Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке
Опорно-двигателен апарат и нерви
Изтегляне 1.52 Mb.
|
Свързани:
Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Болестта като път - 2 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Болестта като път - 1 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, Torvald Detlefsen - Bolestta kato pat (1), Болестта като път - 2 част Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке
11. Опорно-двигателен апарат и нервиСтойка и поведениеКогато говорим за държането и осанката на даден човек, от формулировката не става съвсем ясно дали имаме предвид физическата му стойка или неговото поведение. Въпреки това тази езикова двусмислица не води до недоразумения, защото физическата стойка обикновено съответства на поведението. Във външното само се отразява вътрешното. Така например говорим за изправен човек (в смисъл на изряден, безупречен), без да осъзнаваме, че с думата изправен се описва и физически акт, който е бил от решаващо значение в историята на човечеството. Едно животно не може да бъде изправено, защото все още не се е изправило. В зората на своето съществуване човекът е направил тази огромна крачка, като се е изправил и така е обърнал погледа си нагоре, към небето, получавайки шанса да стане бог - същевременно обаче толкова се възгордял, че предизвикал опасността, допускайки грешката да смята сам себе си за бог. Опасността и шансът за изправяне се проявяват и на телесно равнище. Меките части на тялото, които при четириногите са добре защитени, благодарение на стойката им, при изправения човек са уязвими. Тази уязвимост и по-голяма ранимост обаче е придружена полярно и от по-голяма откритост и възприемчивост. Гръбначният стълб, по-специално, осигурява изправената стойка. Той прави човека подвижен и „праволинеен", придава му опора и гъвкавост. Гръбначният стълб има формата на двойно „S” и действа според принципа на амортисьора. Чрез полярността на твърдите прешлени и меките интервертебрални хрущяли той позволява подвижност и гъвкавост. Казахме вече, че физическата стойка и поведението са в съзвучие и че тази аналогия се проявява в редица словосъчетания. Има изправни и праволинейни хора и такива, които обичат да превиват гръб. Познаваме сковани и закоравели хора, както и такива, които пълзят. Би могло обаче да се опита, чрез изкуствено влияние, да се промени стойката, с цел да се симулира поведение. Например родителите се карат на децата си: „Изправи се!", „Не можеш ли да седиш изправен?" Така започва играта на нечестност. По-късно армията изисква от войниците си: „Застани мирно!". Тук ситуацията става гротескна. Външно войникът трябва да демонстрира стойка, без да има право да покаже адекватно морално поведение. Открай време армията хвърля много усилия, за да поддържа физическата стойка, макар че от стратегическа гледна точка това е направо абсурдно. Нито парадната крачка, нито стоенето мирно се котират в суматохата на битката. Култивирането на физическата стойка е нужно единствено, за да се прекъсне естествената кореспонденция между външната и вътрешната позиция. Вътрешната неустойчивост на войника се проявява и в свободното му време, например след победа, и при други подобни събития. Партизаните нямат показна стойка, тъй като притежават вътрешна идентификация със своите действия. Нравственото поведение явно допринася за увеличаване на ефективността, докато изкуствената физическа стойка води до обратния резултат. Нека сравним скованата стойка на войника, който стои с изпънати докрай стави, и каубоя, който никога не би допуснал да блокира възможностите си за движение чрез опънати крайници. Този свободен стоеж, при който човек се придържа към собствения си център, срещаме и в тай дзи. Стойка, която не отговаря на вътрешната нагласа на даден човек, веднага разпознаваме като неестествена, докато естествената стойка характеризира човека. Ако болестта е принудила някого към определена стойка, която той доброволно никога не би заел, тази стойка показва неизживяно вътрешно поведение, показва за какво копнее той. При наблюдението на даден човек трябва да умеем да преценяваме дали той се отъждествява с външната си стойка или е трябвало да я заеме против волята си. В първия случай стойката му отразява неговата съзнателна идентификация. Във втория случай, в изменената от болестта стойка, се проявява една сенчеста област, която той не би приел доброволно. Така човек, който върви изправен и крачи с вирната глава, показва известна недостъпност, гордост, възвишеност и честност. Такъв човек чудесно би могъл да се отъждестви с всички тези качества. Той не би ги и отрекъл. Другояче се държи засегнатият от болестта на Бехтерев, с типичната форма на гръбначния стълб, подобна на бамбуково стебло. Тук се соматизира едно неосъзнато изискване на егото на пациента за несломимост. При болестта на Бехтерев с времето целият гръбначен стълб склерозира, гърбът се сковава, главата се навежда напред, тъй като S-об-разната форма на гръбнака се нарушава. Истината за това колко упорит, неотстъпчив и непреклонен е пациентът буквално го удря в носа. Подобна е и проблематиката, изразена чрез гърбицата: в гърбицата се проявява неосъзнато смирение.
Изтегляне 1.52 Mb. Сподели с приятели:
|