4. Обезвреждане на отрови. Отрови както от собственото тяло, така и от външен произход се дезактивират в черния дроб и се трансформират във водоразтворими, за да могат след това да се отделят посредством жлъчката или бъбреците. Освен това билирубинът (отпадъчен продукт от червения оцветител на кръвта - хемоглобина) трябва да се преобразува в черния дроб, за да може да бъде отделян. Нарушаването на този процес води до жълтеница. Най-после черният дроб синтезира урината, която се отделя през бъбреците. Дотук приключваме с краткия обзор на най-важните функции на толкова многостранно действащия черен дроб. Да започнем нашето символично превръщане от последната спомената функция - обезвреждането на токсини. Способността на черния дроб да обезврежда отрови предполага наличието на способност за различаване и преценка, защото който не може да прави разлика между това кое е отровно и кое не, не би могъл да обезврежда отрови. Смущенията и заболяванията на черния дроб навеждат на извода за проблеми с преценяването и оценяването, насочват към погрешна преценка за полезно или вредно (храна или отрова?). Докато функционира преценката кое е полезно и колко от него човек може да преработва и смила, никога не се прекалява. Черният дроб винаги заболява от прекомерно количество: премного мазнини, премного ядене, премного алкохол, премного медикаменти и т. н. Болният черен дроб показва, че човек поема премного от нещо, което надхвърля неговия капацитет за преработка, показва липсата на мярка, прекомерни желания за експанзия и твърде високи идеали.
Черният дроб е доставчик на енергия. Заболелият от черен дроб обаче губи тъкмо тази енергия и жизнена сила. Той губи своята потенция, губи желанието си за ядене и пиене. Губи желание във всички сфери, които са свързани с жизнени изяви. По този начин симптомът коригира и компенсира проблема, който се нарича: премного. Това е телесната реакция на прекомерността и манията за величие и тя ни учи да се откажем от премногото. По време на болестта пациентът се приучва към ограничение, спокойствие и лишение (секс, ядене, пиене). Най-ясно виждаме този процес при хепатита.
Освен това черният дроб има пряко символично отношение към мирогледни и религиозни сфери. Установяването на произхода на подобно съответствие за някои хора може би съвсем няма да е лесно. Белтъчините са строителният материал на живота. От растителните и животинските мазнини в храната черният дроб изгражда човешките белтъчни, като променя пространственото подреждане на аминокиселините (модели). С други думи, като запазва отделните тухли (аминокиселини) черният дроб променя пространствената структура и по този начин постига качествен или еволюционен скок от растителното и животинското царство към човешкото. Въпреки еволюционната крачка идентичността на строителните тухли, които поддържат връзката с произхода се запазва. Синтезът на белтъчини е съвършено микрокосмическо отражение на това, което в макрокосмоса наричаме еволюция. Чрез разместване и изменение на качествения модел от едни и същи „първоначални строителни тухли" се създава безкрайно количество форми. Поради неизменността на „материала", винаги всичко остава свързано едно с друго, затова мъдреците учат, че всичко е в едно и едното е във всичко (pars pro toto).
Друг израз за това разбиране е religio буквално „обратна връзка". Религията търси обратната връзка с първопричината, с изходната точка, с единството и я намира, защото многообразието, което ни отделя от единството, в края на краищата е само една илюзия (мая) - тя се осъществява единствено чрез играта на различното подреждане (модел) на еднакво съществуващото. Поради това пътя назад може да намери само онзи, който прозре илюзията на различните форми. Множеството и единството - в това поле на напрежение работи черният дроб.
Заболявания на черния дроб
Който има болен черен дроб би трябвало да си постави следните въпроси:
1. В кои сфери съм загубил способността за правилна преценка и оценка?
2. Къде не мога вече да правя разлива между това, което ми понася, и онова, което е „отровно" за мен?
3. В какво превалявам, в коя област искам твърде много (мания за величие), къде се разпростирам в безмерното?
4. Интересувам ли се от сферата на religio, от моята обратна връзка с първопричината, или множеството ми пречи да погледна и към единичното. Не достигат ли мирогледните теми в моя живот?
5. Липсва ли ми доверие?
Сподели с приятели: |