Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов

110
искаха пари и ценности, изнасилваха жените на задържаните. Всичко беше позволено на ко- румпираните хора, узурпирали властта в името на едно: ликвидиране на моралните добродетели, запазени от миналото.
Третия ден започна четенето на присъдите. Градът беше необикновено възбуден. Във военния клуб, където преди заседаваше съдът, сега щяха да се четат присъдите на подсъдимите. Макар че много от тях бяха известни, всеки очакваше да стане чудо. От ранни зори на площадката пред клуба се събра голяма тълпа, която растеше с наближаване на времето да докарат арес- тантите, за да чуят това, което почти знаеха. Върволицата на обречените се изниза между тесен тунел от човешки тела. Щом отминаха арестантите, тунелът се разпадна и хората хукнаха напред. Това продължи до входа на салона. Малко бяха тези, които успяха да влязат в залата, по-голямата част от публиката остана отвън. За тях властниците бяха се погрижили, като бяха инсталирали високоговорители, за да чуят тъжната новина за смъртта на невинните. Пред входа на клуба бяха построени две агитки на РМС, които не престанно скандираха срамните лозунги:
„Смърт на народните убийци! Смърт на фашистите! Смърт! Смърт!" Такива имаше построени и на по-оживените места в града.
В залата заеха местата си традиционните посетители, снабдени с пропуски, близките на убитите и близките на подсъдимите. Непрекъснато се чуваха гласове: „Ето, виж тати! Виж батко! Дядо, чичо!" Това бяха гласовете на близките на осъдените, които посочваха на децата техните сродници. От много страни писнаха деца, разплакаха се и жени.
Сред залата, малко над главите на останалите, стърчеше една белокоса женска глава, от която един кичур беше се отделил от общия свитък и висеше над лявото й ухо. Лицето й беше помръкнало с повехнала хубост, сякаш изваяно от мрамор. Под настръхналите вежди с ме- тален блясък искряха твърдо две студени очи - очите на баба Райна. Тя не изпускаше от погледа си интелигентния овал на сина си - полковник Ангелов. Костеливата й ръка натискаше с бяла кърпа треперещата от скръб брада, душата й ридаеше горчиво, от сърцето капеха капки кръв! От време на време проплакваше едва чуто: „Сашо!.. Синко!.." На същата редица от двете й страни седяха Тинка и Звезда. Двете жени бяха хванали по една от ръцете на старата, сякаш търсеха в нея опора. По гърбовете на Тинка и Звезда преминаваха на интервали студени тръпки. Тинка съзнаваше, че за последен път вижда мъжа си. Звезда живееше с илюзията, със сладката самоизмама, че е възможно да съобщят, че Фердинанд е жив и осъден на доживот.
Копринената завеса на сцената се залюля, огъваше се на вълни от дясно на ляво, така както се движеха хората зад нея. Разсилният извика колкото позволяваха силите му:
- За Народния съд - стани!
Седящите се изправиха бавно, някои още не бяха станали, когато дойде командата: Седни!
Правителствени те слушатели започнаха да ръкопляскат при появата на Каменов и народните обвинители, които започнаха да скандират традиционното: „Смърт на фашистите! Смърт на убийците!" Каменов направи несполучлив опит да се усмихне. Златният му зъб блесна за момент и тънката му устна се сви в кисела гримаса. На челото му бяха подредени една до друга гъсти бръчки - следи от годините и разгулен живот. Той чукна с масивния златен пръстен в бронзовите къдрици на Темида, за да се създаде необходимото внимание и се провикна с треперещ глас, малко артистично:
- Глас народен, глас божи! Искате смърт за враговете, смърт за фашистите.
Отечественофронтовските представители започнаха да ръкопляскат. Той вдигна нагоре костеливата си ръка, изпъстрена с мрежа от възли на сини жили. На безименния му пръст блесна златен пръстен със скъпоценен виолетов камък. От ревера на кафявия костюм сияеше златна четирилистна детелина, а във вътрешния джоб се таеше партийният билет за членство в
БКП! От него идваше цялата му сила и власт! Той отвори сините корици на твърдата папка с бели ленти встрани, извади изписаните на машина листа, стана прав и се провикна:
...ПРИСЪДА! Всички станаха прави, затихна всеки шум, секна и детският плач. Само сърцата туптяха в тревожно очакване на последната съдийска дума! С равен, малко дрезгав глас той започна да чете:
- На основание декрет №.... на Народното правителство на ОФ и директива № ... на ЦК на
БКП в името на Н. В. цар Симеон II първият състав на.... НАРОДЕН СЪД произнесе следните присъди, след като се убеди по безспорен начин от свидетелските и лични показания на под-

111
съдимите в техните престъпни деяния, както следва:
1. На смърт чрез обесване подсъдимите: полковник Ангелов, капитан Димитров, поручиците
Орленкин, Райков и Апостолов, Георги Гюлгелиев, Коста Иванов и Стефан Андреев!
2. Осъжда задочно на смърт чрез разстрел: ......тук следваха имената на 37 души, които отдавна бяха мъртви! Между тях беше името на Фердинанд Симеонов.
3. Осъжда на смърт чрез разстрел.......следваха имената на 32 души.
4. Осъжда на 15 години строг тъмничен затвор - следваха трима.
Останалите бяха на малък срок, някои следваше да бъдат изпратени в ТВО (трудово- възпитателно общежитие).
Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване! Промяна в присъдата може да има само този, който каже къде се намират черните досиета на хората, които са убивали и правили доноси на военното разузнаване!
След обед смъртните имат право на свиждане по 25 минути! За свиждане ще се допускат близки от семейния кръг на осъдения! За други - изключения с разрешение от директора на затвора!
Закривам заседанието!
ОФ агитката отново скандираше „Смърт!", а близките на осъдените плачеха, много от тях с глас.
Лицата на осъдените на смърт приличаха на мраморни статуи. По тях не трепкаше нито един мускул, никакви емоции на отчаяние и страх! Всичко беше изживяно в дните на жестоките инквизиции! Срещаха погледите на близките, но мускулите, които раждат усмивки, бяха мъртви! Образите бяха бледи - лица на мъченици, които бяха изстинали предварително, усетили леденото дихание на смъртта!
Тинка ридаеше в носната си кърпа, раменете й се тресяха от силни спазми и стискаше лакътя на баба Райна. От другата страна Звезда държеше другия лакът и хълцаше, но едната й ръка натискаше стомаха под пъпа. Там в този момент, когато съдията спомена името на
Фердинанд, промърда оживелият плод на тяхната любов! Едно отчаяние прегърна радостта!
На мястото на мъртвия изяви претенции за живот едно ново същество!
Тинка взе от старата бастуна с гуменото топче, хванаха я със Звезда от двете страни и бавно, с тъжни стъпки се отправиха към домът на Ангелов.
Баба Райна не плачеше, сълзите бяха изтекли през дългите нощи на следствието. От време на време тялото й потреперваше в ръцете на младите жени и тя простенваше:
- Сашо!.. Синко!.. Радост моя!.. Изгубих те!..
На раздяла Звезда прегърна двете поотделно, от очите й течеха сълзи, на устните трепкаше плаха радост. Тинка забеляза това и запита учудено:
- Звездо, що става с теб? Да извикам лекар! Ти!..
- Тинке, сестро, мамо Райно, аз съм... то се обади... промърда, точно когато съобщиха името на баща му!.. Протестира, ето как рита в корема ми!.. - тя отново сложи ръка под пъпа и улавяше леките трепети на оживелия плод.
Баба Райна я прегърна като своя дъщеря, целуна я по челото и каза:
- Където е расъл дъб, дъб ще расте!.. Там върба неникне!.. Пази го, дъще!.. Пък помисли!..
Ти си много млада!.. Детето трябва да има баща! Истинският... нали знаеш... Няма да се върне!.. При него утре отиват и други... другарите му... Невинни... Патриоти!
Които познаваха Звезда и я срещнаха този ден, останаха изумени. Трудно беше да се разбере причината на сълзите й!..

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: