Трето правило: Обобщете симптоматичните проявления в принцип и пренесете този модел на психично равнище. Вслушването в езиковите формулировки обикновено може да послужи като ключ, тъй като нашият език е психосоматичен.
Принудителните следствия
Почти всички симптоми ни принуждават да променим поведението си и тези промени могат да се разделят на две групи: от една страна, симптомите ни пречат да вършим нещата, които обичаме, а от друга - карат ни да правим неща, които не искаме. Един грип, например, ни възпира да приемем някаква покана за гости и ни принуждава да си останем в леглото. Един счупен крак ни пречи да спортуваме и ни принуждава да почиваме. Подчиним ли на болестта намеренията и смисъла, то именно предотвратените и принудителните норми в поведението позволяват да се направят изводи за умисъла на симптома. Една принудителна промяна в поведението е принудителна корекция и трябва да се приеме сериозно. Болният е склонен да се съпротивлява толкова силно на принудителните промени в начина си на живот, че обикновено се опитва с всички средства, колкото е възможно по-бързо, да анулира корекцията, за да може необезпокоявано да се върне към старите си привички.
Според нас, напротив, важно е да позволим на дадено смущение отначало наистина да ни извади от строя. Един симптом коригира винаги само някаква едностранчивост: свръхактивният е принуден да си почине, свръхподвижният е възпрепятстван да се движи, а на общителния е отнета възможността за комуникация. Симптомът принудително извиква на живот непривлекателния за нас полюс. Би трябвало повече да се съобразяваме с него, да се въздържаме доброволно от онова, което ни е отнето, и да одобряваме наложеното ни по принуда. Болестта винаги е криза, а всяка криза изисква развитие. Всеки опит да се постигне статусът преди заболяването е наивен или глупав. Болестта отвежда към нови, непознати и неизживени брегове - едва когато съзнателно и доброволно откликнем на този повик, придаваме смисъл на кризата.
Сподели с приятели: |
