109
но тя вдигна повелително показалец.
- Ш-т! Не така! Болният трябва да слуша! Скрий ръцете си на топло! Аз ще донеса въглища и дърва, ще направя чай и после ще изляза из града.
- Добре, ще слушам! - отговори той и покорно прибра ръцете под одеялото.
- Защо излизаш? Ще се бавиш ли?
- Ще се бавя, днес ще четат присъдите на първата партида! Намерих пропуск, ще отида да слушам!
- Иди, но смятам, че е излишно! Не се разстройвай! Не очаквай нещо хубаво!
- Хубавото и лошото са като годишните времена! Не казват,
когато идват, и не предупреждават, когато си отиват! Нито лошото, нито доброто са вечни и сами! Човек докато диша, надява се! Нали знаеш латинската поговорка?
- Знам! Първо научих нея и някои други глупости! Но лошото в живота на хората е прекалено много! Чудя се как издържат!
- Така е, какво е сърцето на човека? Един юмрук месо, но то побира всичко!.. От лошото прави добро и от доброто лошо! Така че нито доброто е много добро, нито лошото е много лошо! Човек трябва да има будна психологическа нагласа както за едното, така и за другото!
- Разбирам те, Звезда, но за това са необходими опорни точки!
Тя го погледна изненадано и отговори:
- Добре го каза! Това е от областта на твоята професия! Животът се опира на физическите закони и човек, въоръжен с тях, по-лесно излиза от долините на злото, застоява за дълго на хребета на доброто!
- Може би мненията ни съвпадат, но ние не подозираме това!
- Може би - отговори болният и още веднъж си извади ръцете над одеялото. Опита се да ги протегне към нея, но тя отново го предупреди:
- Нали се разбрахме да бъдеш послушен! Сега прибери ръцете под одеялото и се опитай да заспиш! Един изпълнителен болник при лош лекар винаги оздравява!
- Добре, ще те слушам, но моля те, не се бави!
- Обещавам, само толкова, колкото е нужно!
Звезда облече коженото палто, на което реверите ухаеха на люляк. Преди да излезе намести възглавницата под главата на болния. Когато се наведе над него, извивките на косата й погали- ха челото му. Той пое жадно мириса на люляк, а косата изсипа над него лъх на лавандула.
Ръцете му се размърдаха под одеялото, но тя натисна завивката под брадата му и напомни:
- Нали обеща да бъдеш послушен!
- Ще бъда!..
- Сега заспи!
Довиждане, като се събудиш, ще бъдеш здрав!
- Довиждане, Звезда. Благодаря ти, ще слушам... ще бъда здрав!
Манчев остана сам в затоплената стая. В слепоочието му болезнено пулсираха набъбналите жили, а в гърдите се сменяха на импулси топли със студени вълни. Когато беше в обятията на студа той чувстваше страх от нещо неизвестно и близко!.. Когато го поемаше топлият поток, той усещаше до себе си присъствието на Звезда, аромата на люляка и лавандулата, усещаше приятния гъдел на опорните точки..
Сподели с приятели: