Книга за метода на управляемото саморегулиране. Ще попитате защо така се нарича, не е ли названието му управляемо саморегулиране тавтология?

Изтегляне 0.65 Mb. страница 1/16 Дата 14.05.2023 Размер 0.65 Mb. #117694 Тип Книга

Ключ към себе си (Етюди за саморегулирането) Хасай Алиев ЗА КОГО Е НАПИСАНА ТАЗИ КНИГА? Мисля, че най-хубавите книги са тези, които помагат на човек да се самоусъвършенствува Това е книга за метода на управляемото саморегулиране. Ще попитате защо така се нарича, не е ли названието му — управляемо саморегулиране — тавтология? Въпросът е в това, че съществува понятие „саморегулиране", което в повечето случаи се отнася до ес­тественото автоматично саморегулиране на организма. Това е т. нар. хомеостаза. Хомеостатичните биоавтомати се формират в хода на еволюционното развитие на човека и му служат за запазване на вътрешната ста­билност на организма, т. е. за нормалното му функцио­ниране в изменящите се. условия. Например при поя­вата на вятър се изменя тонусът на кръвоносните съдо­ве на главния мозък, автоматично се регулира кръвно­то налягане Хомеостазата, или автоматът за поддържа­не на жизнените функции на организма, се формира в продължение на милиони години. Тя действа независимо от съзнанието на човека — и по време на сън, и когато той бодърствува. Нейните защитно-приспособителни ре­акции в здравия организъм са незабележими за съз­нанието и не го отвличат от решаването на по-висши задачи (това е и една от причините например за не­желанието да се занимаваме профилактично с физкул­тура, въпреки че сме убедени в нейната полезност). Управляемото- саморегулиране е метод за съзнател­но-волево управление на вътрешните процеси на нашата психика и на организма ни изобщо. Често ме питат: дали като се научим на саморегулиране няма да обеднеем емоционално? Та нали всеки човешки опит е индивидуален, интимен. За да придо­бие култура на чувствата, човек трябва да изпита не само щастие, но и душевни драми, сътресения, мъчи­телни съмнения. Цялата драма на чувствата, която човек изживява, формира духовната му култура. А его­истът (да си спомним какво е писал Чернишевски за „разумния егоизъм"), научавайки се да потиска чувст­вата, които причиняват страдания, ще се опита неза­бавно да се избави от тях. По този начин ще изпадне в противоречие със собствената си природа. Някои да­же привеждат пример от литературата. В знаменития роман на Булгаков Маргарита моли Бога да я избави от паметта за Майстора, от любовта й към него и понася за това ужасно наказание — превръща се във вещица. Няма ли да заприличаме на създаденото от удиви­телното въображение на Гьоте странно същество Хомункулус — полудете-полустарец, който изморен от опита и мъдростта си преди още да е почнал да живее, който знае всичко, известни са му всички тайни на све­та, но е отделен от него с тънкото стъкло на лабора­торната Вагнерова реторта? И когато реалността се втурва в душата му под формата на любов, когато във Валпургиевата нощ той вижда богинята на здравето и красотата —- прекрасна, току-що излязла от морето, хвърля се в краката й, а стъкленицата се разбива и първата минута от неговия живот се превръща и в ми­нута на неговата смърт... Не е ли предвидил Гьотевият гений онова душевно, духовно обедняване, към което ни тласка т. нар. разу­мен егоизъм? На всички справедливи опасения мога да отговоря само с убеждението си, че саморегулирането се базира изключително върху развитието на индивидуалните ка­чества на личността, на нейните възможности, зало­жени от природата. Тази книга има познавателно значение. Днес, кога­то човек губи естествената си екологична ниша, в коя­то е съществувал векове наред, той е длъжен да знае за дебнещите го опасности, длъжен е да има и пред-става за своите психофизиологически възможности. Още на границата между XIX и XX век В. И. Вернадски, като изучава антропогенното влияние на околната среда, формулира идеите за единството на всички ево­люционни процеси, протичащи на Земята — геохимич­ни и физични, на развитието на живото вещество и на човешкото общество. Той създава учението за ноосферата — сферата на дейността на разума. Всичко това предполага формиране на ново мислене в новите условия с несвойствени форми на живот, а ако човек желае да оцелее в тях, бих казал, че дори е длъжен да си из­работи нов кодекс на поведение. Човек не е закостенял психофизически организъм, той се развива. Ако се проследи еволюционното му раз­витие, което продължава, може да се забележи една характерна закономерност — все повече функции на ор­ганизма се подчиняват на съзнателно-волево управле­ние, все повече се разширяват възможностите на чо­вешкото съзнание не само като творчески организатор на външната дейност на организма, но и като регула­тор на вътрешните му процеси. В дълбока древност, в зората на своето развитие чо­век не е могъл свободно, по собствено желание дори да свие пръстите си в юмрук. За тази цел е била нужна появата на тигъра, който го напада. И пръстите му ав­томатично се свивали, подчинявайки се на защитно-рефлекторната реакция. След време „биоавтоматът", подчиняващ се на ин­стинктите и рефлексите, получава развитие при съзна­телния човек — хомо сапиенс, способен отначало да свие пръстите си в юмрук без появата на самия тигър, а само при представата за него (както например дори днес не може да бъде разширена или свита зеницата на окото само с усилие на волята, без да си представим ярка светлина-или-тъмнина), и едва по-късно в хода на по-нататъшното развитие на човека всичко това става възможно и без образа на дразнителя, само с усилието на волята му. Целият процес на преминаване от стадия на биоавтомата към разумния човек, който се извършва не без участието на трудовата дейност, довежда най-после до скъсяването на връзката между целта и включването на изпълнителните органи. Защо все пак човек не е останал на стадия на биоавтомата, а е продължил да се развива в съзнателна насока? На този проблем са посветени много теории. Но ние се интересуваме в случая от идеята, че принципът на автоматичното функциониране на човека не може на­пълно да му осигури оцеляването в непредсказуемо из­менящите се условия. Древният механизъм за адапта­ция може да бъде задействан на основата на вече съ­ществуващия опит, а човек често се сблъсква със си­туации, в които се изисква интензивно разширяване на този опит, прогнозиране на действията, отчитате на въз­можните резултати. Необходимостта от прогнозиране на действията в зависимост от поставената цел и от си­туацията стимулира развитието на съответните органи и системи на човешкия организъм и по такъв начин съ­действа за развитието на съзнанието. Именно на този етап от развитието на човека у него възниква потребността да използва вътрешните проце­си за постигането на своите цели. Така например трени­ровките на паметта ни помагат по-бързо да усвояваме чужди езици, а подчинявайки терморегулацията на ор­ганизма си на съзнателен контрол, ще си спестим необходимостта да гълтаме аспирин при простудни заболя­вания или ще се научим да работим през горещините почти без да усещаме умора. За съжаление дори и днес много от функциите на нашия организъм продължават да бъдат определено автоматични. Без специални тренировки човек не може по свое желание да регулира кръвното си налягане, да управлява тонуса на кръвоносните си съдове, да обезболява желани участъци от тялото си. Към всичко това трябва да прибавим и целия сложен, все още недостъ­пен за съзнателно-волево управление комплекс от вът­решни механизми, наричани обикновено резервни въз­можности на човека. Базирайки се на това, че еволюционното развитие на човека е насочено от биоавтоматното адаптиране към съзнателно-волевото самоуправление, може да се каже, че обучението по саморегулиране в определена степен съдейства за оптимизацията на еволюционното самоусъвършенстваяе на човека. Това е свято дело и то не търпи отлагане. А ето и причината. Когато говорим за нашето време, обикновено изпол­зваме изрази като „в нашия бурен век", „в нашия стремителен век". Но в тези словесни стереотипи има и истина. Ето и мнението на известния учен академик Никита Мойсеев: „В „добрите стари времена" бащите и децата са живеели като правило в много сходни усло­вия, които почти не се променяли за цяло поколение. Се­га всичко се измени. Даже две последователни поколения в развитите страни живеят при съвсем различни усло­вни. Оттук и различното възприемане на заобикаляща­та ги действителност. Основната причина за това са стремителният процес на развитие на науката и" техни­ката и неимоверният напредък на цивилизацията. В темповете на научно-техническия прогрес не се забеляз­ва тенденция към спадане. Животът не се стреми да се върне в руслото на спокойното, умерено развитие.. . Ето защо обществото постоянно трябва да се приспосо­бява към новите условия ..." В тази ситуация е наложително усъвършенстването на функционалните възможности на човека, повишава­нето на неговите защитно-адаптивни качества. Днес, когато, от една страна, човек е съзнателно същество, а, от друга, неговият природен биоавтомат остава все още недостатъчно гъвкав в приспособяването си към нови­те условия на живот, започва интензивен процес на самоосъзнаване на човека, който се опитва съзнателно да управлява собствените си, все още автоматични реакции. И нека саморегулирането, което в бъдеще трябва да се превърне в неотменна част от общата кул­тура на човека, му помага в този процес. Колкото повече параметри са подложени на съзнателен контрол, толкова по-голяма е и степента на свободата. Какъв ще бъде той, бъдещият човек — хомо футурум? Когато се занимаваме със саморегулиране, често трябва да се замисляме над този въпрос — от това зависи нашето бъдеще. Защото в нашия действително стремителен век биоавтоматът започна да прави засечки. Появиха се признаци за отслабване на адаптивните способности, което намери израз в увеличаването на неврозите, на стресогенните и поихосоматичните забо­лявания, на инфарктите.. Под натиска на нараства­лите темпове на живота, на новите необичайни видове дейност, на трагичното нарушаване на екологичната "рода за човека става жизнено необходимо да се научи да привежда естествения си защитен биоавтомат понякога в режим на „ръчно" управление, да му помага със съзнателно-волево саморегулиране. Ето защо за разли­ка от понятието „саморегулиране" се появи названието на метода — управляемо саморегулиране. С това название новият метод бе утвърден от Мини­стерството на здравеопазването и бе препоръчан за практическо приложение при премахването на стреса и умората, повишаването на работоспособност­та и оптимизацията на процесите на тренировка и обу­чение, а също и за психопрофилактика и лечение на психосоматични заболявания. За по-голямо удобство в бъдеще ще го наричаме ме­тод на саморегулиране, без да използваме думата „уп­равляемо". Този метод има още едно работно название — ключ. Така го наричат в различните публикации от открива­нето му през 1981 г. досега. Терминът „ключ" се споменава в редица научни статии в описания като „Елек­тронная промишленность" (статията „Някои въпроси на промишлената психофизиология"), „Психологический журнал", „Физиология человека" (статиите „Мето­дика за оптимизация на работоспособността на човека" и „Резултати от топлинното въздействие"). Непосредствено след откриването на метода терми­нът „ключ" беше даже удобен за използване. В знаменитата очна клиника по микрохирургия на Св. Фьодоров например питаха подготвените за операционния кон­вейер пациенти: „Притежавате ли ключа?" Ако отгово­рът беше положителен, предоперационната медикамен­тозна подготовка се отменяше. Болните сами предиз­викваха обезболяване на оперативния участък, премах­ваха страха си преди операцията. По-късно, когато новият метод се използваше за премахване на умората от монотонния труд при работници от предприятия на електронната промишленост или пък за обучаване на граничари да подобряват самочувствието си след безсънните нощни дежурства, думата „ключ" се употребяваше все по-рядко и постепен­но бе заместена с по-естествения и общоприет израз ,,уча се да се саморегулирам" или „владея саморегулирането". През 1983 г. списанието „Електронная промишленпость" заедно със статията за саморегулирането помесги и доста дръзка за времето си снимка — работничка с отпусната назад глава спи на работното си място пред микроскопа. Доста необичайна гледка — след 1-2 минути по собствена програма тя автоматично ще­ше да се събуди и добре отпочинала, освежена отново щеше да пристъпи към работа. Както Щирлиц в добре известния ни филм. Само че в това предприятие такава уникална способност притежаваха няколко стотици души. Статиите за психофизиологията, а те започнаха все по-често да излизат на страниците на подобни списа­ния, са вече характерна" особеност на нашето време. Проблемите на психологията и физиологията на човека започват да се изучават в различни области на човеш­ката дейност, които преди нямаха отношение към по­добни въпроси. Така например в такова техническо спи­сание каквото е „Електронная промишленность" за мои­те статии бе открита специална рубрика под заглавие: „Системи за психофизиологическо регулиране". В едно от големите производствени обединения на Армения, където със съдействието на директора му Е. А. Петросян бе създадена стая за психологическо разтоварване, работниците трябваше редовно да идват за възстановяване на своите сили. В нея звучеше и му­зика, и се прожектираха диапозитиви с пейзажи под звуците на ромоляща вода. За човек, чиято работа ня­ма отношение към производството, всичко това може да изглежда като детска игра, ала операторът, монти­ращ микроелементи, който цял ден работи с микроскоп, знае цената на приятната почивка за очите. Но стотици хора, заети в интензивното съвременно производство, не са в състояние едновременно и редовно да посещават тази стая. Ето защо беше създаден център за обучение по саморегулиране, в който групите от работници идва­ха не само за почивка. В него те получаваха навици за саморазтоварване, което можеха да осъществяват в удобно за тях време на работните си места. Саморегулирането е значително по-полезно като психотерапевтично средство, отколкото обичайната пасивна почивка. Като резултат от използването му у работниците нама­ли умората, изчезна главоболието, а вечер в къщи те можеха спокойно да гледат телевизия или да четат, и то без характерното напрежение и усещане за „пясък в очите", Използването на саморегулирането е аналогично на провеждането на психотерапевтичен сеанс от лекар. Са­мо че за целта не е нужно да се ходи в поликлиника, а всеки се превръща сам за себе си в психотерапевт, на­учавайки се да възстановява силите си по собствено желание. Саморегулирането е универсално по своята същност а може да бъде използвано като оръжие във всяка об­ласт от живота и дейността на човека. Но то е особе­но незаменимо, когато към човешкия организъм се предявяват повишени изисквания. Неслучайно от този метод живо се интересуват не само болни, желаещи бързо да се възстановят, но и здрави хора, които се за­нимават с напрегнат умствен или физически труд. Така например заниманията по саморегулиране ста­наха нещо обичайно по време на заседанията на прес­тижния клуб на директорите на промишлените пред­приятия, ръководен от акад. А. Аганбегян, а председа­телят на известната рижка агрофирма „Адажи" А. Каулс специално пристигна при мен в Махачкала, за да усвои някои полезни навици за саморегулиране. Освен това той ми предложи да бъде използван мето­дът в управленската дейност. И така за кого е написана тази книга? Това съвсем не е празен въпрос. Преди всичко защото е прието ме­дицинските методи да се описват в специализирани из­дания. Освен това и най-главното: на саморегулиране може да ви научи единствено лекар психотерапевт, кой­то е преминал през специална подготовка. Излиза, че самоучител по саморегулиране няма и не може да има. И все пак книгата е факт, читателю. Нейният сми­съл, убеден съм, надхвърля рамките на приложното предназначение. Ще поясня — мнозина от нас изпит­ват в различни ситуации психологически дискомфорт. Това може да е свързано с недостатъчно възпитание, т. е. с липса на умение да се общува с недостатъчна вътрешна свобода или пък с особеностите на психика­та. Всеки може да си припомни не една унизителна ситуация от живота си, когато не е знаел какво да каже, как да постъпи, не се е въздържал, избухнал е и е на­правил глупости ... За емоционалните и впечатлител­ните хора някои незначителни събития прерастват понякога в истинска драма, та дори и в трагедия. Причинага за това е липсата на психологическа култура, което днес е наш общ недостатък и от която всички се нуждаем. Не е тайна, че някои хора се подлагат на частни сеанси и при това плащат немалко, за да станат по-уверени в себе си, да се научат да не изразход­ват прекалено много душевна енергия за незначителни преживявания. Свидетели сме как най-различни „самиздатовски" трактати по йога и китайска гимнастика, нелегални ръководства и други подобни с голям успех вървят от ръка на ръка, обещавайки на най-запалени­те да изпитат нирваната или пък да постигнат завид­но дълголетие, дори безсмъртие. „Новопосветените" ор­ганизират сдружения, където колективно овладяват похватите на медитацията, релаксацията и др., с усър­дието на средновековни магьосници търсят смисъла на живота, достигайки понякога до абсурд, защото често всичко това лишава „търсещите" и от самия живот. От друга страна, има и много легална, широкодостьпна литература по автогенна тренировка, с която се занимават хиляди хора. От нея могат да се вземат све­дения и за другите видове и методи на саморегулирането, с чиято помощ да се овладеят полезни и оздрави­телни упражнения. С какво нашият метод за саморегулиране се отлича­ва от другите и защо към него се предявяват такива ви­соки изисквания при популяризирането му? Въпросът е в това, че новият метод се базира на ча­стично използване на елементите на хипнотехниката. Именно използването на хипноза при усвояването на са­морегулирането изисква медицински контрол, но в съ­щото време осигурява необичайно висока в сравнение с другите методи скорост на обучение, която надвишава например овладяването на автотренинга 10 пъти. В процеса на многобройните дискусии с лекари, фи­лософи, педагози, социолози и психолози, запознати на само с практиката, но и с научно-теоретичната и мето­дологичната страна на саморегулирането, стигнахме до единодушното мнение, че е необходимо този въпрос да бъде разяснен. Липсата на съответна информация, на знания за резервните възможности на човека често формира лъжливи представи за саморегулирането изобщо, което пречи при ефективното изработване на нужните навици в процеса на усвояването му. Така например сред сравнително образовани хора се срещат привърже­ници на окултно-мистични учения, такива, които настояват пред лекаря специалист незабавно да открие фено­меналните им способности — да ги научи на телепатия, на левитация (летене), или просто да им разкрие как с помощта на саморегулирането ще могат да стъпват бо­си върху натрошени стъкла, без да се порежат, което обикновено се показва във филмите за йогите. (Всъщ­ност може би вече на повечето от вас е известно, че да лежи върху купчина натрошени стъкла може всеки и колкото по-голяма е купчината, толкова по-малка е ве­роятността да се порежете, А да се спи на „гвоздеите'", на т. нар. апликатор на Кузнецов, за някои хора дори е удоволствие. Образът на Рахметов от романа на Чернишевски бледнее с обогатяването на знанията за тези физиологически закони.) Ето защо научнопопулярната информация за подго­товката на човека към усвояване на саморегулирането е важно и нужно нещо. От нея зависи не само ефектив­ността на практическото обучение, но и защитеността на човека от влиянието на всевъзможни лъжеспециалисти и шарлатани, обещаващи на желаещите моментално да им разкрият всички тайни на саморегулирането. В книгата ще намерите и няколко начина за прак­тическо използване на метода, които могат да бъдат усвоени самостоятелно — как да премахнете нервната си преумора, как бързо да възстановите силите си. Ана­логични начини са описали в литературата. Например всеки желаещ може да се запознае с упражненията на йогите или с автотренинга. Вярвам, и вие сами ще се убедите в това, че с помощта на саморегулирането мно­го по-просто и по-ефективно можете да се освободите от нервното напрежение или да възстановите силите си. И така тази книга е за тези, които искат да се запо­знаят с метода на саморегулирането и при желание да се въоръжат с него за успешното осъществяване на своите жизнени и творчески цели, за запазването на своето здраве и дълголетие. Тази книга е и за онези, от които до голяма степен зависи разрешаването на въпроса за създаване на ши­рока мрежа за изучаване ща саморегулирането. И накрая тя е за специалистите, занимаващи се с проблемите на саморегулирането. Между тях не са малко и онези, които мислят, че вече знаят всичко за него. Да се знае всичко за саморегулирането е невъзможно поради простата причина, че то е насочено към раз­криване възможностите на човека, към реализиране на неговия физически и творчески потенциал. А той, мисля, е неограничен. И към теоретичното, и към, практическото усвояване на саморегулирането трябва да се пристъпи с оптими­зъм. Трябва да се помни също така, че саморегулира­нето, колкото и да е по-лесно за усвояване в сравнение с другите методи и системи, все пак не е вълшебна пръ­чица, а медицински метод, изискващ постоянен труд и доверие. Аз, авторът на този метод, успях да разгърна само една страница от изключително важната и интересна за всички ни област, но тази страница, както се изрази един от моите ученици, лекарят Я. Лесков, се оказа толкова обемиста, че ще е необходимо да я прелистим всички заедно. КАКВО МОЖЕ ДА ДАДЕ САМОРЕГУЛИРАНЕТО ЛИЧНО НА ВАС Ако сте се уморили след напрегнат умствен или фи­зически труд, а за почивка или сън няма подходящи ус­ловия и време, с помощта на саморегулирането вие мо­жете бързо да възстановите силите си. Дори, ако е не­обходимо, без да напускате работното си място. Саморегулирането може да ви послужи не само за интензивно възстановяване на силите, но и за ефективно настройване към предстояща дейност. С помощта на саморегулирането психиката и организмът без уси­лие се превключват от един вид дейност към друг, не­утрализирайки бързо остатъчните реакции от минали събития. То е полезно и за освобождаването от различ­ни отрицателни емоции и преживявания, които ви пре­чат да се настроите за определена дейност. С помощта на саморегулирането могат да бъдат реализирани всички известни форми на самовнушение, практикувани например при автотренинга, като релаксираща („отпускам се, почивам си, чувствам в тяло­то си топлина и тежест, приятна сънливост ..."); комфортизираща („чувствам се добре, имам много си­ли..."); тонизираща („изпълнен съм с бодрост и енер­гия, целият съм като пружина, готов съм за рабо­та..."); настройваща, прилагана за подготовка към всяка дейност, и други. Ако ви предстои усвояването на професионални или каквито и да било други навици, саморегулирането ще го ускори. Освен това, използвайки саморегулирането, можете да неутрализирате старите стереотипи, които пречат на новата ви работа, да се пренастроите в нуж­ната посока, а при необходимост — да ги възстановите. С помощта на саморегулирането може успешно и бързо да се усвои всеки нов вид дейност — от балета до тре­нировката на организма за предстоящ космически полет. Саморегулирането ще ви помогне по-малко да боле­дувате, да поддържате добра работоспособност, а в случай на необходимост — да мобилизирате всичките си сили за рекорден скок или за преодоляване на стре­сови състояния и депресии. Владеейки навиците на саморегулирането, вие ще можете да помогнете на своя лекар при лечението на всеки свой недъг, като но негов съвет изпълнявате съответните психофизиологически упражнения и психотерапевтични самовнушения. С по­мощта на саморегулирането се увеличават защитните сили на организма, което от своя страна засилва ефек­та от другите видове лечение, осигурявайки комплексен характер на лечебния процес. Саморегулирането ще подпомогне силата на волята ви, ако желаете да се откажете от пушенето или от други вредни навици. Това е инструмент, с помощта на който вие можете да развивате своите волеви, творчески и адаптивни (защитно-приспособителни) възможности в желаната от вас насока. От ранна възраст вие желаете да овладеете себе си, да започнете живота поновому, да станете господар на своите думи н постъпки, да бъдете конструктор на своя характер. Ако сте способни да имате и да създавате идеали, саморегулирането е този ключ, който ще ви помогне да настроите целия си организъм за тяхното по­стигане, това е метод за самоорганизиране в съответ­ствие с желаните цели. ИМА ТАКОВА ОСОБЕНО НЕУТРАЛНО СЪСТОЯНИЕ Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели: