Богатият татко не виждаше герой в лицето на Робин Худ. Смяташе го за кра-

92 наемала екипаж, който отплавал към Новия свят да търси богатства. Ако с кораба ста- нела беда, членовете на екипажа изгубвали живота си, докато загубата за богатите се ограничавала само до парите, вложени от тях в даденото пътуване.
Следващата диаграма показва как корпоративната структура се намира извън личния отчет за приходите и счетоводния баланс.
Именно познаването на правната корпоративна структура дава огромно предимство на богатите над представителите на средната и бедната класа. Благодарение на това, че ме учеха двама бащи, единият социалист, а другият капиталист, бързо започнах да си давам сметка, че философията на капиталиста има по-здрав финансов смисъл. Според мен социалистите в крайна сметка се наказваха сами поради липсата си на финансово образование. Каквото и да измисли тълпата с цел „да взема от богатите“, богатите неиз- менно съумяват да я надхитрят. Така в крайна сметка данъците лягат върху плещите на

93 средната класа. Богатите надхитряват интелектуалците единствено защото са наясно със силата на парите, предмет, който не се преподава в училищата.
А как богатите надхитряват интелектуалците? Когато данъците са приети с цел „да се взема от богатите“, парите потичат към държавната хазна. Първоначално хората са щас- тливи. Тези пари се раздават на държавните работници и на богатите. При държавните служители те отиват във вид на заплати и пенсии, а при богатите – посредством техните фабрики, получаващи държавни поръчки. Държавата получава огромни суми, но проб- лемът е фискалното управление на парите. Държавният идеал е избягването на излишъ- ците. Ако не успеете да изразходите отпуснатата ви сума, рискувате да не я получите при следващото оформяне на бюджета. И няма да ви признаят заслугата, че сте дейст- вали ефективно и икономично. Бизнесмените, от друга страна, биват възнаграждавани за осъществяването на икономии и ефикасността си. Поради постоянното нарастване на държавните разходи расте и нуждата от пари и идеята „данъците са за богатите“ се пре- образува така, че да включи и слоевете с по-ниски доходи, докато накрая стигне и до онези, които преди са гласували за тях – представителите на бедната и на средната класа.
Истинските капиталисти използват финансовите си познания, за да намерят начин да се отърват. Те се насочват отново към защитата, която им дава корпорацията. Но хората, които никога не са създавали корпорация, не знаят, че това всъщност не е нещо с физи- чески облик. Тя представлява просто папка с правни документи, намираща се в канто- рата на някой адвокат, регистрирана от съответната държавна агенция. Това не е голяма сграда, фабрика или група хора. Това е правен документ, който създава правно тяло без душа (юридическо лице). С нейна помощ богатството на богатите отново е защитено.
Корпорациите стават популярни, тъй като данъкът върху тяхната печалба е по-малък, отколкото данъкът върху печалбата на отделния индивид (физическо лице). Освен това някои разходи могат да бъдат платени от корпорацията преди удържането на данъка.
Тази война между богати и бедни продължава столетия. Битката се разгаря всеки път при създаването на закони и ще продължава вечно. Проблемът е, че губят тези, които не са информирани: хората, които стават всяка сутрин, ходят прилежно на работа и пла- щат данъци. Но ако разберат как богатите играят играта, те също могат да я заиграят. И тогава ще стъпят на пътя, водещ към финансовата им независимост. Ето защо потръп- вам винаги, когато чуя родителите да съветват децата си да ходят на училище, за да могат после да си намерят сигурна работа. Служителят със такава и без финансови поз- нания е обречен.
Днес средностатистическият американец работи четири-пет месеца годишно за дър- жавата, докато изкара достатъчно, за да си покрие данъците. Според мен това е доста време. И колкото повече работите, толкова повече плащате на държавата. Ето защо смя- там, че идеята за „вземане от богатите“ в крайна сметка се обръща срещу хората, които гласуват за нея.
Всеки път когато те са опитвали да накажат богатите, те не са се подчинявали безро- потно, а са реагирали. Те имат парите, властта и намерението да променят положението.
Вместо да плащат доброволно все по-високи данъци, търсят начини за намаляване на данъчното си бреме. Наемат умни адвокати и счетоводители и убеждават политиците да променят законите или да създадат правни „вратички“. Използват ресурсите си за осъществяване на нужните промени.
Данъчният процесуален кодекс на Съединените щати дава възможност и за други на- чини за редуциране на данъците. Повечето от тях са достъпни за всички, но най-често

94 от тях се възползват богатите, защото „си гледат бизнеса.“ Така например има клауза, която позволява продавачът да забави плащането на данъците върху капиталовата пе- чалба от продажбата на недвижим имот, ако с парите купи по-скъп имот. Инвестирането в недвижимо имущество дава възможност да се използват големи данъчни преимущес- тва. Докато продължавате с парите от продажбата да купувате ново недвижимо иму- щество, печалбите ви няма да бъдат облагани. Хората, които не се възползват от тези напълно законни възможности да си намалят данъците, пропускат прекрасна възмож- ност за изграждане на колонката си с активи.
Бедната и средната класа нямат същите ресурси. Нейните представители позволяват на държавата да вкара иглата във вената на ръката им и да започне да им източва кръвта.
Постоянно се шокирам колко много хора плащат по-големи данъци или използват по- малки данъчни облекчения само защото се страхуват от държавата. Бизнесът на мои приятели бе затворен и съсипан, а после се разбра, че това станало поради грешка на държавните служители. Всичко това ми е напълно ясно. Но да работиш от януари до май само заради този страх, ми се струва твърде висока цена. Бедният татко така и не опита да се противопостави. Както и Богатият татко – той просто играеше играта по- умно, използвайки корпорациите, най-голямата тайна на богатите.

Изтегляне 2.9 Mb.

Сподели с приятели: