Чие наследство са неравноделните тактове в българската музика ?

 Подобно на езика, традиционната народна музика (фолклорна музика, популярен фолк или накратко поп-фолк, от латинското populus – народ и германската дума folk - народ) е много консервативен елемент в културата на всеки народ. Тя представлява една от най-важните съставки на неговата култура, наред с езика, религията, обичаите и др. Ето защо, от особеностите на фолклора може да се правят изводи за ранната история и произход на даден народ. Например, българската фолклорна музика притежава някои характерни особености - например неравноделни тактове, безмензурно пеене, характерни ладове, инструментариум и др. Върху тази музикална особеност на традиционната българска култура е писано и говорено много, но все още тя не е използвана за осветляване на ранната история на българите.

България се разделя на няколко фолклорни области, всяка една от които се характеризира със свои мелодии, свои ритми и хора. По обем и качество на музикалното наследство, главната фолклорна област е тракийската, включваща Горнотракийската низина, Родопите, Странджа, както и част от Варненския край, където живеят най-вече изселници от Тракия. Македонската област е друг такъв важен фолклорен район. От по-малко значение са другите фолклорни области Добруджа, Мизия и накрая Шопския район. Диатоничният звукоред (звукоред с полутонове) се среща във всички фолклорни области. Характерно за Родопите е преобладаването на пентатоничният звукоред (звукоред без полутонове), който е типичен за музиката на Китай, Източна Азия и американските индианци, но се среща и в Индия, сред славяните, ирланците и др. В Тракия най-често се срещат т.н. хроматични ладове с увеличени тонови интервали от вида дорийски, фригийски, йонийски, лидийски, еолийски и др. Лидийският лад (мажорът) и еолийският лад (минорът) съвпадат с известните мажорен и минорен лад, които са единствените ладове в Западната музика. По това, богатата тракийска музика прилича на музиката в класическа Елада и в древните държави от Мала Азия, Персия и Месопотамия. В зависимост от това дали мелодията отива нагоре или надолу, тоновите интервали в тракийската музика могат да нарастват или да се скъсяват.

Българската фолклорна музика е уникална със своите често срещани неравноделни тактове. Във всички български фолклорни области, традиционната българска музика съдържа неравноделни тактове, по което тя рязко се отличава както от останалите европейски, така и от съседните си балкански народи !!!! В българския фолклор се срещат неравноделни тактове от вида 5/8, 7/8, 8/8, 9/8 и 11/8 или сложни тактове от вида (5+7)/8, (15+14)/8, (9+5)/16 и (9+5)/16. По долу следват названията на някои от най-често срещаните български хора, повечето от които имат такива тактове:

 За пръв път неравноделните тактове са забелязани от европейската музикална теория през 1886 година, когато българският учител по музика Атанас Стоин публикува за пръв път български фолклорни мелодии. Цялостно описание на огромното количество неравноделни тактове в българския музикален фолклор прави българският композитор Добри Христов в книгата си “Ритмичните основи на народната ни музика” от 1913 г. С този труд, неравноделните тактове за пръв път влизат в музикалната теория въобще, тъй като за западните музиканти те са практически непознати дотогава. В Западната музика тези сложни тактове се появяват едва от края на 19-ти век, макар и много рядко. Един от първите примери за това е третата част от Патетичната симфония на Чайковски (Tchaikovsky's Pathetique Symphony). В произведенията на унгарския композитор от началото на 20-ти век Бела Барток (Bela Bartok) се срещат много често неравноделни тактове от вида 3/8, 5/8 и 7/8, за които той пише, че е заимствал от българска фолклорна музика, основана на традиционни мелодии в ритмично нерегулярен такт. Тук се включва красивата мелодия от четвърта част на Концерта за оркестър на Бела Барток. Самият Бела Барток нарича неравноделните тактове в музиката БЪЛГАРСКИ ТАКТОВЕ [Bartok, "The so-called Bulgarian rhythm," Bela Bartok Essays, p. 44]. Макар че Барток е познавал българската музика още от 1912 година, той е започнал да използва широко нейните характерни ритми като композиционно средство едва след публикацията на Васил Стоин от 1927 год. [Vasil Stoin's Grundriss der Metrik und der Rhythmic der bulgarischen Volkmusik. 1927].

Други, по-нови произведения в неравноделни тактове са песента "Money" (7/4) на групата Pink Floyd, композицията “Марс, войната на световете” на Gustav Holst от оркестровата сюита “Планетите” The Planets, някои джазови композиции в такт 11/4, 7/4 и 9/8 на квартета на Дейв Брубек ( Dave Brubeck) и в творчеството на Philip Glass. В творчеството на Kate Bush и George Harrison също има неравноделни ритми, вдъхновени от българския фолклор и индийската музика.

Едва ли неравноделните тактове в българската музика са възникнали през средновековието на българска почва от нищото или са били привнесени от вън, след като тях ги е нямало и все още ги няма в околните и близките народи. Този въпрос не може да се разреши без да се анализира музикалното наследство на основните етноси, от които се образува българския народ.

Славянобългарите са образувани на основата на държавнотворческия народ на прабългарите и смесването с тях на славяни и остатъците от местните траки. Очевидно, тези тактове не могат да бъдат наследство от славяните, след като в нито една чисто славянска страна и народ днес те не присъстват. Траките и родствените им мизи и даки са населявали територията на днешна Румъния, България, Източна Македония и бреговете на Мраморно море. Фактът, че неравноделните тактове не са характерни за днешните съседни на България страни, като Румъния, Албания,  Гърция и Турция показва, че те не са били присъщи на музиката на древните траки, илири, елини и родствените им племена от района.

Единственият компонент на българския народ, който потенциално би могъл да донесе неравноделните тактове са прабългарите. Тази хипотеза обаче би могла да се изтъква и поддържа, само ако: 1) прабългарите са били достатъчно многоброен етнос, защото елементи от техния фолклор не могат да се наложат върху следващите поколения само посредством власт или религиозни церемонии. 2) Неравноделните тактове трябва да са присъствали във фолклора на прабългарите или най-малкото сред народите на географския регион от където те произхождат. И двете условия обаче не могат да се изпълнят, ако се допусне, че прабългарите са били тюрки. Защото тюркската теория за етническия произход на прабългарите може да се поставя на обсъждане само сред хора приемащи, че броят на прабългарите е бил нищожно малък в сравнение със този на славяните. Тюркската теория губи смисъл сред хора убедени, че прабългарите са били 40, 50 или 60 % от общия брой на началното население на България, защото тя не може да обясни отсъствието на ранно-тюркски думи в старобългарския език и монголоидни черти в следващите поколения. А точно такова е било и фактическото съотношение на числеността прабългари / общо население. На второ място, даже и да бяха многобройни тюрки, прабългарите не биха могли да донесат неравноделните тактове в България, защото тези тактове са чужди и непознати на ранните тюрски народи! В музиката на народите, живеещи днес в прародината на тюрките – монголци, манджури, якути и др., няма и следа от неравноделни тактове.

А какво може да каже източно-иранската теория за произхода на прабългарите? Тази теория почива на научните факти, че прабългарите са били многоброен народ, че са погребвали своите мъртъвци по сарматски обичай, че скелетите и главите на погребаните са от фергански антропологичен тип, че има много източни документи свидетелстващи за идването на прабългарите от Памир и Вътрешна Скития, че повечето от прабългарските владетелски титли, имена и календарни термини са с иранска етимология и че в раннобългарския и съвременния български език има няколко стотици, може би близо хиляда ирански думи срещу десетина предосмански тюрски думи. По отношение на неравноделните тактове, в най-авторитетната музикална енциклопедия, издавана на английски език вече над 100 години се казва, че Западната музика съдържа почти изцяло разделни (равноделни) тактове, докато музиката от Индия и някои други страни може да се разглежда основно от типа неравноделна или адитивна

Този факт, че традиционната музика от района на Индия е предимно на основата на неравноделни тактове е от изключително значение .В този район се включват днешните държави Индия, Пакистан, Цейлон, Афганистан, Таджикистан и отчасти Узбекистан. Фолклорната и официалната музика на тези страни има древни корени и е изключително разнообразна и богата като мелодия, ритъм и инструментален състав. Използвана е в религиозните церемонии, в традиционните ритуали на народите и като официална музика на владетелските дворове в древността. Както езика на народите на тези страни, така и тяхната религия и музика е свързана главно с дошлите от Средна Азия (Вътрешна Скития) индо-арийски племена. Около началото на н.е., част от тези племена мигрират на запад в района на Кавказ и Северното Причерноморие, където по-късно формират племенния съюз на прабългарите. В такъв случай е напълно естествено и разбираемо, че прабългарите са носели в своя музикален фолклор и музикалното богатство на индо-ариите, включително и техните неравноделни тактове. С образуването на Дунавска България тези музикални форми се пренасят на Балканите и стават основа за музикалния фолклор на бъдещия славяно-български народ.