Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке

Зъбите

Тази взаимна връзка не отслабва от факта, че в днешно време почти всички имат лоши зъби, което може да се установи още при малките деца. Това несъмнено е вярно, но колективни симптоми показват само колективни проблеми. Агресията стана един от централните проблеми във всички социално високоразвити култури на нашето време. Изисква се „социално приспособяване", което се дешифрира като „потискай агресивността си!". Всички тези потиснати агресии на нашите мили и миролюбиви, социално тъй добре приспособени съграждани изли­зат отново на бял свят като „болести" и тормозят социалната общност: в тази видоизменена фор­ма точно толкова, колкото и в първичната. Пора­ди това клиниките са модерните бойни полета на нашето общество. Там потиснатата агресивност води безмилостни битки със своите притежатели. Там хората страдат от своята собствена лошо­тия, която цял живот не са се осмелили да открият у себе си и да я преработят съзнателно.

Не би трябвало да ни учудва, че в почти всяка картина на заболяването отново и отново попада­ме на агресивността и сексуалността. И двете са проблемни сфери, които съвременният човек най-много потиска. Може би някой би възразил, че както увеличаващата се криминална престъпност и многото насилия, така и сексуалната вълна противоречат на нашата аргументация. Отговорът оба­че е, че както липсата, така и избухването на агре­сивността са симптоми за потисната агресивност. Двете са само различни фази на един и същи процес. Едва когато не е нужно повече агресивността да бъде потискана и ѝ се отреди подходящо място, така че човек да може да набира опит с тази енер­гия, е възможно агресивната страна на личността да се интегрира съзнателно. Тогава интегрираната агресия е на разположение на цялостната личност като енергия и виталност, без да се стига нито до сладникава кротост, нито до диви агресивни избли­ци. Такова състояние обаче първо трябва да бъде подготвено, като се осигури възможност с натруп­ването на опит то да узрее. Потиснатата агресив­ност води само до образуването на сенки, с които човек трябва да се справя в трансформирания им вид - болестта. За сексуалността, както и за всички други психични функции, аналогично важи току-що казаното.

Да се върнем пак на зъбите, които в животинското и човешкото тяло олицетворяват агресия и желание за надмощие (боря се със зъби и нокти). Често се приема, че здравите зъби у някои първо­битни народи са свързани причинно с естествения им начин на хранене. Тези народи обаче съвсем дру­гояче се отнасят към агресията. Наред с колективната проблематика, състоянието на зъбите все пак подлежи на индивидуална преценка. Покрай спомена­тата агресия зъбите ни показват и нашата витал­ност, нашата жизнена сила (агресия и виталност са само два различни аспекта на една и съща сила, но двете понятия извикват у нас различни асоциации). Да си припомним израза: „На харизан кон зъбите не се гледат!" Поговорката има предвид, че при покупка на кон по състоянието на зъбите се преценява неговата възраст и жизнеспособност. Психоанали­тичното тълкуване на сънища интерпретира пада­нето на зъб на сън като указание за загуба на енер­гия и сила.

Има хора, които нощем редовно скърцат със зъби, понякога толкова буйно, че се налага със спе­циални шини да ги възпират, за да не протрият то­тално зъбите си. Символиката е очевидна. Скърцането със зъби е утвърдено понятие за безсилна аг­ресия. Който денем не може да признае желанието си да хапе, нощем трябва да скърца със зъби, докато сам ги изтрие и притъпи тези опасни оръжия...

Който има лоши зъби, не му достига виталност и съответно способност да сграбчва и да се бори със зъби и нокти. Неговите проблеми са свързани с това, че бавно и трудно ги предъвква докато се смелят и че дори когато трябва да се защити му е трудно да захапе. В една реклама на паста за зъби желаната цел гласи: „... за да можете отново силно да захапвате!"

Така наречените „трети зъби" ни дават възможност да се преструваме пред външния свят, че притежаваме виталност и сили, каквито вече нямаме. Както при всяка протеза, този акт си остава из­мама и съответства на трика със страхливото, га­лено домашно кученце, заради което сме окачили на градинската ограда табела: „Внимание! Кучето хапе". Изкуствената челюст е само „купена хапли­вост".

Венците са основа и легло на зъбите. Аналогично те олицетворяват основата на виталност и агре­сия, първично упование и самоувереност. Липсва ли на човек тази доза първично упование и самоувере­ност, той никога няма да успее активно и жизнено да се справя с различни проблеми, да захапва косте­лив орех, никога няма да има смелостта да се залавя с трудни задачи или да се отбранява. Увереност­та в себе си трябва да дава необходимата опора на тази способност, както венците дават опора на зъ­бите. Венците обаче не могат да изпълняват тази роля, ако самите те са толкова чувствителни и раними, че при всяка дреболия започват да кървят. Кръвта е символ на живота и кървящите венци пределно ясно ни погазват как при най-малкото предизвикателство жизнената сила изтича от първич­ното упование и самоувереността.