продажби,
помагам на някой друг да продаде нещо и продажбите идват при мен.
Ако искам контакти, помагам на някой друг да установи контакти и,
също като по магия, нужните контакти идват при мен.
Преди много години чух следната мъдрост: „Господ няма нужда да получава, но хората имат нужда да дават“.
Богатият ми баща казваше често: „Бедните са по-алчни от богатите“. И обясняваше, че богатият осигурява нещо, което искат другите.
През всичките тези години, винаги, когато изпитам нужда от нещо, или парите не ми достигат, или ми трябва помощ, аз просто излизах или откривах в сърцето си това, което желая, и решавах първо да го дам. И когато дадях, то винаги ми се връщаше.
Това ми напомни историята за човека, който стоял с наръч дърва край печката и крещял: „Когато ми дадеш топлина, тогава и аз ще ти дам дърва за огрев“. И когато става дума за пари, любов, щастие,
сделки и контакти, трябва само да помните, че ако искате нещо, първо го давайте и то ще ви се върне умножено.
Често дори само процесът за това какво желая и как бих могъл да го дам на някой друг отприщва рога на изобилието. Почувствам ли,
че хората не ми се усмихват, просто започвам да се усмихвам и да поздравявам. И като по магия, изведнъж се озовавам сред усмихнати хора. Наистина светът, в който живеете, е огледало на самите вас.
Ето защо казвам: Обучавайте и ще получите.
Открих, че колкото по-искрено обучавам хората, които искат да учат, толкова повече научавам. Ако искате да научите повече за парите,
започнете да учите на това някой друг. Върху ви ще се излее порой от нови идеи и прозрения.

176
Случвало се е и да дам и да не получа нищо или пък да получа не това, което съм искал. Но след като си направех равносметка и погледнех дълбоко в душата си, установявах, че в тези случаи бях давал, за да получа, а не просто заради самото даване.
Моят образован баща обучаваше учители и стана главен учител.
Богатият ми баща вечно обучаваше млади хора на своя начин на правене на бизнес. Сега, когато си спомням за това от дистанцията на времето, си давам сметка, че именно тяхното великодушие и щедрост ги бяха направили още по-умни.
В този свят съществуват сили, които са много по-умни от нас.
Можете да се справите и сами, но ще ви бъде много по-лесно да го направите с помощта на тези сили. От вас се иска само да не пазите единствено за себе си това, което имате, и силите ще бъдат великодушни към вас.

177

Изтегляне 1.94 Mb.

Сподели с приятели: