Бтпп в медийното пространство
Анализ на лидера на ДСБ на конференцията "Кризата в Европа", организирана от Центъра за либерални стратегии
Изтегляне 0.61 Mb.
|
Анализ на лидера на ДСБ на конференцията "Кризата в Европа", организирана от Центъра за либерални стратегии Не споделям мнението, че кризата в Европа е предизвикана от кризата на глобалната икономика, която на свой ред е започнала на финансовите пазари в САЩ. Кризата на стария континент има достатъчно видими местни причини. Европа е в криза на Кондратиев. Тя е от вида на големите кризисни вълни от края на 19 и 20 век. Тези вълни са предизвикани от радикални промени в технологиите. Промените са толкова силни, че относителните цени на производствените фактори предизвикват дълбоко преструктуриране на икономиката заетостта. Земеделието се замества от индустрията; индустрията - от услугите; а услугите - от виртуалния свят. Дигиталните технологии заместват хората в създаването на услуги, включително в здравеопазването, образованието, публичната администрация, управлението и контрола на фирмите и банките. Ненужна военно отбранителна промишленост. Втората причина е нежеланието на Европа да се съобрази с радикалната промяна на начина на водене на военни действия. Масовите армии от началото на 19 век станаха напълно безпомощни пред модерните военни комплекси от компютри, машини и малко хора. Това направи до голяма степен излишен целия военнопромишлен комплекс. Отне му ролята в разработването на високи технологии. Неговия упадък ограничава търсенето в тежката металургия и химия и в редица други индустриални отрасли. Инвестиции извън Европа. Третата причина е огромния износ извън Европа на капитали и индустриални технологии, извършен за изключително краткия период от две десетилетия. Много малка част от капиталите в Западна Европа бяха инвестирани в Централна, Източна и Южна Европа. Периферията на Съюза остана с много ниска способност да създава добавена стойност и най-слаба в конкурентно отношение в сравнение с новите индустриални сили. Не е случайно, че кризата в южната и югоизточната европейска периферия е най-силна. Политиката на ЕС. Тази причина е в остарелите или направо неправилно поставени приоритети на ЕС. Сред размитите, компромисни и многобройни цели конкурентоспособността е една от програмите за финансиране. Предимно социалната политическа насоченост на ЕС намалява непрекъснато способността на периферията да издържа вътрешния и външен конкурентен натиск. Един от първите критерии от Копенхаген беше новоприетите страни да издържат вътрешния конкурентен натиск. Не се допускаше, че външния, ще е много по-силен. Кризата в България в определена степен е повлияна от европейската и глобалната, но има своя специфика. Ние нямаме проблеми с обслужване на външния дълг. Нямаме прекомерни дефицити на бюджета. Нямаме банки, които да се провалят на стрес тестовете на Съюза. Нямаме военнопромишлен комплекс, тежка металургия и химия както през 1989 г. Нямаме огромната публична администрация, характерна за много от страните от ЕС. Ширещата се бедност и безработица у нас доведоха до тежка социална криза, последвана от политическа криза и служебно правителство. България е единствената европейска страна, в която правителството призна с оставка, че не е способно да намери изход. Бедността и безработицата у нас превърнаха икономическата криза в политическа. Българската бедност започва в 1990 г. когато страната ни обяви официален фалит. Дълго проточилите се преговори с банките кредитори и Парижкия клуб завършиха преди 20 години с налагане на страната ни на непосилни условия за преструктуриране на дълга. Те имат много малко общо с щедрите условия дадени от еврозоната на Гърция и Кипър. В края на 1996 г. България бе изправена отново пред официален фалит, поради неспособността да обслужва дълга си и вредна вътрешна икономическа политика. Бяхме принудени да приемем крайно рестриктивните програми на МВФ и Световната банка, каквито не се предлагат сега на нито една европейска страна, дори на тези с тежки проблеми на платежоспособността си. През 2002 г. кредиторите на България получиха своето след преструктуриране на българските брейди облигации. Това натовари българските данъкоплатци с нов 1 милиард евро в повече за обслужване на дълга. Българският бизнес преживява дълбоко разочарование.След годините на реформите 1997-2001 г. с надежди за успешно предприемачество стартираха стотици хиляди. Вследствие на това през 2001 г. 21 на сто от паричните доходи на домакинствата бяха извън работната заплата, от предприемачество, от собственост, от домашно стопанство и други източници. През 2011 г. тези доходи са 13.2 на сто, но за сметка на това паричните доходи от работна заплата и пенсии вече са над 83 на сто. България се пролетаризира отново. Обяснението е, че сега от 366 000 фирми в половината има само един зает. Половината от българския бизнес е във фризера. Причините за това започват от слабата способност дори на българските фирми в хранителната индустрия, да издържат на конкуренцията на силно субсидираното от ЕС и съседните страни земеделие. Земеделската субсидия в България т.г. е с 40 на сто по-ниска от тази в европейските страни, като преди 5 години беше 4 пъти по-малка. Причините продължават през закриването на десетки хиляди фирми от леката промишленост, поради много ниската добавена стойност в тях и загуба на поръчки. Стигат до изпадналия в упорита криза сектор на строителството и недвижимите имоти след спукването на балона на спекулативното изграждане на жилища, офиси и хотели. Над 10 млр. лева са блокирани в непродадени имоти. Строителството повлече надолу със себе си индустрията за строителни материали, мебелната индустрия и фирмите, произвеждащи стоки за дома. Злоупотребата с господстващо положение силно влоши положението на малките и средни български фирми. Всички сектори на пазара за стоки и услуги с нееластично потребление в момента са окупирани от злоупотребяващи фирми. Цените на горивата, на газа, на публичните услуги, на електроенергията са най-бързо растящите. Ако общият индексна цените през последния отчетен месец на т.г. по отношение на юли 2001 е 184,7, то в посочените сектори на злоупотреба с господстващо положение от частните и държавни фирми, индексът е над 220. НЗОК харчи т.г. 5 пъти повече за лекарства в сравнение с 2001 г., когато населението е било с 604 хиляди души повече. В условията на икономическа криза това свива силно в реално изражение потреблението на домакинствата и оборота на малките фирми. Води до обедняване и загуба на работни места. Замразените доходи. През мандата на последното правителство българският лев загуби почти 15 на сто от своята покупателна способност на вътрешния пазар. От това пострадаха всички хора, които получават фиксирани доходи и социални плащания. Особено тежък е ударът върху пенсионерите с техните замразени пенсии. Средната пенсия от 262 лева е загубила 39 лева от реалната си покупателна способност в сравнение с юли 2009-та. Постоянен износ на валута. Значителна част от увеличената печалба на злоупотребяващите с господстващо положение фирми напуска страната. Платежният баланс на страната през миналата година е с дефицит от 1.3 млрд. евро. Търговският дефицит на страната ни с Русия, която диктува у нас цените на течните горива, газа и ядреното гориво, през 2011 е 3.5 млр. евро, а през 2012 г. е 9.3 млр. лева или 4.8 млр. евро. Този огромен приток от валута в Русия е от намиращото се в силна стагнация българско потребление и от загиващия български бизнес. Този внос на валута от България е наложен от Москва вместо балансирана търговия, която би създала над 200 хиляди работни места у нас. Кризата в Европа изисква голямо политическо усилие за дълбоки реформи. ЕС видимо губи икономическата си мощ в последните 5 години. Интеграцията в Съюза обективно отслабва. Дълговите проблеми на Юга създават остри напрежения. На общите ни проблеми се дават национални решения. Те често са за сметка на останалите. ЕК предприема нещо срещу монополиста Газпром едва в последните месеци. Кризата в България заплашва да се усили от дългогодишна политическа нестабилност, от правителствени и парламентарни кризи. Както беше в първите 7 години у нас след падането на Берлинската стена. Намирайки се в далечната периферия на ЕС ние сме изложени на много по-големи опасности от останалите страни. =================================================== http://econ.bg/Добри-практики/Как-да-си-намерим-работа-в-Европа_l.a_i.420326_at.11.html Как да си намерим работа в Европа 21.03.2013 | 11:30 Близо 1,48 милиона са вакантните работни места в 31 европейски страни. За голяма част от тях спокойно могат да кандидатстват и българи На фона на голямото ниво на безработица в Европейския съюз (ЕС), търсенето на работа се оказва цел на голяма част от населението на страните-членки на ЕС. Предлагане обаче също има. Близо 1,48 милиона са вакантните работни места в 31 европейски страни към 21 март 2013 г., показват данните на портала EURES (Европейски служби по заетостта). Той разполага с версии на всички европейски езици, включително и на български. В трудовата мрежа са регистрирани над 30 хиляди работодатели, а 1,08 милиона души са търсещите работа, които са качили автобиографии в портала. EURES е мрежа, създадена за да се улесни свободното движение на работна ръка в рамките на Европейското икономическо пространство. То включва страните от Европейския съюз, плюс Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Швейцария също така участва в сътрудничеството в мрежата. Партньори на Европейските служби по заетост са обществените ведомства по труда, синдикати и организации на работодателите. Те предоставят услуги посредством мрежа от повече от 5 000 местни бюра, предоставящи услуги на търсещите работа и на работодателите. Мрежата се координира от Европейската комисия. Тя е създадена през 1993 г. Според изчисленията на Европейската статистическа служба Евростат 26,2 млн. души е броят на безработните общо във всички страни-членки на ЕС през първия месец на тази година. От тях 18,9 млн. са от валутния съюз. Спрямо декември миналата година броят им се увеличава с 222 хиляди. Най-ниски нива на безработица са регистрирани в Австрия (4,9%), Германия (5,3%), Люксембург (5,3%) и Холандия (6%). Данни на Евростат показват, че безработицата в България през януари тази година е в размер на 12,4%. В сравнение с декември миналата година процентът на безработните нараства с 0,1%. Същевременно по информация на Агенцията по заетостта (АЗ) за януари 2013 г. безработицата в България е 11.9%, което е с 0.5 процентни пункта по-високо от декември 2012 г. Новорегистрираните безработни в бюрата по труда през първия месец на 2013 г. са над 53 хиляди, като частният сектор е освободил 43.8% от тях. Обявени са общо над 25 хиляди свободни работни места. В началото на годината по данни на АЗ най-много свободни работни места в бюрата по труда са заявени от преработващата промишленост (2 511), от търговията (1 396), от държавното управление (1 071 лица) и от финансовите и застрахователните дейности (484). Любопитна подробност е, че едва около 2% от европейските граждани живеят и работят в държава-членка, различна от тяхната държава на произход. ===========================
Кипър обяви „План Б" за излизане от кризата Последна редакция: 21.03.2013, 11:10 Още по темата Първият кръг от преговори за заем от Москва за Кипър се провали Меркел: заедно ще намерим решение за Кипър Кипър отхвърли национализацията на депозитите Правителството в Кипър обяви, че има резервен план за излизане от финансовата криза. Той ще бъде представен официално на лидерите на основните партии тази сутрин, съобщава БНТ. Планът "Б" цели събиране на необходимите средства, за да може страната да получи международния спасителен пакет в размер на 10 милиарда евро. Той включва известна руска помощ и по-нисък данък върху банковите депозити. Приносът на Русия няма да е голям, тъй като тя даде да се разбере, че не иска да разваля отношенията си с Европейския съюз. Обмисля се и национализиране на пенсионните фондове, както и емитиране на облигации въз основа на очакваните бъдещи приходи от природен газ. Идеята за облагане с еднократен данък на банковите депозити не е изоставена, но процентната ставка по налога ще бъде намалена. ===============================
Има ли проблеми за българите в Кипър поради кризата? Последна редакция: 20.03.2013, 17:53 Заради финансовата криза в Кипър и неработещите банки са блокирани и сметките на българското посолство в Никозия, но това не застрашава работата му, съобщи за БНТ говорителят на външно министерство Димитър Япраков. Мисията ни има достатъчно средства в наличност, за да работи нормално. Няма и постъпили засега жалби от български граждани, живеещи в Кипър. Няколко десетки хиляди българи живеят и работят в Кипър. По-рано през деня премиерът Марин Райков заяви, че по тази причина правителството внимателно следи ситуацията в страната. Българската икономика обаче не е пряко застрашена от банковата криза в Кипър, съобщи финансовият министър Калин Христов. По думите му ефектът би могъл да е косвен заради напрежението в Еврозоната и заплахите от по-нисък растеж. =========================================== http://www.darikfinance.bg/novini/91471/%C1%FA%EB%E3%E0%F0%E8+%E4%FA%F0%E6%E0http://www.segabg.com/article.php?id=641771 Български фирми и граждани имат 100 млн. евро в кипърски банки Медведев: Руските държавни сметки в Кипър са блокирани Български юридически и физически лица, без да се броят банките, имат депозити в размер на общо 100 милиона евро в кипърски банки, сочи статистика на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирана от Ройтерс и Dnes.bg. Депозитите в кипърски банки възлизат на общо 107,8 милиарда евро. От тях 38,2 милиарда евро са на банки, а 69,6 милиарда - на други юридически, както и на физически лица. Малко повече от половината от общата сума по депозитите - 56,6 милиарда евро, е на кипърски вложители. Румънски физически и юридически лица (без банки) също имат общо 100 милиона евро в кипърски банки. На първо място по този показател в ЕС убедително са гърците с 4,7 милиарда евро, следвани от британците с 2 милиарда евро. ЕЦБ не предостави статистика за депозитите в кипърски банки на банки от Европейския съюз страна по страна. Тя не изнесе и данни за депозитите от държави извън ЕС. Според международната рейтингова агенция "Муудис" обаче руски банки са имали към края на миналата година вложени 9 милиарда евро в кипърски банки (от общо 12,8 милиарда евро, вложени в кипърски банки от банки извън ЕС, според ЕЦБ), а руските корпоративни депозити на острова възлизат на близо 15 милиарда евро. Руският премиер Дмитрий Медведев заяви, че сметките на руските държавни агенции в Кипър са били блокирани, съобщи агенция БГНЕС. Той направи това в момент, когато се очаква кипърският финансов министър Михалис Сарис да възобнови преговорите с Москва за отпускане на помощ. Очаква се Сарис да продължи срещите си днес, след като проведе разговори с руския си колега Антон Сулианов и с първия вицепремиер Игор Шувалов вчера, които не доведоха до конкретни резултати. Медведев предупреди, че Русия ще заеме твърда позиция за Кипър, защото сметките на държавните структури в островната държава са блокирани. "Голяма част от нашите открити държавни структури работят в Кипър. Сега техни пари са блокирани по неясни причини, защото източникът на парите е очевиден. Тези пари са декларирани навсякъде. В това число влизат и държавни структури. Поради това трябва да заемем доста твърда позиция за събитията около Кипър и регулирането на неговия дълг", заяви Медведев. Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу също ще се срещне с Медведев днес, като основната тема ще бъде Кипър. Сарис заяви, че ще остане в Москва, докато бъде постигнато споразумение, което да помогне на банките да избегнат банкрут и страната да не изпадне в неплатежоспособност. Кипърският финансов министър се надява също така на смекчаване на условията по заема от 2,5 милиарда евро, който Москва отпусна на Никозия през 2011 г. и чийто падеж настъпва през 2016 г. ============================ http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1058177 ЕЦБ ще предоставя ликвидни средства на Кипър до понеделник 21 март 2013 11:31 | 0 Коментирай Препоръчай (0) Съветът на гуверньорите на Европейската централна банка (ЕЦБ) реши на свое заседание да запази предоставянето на спешни ликвидни средства на кипърските банки до понеделник, съобщи съветът в комюнике. След тази дата спешните ликвидни средства (или програма ELA) "могат да се доставят само, ако съществува програма на ЕС и МВФ, гарантираща платежоспособността на засегнатите банки", допълни ЕЦБ. Вчера член на ръководството на валутната институция във Франкфурт даде да се разбере, че кипърските банки няма да могат да претендират за тези ликвидни средства, ако Никозия не се подчини на спасителен план, синоним на преструктуриране на банковата й система. Само платежоспособните банки ще могат да продължат да претендират за спешните ликвидни средства, заяви Йорг Асмусен в интервю за германския седмичник Ди Цайт. Впрочем "платежоспособността на кипърските банки не е гарантирана, ако скоро не бъде взето решение за програма за помощ, гарантираща бърза рекапитализация на банковия сектор", подчерта представителят на ЕЦБ. Кипърските ръководители трябва да се произнесат днес по "план Б", който да предотврати фалит на острова след отхвърлянето във вторник вечер от националния парламент на спасителен план на ЕС и МВФ, предвиждащ извънреден данък върху банковите депозити. Новият проект може да бъде внесен за гласуване в парламента следобед, съобщиха правителствени източници, пише БГНЕС. В очакване на решение кипърските банки ще останат затворени до идната седмица заради опасения от масово изтегляне на средства от вложителите. ===========================================
Германски пир по време на криза Последна редакция: 20.03.2013, 10:09 © www.the-financedirector.com Автор: Deutsche Wellе Наложените строги реформи не помагат на държавите от Южна Европа, а само увеличават конкурентните предимства на Германия за сметка на другите. Това твърдят двама испански журналисти в статия за ФАЦ. Дефицитите и задлъжнялостта на бюджетите на държавите в европейската периферия са основните причини за еврокризата - съгласно диагнозата на федералната канцлерка. Нашият проблем в Испания обаче беше не дефицитът - имахме бюджетни излишъци, нито държавните задължения, възлизали през 2007 на едва 36 процента от брутния вътрешен продукт, т.е. много под германските. Причините за нашите проблеми са в много по-голяма степен ниските лихвени равнища в еврозоната, които съответстват най-вече на интересите на германската икономика. В Испания обаче те доведоха до срив в сектора на недвижимите имоти и частните кредити. Отговорността за това носят на първо място испанските власти, позволили установяването на смехотворния и недопустим дисбаланс между собствения и чуждия капитал. На второ място - испанската Централна банка, която въпреки предупрежденията забави санирането на раздадените лоши кредити. И на трето място - испанските банки, които се поддадоха на натиска на Германия и други страни и допуснаха вложението на капитали с изгледи за големи печалби, водейки по този начин до неимоверна задлъжнялост. При това Германия е сред страните, които особено щедро подкрепиха банките с пари на данъкоплатците и се противопоставиха на всеобхватния банков надзор. За отклоняване на вниманието? Погрешно е не само повърхностното и заблуждаващо обяснение на федералната канцлерка за кризата. Към това се добавя обстоятелството, че властимащите в Германия възприеха ролята на жертви - щом се насажда мнението, че Германия трябва да осигури парите за всички бедстващи държави. Всъщност участваме всички ние - но в контекста на немаловажната разлика, че Германия се финансира без разходи и дори с печалба, докато други страни правят същото при непоносими условия. Кой печели от финансовото спасение на първо място? Германските банки. Дали при тези обстоятелства европейският Юг може да бъде упрекнат, че вижда германските властимащи като основни печеливши от еврокризата и евро архитектурата? Германският растеж се опира на влошаването на трудовите и социалните условия в страната. Разпореденото от канцлерите Шрьодер и Меркел принудително лечение позволи на Германия да поддържа износните си цени. И така можа да постигне излишък в търговския баланс, който без еврото би бил невъзможен. И ако сега федералната канцлерка се опитва да стовари отговорността за проблемите върху държавите от Южна Европа, дали не го прави, за да отклони вниманието от нарастващата дистанция между високите и ниските заплати, както и от нарастващото социално неравновесие в собствената си страна? При това положение тя сигурно смята, че е в правото си да предпише още някое лекарство, което само ще влоши състоянието на пациента. Моторите на растежа ги няма И отново би изхождала от погрешни предпоставки: нашите испански пенсии, надници и здравни разходи са значително под средните за Европа. Реалният испански трудов ден е значително по-дълъг от германския. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие само в две европейски държави работниците се ползват с по-ниска защита от уволнение в сравнение с Испания. Данъчната тежест е сред най-ниските в Европейския съюз. Наложената от федералната канцлерка Меркел политика на икономии, вътрешна девалвация и регресивни реформи доведе при нас до висока безработица и рецесия, намаляване на социалните услуги, задушаване на иновационната политика, ужасяващ ръст на бедността и неравенството. С една дума: тя погребва европейския социален модел. Тази политика изключва икономическия растеж и разкриването на нови работни места. Всички мотори на растежа - потреблението, инвестициите и външното търсене - остават блокирани, докато се поддържа този курс на икономии. Строгите и регресивни реформи не допринасят за конкурентоспособността на държавите в Южна Европа - те само увеличават конкурентните предимства на Германия за сметка на другите. За кого би било от полза, напр., ако в южните части на Европа има евтина работна ръка и изгоден туризъм, ако висококвалифицираните напускат страната, водещи промишлени предприятия могат да се купят на дъмпингови цени и слабо производителната промишленост не представлява никаква конкуренция? Подобно "меркелово" отношение спрямо Юга е несолидарно и разрушително. А всъщност и спрямо Европейския съюз като цяло, заключават двамата испански журналисти в публикация за ФАЦ. =========================================== http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1058209 Механизъм при структурните фондове на ЕС трябва да се промени, смята евродепутат 21 март 2013 12:07 | Марта Младенова, пратеник на Дарик в Брюксел | Европейските инвестиции се увеличават, но Брюксел няма достатъчно пари, за да ги финансира. Това стана ясно по време на срещата на европейския депутат от ЕНП Ян Олбрихт с журналисти в Брюксел. Олбрихт обясни, че трябва да се промени механизмът при структурните фондове, чрез които страните членки инвестират пари чрез оперативните програми. „Най-важна е гъвкавостта, което означава, че парите, които не са усвоени, няма да бъдат върнати на данъкоплатците, а ще останат в бюджета. Вторият много важен елемент от гледна точка на кохезионната политика е дупката в бюджетите 2011, 2012, 2013 г. Това не е дефицит, защото ако имахме дефицит, това означаваше, че може да намерим пари да го финансираме – да вземем от банка или нещо подобно. Тук не става дума за това. Както знаете, в ЕС ние може да имаме толкова пари, колкото членовете на съюза плащат", коментира Олбрихт. По думите му реалността е, че няма достатъчно пари кеш в бюджета и становището на Европарламента е, че не може да започне новият период, преди да се запълни този недостиг. Това означава, че данъкоплатците трябва да плащат повече, каза Олбрихт. =================================== Библиотека БТПП 
Каталог: resources -> pdfboard pdfboard -> Бтпп в медийното пространство pdfboard -> Бтпп в медийното пространство pdfboard -> Лекция на тема: "Отношенията между ес и Япония: дипломация, политика и икономика" pdfboard -> Бтпп в медийното пространство pdfboard -> Бтпп в медийното пространство 03-05. 03. 2012 pdfboard -> Бтпп за представяне на услугите и опита си по европейски проекти. Г-н Хоакин Гомес, търговски директор на aimen technology Centre направи кратка презентация на технологичния център и обсъди областите на потенциално сътрудничество с г-н Цветан pdfboard -> Представители на общинската администрация на град Шенжън Китай се срещнаха с ръководството на бтпп Изтегляне 0.61 Mb. Сподели с приятели:
|