Също както при пътно-транспортните произшествия, многообразието от възможности и тяхната символика и при останалите злополуки в домашни и работни условия е почти неограничено, затова отделните случаи трябва да бъдат точно анализирани.
Богата символика откриваме при изгарянията. В редица словосъчетания изгарянето и огънят се използват като символи на психични процеси: пепел ти на езика, опарих си пръстите, не си играй с огъня, готов съм да вляза в огъня заради някого и т. н.
Тук огънят винаги означава опасност. Ето защо изгарянията сигнализират, че дадена опасност не се преценява правилно или че изобщо не се вижда. Може би на някаква тема изобщо не ѝ личи колко е гореща. Изгарянията ни обръщат внимание да не си играем с опасността. Но освен това огънят има ясно отношение и към темата за любовта и сексуалността. Говорим за гореща любов, за любов, която се разгаря, която е огън и пламък или изпепелява. Тази сексуална символика на огъня се проявява и в гордостта, с която младежите говорят за своите мотоциклети, наричат ги огнедишащи машини, огнени пещи (огънят обаче е извън тях самите!).
Изгарянията засягат отначало кожата, т. е. границата на човека. Това накърняване на границата винаги означава поставяне под въпрос на аза. С аза си ние се разграничаваме от другите и точно това пречи на любовта. За да можем да обичаме, трябва да отворим границата на своя аз, да докоснем огъня, да се оставим да ни подпали жаравата на любовта и да изгорим границите си. С онзи, който не е готов на тази стъпка, може да стане така, че вместо вътрешен, външен огън да изгори външната му граница, кожата, и така да го направи открит и уязвим.
Подобна символика отриваме при почти всички наранявания, които отначало разрушават външната граница, т. е. кожата. Говорим например и за психически травми или за това, че някоя забележка може да нарани човек. Можеш обаче да нараняваш не само другите, а да късаш и собствените си меса. Лесно може да се прозре и символиката на падането, препъването и подхлъзването. Казваме: паднал духом, паднал от небето, изплъзнах се, изпързалях го, препъни-камък и т. н.
Ако в резултат на падане се получи сътресение на мозъка, мисловната система на потърпевшия изцяло се разклаща и поставя под съмнение. Всеки опит да седи изправен му причинява главоболие и той бърза отново да си легне. Така се отнема досегашното превъзходство на мозъка и главата и пациентът усеща на собствен гръб, че мисленето му причинява болка.
Сподели с приятели: |
