Братя и сестри на Христа

Ти целувание ми не даде: а тя, откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете ми.

Аз ще засегна сега произхода на целувката, т.е. ще разгледам принципиално какво нещо е целувката. Ако това беше се случило с някоя целомъдрена мома в някоя скришна стая, или с някой момък, всичките съвременни вестникари знаете какво биха писали за дъщеря ви – ако е ваша дъщеря, разбира се. Това е един епизод – тъй го наричам аз – или един инцидент, или една случка, станала още преди 2,000 години с една от големите грешници и развратници, които светът познава. Разврат от любов, разврат по любов, защото има и разврат и без любов.

Сега аз се пренасям 2,000 години назад. Тази жена се приближила до едного от най-великите човеци, който някога е слизал на земята; най-чистият човек, който някога се е явявал на земята; най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят; най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл.

Ако би решил Христос да дойде днес в съвременния свят, аз не зная каква форма би взел, как би се явил и как щяха да го посрещнат съвременните културни хора. – Както тогава ли? – Навярно много по-добре, отколкото тогава. И не ще съмнение! Днес има толкова много църкви, съградени в Негова чест, в Негово име, има повече от 500,000 Негови служители – цяла една армия, все пак ще му направят един отличен прием, поне официално. Официален прием лесно се извършва: Заколва се някой угоен пуяк, да тежи поне 12 килограма; българинът, като го претегли и тежи 12 килограма, казва: Угоен е този пуяк, от него би се направила отлична чорба, а тъй, знаете какво нещо е мазничка, пуйча чорба, с малко изцеден лимон, а джигерчето и воденичката му, тъй ситно нарязани в супата, та като ви падне по едно малко джигерче!... После този пуяк напълват вътре с ориз, стафиди, фъстъци, това-онова, опечен, зачервен, та като ти отрежат едно такова зачервено парче, ще кажеш: Хайде, хаирлия да е, Христос е дошъл на земята. Или, най-малко, ще опекат едно от тези малките, по 10–12 килограма, прасета, които ги закалят сега за Коледа, хубаво опечено, слагат го на масата, с малко винце, всички да се наядат за това, че Христос ни е посетил. Това е официалният прием, и след туй ще има речи и благодарности, че е благоволил да дойде. И от него ще има отговор, че са го приели добре. Това предполагам да е тъй, не казвам de facto. А тук, в къщата на Симона, има друг прием. Приели са го, без да му опекат прасенце, и нито целувки е имало, нито пък нозете му са омили, а са му дали един обикновен прием, какъвто евреите са могли да му дадат.

Влиза тази жена, нахална ще я наречете, безочлива, съвсем безочлива, за да се приближи до най-чистия човек. Представете си каква смелост, каква нахалност, какви дебели очи имала тя! По-безочлива жена от нея не зная! Употребявам съвременния език. Ще кажете: Бива, бива, но такава нахалност! Но ела че тази велика нахалност е хроникирана в Евангелието, и се поставя за един отличен пример.

Знаете ли какво е казвала тази жена, като е целувала нозете на Христа? Сега ще ви обясня. Тя е казвала: Господи, зарад Тебе извърших всички тези престъпления, като Те търсих. Тук мислех, че си Ти, там мислех, че си Ти – всички престъпления съм направила все зарад Тебе. Това го направих не от зла воля, но нямах в себе си тази Мъдрост да Те познавам, а сега, сега вече Те намерих. Аз представям тази жена като един идеал на Любовта: пък и не се церемони да изказва любовта си пред цял свят. Тя казва: Да става, каквото ще. Аз съм оцапана вече, да говорят, каквото искат, ще целувам публично, пет пари не давам за мнението на хората.

Сега, защо целувката се счита по някой път за незаконна? Аз имам тук едно математическо разрешение на целувката, изразено в геометрична форма: Какво означава тя по правилата на висшата, трансцедентална математика? – Буквата Ц означава произхода на целувката. Буквата Ц представлява един квадрат, който по-напред е бил затворен, понеже всички престъпления, всички борби в света стават все в ограничено място, което квадратът обема, т.е. във всяка жива твар, която се ограничи в каквато форма и да е, се явява желание да се освободи, а желанието за свобода произвежда престъпление. Следователно целувката е един пряк начин да се освободим от злото. Тъй че целувката е права линия, която се туря отдолу на квадрата и образува буквата Ц. Туй в природата аз наричам цъфтене. Следователно онзи, който иска в природата правилно да се освободи от злото, от ограничението, което е над него, непременно трябва да махне горната затворена линия, за да възприеме слънчевите лъчи – трябва да бъде отворен квадрат. В природата трябва да има цъфтене. И у хората цъфтенето съвпада с целуването. Когато целунем някого, ние му казваме: Пътят на твоето спасение е да цъфнеш. Туй означава целувката. Кой трябва да целува? Ние казваме, че слънчевите лъчи целуват цветето. Не, онзи, който е дошъл вкъщи, стопанинът в къщата ще го целуне. Ако си стопанин, ти, дъщеря ти, син ти ще се изредите да го целувате. Ако целува гостът, това не е правилно.

Следователно мога да ви кажа, че Христос беше на гости у тази жена. Тя беше наела стая в къщата на Симона, който даваше банкет на Христа, и когато Той дойде, тя непрестанно Го целуваше. Тя постъпи според законите на природата, по закона на цъфтенето, за да покаже, че спасението е там. Значи тя отвори душата си, тя отвори сърцето, ума и духа си, за да възприеме тези Божествени лъчи – обърна се на едно цвете. Христос казва: Понеже постъпи тъй умно, прощават и? се всички грехове, които е направила в миналото.

Някой път ще се спра да изтълкувам какво означава грях и погрешка. Сега ще ви оставя в старите ви идеи за греха. Когато човек не знае как да цъфти, и целува, той винаги е в квадрата, неговият врат е, както на онзи вол с рогата. Волът едно време е направил рогата си, за да се брани, но човекът, като го е хванал за рогата, създал буквата В и от нея образувал хомота, в който го впрегнал. Ние казваме велик човек. Кой е велик човек? – Велик е онзи човек, който сам може да се впряга и разпряга. Весел човек е онзи, който има хомот, впрегнат е. И двамата са весели. Тогава в какво седи развързването на вола? Тази единица отгоре на буквата В трябва да се премахне, за да остане той свободен. Защото ти може да си вързан и развързан не само с въже, но може да си съзнателен като човек. На вола турят оглавник, а човек се връзва със своята дума, със своето съзнание. Следователно разумното връзване става по закона на свободата.

И тъй, целувката, според нейния произход, е начинът, по който ние можем да се спасим от злото, което съществува сега в света. Какво нещо е устата? – Долната устна означава Любовта, силите, които съзиждат – те имат един произход, – а горната устна означава Мъдростта. Любовта и Мъдростта в Божествения свят съставят основата, върху която живеят всички живи, велики същества. Следователно, когато целувам някого, това означава, че аз се ангажирвам да служа на тази велика Мъдрост и Любов, които съставляват Божествения свят, и да живея съобразно с тях.

И тъй, на онзи, който ви целува, вие сте му гост. За да целунете някого, Господ трябва да е в него. Това е истинската целувка.

Вътре в Христа кой живееше? – Сам Бог. Тази жена разбираше закона – тя целуваше Христа, а не Той нея. Следователно ние можем да целуваме само Божественото. Някой казва: Защо не ме целуваш? – В тебе живее ли Господ, в тебе ли е? Ако не е в тебе, аз не бива да цапам устата си. Единственото същество, което може да целунеш и което може да донесе твоето спасение, е само светлината. Цветята се разтварят, за кого? – За светлината. Има ли светлина, те я възприемат. Тези слънчеви лъчи, тази слънчева светлина целува цветята, тя произвежда техния чудесен растеж. И тъй, въпросът е решен. Когато ви питат: Може ли двама души да се целуват едновременно? – Не може, то е немислимо. Или мъжът ще целува, или жената; или братът, или сестрата; или господарят, или слугата. Тъй седи законът. Двама, които се целуват едновременно – не разбират този закон, и от такава целувка не може да има никакви добри резултати. Двама, които се целуват, мязат на двама банкери, които оперират със своите капитали в една и съща къща; непременно там ще има ританица.

Сега се поражда от това във вас едно криво разбиране. Не е въпросът, кой те е целунал, а кого си целунал – това е въпросът. Аз не говоря за това, кой те е целунал, а въпросът е, кого си целунал. Дяволът целува. Когато някой пита кой те е целунал, подразбирам злото, а кого си целувал – подразбирам Господа. Значи има две целувки. Ако целунеш една жена, тя казва на мъжа си, че еди-кой си я целунал. Има право. Тази целувка не е Божествена. Но ако тази жена целуне Христос, друго е. Кого е целувала? Ако запитате туй цвете кого е целувало, ще ви каже: Слънцето, слънцето съм целувало. Тъй както съм хубаво, слънцето ме е направило. Като съм целувало слънцето, всичките ми грехове се простиха, слънцето ме въздигна.

Христос се обръща към Симона и му казва: Ти целувание не ми даде. Този Симон е бил един културен човек, като нас, съвременните. Като видял, че тази жена целува нозете на Христа, той си казал: Този човек минава за пророк, за учител, който всичко знае, чист и свят е, а тук от толкова време една жена му целува краката, не знае ли той каква е тя? Аз да бях на негово място, 10 пъти досега щях да я изпъдя! И тогава Христос се обръща към него: Симоне, имам да ти кажа нещо. А той казва: Учителю, речи! – Някой си заемодавец имаше двама длъжници: единият му бе длъжен 500 динари, а другият – 50. Числото 5 е, което преодолява тук. Едното число означава духовния човек, а другото – светския, плътския човек; единият, който разбира нещата само вечно, а другият, който разбира нещата временно.

Като изучаваме Христовото учение, ние не бива да правим погрешката на онзи слуга на свети Антоний. Туй учение трябва да го разберем правилно, понеже то е обосновано на велики закони, на живи закони, които ние, сегашните хора, можем да приложим. Каква е погрешката на слугата на свети Антоний? Това е един анекдот, доколкото е верен, не зная. Аз го взимам, за да разясня принципа. Свети Антоний бил поканен някъде на гости и тръгнал със слугата си. Той яздел на кон, а слугата му – на магаре. Обаче свети Антоний имал противници, които искали да го спрат на пътя му. Вечерта спрели на един хан. Дошли противниците му, отрязали главата на коня и на магарето, като си казали: Не трябва да ходи на гости, стига му дотука. Сутринта дохожда слугата, иска да извади и приготви коня и магарето за път, но вижда, че главите им са отрязани. Съобщава за това на свети Антоний. Той му казва: Нищо, прилепи ги и ще вървим! Слугата в бързината разменил главите, на коня турил магарешката глава, а на магарето – конската. Свети Антоний се качва на кон с магарешка глава, а слугата му – на магаре с конска глава и тръгнали. На съвременните хора главите им са разместени. Мъжете мислят като жените, а жените мислят като мъжете. Казвате: Тогава как ще се разреши въпросът? – Конската глава – на коня, магарешката – на магарето! Нещата трябва да бъдат тъй, както са създадени първоначално, а не да се тълкуват. Казвам: Тази конска глава да се снеме от магарето, а магарешката да се снеме от коня! Това значи тълкуване – да дадеш едно правилно разяснение на онзи велик закон, върху който се градят сегашните наши закони. Каквото е говорил Христос, туй учение, с неговите основни принципи, може да се приложи още сега. И след хиляди и милиони години пак същото ще бъде. Любовта, и до скончание на века, и след скончание на века, ще бъде същата. Като казвам същата любов, подразбирам същата по субстанция и есенция, а не по форма. Виждали ли сте как изгрява слънцето сутрин? Така е и с Любовта. Тя ще се усилва, усилва до зенита си, после ще залезе, а при новото зазоряване пак ще се усили. Следователно във всички свои проявления Любовта се усилва. Затуй трябва да се приготвим да изнесем, първо, великото – Божията Любов. Вие не сте усещали още онази Любов. Ако тази Божествена Любов, с която беше въодушевена онази жена, която целуваше краката на Христа, хората биха я приложили, светът днес би се спасил. И ако ние се поставим на това становище и се запитаме защо се учим, защо ни е знанието в света, отговаряме: Знание – това е познаване на Бога. Всичката философия в света седи в това – да познаем Бога в неговото есенциално проявление, да го познаем във всичките негови материални проявления в света. Това е великата наука в света.

Тук имате една жена, която е отритната от цял свят и търси спасение. Тя е жената, която се дави и се хваща за Христа и казва: Само ти, Господи, само твоята Любов, само твоята Мъдрост може да ме избави от туй положение, в което съм изпаднала.

И вие, жени – ще се обърна към вас и към мъжете, – аз нямам вашата опитност, нали всички сте целували и сте били целувани, какво сте усещали след целувката? – Цяла нощ сте се въртели на леглото. Защо? – Не сте целунали Христа, а дявола. Там е мъчението. Дето се целува дяволът, язва се явява и злото се ражда. Там е всичкото. Забележете, това е един факт. На жена, която е целунала един покварен мъж, лицето и? почернява. На мъж, който е целунал жена, която не е на мястото на Христа, и неговото лице се разваля. Ако е бил чист, непременно лицето му се изменя. Целувката винаги произвежда един преврат или за добро, или за зло. Ако сте целунали Христа, непременно ще свети лицето ви, но направили ли сте една грешка в целувката, винаги ще ходите наведени, като тази грешница. Ще казвате: Няма за мене смисъл в живота. Тогава какъв е цярът? – Ще дойдете при Христа. Вие можете да намерите Христа и днес. Вземете Евангелието, пренесете се 2,000 години назад или идете 2,000 години напред, вие ще намерите и ще целунете Христа. И няма живо същество, което да се постави в положението на тази жена и на което Христос да не се изяви. Тогава Христос ще каже: Прощават ти се греховете, и сега се започва новото ти развитие.

Христос казва: Слязох в дома ти, ти целувка не ми даде.

Влезе една благородна мисъл в тебе. Тази мисъл е Христос. Някой път Христос минава в този свят. Аз Го виждам. Често Той минава. Сега за себе си аз няма да говоря, ще говоря за един ясновидец, който ми разправяше следното нещо: Гледам – казва, – Христос застанал при една красива жена – отвън много красива, но отвътре не – и и? говори, а от другата и? страна, гледам и някой друг и? говори. Христос и? казва: Жено, обърни се към Бога, Любов ти трябва повече, за да се спасиш. Тогава и дяволът и? пошепва нещо. На мястото, дето и? говори Христос, тя постоянно си маха ръката край ухото, защото Христос и? казва: Любов! А тя подразбира: Да любиш, значи да целуваш. Какво ще каже моят мъж? Тя плътски разбира Любовта. Едно вътрешно себеотрицание е процес на душата, не е процес на тялото, на ума. Това е едно съотношение, което съществува между моята душа и моя първоизточник, Бог, от Когото съм излязъл.

И всякога, когато се нашепват тия мисли на Христа, ние ги критикуваме. Щом дойде някой и ни нашепва такива мисли, за пример: Отвори търговия, ще имаш големи печалби, – не махаш ръка край ухото си. Започваш търговията. Щом дойде Христос, казва на жената: Жено, ти си богата, толкова дечица има там бедни, дай 2,000 лева да им се помогне. Дяволът казва: Не слушай! Тя маха край ухото си. Аз гледам хората, все махат. На някоя жена говори Христос, тя маха на ухото: Това не е за мене. Щом дойде някой друг, нашепне и? нещо, казва: Готова съм!

И тогава ме питат: Как да познаем гласа Христов, толкова гласове ни говорят? – Христос говори тъй, както никой друг. Той казва: Раздай всичкото си имане на бедните! А вие махате с ръка. Иди в някоя болница да служиш на болните! Пак махате. Омий краката на мъжа си, примири се с приятеля си! Пак махате. А като ви се каже: Натрий носа на приятеля си, – приемате. Дай го под съд, 20,000 лева имаш да вземаш, – Това разбирам, толкова пари имам да вземам. Когато Христос говори, няма душа в света, която да не разбира Неговия глас. Всяка мисъл, която прави човека готов за самопожертване, е Божествена мисъл. В това няма никакво изключение. Приеми я, тя иде от Христа. Спреш ли се да мислиш дали е онзи Христос, който е бил преди 2,000 години, всичко изгубваш. Слушай, приятелю, ако ти чакаш този Христос, Който е бил преди 2,000 години, ти ще отидеш в дъното на ада. Този Христос е пораснал сега, преди 2,000 години Той е бил малко дете. Той е бил бебе още, на 2 години, а сега е възмъжал, сега е на възраст, силен е. Следователно няма да го търсиш като едно малко детенце и да казваш: Ех, да имам едно малко бебенце като Христа и да го помилвам! Тогава Той не е могъл да спаси света. Бягаше в Египет, биха Го и Го разпънаха на кръст. Туй беше волята Божия. Той си казваше: Е-е, нали си слаб, тъй ще бъде! Като възкръсна, казваше: Всяка власт ми се даде на небето и на земята, и в бъдеще няма вече тъй да бъде: няма да ме бият. Идете и проповядвайте туй Слово, аз ще бъда с вас до скончание на века. Нам ни проповядват за разпнатия Христос. Аз не ви проповядвам за разпнатия Христос, аз ви проповядвам за онова Христово възкресение на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина, Правда и Добродетел, и за онзи Христос, който носи живот в себе си, който носи Мъдрост, знание на света; за онзи Христос, който носи Истината, който иде да ни даде тази вътрешна светлина, да устроим домовете си, да ни даде Правдата и с нейната мярка да мерим, да ни даде и Добродетелта. Христос носи и онези велики методи, чрез които ще можем да съградим нашите домове. Този е великият Христос. Ще кажете: Де е? – Аз Го виждам сега, шепне на ушите ви. А вие виждате ли Го? Виждам Го, виждам Го, Христос шепне. Сега определям кой какво ще направи: Някой ще махне с ръка на ухото си, а друг ще слуша.

Мнозина мислят, че аз искам да омагьосвам хората. Не, Христос ви говори. И знаете ли какво ви говори Христос? Ето какво слушам аз: Сърцата ви са студени, отвънка има сняг, следователно нямате проветряване, противодействие там има; Любов ви трябва, Любов, с която да преодолеете всичко; Любов, която да стопли тези ледени сърца, да ги стопли с температура 100,000,000 градуса да светнат сърцата ви. Пак ви говори Христос. Знаете ли какво ви говори? – Знания, знания ви трябват. Не ви трябват знания как да сготвите боба, как да сготвите пуйката, как да накълцате зелето, да направите кебапчета. Не това ви трябва, а знания, знания, да предадете тази Мъдрост на вашите дъщери, синове, на вашите мъже, на вашите слуги, приятели и неприятели.