Четирите споразумения — или практическо ръководство за лична свобода\nили толтекска книга на мъдростта

въображението си. Не разбираме нещо, правим предположение за смисъла му и когато истината излезе наяве, балончето на съня ни се пука и тогава откриваме, чене е било, каквото смеси мислили.
Пример: разхождате се в парка и виждате човек, който ви харесва. Той ви поглежда, усмихва се и после отминава. Можете да направите множество предположения на базата само на това преживяване. Чрез тях сте в състояние да сътворите цяла фантазия. И
наистина искате да повярвате в нея ида я направите реална. От предположенията ви започва да се оформя цял сън и е възможно да повярвате О, този човек наистина ме харесва. Тогава в ума ви започва цяла връзка. Може би в страната на фантазиите дори се жените. Но фантазията е във вашия ум, в индивидуалния ви сън.
Когато правим предположения във връзките си, ние наистина си търсим белята. Често предполагаме, че партньорът ни знае какво мислими не е необходимо да изразяваме на глас желанията си. Правим предположението, че той ще постъпи така, както искаме, защото ни познава много добре. А когато това не стане, се чувстваме наранени и казваме Трябваше да се сетиш“.
Друг пример решавате да се ожените и правите предположението, че партньорът виси представя брака точно като вас.
Започвате да живеете заедно и откривате, чене е така. Това предизвиква много конфликти, но въпреки това виене се опитвате да разясните отношението си към брак. Съпругът се връща от работа и жена му е бясна, а той изобщо не знае защо.
Може би просто е направила предположение. Без да му каже какво иска, тя предполага, че той я познава достатъчно добре, за да знае какво иска, сякаш може да чете мислите й. И се разстройва ужасно, защото той не отговаряна очакванията й. Правенето на предположения във връзките води до много кавги, трудности и неразбирателства с хората, които уж обичаме.
Във всеки вид връзка можем да направим предположението, че другите знаят какво мислими не е необходимо да им казваме какво искаме. Те ще постъпват според желанията ни, защото ни познават много добре. И ако него сторят, ние се чувстваме наранени и мислим:
„Как можа да го направиш Трябваше да се сетиш. Отново правим предположението, че другият човек знае какво искаме. Възниква

истинска драма, защото правим това предположение иго придружаваме с още предположения.
Човешкият ум работи по много интересен начин. Имаме нужда да оправдаваме всичко, да обясняваме и разбираме всичко, за да се чувстваме сигурни. Пред нас стоят милиони въпроси, които се нуждаят от отговори, защото има толкова неща, които разсъждаващият ум не може да обясни. Не е важно дали отговорът е верен сам по себе си той ни кара да се чувстваме сигурни. Затова правим предположения.
Ако другите ни кажат нещо, правим предположения, а ако не ни кажат, отново правим предположения, за да удовлетворим потребността си да знаем ида заместим необходимостта си от общуване. Дори ако чуем нещо и него разберем, правим предположения за смисъла му и после им вярваме. Правим всякакви предположения, защото ни липсва смелостта да задаваме въпроси.
През повечето време правим тези предположения много бързо и несъзнателно, защото сме сключили споразумение да общуваме по този начин. Съгласили сме сечене е безопасно да задаваме въпроси;
съгласили сме сече ако хората ни обичат, те трябва да знаят какво искаме и как се чувстваме. Когато вярваме, че сме прави за някое свое предположение, сме готови дори да унищожим връзката си, за да защитим своята позиция.
Предполагаме, че всички възприемат живота като нас.
Предполагаме, че другите мислят, чувстват, преценяват и обиждат по същия начин като нас. Това е най-важното предположение, което хората правят и причинява страха ни да бъдем себе сив отношенията си с околните. Смятаме, че всички останали ще ни осъдят, ще ни превърнат в жертви, ще злоупотребяват с нас и ще ни обвиняват така,
както правим ние самите. Така че преди още околните да имат възможността да ни отхвърлят, ние вече сме се самоотхвърлили. Ето така работи човешкият ум.
Ние правим предположения и за себе си и това поражда много вътрешни конфликти. Мисля, че съм способен да го направя“.
Правите това предположение и после откривате, чене сте в състояние да го направите. Надценявате се или се подценявате, защото не сте отделили време да си зададете въпроси ида им отговорите. Може би трябва да съберете повече факти зададена ситуация. Или пък да престанете да се самозалъгвате за истинските си желания.

Много често, когато започвате връзка с човек, когото харесвате,
трябва да обясните защо го харесвате. Виждате само онова, което искате да видите, и отричате, че в него има неща, които не ви харесват.
Лъжете себе си, само за да излезете прави. После правите предположения и едно от тях е Любовта ми ще го промени. Но това не е вярно. Любовта ви няма да промени никого. Ако другите се променят, това е, защото искат да се променят, а не защото можете да ги промените. После между вас се случва нещо и вие се чувствате наранени. Изведнъж виждате онова, което досега не сте искали да видите, само че то вече е преувеличено до неузнаваемост от емоционалната ви отрова. Необходимо вие да оправдаете емоционалната си болка и вините другите за собствените си решения.
Не е необходимо да се обяснява любовта нея или я има, или я няма. Истинската любов означава да приемаш хората, каквито са, без да се опитваш да ги промениш. Щом се опитаме да ги променим, значи всъщност не ги харесваме. Разбира се, ако решите да живеете с някого,
ако сключите това споразумение, винаги е най-добре да го направите с човек, който е точно такъв, какъвто искате да бъде. Намерете някой,
когото не ви се налага да променяте. Много по-лесно е да намериш човек, който вече е такъв, какъвто искаш да бъде, отколкото да се опитваш да го промениш. Освен това, той също трябва дави обича такива, каквито сте, за да нему се налага дави променя. Ако другите смятат, че трябва дави променят, значи всъщност не ви обичат такива,
каквито сте. Защо трябва да бъдете с някого, ако не сте това, което той иска да бъдете?
Трябва да бъдем самите себе си, за да не ни се налага да играем роли. Ако ме обичаш такъв, какъвто съм — добре, вземи ме. Ако ли не чудесно, всичко хубаво, намери си някой друг. Може да звучи грубо,
но подобно общуване означава, челичните споразумения с другите са ясни и безупречни.
Само си представете деня, в който сте престанали да правите предположения по отношение на партньора си, а после и по отношение на всички хора в живота си. Начинът вина общуване напълно ще се промени и връзките ви няма повече да страдат от предизвикани от погрешни предположения конфликти.
Начинът да се предпазите от предположенията е да задавате въпроси. Уверете сече общувате ясно. Когато не разбирате, питайте.

Имайте смелостта да задавате въпроси, докато всичко стане пределно ясно, и дори тогава не предполагайте, че знаете всичко зададена ситуация. След като чуете отговора, няма дави се налага да правите предположения, защото ще знаете истината.
Освен това, имайте смелост да помолите за онова, което искате.
Всеки има правото да се съгласи или дави откаже, но вие винаги имате правото да помолите. По същия начин, всеки има правото дави помоли, а вие — да се съгласите или да откажете.
Ако не разбирате нещо, далеч по-добре е да попитате ида изясните нещата, отколкото да правите предположение. В деня, в който престанете да правите предположения, ще общувате ясно и безпроблемно, без емоционална отрова. Без предположенията словото ви става безгрешно.
При ясно общуване всичките ви връзки ще се променят — не само с партньора вино и с всички останали. Няма дави се налага да правите предположения, защото всичко става пределно ясно. Това искам аз това искаш ти. Ако общуваме по този начин, словото ни става безгрешно. Ако всички хора можеха да общуват по този начин с безгрешно слово — нямаше да има войни, насилие и неразбирателства. Ако общуваме добре и ясно всички човешки проблеми щяха да се решат. — Ето това е Третото Споразумение Не

Изтегляне 1 Mb.

Сподели с приятели: