Централна медицинска библиотека neurology and psychiatry редакционна колегия



страница3/4
Дата21.09.2016
Размер0.67 Mb.
#10437
1   2   3   4

Заключение

Поради високите разходи за разработване на нови лекарства фармацевтичните производители се стремят да удължат реалното време на патентна защита на новите химични молекули извън 20-годишния срок. Хиралната структура на антидепресантите позволява това чрез създаването на защита не само на рацемичната смес, но и на отделните изомери, като нови съединения, а в последствие и като методи за пречистване. В литературата по проблема все повече се налага въпросът дали наистина патентите за енантиомери на вещества с хирална структура отговарят на изискването за новост, което е задължителен елемент за присъждане на патент.



Библиография

  1. ИНРА, Индустриална собственост. Христоматия по интелектуална собственост. София, ИНСО, 1991.

  2. Иванов, И. Особености при патентоването на лекарства. София, Princeps, 2000, 115 с.

  3. Конвенция за учредяване на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), Стокхолм, 14 юли 1967.

  4. Опазване на интелектуалната собственост във Фармацевтичната индустрия в ЕС и под TRIPS споразумението, Конференция по патентна защита на фармацевтичните продукти. София, 2000.

  5. Манова, М., Законодателни патентни и пазарни подходи за стимулиране на генеричното производство на лекарствени продукти, действащи на сърдечно – съдовата система, Автореферат за присъждане на научна степен “доктор”, София, 2010.

  6. Манова, M., П. Пейков и Г. Петрова, Проучване на патентната защита на антихипертензивните средства от групата на сартаните. – Фармация, 52, 2005, № 1-2, 217-221.

  7. Манова, М., Т. Бенишева и Г. Петрова, Законодателни промени за бързо навлизане на генеричните лекарства в Европа и България, Бургаски Свободен Университет, Сборник доклади, 2006, III Международна конференция. Бургас, БСУ, 2006, 171-183.

  8. Стоименова, А., М. Манова, Г. Драганов и Г. Петрова. Законодателно регламентиране на клиничните.изпитвания в България, Сборник с доклади от международна научна конференция „Развитието на икономиката и обществото на основата на знанието”. – Med. Biol. Studies, 3, 2009, 29-33.

  9. Manova, M., P. Peikov et G. Petrova. Study of the intellectual property status of the antihyperlipidemic medicines from the class of statins. – J. Sci. Technol., 2, 2005, № 1, 160-165.

  10. Manova, M., I. Pencheva, P. Peikov еш G. Petrovaл Study of patent protection on generic production of ACE- inhibitors, 13 th Panhellenic Pharmaceutical Congress, Athens, Greece, 12-14 May, 2007. – Eur. J. Drug Metab. Pharma­cokinet., 32, 2007, 97.

  11. Manova, M., P. Peikov et G. Petrova. Analysis of the influence of generic and therapeutic competitors entry on the cardiovascular medicines usage, 14 th Panhellenic Pharmaceutical Congress, Athens, Greece, 9-11 May 2009. – Eur. J. Drug Metab. Pharmacokinet., 34, 2009, 54-55.

  12. Bale, E. Uruguay Round Negotiations On Intellectual Property: A Step Forward, 3rd Annual Conference On International Trade. Washington, Raven Press, 1991.

  13. Bale, E., Patent protection and pharmaceutical innovation. – J. Int. Law Politics, 29, 1997, № 1-2, 95-107.

  14. http://www.egagenerics.com/gen-phrmapatents.htm.

  15. Petrova, G., M. Manova, A. Stoimenova, A. Savova et P. Peikov. Cardiovascular medicines prescribing in Bulgaria. – Compt. Rend. Acad. Bulg. Sci, 64, 2011, № 2, 285-292.

  16. Esteve, E. et G. Sanitaria. Intellectual property, patents and access to medication in developing countries, 15, 2001, № 6, 546-549.

  17. Globalization, TRIPS and access to pharmaceuticals. – WHO Policy Persp. Med., 2001, № 3.

  18. Думанов, В., Световни и европейски права над интелектуалната собственост, конференция по патентна защита на фармацевтичните продукти, София, 2000.

  19. Benisheva, D. et B. Borissov. Bulgaria Updates its Pharmaceutical Legislation. – Regul. Affair J. Pharm., 14, 2003, № 7, 519-523.

  20. Pharmaceutical Sector Inquiry Final Report. EUROPEAN COMMISSION Competition DG. 8 July 2009, http://ec.europa.eu/pharmaforum/.

  21. Ainswort,M. A. New drugs and European procedures for approval, The European Agency for the Evaluation of Medicinal Products’ role. – Ugeskr. Laeger., 165, 2003, № 16, 1648-1649.

  22. Borisov, B. Intellectual Property Protection-impacts on the pharmaceutical industry in the accession countries, 5th forum of the European system for marketing authorization, Prague, 2003.

  23. Hennings, G. Marketing authorizations of medicinal products in the European Union: past, present and future. – Drug Inform. J., 34, 2000, 793-800.

  24. Stoimenova, A., G. Petrova, Recent updates in Bulgarian pharmaceutical legislation covering the new drug development with particular focus on marketing authorization procedures – EU enlargement perspective, 45th symposium with international participation, Belgrade, 2004.

  25. Manova, M., A. Stoimenova, F. Clerfeuille et G. Petrova. Impact of the generic competition on usage and pricess of cardiovascular medicines on the Bulgarian pharmaceutical market. – Eur. J. Public Health, 19, 2011, № 1, 91-100 .

  26. Rosack, J. Regulatory Briefs. – Psychiatric News, 38, 2003, 3-25.

  27. Cephalon gets six-month Provigil patent extension. – Phil. Business J., 2006-03-28.

  28. Details for Patent: RE37516.

  29. Roox, K., J. Pike, A. Brown et S. Becker. Patent-related barriers to market entry for Generic Medicines in the European Union. Geneva, European Generic Medicines Association, May 2008.

  30. Huskamp, A. et al. Generic entry, reformulations, and promotion of SSRIs. – Pharmacoeconomics, 26, 2008, № 7, 603-616.

  31. Greenberg, E. Does generic substitution always make sense? – J. Generic Med., 11, 2008, 545-553.

  32. Pakes, A., M. Simpson. Patent renewal data. Brookings Papers on Economic Activity, Vol. 1989.

  33. Currie, J. The Marketization of Depression: The Prescribing of SSRI Antidepressants to Women, http://www.whp-apsf.ca/pdf/SSRIs.pdf.

  34. Lichtenberg, F., R. Tomas, J. Philipson. The dual effects of intellectual property regulations: within- and between- patent competition in the us pharmaceuticals industry, national bureau of economic research. Working Paper 9303, http://www.nber.org/papers/w9303.

  35. Mullins, C. D. et al., Comparison of first refill rates among users of sertraline, paroxetine, and citalopram. – Clin Ther., 28, 2006, № 2, 297-305.

  36. De Silva, R., R. Hanwella, Pharmaceutical patents and the quality of mental healthcare in low and middle-income countries. – Psychiatrist, 31, 2007, 121-123.

  37. Haiden, A. et al. Generic entry, reformulations and promotion of SSRIs. – Pharmacoeconomics, 26, 2008, № 7, 603-616.

  38. Mansfield, P., D. Henry et A. Tonkin. Single-enantiomer drugs: elegant science disappointing effects. – Clin. Pharmacokinetics, 43, 2004, № 5, 287-290.

  39. Jay, P. Weighing the Benefits of Reformulated Medications. – Drug Benefit Trends, 21, 2009, № 1.

  40. Tomer, R., Patent vs. Generic: Can the quandary be resolved, Patients, Physicians and Pharma Workshop Report, http://www.israelhpr.org.il/fileser­ver.php?­­file=389#page=103.

  41. Whitehead, B., S. Jackson et R. Kempner. Managing generic competition and patent strategies in the pharmaceutical industry. – J. Intellectual Property Law & Practice, 3, 2008, № 4, 226-235.

  42. Patent News, Current Patents Gazette (published by Thomson Reuters).

  43. Hesp, B. et J. Ward. Knowing your right hand from your left hand. Patent proze, October 2008, 161.

  44. A bitter pill to swallow. Patent litigation – generic antidepressant case. Breackthrough, № 3, 2010.

  1. Wang, Ke. Drug in focus: Venlafaxin. http://www.genericsweb.com/index.php? object_id=694.

Адрес за кореспонденция:

Лили Пейкова

Фармацевтичен факултет

Медицински университет

ул. „Дунав” № 2

1000 София

e-mail: lily_peikova@yahoo.com


ОЦЕНКА НА БЮДЖЕТНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ПРИ ЛЕЧЕНИЕ
НА ДЕПРЕСИВНО РАЗСТРОЙСТВО С ЕSCITALOPRAM

М. Манова, Л. Пейкова, М. Димитрова и Г. Петрова



Фармацевтичен факултет, Медицински Университет – София

Резюме. Депресията е състояние, което изисква продължително лечение и има сериозен икономически ефект. Според данни на СЗО до 2020 г. тя ще представлява второто най-значимо заболяване след исхемичната болест на сърцето. Цел на настоящата работа е да се определи бюджетното въздействие на лекарствените продукти с INN Escitalopram при лечение на депресия. Проведено е търсене на публикации за ефикасността, безопасността и стойностната ефективност на Escitalopram, като са систематизирани резултатите от интернет базите Scopus, PubMed, Google Scholar. Установява се, че основните предимства на Escitalopram са в много добрата поносимост, премахването на състоянието на тревожност и превъзходството спрямо другите инхибитори на обратното поемане на серотонин и норадреналин при лечението на пациенти с голямо депресивно разтройство. Разходите за лечение на депресията с генеричен Escitalopram са сред най-ниските спрямо останалите INN и употребата му ще доведе до спестяване на средства от здравните фондове.

Ключови думи: Еscitalopram, депресивни състояния, икономическа оценка, бюджетно въздействие

M. Manova, L. Peykova, M. Dimitrova and G. Petrova. A BUDGET-IMPACT OF ESCITALOPRAUN DEPRESSION TREATMENT

Summary. Depression is a chronic condition that requires continuous treatment and posses significant economic impact. According to the WHO in 2020 it will be the second most important disease after coronary heart disease. The aim of the study is to determine the budget impact of medicinal products containing INN escitalopram in the treatment of depression. A systematic literature search and a pharma­coeco­nomic analysis of escita­lo­pram were performed in Scopus, PubMed, Google Scholar databases. Cost of illness and budget impact analyses were also performed to evaluate the impact of escitalopram on the health care budget for mild and severe depression. Results show that the main advantages of escitalopram are in very good tolerability, the elimination of the anxiety is in superiority compared to other SSRI and SNRI in the treatment of patients with major depressive disorder. The costs of treating depression with generic medicinal products containing escitalopram are among the lowest and that will result in savings to the health funds.

Key words: Еscitalopram, depressive disorders, economic evaluation, budget impact

Въведение

Голямото депресивно разстройство се свързва с увреждане на физическото и социалното функциониране на индивида [1], както и с увеличена заболяемост и смъртност [2]. Депресията е състояние, което изисква продължително лечение [3] и има сериозен икономически ефект, както и сериозна тежест [4 ,5]. В САЩ през 2000 г. общите разходи (преки и непреки) за депресивните състояния се оценяват на около 83 млрд. долара [5].

Световната здравна организация (СЗО) изчислява, че до 2020 г. депресията ще представлява второто най-значимо заболяване след исхемичната болест на сърцето и ще бъде водеща причина за заболяванията при жените [6]. Рискът от развитие на депресивни състояния е 7-12% за мъжете и 20-25% за жените [7]. Около 121 млн. души по целия свят страдат от депресия, а всяка година близо 850 хил. души отнемат живота си вследствие на това заболяване.

Депресията има сериозни социални последици и е водеща причина за влошаване възможността на засегнатите да се грижат за себе си (изчислена по YLD – Years Lived with Disability). Тя е на 4-то място в света по глобална тежест за 2000 г. (по DALYs – Disability Adjusted Life Years). Смята се, че до 2020 г. депресията ще достигне 2-ро място по DALYs за всички възрастови групи и при двата пола, като през 2012 г. тя вече е достигнала 2-ро място по причина за DALY в категорията 15-44 год. при мъжете и жените.

Депресията може да се диагностицира и лекува още в доболничната помощ. Антидепресантите от групата на SSRI са средство на избор при лечението [8]. Есциталопрам е най-селективният SSRI [9] и има някои предимства пред останалите [10, 11, 12]. Лекарствената терапия с антидепресанти, комбинирана с психотерапия, е ефективна при 60-80% от страдащите. Въпреки това по-малко от 25%, а в някои страни и под 10%, получават такава терапия. Като основни причини за това могат да се изтъкнат липсата на средства, на обучени специалисти и най-вече социалната стигма, която обществото налага на болните от депресия и други ментални заболявания [13].

Цел на настоящата работа е да се определи бюджетното въздействие на лекарствените продукти с INN Escitalopram при лечение на депресия.



Материали и методи

Проведено е систематично търсене на публикации за ефикасността, безопасността и стойностната ефективност на Escitalopram. Систематизирани са публикациите в интернет базите Scopus, PubMed, Google Scholar, които са открити чрез комбиниране на ключови думи Escitalopram, ефективност, безопасност, стойностна ефективност. Анализирани са доказателствата за терапевтичната ефективност, нежеланите лекарствени реакции, както и фармакоикономически проучвания. Изчислени са разходите за терапия с всички лекарствени продукти, съдържащи Escitalopram, които са включени в позитивния лекарствен списък на България в препоръчителни дозови режими за лечение на лека и умерена, както и на тежка депресия. Извършена е оценка на бюджетното въздействие, което генеричен Escitalopram би имал при включване в позитивния лекарствен списък за лечение на лека и умерена, както и на тежка депресия.



Резултати

Анализ на публикуваните проучвания за ефикасност и безопасност на Escitalopram

Escitalopram е сравнен с плацебо и с Paroxetine при рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано, 12-седмично проучване с 681 пациенти. От тях: на плацебо са (n = 139); есциталопрам, 5 mg/ден, (n = 134) 10 mg/ден (n = 136), 20 mg/ден (n = 133), пароксетин, 20 mg/ден (n = 139) [14], като резултатите показват, че есциталопрам е ефикасен при генерализирано тревожно разстройство. Дозата от 20 mg не е била значително по-добра от 10 mg на ден. Escitalopram 10 mg е по-ефикасен от пароксетин. Нежеланите реакции са редки, най-често замайване. Есциталопрам е сравнен с плацебо и циталопрам при умерено до силно депресирани пациенти в първичната медицинска помощ. Пациентите са рандомизирани да получават гъвкави дози от 10-20 mg/ден есциталопрам (n = 155), 20-40 mg/ден циталопрам (n = 160) или плацебо (n = 154) в продължение на 8 седмици. Основният параметър за ефикасност е промяната от изходното ниво до последната оценка в скалата на Montgomery-Asberg за оценка на депресията. Есциталопрам достига статистически значима терапевтична разлика от 2,9 точки (P = 0.002) в сравнение с плацебо и есциталопрам е постоянно и статистически значимо по-ефикасен от плацебо от първата седмица нататък. На осмата седмица, значително по-голям брой пациенти се повлияват от лечението с есциталопрам, отколкото с циталопрам (P = 0.021) или с плацебо (P = 0.009). Есциталопрам се понася добре, като има подобен на плацебо профил на нежелани събития [15].

Голям брой проучвания сравняват есциталопрам с плацебо, със или без активен продукт (напр. циталопрам, дулоксетин или флуоксетин), като резултатите от тях до голяма степен показват по-добра ефикасност на лечението с есциталопрам по отношение на всички измерители на депресията (скала за оценка на депресията на Montgomery-Asberg (MADRS), скала за депресия на Хамилтън (HAM-D) скала, CGI) [11, 16, 17, 18, 19, 20].

Проучванията на Wade и Friis Andersen [21], Llorca и сътр. [22], Lepola и сътр. [23] и Gorman и сътр. [24] показват статистически значимо подобрение в резултата MADRS при лечение с есциталопрам в сравнение с плацебо след първата седмица от лечението. При пациенти, които са се повлияли след две седмици на лечение и са продължили лечението осем седмици, 63% са в ремисия в края на проучването.

Общо пет рандомизирани, двойнослепи проучвания пряко сравняват ефикасността на есциталопрам (10-20 mg) с тази на циталопрам (10-40 mg) при повече от 1700 пациенти. Средните промени в резултата MADRS са значително по-големи при пациентите, приемащи есциталопрам, в сравнение с приемащите циталопрам както при шестседмично лечение [25], така и при осемседмично лечение [23, 26, 27, 28]. Лечението с есциталопрам се свързва с по-ранно облекчаване на симптомите на депресия в сравнение с циталопрам [29].

В проучването на Кенеди и сътр. резултатите показват значителна разлика в лечението по отношение на MADRS, проценти на ремисия и проценти отговорили на лечението в полза на есциталопрам в сравнение с други SSRIs при пациенти с голямо депресивно разтройство [30].

Ефикасността на есциталопрам при пациенти с голямо депресивно разтройство е сравнена с тази на пароксетин в две рандомизирани, двойнослепи проучвания. Есциталопрам предизвика статистически значимо подобрение в резултатите MADRS.

Две рандомизирани, двойнослепи проучвания сравняват ефикасността на есциталопрам с тази на флуоксетин, като есциталопрам е с по-добър ефект по отношение на резултатите по скалата на Хамилтън и има по-голям процент прекъснали лечението при групата на пароксетин [33, 34].

Няколко проучвания разглеждат ефикасността на Escitalo­pram спрямо SNRI инхибиторите, като в сравнение с Venlafaxin XR, при общо 484-ма, Escitalopram има предимство при пациенти с тежка депресия [35, 36].

Мултицентрово проучване сравнява ефикасността и поносимостта на фиксирана доза есциталопрам 10 mg/ден със Sertralin (50-200 mg/ден), като Escitalopram го превъзхожда по отношение на MADRS резултата, както и по процента повлияни от лечението. Escitalopram е сравняван още и с Bupropion [38] и с Duloxetine [39], като Escitalopram е по-ефикасен по отношение на резултата HAM-D и процента отговорили на лечението.

Въз основа на оценката на 1618 пациенти от различни проучвания [40] най-честите нежелани реакции по време на лечението с есциталопрам са главоболие (~ 18%), гадене (~ 17%), безсъние (9%), умора (8%), диария (8%), проблеми с еякулацията (9%), сънливост (6%), сухота в устата (6%), замаяност (6%), изпотяване (5%) и умора (5%), като те не са дозозависими и са с по-ниска честота при групите пациенти, приемащи есциталопрам, в сравнение с компаратори.

Анализираните проучвания предоставят доказателства за по-високата ефикасност и безопасност на Escitalopram в сравнение с редица други антидепресанти от групата на инхибиторите на норадреналина или серотонина.



Анализ на публикуваните проучвания за стойностната ефективност на Escitalopram

Проведено е проучване, което оценява стойностната ефективност на есциталопрам (спрямо всички налични конкуренти) като първи избор на лечение на големи депресивни разстройства в Белгия [41]. Очакваният процент на успешно лечение е 62,3% (95% CI, 60,1-64,5%) за есциталопрам в сравнение с 57,2% (95% CI, 55,0-59,4%) за циталопрам. От гледна точка на очакваните разходи на пациента стойността е 390 евро (95% CI, 372-409) за есциталопрам в сравнение с 411 евро (95% CI, 391-431) за циталопрам. Очакваният процент на успешно лечение с венлафаксин е 66.6% [95% CI, 64,2-69,0%) и за есциталопрам – 67.0% ;95% CI, 64,7-69,4%), като те са сходни, но са наблюдавани по-високи общи разходи при лечение с венлафаксин поради по-големи индиректни разходи.

Оценена е стойностната ефективност на есциталопрам в сравнение с венлафаксин XR в първичната медицинска помощ в Швеция чрез изграждане на дърво на терапевтичните решения за 6-месечен период при пациенти с голям депресивен епизод [42]. Резултатите за ефективност на модела са в QALY и с вероятност за трайна ремисия след лечението (първите 8 седмици), а също и поддържането им в продължение на 6 месеца. Включените разходи са директните разходи за лечение и непреките разходи, свързани с отпуск по болест. В сравнение с венлафаксин XR есциталопрам е по-евтин и по-ефективен по отношение на QALY (спечелени QALY – 0.00865) и очаквана 6-месечна трайна ремисия (инкрементална полза 0.0374). По-добрият профил на поносимост на есциталопрам допринася за по-висока очаквана QALY и по-ниско използване на ресурсите на здравеопазването по отношение на лечението на нежелани събития. Очаква се спестяване за пациент от € 169.15 за есциталопрам в сравнение с венлафаксин. Разходите, свързани с отпуск по болест, представляват около 85% от общите разходи.

Друго фармакоикономическо проучване, сравняващо есциталопрам с венлафаксин XR, е това на Съливан и сътр. Като се отчитат предимствата на есциталопрам в сравнение с венлафаксин XR, есциталопрам е свързан със спечелено QALY от 0,005 на пациент и със спестяване на разходи от € 502.50 за лечение в продължение на 6 месеца. Публикувани са две проучвания за оценка на стойностната ефективност на есциталопрам в сравнение с циталопрам и венлафаксин от гледна точка на обществото във Великобритания [44, 45], като при есциталопрам има по-ви­соки проценти на успешно лечение и по-ниски разходи и в двата случая. Средната цена на пациент с тежка депресия е с £ 32 по-ниска за есциталопрам спрямо циталопрам от гледна точка на NHS и с £ 50 по-ниска за есциталопрам спрямо циталопрам от обществена гледна точка. По отношение на венлафаксин спестяванията са между £ 53 и £ 62 на пациент.

При проучване, проведено в Холандия [46], е оценена стойностната ефективност на есциталопрам за лечение на депресия от обществена гледна точка в сравнение с венлафаксин XR. Времевият хоризонт е 26 седмици. Резултатите са измерени в QALY. Есциталопрам се свързва с намаляване на разходите на пациент от € 263 в сравнение с венлафаксин XR и € 1992 в сравнение с циталопрам в продължение на период от 26 седмици, от обществена гледна точка. Есциталопрам се свързва и със спечелени QALY – 0,0062 в сравнение с венлафаксин XR и 0,0166 спрямо циталопрам.

При наскоро публикуван метаанализ на проучвания за стойностната ефективност на есциталопрам [47] е определена ефективността и икономическата ефективност в продължение на една година времеви хоризонт на лечение от първа линия при първичната медицинска помощ за пациенти с умерена до тежка депресия. Използва се метаанализ за определяне на относителната ефикасност на 10 антидепресанта (циталопрам, дулоксетин есциталопрам, флуоксетин, флувоксамин миртазапин, пароксетин, Reboxetine, сертралин и венлафаксин). Прогнозираните нива на ремисия след това са били прилагани в аналитичен модел, с цел да се оценят разходите и качеството на живот с различни лечения на една година. Най-благоприятно лечение по отношение на ремисията е лечението с есциталопрам от 8 до 12 седмици вероятност за ремисия – 0.47. Есциталопрам е както по-ефективен, така и с по-ниски общи разходи, отколкото всички други включени в проучването антидепресанти от обществена гледна точка. Стойността на спечелена QALY с есциталопрам е € 3732, в сравнение с венлафаксин.

Фармакоикономическите проучвания предоставят доказателства за стойностната ефективност на Escitalopram спрямо Venlafaxine и Citalopram.

Разходи за терапия

На табл. 1 са представени разрешените за употреба в България лекарствени продукти с INN Escitalopram и дозова форма от 10 mg, които имат определена цена от Министерството на здравеопазването. Тези лекарствени продукти са общо 10. Средната цена на опаковка на ниво производител е 15,93 лв., а средната цена на таблетка от 10 mg е 0,57 лв., на милиграм – 0,06 лв. Разходите за едногодишно лечение варират между 119 и 360 лв. в зависимост от лекарствения продукт.



Таблица 1. Цени на разрешените за употреба лекарствени продукти с INN Escitalopram и дозова форма от 10 mg



CIP (без ДДС)

Дозировка

Количество за един терапевтичен курс

Цена на терапевтичен курс за 1 месец
(без ДДС)


Цена на терапевтичен курс за 6 месеца
(без ДДС)


Цена на терапевтичен курс за 12 месеца
(без ДДС)


Cipralex

29,98

10 mg/ден

1 опак.

29,98

179,88

359,76

Lenuxin

19,56

10 mg/ден

1 опак.

19,56

117,36

234,72

Escit TEVA

18,42

10 mg/ден

1 опак.

18,42

110,52

221,04

Escitalon

14,69

10 mg/ден

1 опак.

14,69

88,14

176,28

Escitil

13,69

10 mg/ден

1 опак.

13,69

82,14

164,28

Esoprex

13,63

10 mg/ден

1 опак.

13,63

81,78

163,56

Escitasan

9,94

10 mg/ден

1 опак.

9,94

59,64

119,28

Eloryqa

9,94

10 mg/ден

1 опак.

9,94

59,64

119,28

Escipram

11,54

10 mg/ден

1 опак.

11,54

69,24

138,48

Alvocital

17,88

10 mg/ден

1 опак.

17,88

107,28

214,56

Essobel

9,96

10 mg/ден

1 опак.

9,96

59,76

119,52



Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница