Бтпп в медийното пространство 03-05. 03. 2012



страница3/3
Дата07.05.2018
Размер0.64 Mb.
#67711
1   2   3

Има интерес вече, но първите две години студентите бяха малко, защото не разбираха какво означава фасилити мениджмънт. Стават все повече обаче, миналата година направихме и среща със студенти, разяснихме самата магистратура и вече има по-голям интерес. Излязоха и първите завършили. Предполагам, че ще направим промени в програмата, ще поканим повече лектори и ще засилим практическите занимания в компаниите.

В нашата компания има служителка, която в момента е записана в магистърската програма, дойде и стажант – българин, който в Холандия учи фасилити мениджмънт. Искрено вярвам, че обучението трябва да се развие, защото има нужда от такива специалисти. При нас идват много студенти и от университета по архитектура.

- Понеже магистратурата е няколко семестъра, а това е дейност с много широк обхват, един специалист от университета по архитектура и строителство не би ли бил по-полезен за фасилити компаниите, отколкото човек, който се е обучавал в основните принципи на тази дейност в продължение на няколко месеца?

Да, със сигурност ще е полезен, но фасилити мениджмънтът не е само строителството. Услугите са всъщност насочени към хората в сградата, а не само към самата сграда. Като че ли у нас все още нещата се възприемат повече от техническата им страна, поправките по сградата, техниката и съоръженията. Това е нормално, защото и в Европа погледът беше точно такъв. Промяната в бранша е да сме ориентирани към клиента и към ползвателите на услугата.

За фасилити мениджъра е необходимо да има подходящите знания и умения и той може да е такъв и без да е инженер. Най-важното е да може да забелязва в детайли какво се случва в сградата и какво очакват хората, които ползват същата тази сграда. Клиентът ни обикновено е собственика или инвеститора, но реалните ползватели са наемателите и обитателите. Обикновено аз се срещам с всеки един от тях, за да знам кое е важното за тях.

- Как се отрази кризата на имотния пазар върху фасилити и пропърти мениджмънта?

Много компании оптимизираха и направо съкратиха съпътстващите разходи. Някои услуги започнаха да се извършват в определени много наложителни моменти, но това се случи в много браншове. Редица фирми решиха да отложат подмяната на някои съоръжения в сградите, а да удължат живота на съществуващите. Имаме свиване в обхвата на услугите, но същевременно все повече се организират конкурси за изпълнители на услуги по поддръжката. Това доказва и обратното – че този бизнес носи ползи.

- Какви са очакванията ви за фасилити бизнеса през настоящата година?

Очаквам развитието да продължи, да има нови клиенти и активизиране сред производствените компании. Повече фирми ще търсят не само оптимизация на разходите, но и добавена стойност на фасилити услугите. Надявам се, че професионалните фасилити компании ще навлизат повече и в жилищния сектор. Надявам се стандартите да внесат още яснота и възможности за развитие.

- Колко са вече компаниите, които членуват в асоциацията?

За една млада асоциация членовете са много - около 40 и може би повече. Последно приехме поне 7-8 фирми накуп. Това мен лично ме радва. В асоциацията членуват не само фасилити компании, а и мениджъри, физически лица.

- Планира ли се с възприемането на стандартите да се създаде етична комисия, която да налага санкции на фасилити компании и мениджъри при причинени щети?

Вече имаме етичен кодекс на асоциацията. По отношение на отговорността към момента има застраховка “Професионална отговорност”, което е една от гаранциите за клиентите. В етичния кодекс по-скоро сме разглеждали взаимоотношенията между компаниите и спазването на нормите, но в един следващ момент вероятно ще дискутираме и този въпрос – за поставянето на изисквания към фасилити компаниите.

- Клиентите обаче също имат своите отговорности. С какви проблеми най-често се сблъскват фасилити компаниите в работата им с клиентите?

Тяхна отговорност е да спазват срокове, свързани с голяма част от работата на фасилити компанията. Например много често строителните компании не са готови навреме, за да се почисти обекта преди официалното му откриване. Обикновено виновен в такава ситуация е последният, който е работил по нея, т. е. фасилити компанията.

Много често собствениците нямат документацията на сградата, нямат договори, нямат гаранции за съоръженията. Имахме случай, в който хората бяха много любезни и ни донесоха 3 папки, в които пишеше основно за якостта на стоманата, но това не ни вършеше кой знае каква работа и нямаше информация за всичко останало в тази сграда. За друга сграда се твърдеше, че има сертификат BREEAM, но аз не вярвам, че това е така. Някой е казал това на хората, а всъщност няма документ.

При големите клиенти има много структури и процесът тече бавно, защото винаги нещата трябва да се прегледат от отделните дирекции, да се съгласуват и накрая нещо да се случи.

Имахме и клиент, който твърдеше, че не е доволен от нас, защото сме пропуснали обект за профилактика, но ние дори не бяхме подписали договор за такава, въпреки че той беше изпратен към тях. Нямаше и одобрен график на работата ни, който също многократно им беше предлаган, така че да можем да пропуснем каквото и да било.

Много пъти клиентите не посочват контактно лице, пред което да се отчитаме. Понякога това се оказва изключително трудно, защото нямаш представа нито кой ти приема работата, нито кой ти дава оценката. Има случаи, в които контактното лице не работи отдавна във фирмата и негов заместник така и не се е намерил.

Много клиенти очакват да посочим веднага някаква цена за услугата. Всъщност цената зависи от много фактори – от обхвата на услугите и от честотата, с която ще се предоставят. Не можем просто така еднозначно да определяме. Клиентите първо трябва да знаят какво искат или поне да позволят да им се помогне да разберат от какво имат нужда и кое е важно за тях. Тогава вече може да се тръгне към определянето на цени. Първо трябва да се намерят адекватните решения.
 =======================================
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-03-05&article=402082

Търсим заем за външния дълг

При всички случаи трябва да се търси заем за предстоящите плащания по външния дълг, каза пред БНР Менда Стоянова от ГЕРБ. По думите й въпросът е дали да е вътрешен, външен, или да се вземат пари и от Сребърния фонд. Не бива обаче да се счита, че промяната на закона за фонда е за да се изплаща външният дълг, тъй като използването на всичките 1,7 млрд. лв. не е най-доброто решение за страната ни. Купуването български държавни ценни книжа е с цел по-голяма доходност, допълни Стоянова. Според бившия финансов министър Пламен Орешарски след плащанията по външния дълг страната ни няма да разполага с фискален резерв.

===========================
http://money.bg/comment/id_2054473743/ 04.03.2012 Deutsche Welle

Опасният евтин трилион

Марио Драги, новият шеф на ЕЦБ, играе опасна игра. Той раздава на европейските банки милиарди при минимални лихви. На пръв поглед това помага на еврото, но пък би могло да насърчи създаването на нов финансов балон, предупреждава Deutshe Welle.

 Марио Драги е умен политик. Спокойно можем да наречем президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) политик, защото той действа съвсем различно от класическия "пазител на валутата". Драги не се концентрира върху инфлацията, както изисква тази дефиниция, а се наосчва към спасяване на еврото, което е задача на политиците. Предшественикът му Жан-Клод Трише също се опита да спаси еврото, като изкупи скъпо и прескъпо държавни облигации от закъсали страни от еврозоната. С това Трише се натъкна на сериозна критика, защото ЕЦБ никога не беше действала по такъв начин и би понесла много загуби, ако задлъжнелите страни обяват фалит.

Драги започва доста по-хитро. Той просто раздава милиарди на европейските банки и те купуват с тях държавни облигации от закъсалите. И това помага на еврото. Обществеността просто не забелязва толкова бързо, както при Трише, че Драги действа като политик, който спасява еврото.

Новият шеф на ЕЦБ с нова тактика

 Какво означава "евтин трилион"?

Във вторник Марио Драги отпусна на европейските банки невижданата сума от половин трилион евро. При минимална лихва от 1 процент. Половин трилион той вече раздаде и преди Коледа. Общата сума е три пъти по-голяма от всички гръцки дългове. Какво означава обаче понятието "евтини трилиони" за банките?

Все пак нека отдадем дължимото на Драги. Не бива да си кривим душата, че неговата политика помага на еврото. През изминалите седмици лихвите на испанските и италиански държавни облигации паднаха значително. От една страна това се дължи на факта, че мерките за икономии на тези големи европейски държави са по-приемливи от тези на една Гърция. но да не забравяме ,че испанските и италианските банки получиха огромни средства от Драги и могат да си позволят да изкупуват и собствени облигации. Финансовата инжекция помага за стабилизирането на банките в Южна Европа, които бяха сериозно застрашени в края на миналата година.

Риск печели, риск губи?

Успехите обаче не могат да затворят очите ни за рисковете от подобна политика. Защото по принцип Марио Драги копира модела на бившия шеф на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан - същият, който миналата година каза пред Файненшъл Таймс, че основната причина за кризата в еврозоната, е фундаменталната разлика в манталитета на жителите на Северна и Южна Европа.

Алън Грийнспан преди години бе наричан финансов магьосник

Навремето Грийнспан напомпа огромно количество пари в системата и Америка преживя бум. Събуждането беше като след пиянство, защото много евтини пари се вляха в продукти, чиито цени магически се повишиха, а след това колабираха брутално. Милиони хора по земното кълбо загубиха работата си, а банките трябваше да бъдат спасени с парите на данъкоплатците.

Всичко това ни кара да мислим, че евтините трилиони на Марио Драги насърчават създаването на нов финансов балон. Достатъчно е човек да погледне борсовите бюлетини, за да се убеди в това. Задачата на Драги всъщност е да не допусне такъв балон. А това не е никак лесно.

==================================


http://banks.dir.bg/2012/03/05/news10677020.html 05.03.3012

Китай влага $30 млрд. в Европа

Китайският суверенен фонд е получил в края на 2011 година 30 милиарда долара, за да ги инвестира в Европа


Това съобщи неговият заместник-директор Ван Цзянси, цитиран от в. "Чайна дейли", Франс прес и БТА.
Чайна инвестмънт корпорейшън (China Investment Corporation - CIC) беше учреден през 2007 година за инвестиции в чужди компании на част от колосалните валутни резерви на Китай, които към края на 2011 година бяха малко под 3,2 трилиона долара.
Авоарите на фонда възлизаха на близо 410 милиарда долара в края на 2010 година по официални данни, но получените преди това фондове са били инвестирани в по-голямата си част, допълни Ван. Той обясни, че трудностите, през които преминава Европа заради дълговата криза, създават възможности за изкупуване на предприятия на Стария континент.
"Когато икономиката върви добре, развитите страни предпочитат да обвързват предложенията за китайски инвестиции с политически условия. Когато обаче тя не е добре, има по-малко ограничения", посочи Ван. Целта на китайския фонд е в близките пет до десет години е насочена предимно към нововъзникващите пазарни икономики, допълни той.
Интернет сайтът Caixin обаче беше съобщил миналия месец, че Китайският инвестиционен фонд е получил 50 милиарда долара от централната банка след китайската Нова година на 23 януари. Сред големите инвестиции на фонда напоследък е участието с 8,68 процента в най-голямата британска водно-разпределителна и водно-пречиствателна компания Темз уотър (Thames Water). По-рано днес китайският премиер Вън Цзябао откри редовната годишна сесия на парламента с отрезвяваща прогноза за икономическия растеж, предадоха световните агенции, цитирани от БТА. Вън изрази очакване брутният вътрешен продукт (БВП) да нарасне тази година само със 7,5 процента.
Анализатори прогнозират растеж от 8,5 процента през 2012 г. в потвърждение на тенденцията на намаление от последните години (10,4 процента през 2010 г. и 9,2 процента през 2011 г.).

=============================================



Библиотека БТПП


Каталог: resources -> pdfboard
pdfboard -> Бтпп в медийното пространство
pdfboard -> Бтпп в медийното пространство
pdfboard -> Лекция на тема: "Отношенията между ес и Япония: дипломация, политика и икономика"
pdfboard -> Бтпп в медийното пространство
pdfboard -> Бтпп в медийното пространство
pdfboard -> Бтпп за представяне на услугите и опита си по европейски проекти. Г-н Хоакин Гомес, търговски директор на aimen technology Centre направи кратка презентация на технологичния център и обсъди областите на потенциално сътрудничество с г-н Цветан
pdfboard -> Представители на общинската администрация на град Шенжън Китай се срещнаха с ръководството на бтпп


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница